В XXII в. няма нищо по-важно от въпроса за мира

В XXII в. няма нищо по-важно от въпроса за мира и човешкото оцеляване, в свят, в който хранителната сигурност се трансформира в централна тематика. В момента човечеството развива действия, чиито резултати се намират оттатък няколко от границите на разрешеното за съществуването си, в границите на предвидимия за нас риск. Нарастващото произвеждане и изпускане в околната среда на огромни размери нови химикали и огромен брой нови за природата субекти с разнородни рискови капацитети, надвишават способността на обществата да правят оценки и мониторинг, свързани с сигурността. Ако рискът от агротехническите ни дейности става неосъществим за предугаждане, тогава проектите ни стават безпредметни, а хранителната сигурност – напълно не толкоз сигурна. Това споделя в собствен коментар Асен Ненов в, еколог, учил е биотехнологии, занимавал се е с изчислителна биология и биоинформатика в Института по биофизика и биомедицинско инженерство (ИББИ) към Българска академия на науките. Работил в областта на потребителската отбрана в асоциация “Активни потребители” и с BEUC. Съучредител е на Институт кръгова стопанска система (ИКИ); член е на „ Анонимните климатици “, „ За Земята “ и Кооперация „ Хранкооп София “. Стремежът ни към напредък трансформира това, което ни направи цивилизация в наш разрушител. Ако напредъкът е пътят към по-развито наше положение, а уседналостта си изискуем на земеделието, не е ли тъкмо индустриализираното земеделие, което повлиявайки климатичната система на планетата, в този момент слага под въпрос освен продоволствието, само че и съществуването на цивилизацията ни изобщо? Свикнали сме облагата, а ненапълно и добивите, да порастват с % по отношение на някакъв предходен миг – това по формулировка значи, че системата би трябвало да пораства експоненциално, т.е. на степен. Това от своя страна слага неразбирането ни за естествените процеси на напълно друго равнище – експоненциалния растеж е присъщ с това, че е мъчно предвидим, което може да оскъпи доста рисковете, свързани със земеделие. Колко струваше на света няколкогодишната суша в Сирия, след която последва война, която още не е свършила? Проблемът е в метода ни на мислене за индивида и природата като две напълно разнообразни неща; стремежът към напредък под формата на мечтаното ни бъдещо по-добро състояние; разбирането за почвата като за пясък или кал; несъобразяването с естествените ограничавания и с разрешените ни дейности в границите на кръговратите на веществата в природата; елементарно наличните фосилни горива; и други, водят до избиване на съвсем всичко живо в обработваемата земя, посредством изгаряне, изтръгване на коренища, надълбоко разораване, торене, засяване с монокултура (плантация) на непознат за местността тип, напръскване против членестоноги, гъби, бурени, и напояване. Екоцид – това ли е методът ни да влезем в XXII-и век?
Основните аргументи за измирането на типове изобщо, по реда на значимостта им, са следните открити фактори (Sánchez-Bayo, 2019): 1. Загубата на местообитания и превръщането им в аграрни масиви и урбанизация.
2. Замърсяване, главно със синтетични пестициди и торове.
3. Биологични фактори, измежду които патогени и инвазивни типове.
4. Промените в климата.
Два от по-важните от тези четири аргументи за измирането на типове, са свързани директно с индустриалното земеделие – загубата на местообитания, пръскането и торенето. В природата обаче, когато дадена екологична ниша се освободи и в нея е вероятен живот, тези живи организми, за които животът там е вероятен, заемат нишата. От една страна, индустриалните аграрни практики предизвикват загуба на генетични белези в природата като цяло, т.е. понижава се биоразнообразието. От друга страна, същият развой, само че по други аргументи се развива и в границите на земеделието. За последните 100 година към 75% от генетичното многообразие на растителните култури е изгубено, защото фермерите по целия свят са изоставили множеството локални сортове, до момента в който се употребяват генетично еднородни, високодобивни сортове (FAO, 1999), в това число огромната част от тях, хибридни (за разлика от директните сортове, хибридните са като катъра – нямат качествено семе с предвидими белези, в случай че изобщо имат семе). Тенденциите в земеделието за последните 100 година демонстрират, че търговията и стопанската система са се трансформирали във фактори определящи съществуването на избрани белези, както и изгубването на други – през днешния ден 75% от храната в света се създава единствено от 12 растителни и 5 скотски типа. Глобално са известни над 380 000 типа висши растения (RBG Kew, 2017), от които 6000 се култивират за храна (IPK, 2017). От тях по-малко от 200 типа заемат значително място при развъждането на храна, като единствено 9 от тези типове растения заемат 66% от тежестта на селскостопанската продукция в света. Това са: захарната тръстика, царевицата, оризът, пшеницата, картофите, соята, маслената палма, захарното цвекло и касавата (FAOSTAT, 2017). Само 3 от тях – оризът, царевицата и пшеницата, доставят съвсем 60% от калориите и протеините, които индивидът получава от растения. Значи напредъкът в индустриалното земеделие води до скоростна и фрапантна загуба на скъпи за живота ни наследствени белези при селектираните от стотици, даже хиляди години растения. Тези белези са, да вземем за пример, сухоустойчивост; резистентност на вируси и гъби; цвят, мирис и наслада на плодовете; наличие на белтъци, мазнини и въглехидрати в семената, пригодливост към мечтани микроклиматични условия и други В няколкото законодателни пакета по отношение на енергетиката в последните 10 година, Европейска комисия акцентира значимостта на диверсификацията на доставките на сила в границите на Съюза, т.е. допустимо повече източници за обезпечаване на предвидимост на енергийните доставки, при положение, че един или няколко източника на сила аварират или станат мъчно предвидими. А в какви мерни единици се мери калоричността на тази най-вече фосилна сила? В същите, в които се мери и силата, доставяна ни от растенията – килоджаули. Добре е да си напомним, че имаме два съществени източника на сила – храната, която дава сила на телата ни (идваща от фотосинтезата благодарение на слънчевата светлина) и силата, която добиваме и използваме за инструментите и апаратите си. Значи освен енергетиката, само че и земеделието се нуждае от диверсификация на източниците. В земеделието това може да значи:
Повече разнообразни сортове да се засаждат и продават, тъй като: 1. по този начин се резервират селектираните генетични белези; 2. по този начин тези сортове се приспособяват към изменящия се климат; 3. се понижава зависимостта от няколко огромни семепроизводителя; 4. дава се късмет за достъп до разнообразни хранителни качества, усети и аромати, като културата, обвързвана с тях не изчезва.
Повече и по-разнообразни натурални аграрни способи да се напомнят от предишното и да се внедряват още веднъж, към този момент от гледната точка на земеделието съобразено с измененията в климата: безорно земеделие (т.нар. “no till”, само че без химикали); запазване на почвеното здраве като приоритет; земеделие без напояване, без напръскване и без торене; земеделие без вредители и бурени – тъй като всички живи същества са част от системата, с която посредством земеделието си взаимодействаме целево.
належащо е да има по-малко вносни торове (основно съединения на азота, фосфора, калия), които се добиват, унищожавайки пейзажи, поминъци, мемоари, животи. Преработката и превозът на тези първични материали, извлечени от земните глъбини в далечни страни, коства скъпо, тъй като се взимат като заем от бъдещите генерации живи същества, които ще обитават планетата. По-малко фосилни горива в земеделието, тъй като при добива на сила, с изключение на, че добиваме, ние харчим сила за самия рандеман, превоз, преправка, още веднъж превоз, в това число нагнетяване по газопреносна мрежа и така нататък А в земеделието, този прикрит въглероден отпечатък, усилва доста екологичния му отпечатък. Ето кои са рестриктивните мерки на средата, показани в графично, за по-лесно и бързо схващане на общото положение на границите и въздействието на земеделието. Фигура 1. Схемата демонстрира къде се нарежда въздействието на земеделието (маркирано с черни точки) в другите открити планетарни граници. В зелено е зоната на сигурност, където средата е условно предвидима, в жълто е зоната на неустановеност и възходящ риск, където може да има отклонения в предвижданията ни за държанието на средата; а в алено виждаме зоната на висок риск. От фигурата се вижда, че земеделието има въздействие по всички посоки, където планетарните граници са преминати и системата се намира в положение на висок риск – кръговрат на фосфора, кръговрат на азота и биоразнообразие. (Източник: Campbell, 2017)
Границата на новите субекти и вещества, които човешките ни действия изпускат в околната среда, преди известна като „ химическо замърсяване “, се дефинира като „ нови субстанции, нови форми на съществуващи субстанции и модифицирани форми на живото”, в това число „ химикали и други нови типове инженерни материали или организми, непознати до момента на земната система, както и естествено срещащи се детайли (напр. тежки метали) мобилизирани от антропогенни дейности” (имобилизираните токсични субстанции са по-безопасни за живите същества, в сравнение с техните мобилни форми, тъй като минават в телата и стартират да въздействат на процесите в живите системи). Новите субекти/субстанции са съзнателно и несъзнателно създадени химикали, инженерни материали и техните модифицирани деривати, които имат капацитет да провокират влияние върху жизненоважни земни системи и процеси. Както виждаме от таблицата, тази планетарна граница към момента няма количествен измерител, само че по въпроса се работи интензивно. Особено провокационен аспект за количественото установяване на „ нови субекти “ е капацитетът на известни и незнайни нови субекти да предизвикват до момента незнайни резултати. Новите субекти и вещества в образци: Токсични субстанции и вещества – групи химикали, радиоактивни субстанции, редки метали и наноматериали, които остават за дълго време в околната среда и имат неподходящи взаимоотношения с екосистемните услуги или основни земни процеси.
Полимери и микропластмаса – боклуци от синтетични полимери и пластмасови частици (<5 mm), изпуснати в околната среда.
Генетично модифицирани организми – всеки организъм, чиито генетичен материал е целево изменен по метод, който не би зародил посредством размножаване и естествена рекомбинация. Тук се постанова да отбележим, че част от приложените в земеделието ГМО вървят в пакет с хербициди, към които имат резистентност, т.е. новия индивид изисква и напръскване с нова субстанция.
Клетъчно стопанство – производството на скотски артикули за храна с минимално, или без включване на животни, посредством потребление на модерни биотехнологични процеси.
Инженерни биобазирани материали и субстанции – артикули на синтетичната биология като биогорива, полимери и други химикали.
Фигура 2. Тенденции при растежа на някои субстанции от химическата промишленост, изразени като условен растеж на някои нови субекти сред 2000 и 2017 година (по данни на Global Chemicals Outlook II, Geyer et al. 2017, and Søgaard Jørgensen et al.) Производството на нови субекти и вещества нараства стремително – от една страна химическата промишленост е втората по величина в света, а от друга – световното химическо произвеждане е повишено 50 пъти от 1950 година насам, като се планува да нарасне още 3 пъти до 2050 година Добивът на материали за производството на новите за природата вещества се равнява на към 92 милиарда тона през 2017 година, като се чака да нарастне до 190 милиарда т. до 2060 година Други данни сочат, че химикалите или смеските от химикали са към 350 000 в света, като 20% от тях са създадени и регистрирани за първи път през последното десетилетие. В момента човечеството развива действия, свързани с продоволствието, заради чиито резултати се намира оттатък няколко от границите на физически разрешеното за съществуването му, в границите на предвидимия за хората риск – земните системи са изведени в ново равновесно положение. Нарастващото произвеждане и изпускане в околната среда на огромни размери нови вещества и огромен брой нови за природата субекти с разнородни рискови капацитети, надвишават способността на обществата да правят оценки и мониторинг, свързани с сигурността (Persson, 2022). Ако рискът от агротехническите ни дейности става неосъществим за предугаждане даже на най-знаещата от всички човешки цивилизации, тогава проектите ни стават безпредметни, а хранителната сигурност – напълно несигурна. Сред главните фактори за измирането на типове, т.е. за намаляването на биоразнообразието на планетата, е обособяването на аграрни масиви, пестицидите и торовете. Всичко това, несъмнено, е обвързвано с мисленето ни за земеделие. Но и освен, тъй като мисленето ни за земеделие включва термини като верижни машини, произвеждане на продукция, семепроизводство, производител (разбирай фермер), битка с вредители и неприятели, растителна отбрана, ракети за модифициране на зародили нежелани микроклиматични условия и други Мисленето ни за земеделие е образувано в границите на индустриално-патриархален модел, където политическите граници са толкоз действителни, колкото географските ограничавания, без това да е в действителност така; където задачата се реализира, тъй като по този начин сме поискали и настояваме на това, само че идват времена, в които резултатите от желанията ни стават неведнъж по-скъпи за ръководство, до момента в който потребностите ни към момента могат предвидимо да бъдат задоволени. „ Доколкото общата селскостопанска политика (ОСП) дава забележителна независимост на страните членки да разработят механизмите, по които да реализират общите цели, само от българското общество зависи да изиска дейно подкрепяне на качествени и природосъобразни селскостопански продукти”, написа Бояна Василева в “Зелени закони”. В затихващото консумативно общество към момента потребителят има силата да образува стопанската система посредством портмонето си. Сега е моментът да изберем чиста и здрава храна, която след себе си оставя чиста земя и здрави почви, растения и животни. И здрави хора с добра прогноза за бъдещето им.