В забързаното ежедневие често грабваме продукти от рафта, без да

В забързаното всекидневие постоянно сграбчваме артикули от рафта , без да се замислим какво тъкмо съдържат. Друг път пък гледаме, само че нищо не разбираме от дребните букви непознатите названия.

Етикетите на храните са като дребна карта със скрити известия – някои безобидни, други не чак толкоз. 

Затова е значимо да умеем да ги четем вярно и да разпознаваме скритите опасности.
Какво в действителност значат " Е-тата "?
iStock

Когато видите на етикета надпис като Е102, Е202 или Е621, това са кодираните имена на добавки, утвърдени за приложимост в хранително-вкусовата промишленост. Те може да са оцветители, консерванти, подсладители, подобрители на усета или стабилизатори.

Не всички Е-та са рискови – някои са изцяло естествени (като витамин C – Е300). Проблемът е, че измежду тях има и добавки със съмнителна известност, свързвани с алергии, храносмилателни проблеми, хормонални разстройства, а в някои случаи – даже с канцерогенен риск.

Как да четем етикетите мъдро

Погледнете първо съставките. Те са изписани по реда на количеството им – първото е най-вече.

Запомнете кодовете на най-рисковите Е-та. Много от тях имат лесни за различаване номера.

Избягвайте артикули с прекалено много добавки. Колкото по-дълъг е описът, толкоз по-обработена е храната.

Внимавайте със скритите форми на захари, мазнини и сол. Те постоянно са " облечени " зад комплицирани химични имена.

Потърсете други възможности с етикети " без добавки ", " без консерванти " или " био ".

Кои са Е-тата, за които да внимаваме най-вече?

Ето къс лист на някои от най-проблемните добавки:

Е102 (Тартразин) – синтетичен жълт оцветител, обвързван с алергии и хиперактивност при деца.

Е110 (Сънсет Йелоу) – оцветител, вероятен канцероген, неразрешен в някои страни.

Е120 (Кошенил/Кармин) – червен оцветител от насекоми; може да провокира алергични реакции.

Е220 (Серен диоксид) – консервант, който може да утежни астмата и нервира дихателните пътища.

Е250 (Натриев нитрит) – консервант в месни артикули, обвързван с риск от рак при високи количества.

Е621 (Мононатриев глутамат, MSG) – усилвател на усета, за който има подозрения, че предизвиква " синдром на китайския ресторант " – главоболие, гадене, изтръпване.

Е951 (Аспартам) – неестествен подсладител, обсъждан за вероятни неврологични и метаболитни резултати.







Освен Е-тата, е значимо да гледаме:

Когато четем етикетите на храните, с изключение на за наличието на Е-та, е значимо да обръщаме внимание и на други елементи, които директно засягат здравето ни. Списъкът със съставки е основен — там съставките са подредени в ред на количеството им. Ако преди всичко виждаме захар, глюкозо-фруктозен сироп или палмово масло , това е знак, че храната е с ниска хранителна стойност .

Трябва да следим деликатно и за скритите форми на добавена захар – тя постоянно се крие под разнообразни имена като агаве, малтодекстрин, инвертирана захар. Важно е да гледаме и наличието на общи захари в хранителната стойност, освен дали написа " без добавена захар ".

iStock

Хидрогенираните мазнини са друга скрита заплаха. Ако в съставките се загатва „ отчасти хидрогенирано масло “, това значи съществуване на трансмазнини, които усилват риска от сърдечно-съдови болести . Препоръчително е да избираме храни със здравословни мазнини като зехтин, авокадо или краве масло.

Високото наличие на сол също е постоянно срещано в пакетираните артикули. Добра процедура е да се търсят храни с по-малко от 400 мг натрий на порция . По-ниското наличие на сол е от изгода за кръвното налягане и сърдечното здраве.

Освен това е значимо да обръщаме внимание на калорийната стойност и на съотношението сред въглехидрати, белтъчини и мазнини. Продукти с високо наличие на фибри и протеини са за предпочитане пред тези с непотребна захар и празни калории.

Хора с алергии би трябвало да наблюдават за обозначенията на етикета за наличие или следи от глутен, ядки, мляко, яйца, соя, риба или миди . Обикновено производителите показват това в края на листата със съставките.

Произходът на продукта и методът му на произвеждане също са значими. Ако храната е обозначена като „ натурална “, „ био “ или „ органична “ , тя би трябвало да носи съответното сертификационно лого, което потвърждава контрола върху качеството ѝ.

Накрая, не би трябвало да пропущаме ср ока на валидност и изискванията за предпазване . Дори когато продуктът е още в период, в случай че не е съхраняван вярно, качеството и сигурността му може да са нарушени.