Чаша бърбън помага в откриването на компютъра
В ямболското Бояджик има два внушителни паметника. Единият споделя за трагично събитие, окървавило селото в мрачните години на турското иго. Другият е на възрастен мъж с очила, роден и живял на хиляди километри от тук. И все пак бронзовите колоси са свързани. Събира ги и предишното, и сегашното. На 11 май 1876 година хората от Бояджик се събират в църквата, с цел да почетат светите братя Кирил и Методий. В селото обаче нахлува бандата на Едем ага и стартира обир и безчинства. Местните сполучливо се пазят. Тогава от Сливен идва подкрепление. На 17 май табор башибозуци, предвождани от Шефкет паша, принуждават скритите в църквата селяни да излязат. Започва второто по свирепост кръвопролитие след Баташкото. Убити са 170 мъже, дами и деца. Играе се кърваво хоро, къщите горят. Иван съумява да се избави в прегръдките на простреляния си татко. Куршумът остава белег на лицето му.
На 13 години дружно с чичо си той отпътува за Америка. На шестнадесет той остава напълно самичък. Въпреки това съумява да приключи електроинженерство. Жени се за Айва Парди, раждат му се осем деца. Най-големият от тях, Джон, идва на бял свят на 4 октомври 1903 година в Хамилтън. Негов е паметникът в центъра на село Бояджик. Защото този човек, Джон Атанасов, със свои ръце сътворил нещото, които направи различен живота на човечеството. Днес съвсем няма къща в актуалния цивилизован свят, в която неговият компютър да не е на видно място.
Но години преди този момент домът, в който живее фамилията на българския инженер, е единственият в покрайнината, който има електричество. Още напълно дребен Джон сполучливо отстранява проблеми с крушката. Играе волейбол. Увлича се по техниката и математиката. Когато получава от татко си дребна сметачна машина, той става друг. Забравя спорта. Дълго и деликатно я учи и се пробва да вникне в същността на работата й.
Две години са задоволителни момчето да приключи гимназията в Мълбъри с отличие. През 1925 година, на 22 години, към този момент е бакалавър-електроинженер. През един летен ден се качва на влака за Еймс, където се намира щатският лицей на Айова. Там става магистър по математика, дами се за Лора Мийкс, ражда се щерка им Еймс, а след това още две момчета- близнаци. Работата му върху дисертацията „ Диелектрическа константа на хелия “ му дава първите знания по комплицирани пресмятания. Той прекарва часове с калкулатора на Монро — една от най-модерните сметачни машини по това време.
След отбраната на доктората си по теоретична физика през юли 1930 година той се завръща в щатския лицей на Айова. Става помощник, доцент, само че нито за момент не стопира да мисли по какъв начин да направи „ по-добрите машини за изчисление “. През 1936 година стартира последния си опит за конструиране на дребен аналогов калкулатор, употребен за разбор на геометрията на повърхности. Силното му предпочитание да откри решение на казуса, го подлудява. Една нощ, през зимата на 1937 година, отчаян от множеството безплодни хрумвания, се качва на колата си и кара без посока. След двеста километра стопира в крайпътно заведение в Илинойс. Там пие бърбън, втори и продължава да мисли по основаването на машината. Не след дълго, без нерви и напрежение, открива, че мислите му се подреждат. Той стартира да „ вижда” по какъв начин да направи компютър. След като му отпускат 650 $ от щатския университет на Айова през март 1939 година, Атанасов се впуска в това вълнуващо премеждие. За асистент наема положителния студент по електроинженерство Клифърд Бери.
През интервала 1939 — 1941 година те работят по основаването и усъвършенстването на ABC (Atanasoff-Berry Computer), както е наименуван по-късно техният компютър. Когато стартира Втората международна война, на 7 декември 1941 година, работата по компютъра е прекратена. Въпреки че щатският лицей в Айова стартира процедура, изобретението им по този начин и не е патентовано.
По време на войната Атанасов работи на морската отбранителна стратегия на Съединени американски щати, след това продължава в научната сфера до пенсионирането си през 1961 година. С това обаче не стартира заслужената отмора на огромния академик, а неговата упорита и дълга битка за отбрана на изобретението.
Патентният спор чието изобретение е компютърът, бележи години от живота на Джон Атанасов. Изписани са стотици страници със свидетелски показания по техническата страна на разногласието, изхабени са доста нерви. И най-после, на 19 октомври 1973 година, Федералният съд излиза с решение, което унищожава мита, че първата електронна изчислителна машина е основана от Джон У. Мокли и Джон П. Екърт. Съдебното решение афишира патента за тяхната ЕНИАК за недействителен и открива, че и двамата са заимствали главните правила на изобретението от Джон Атанасов.
Справедливостта побеждава, само че в тези дни вестникарските колони са заети с друго-скандала „ Уотъргейт”. Той е на първите страници и скоро ще смъкна президента Никсън. Справедливото решение на съда за патента на компютъра е неглижирано от пресата. Освен това материята е комплицирана както за публицистите, по този начин и за читателите. Затова се бяга от тематиката. От своя страна пък съперниците в правосъдната борба Мокли и Екърт употребяват този информативен вакуум и интензивно се стремят да обезценят заслугите на Атанасов. Напразно. Макар че в негова отбрана е само управлението на щатския университет в Айова, Джон Атанасов получава нужното самопризнание. Президентът Джордж Буш му връчва народен медал за заслуги в областта на технологиите. В България вижда грохналата си вуйна Джон Атанасов посещава втората си татковина — България, два пъти. Първото му посещаване е през 1970 година по самодейност на акад. Благовест Сендов. Тук е награден с медал „ Кирил и Методий “ — първа степен. Тогава гостът изнася няколко лекции в Българската академия на науките, отдадени на изобретяването на компютъра. Ето какво очевидец споделя за визитата на огромния академик в родното село на татко му Бояджик: Селският площад се оказа стеснен да побере посрещачите. Думата бе дадена на видния посетител: „ Изпълних заръката на татко ми, да посетя България и да видя околните си “!-завърши Атанасов. Той посети и прилежащите села, срещна се с хората по полето и във фермите. В с. Омарчево, Сливенско, гостува на вуйна си Велика. Възрастната жена посрещна с радостни сълзи своя племенник, прегърна го, погали лицето му и сподели: „ Сега към този момент умерено мога да умра, тъй като в теб видях лицето и на твоя татко, което към този момент бях не запомнила. “През всичките дни на престоя на Джон Атанасов в с. Бояджик площадът беше претъпкан с хора, които желаеха да се срещнат с него. Вероятно по тази причина преди отпътуването си той се пошегува: “Какво работи този народ и кой го храни? В Америка такова нещо няма! “ Един от присъстващите също на смешка му отвърна: „ За всяка работа си има хора “., споделя в спомените си Господин Иванов - ЦЕКО, с. Гълъбинци.
Второто му посещаване в България е през май — юни 1985 година Тогава е награден с медал „ Народна република България “ — първа степен. От 1988 година името на Атанасов кръжи и в Космоса — по този начин е назван първият метеорит, открит и проучен от българи в Националната астрономическа обсерватория „ Рожен “.
След дълго боледуване Джон Атанасов умира на 15 юни 1995 година в дома си в щата Мериленд. Погребан е в гр. Фредерик.
На 13 години дружно с чичо си той отпътува за Америка. На шестнадесет той остава напълно самичък. Въпреки това съумява да приключи електроинженерство. Жени се за Айва Парди, раждат му се осем деца. Най-големият от тях, Джон, идва на бял свят на 4 октомври 1903 година в Хамилтън. Негов е паметникът в центъра на село Бояджик. Защото този човек, Джон Атанасов, със свои ръце сътворил нещото, които направи различен живота на човечеството. Днес съвсем няма къща в актуалния цивилизован свят, в която неговият компютър да не е на видно място.
Но години преди този момент домът, в който живее фамилията на българския инженер, е единственият в покрайнината, който има електричество. Още напълно дребен Джон сполучливо отстранява проблеми с крушката. Играе волейбол. Увлича се по техниката и математиката. Когато получава от татко си дребна сметачна машина, той става друг. Забравя спорта. Дълго и деликатно я учи и се пробва да вникне в същността на работата й.
Две години са задоволителни момчето да приключи гимназията в Мълбъри с отличие. През 1925 година, на 22 години, към този момент е бакалавър-електроинженер. През един летен ден се качва на влака за Еймс, където се намира щатският лицей на Айова. Там става магистър по математика, дами се за Лора Мийкс, ражда се щерка им Еймс, а след това още две момчета- близнаци. Работата му върху дисертацията „ Диелектрическа константа на хелия “ му дава първите знания по комплицирани пресмятания. Той прекарва часове с калкулатора на Монро — една от най-модерните сметачни машини по това време.
След отбраната на доктората си по теоретична физика през юли 1930 година той се завръща в щатския лицей на Айова. Става помощник, доцент, само че нито за момент не стопира да мисли по какъв начин да направи „ по-добрите машини за изчисление “. През 1936 година стартира последния си опит за конструиране на дребен аналогов калкулатор, употребен за разбор на геометрията на повърхности. Силното му предпочитание да откри решение на казуса, го подлудява. Една нощ, през зимата на 1937 година, отчаян от множеството безплодни хрумвания, се качва на колата си и кара без посока. След двеста километра стопира в крайпътно заведение в Илинойс. Там пие бърбън, втори и продължава да мисли по основаването на машината. Не след дълго, без нерви и напрежение, открива, че мислите му се подреждат. Той стартира да „ вижда” по какъв начин да направи компютър. След като му отпускат 650 $ от щатския университет на Айова през март 1939 година, Атанасов се впуска в това вълнуващо премеждие. За асистент наема положителния студент по електроинженерство Клифърд Бери.
През интервала 1939 — 1941 година те работят по основаването и усъвършенстването на ABC (Atanasoff-Berry Computer), както е наименуван по-късно техният компютър. Когато стартира Втората международна война, на 7 декември 1941 година, работата по компютъра е прекратена. Въпреки че щатският лицей в Айова стартира процедура, изобретението им по този начин и не е патентовано.
По време на войната Атанасов работи на морската отбранителна стратегия на Съединени американски щати, след това продължава в научната сфера до пенсионирането си през 1961 година. С това обаче не стартира заслужената отмора на огромния академик, а неговата упорита и дълга битка за отбрана на изобретението.
Патентният спор чието изобретение е компютърът, бележи години от живота на Джон Атанасов. Изписани са стотици страници със свидетелски показания по техническата страна на разногласието, изхабени са доста нерви. И най-после, на 19 октомври 1973 година, Федералният съд излиза с решение, което унищожава мита, че първата електронна изчислителна машина е основана от Джон У. Мокли и Джон П. Екърт. Съдебното решение афишира патента за тяхната ЕНИАК за недействителен и открива, че и двамата са заимствали главните правила на изобретението от Джон Атанасов.
Справедливостта побеждава, само че в тези дни вестникарските колони са заети с друго-скандала „ Уотъргейт”. Той е на първите страници и скоро ще смъкна президента Никсън. Справедливото решение на съда за патента на компютъра е неглижирано от пресата. Освен това материята е комплицирана както за публицистите, по този начин и за читателите. Затова се бяга от тематиката. От своя страна пък съперниците в правосъдната борба Мокли и Екърт употребяват този информативен вакуум и интензивно се стремят да обезценят заслугите на Атанасов. Напразно. Макар че в негова отбрана е само управлението на щатския университет в Айова, Джон Атанасов получава нужното самопризнание. Президентът Джордж Буш му връчва народен медал за заслуги в областта на технологиите. В България вижда грохналата си вуйна Джон Атанасов посещава втората си татковина — България, два пъти. Първото му посещаване е през 1970 година по самодейност на акад. Благовест Сендов. Тук е награден с медал „ Кирил и Методий “ — първа степен. Тогава гостът изнася няколко лекции в Българската академия на науките, отдадени на изобретяването на компютъра. Ето какво очевидец споделя за визитата на огромния академик в родното село на татко му Бояджик: Селският площад се оказа стеснен да побере посрещачите. Думата бе дадена на видния посетител: „ Изпълних заръката на татко ми, да посетя България и да видя околните си “!-завърши Атанасов. Той посети и прилежащите села, срещна се с хората по полето и във фермите. В с. Омарчево, Сливенско, гостува на вуйна си Велика. Възрастната жена посрещна с радостни сълзи своя племенник, прегърна го, погали лицето му и сподели: „ Сега към този момент умерено мога да умра, тъй като в теб видях лицето и на твоя татко, което към този момент бях не запомнила. “През всичките дни на престоя на Джон Атанасов в с. Бояджик площадът беше претъпкан с хора, които желаеха да се срещнат с него. Вероятно по тази причина преди отпътуването си той се пошегува: “Какво работи този народ и кой го храни? В Америка такова нещо няма! “ Един от присъстващите също на смешка му отвърна: „ За всяка работа си има хора “., споделя в спомените си Господин Иванов - ЦЕКО, с. Гълъбинци.
Второто му посещаване в България е през май — юни 1985 година Тогава е награден с медал „ Народна република България “ — първа степен. От 1988 година името на Атанасов кръжи и в Космоса — по този начин е назван първият метеорит, открит и проучен от българи в Националната астрономическа обсерватория „ Рожен “.
След дълго боледуване Джон Атанасов умира на 15 юни 1995 година в дома си в щата Мериленд. Погребан е в гр. Фредерик.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ