В условията на предстоящи със сигурност местни избори и вероятно

В изискванията на идни сигурно локални избори и евентуално следващи предварителни за парламент обстановката с бюджета на страната се усложнява от ден на ден.

Сигурно е единствено, че в случай че никой не поеме ръководството, а с това и отговорността за приходите и разноските, политическото безвремие ще продължи да тегне и върху бюджета. Това значи продължава липса на вложения, неустановеност за всички и продължаващо закъснение на страната.

В тези условия синдикати, икономисти и представители на работодателите наддават с хрумвания какво да се прави с бюджета.

Да се подвигат ли налозите

, който не включва промени в налозите и по тази причина е с огромен недостиг, сложи на масата въпроса дали не е пристигнало време да се подвигат налозите. " Когато има подобен недостиг, явно има проблем ", разяснява пред " Нова телевизия " Ваня Григорова, икономист в КТ " Подкрепа ". Тя изрази позиция, че пари има от кое място да се вземат, " само че ние следваме тежка неолиберална идеология, че налозите не би трябвало да се пипат ", счита тя.

Точно хората, които доста упорстват за еврозоната, ни споделят, че би трябвало да сме с африкански налози.
Ваня Григорова

Позицията на синдиката е, че обстановката постанова да се вдигнат налозите за бизнеса. Самата Григорова даде урок в телевизионния ефир за това, че облагата е това, което си разделят притежателите на една компания, т.е. тя не е нужна за активността на съответния бизнес и по тази причина се полза с налози. " Несъстоятелни са внушенията, че с повдигане на налози ще изгоним вложителите. Ние имаме най-голям дял на сива стопанска система в Европейски Съюз, тъй че няма такава връзка, че ниските налози водели до изсветляване на стопанската система. Времето сподели, че това не е правилно - нито пристигнаха вложения, нито се изсветли стопанската система ", разгласи тя. " Мит е, че налозите са ниски. Ставката е 10%, само че основата е доста огромна ", отвърна в същия ефирен ефир Васил Велев, който оглавяват Асоциацията на индустриалния капитал в България. Той показа лист с калкулации от кое място могат да се намерят пари в бюджета като сумарно предложенията му възлизат на над 7 милиарда лева В сметките му влиза орязване на разноски - за администрацията, отсрочване на актуализацията на заплатите и пенсиите за октомври. Посочи още, че две трети от жителите могат да заплащат същите сметки за сила каквито заплаща и бизнесът и помощите за тях са ненужни. Лансира още веднъж тезата, че България е единственото изключение в Европейски Съюз от правилото, е бизнесът заплаща по-евтина сила от семействата. С уточнението, че не предлага да отпаднат помощите за хората, които са обществено слаби, разгласи, че би трябвало да спре източването на обществените помощи.

Бизнесменът Красимир Дачев, притежател на " Свилоза ", разяснява пред Би Ти Ви, че България отсрочва нелицеприятните решения от 90-те години на 20 век насам. Даде образец с бюджета на едно семейство, където всички доходи отиват за ястие, пиянство и нови облекла като не се вършат никакви поправки, не се икономисват никакви пари за бъдещето на децата и т. н.

Нищо не може без държавно управление

Според икономиста Евгений Кънев нищо няма по какъв начин да стане без реформаторско държавно управление. Пред Би Ти Ви той изясни, че единствено подобен кабинет ще е източник на доверие, без което не може да се чака да има частни вложения. " Не може единствено с държавни вложения и пътища да вървим напред ", уточни той.

Напомни, че последните признати бюджети също са минали под формата на политическо наддаване в изискванията на непрестанен избори и че обстановката в този момент допуска същото даже единствено поради идните локални избори.

Обяви, че сега страната е като транспортен съд без посока, а в допълнение на това е налице ерозия на постъпленията от налози поради понижените ставки за разнообразни браншове и артикули. В същото време разноските се повишават, което ще продължи до момента в който няма ясна политическа воля, която да движи в съответна посока страната.

Такава теза отбрани пред " Нова телевизия " и Лъчезар Богданов, основен икономист на Института за пазарна стопанска система. Анализира, че от най-малко 25 година ръководещите вместо финансова дисциплинираност подвига ръце с обяснението, че животът е сложен. Според него служебното държавно управление под управлението на президента хем твърди, че прави работа, хем не предлага ограничения с претекста, че получава рецензии за тях.

Според него няма смисъл от сходни медийни диспути какво да се прави с бюджета - дали да се режат разноски, дали да се подвигат налози или да се отстраняват облекчения, а от това изпълнителна власт да поеме отговорност. Смята, че във всички предлагани хрумвания има смисъл, само че би трябвало да се направи работещ комплекс от ограничения, които да не разрешат задълбочаване на проблемите, а да предотвратят рецесия.

Да се върнем към фабричните настройки

Когато преди изборите служебният министър на финансите Росица Велкова даде насоки за плана на бюджет и промени в данъчните закони, които счита да предложи, тя стимулира отпадането на някои данъчни облекчения с постигането на недостиг от 3%. Поддържането му до това ниво е един от критериите за влизане в еврозоната.

" Ако по този начин ще върви, в случай че ще предлагаме бюджет с недостиг от 12 милиарда лева, е може би по-добре да нямаме бюджет. Защото споделяме на света, че капитулираме и вкарваме страната в доста тежка фискална рецесия ", акцентира Лъчезар Богданов.

Ако в действителност, както настояват ГЕРБ и " Продължаваме промяната - Демократична България ", се постановат сложни решения, тъй като няма по какъв начин без това, изясни икономистът Евгений Кънев. " Има доста запаси, при които при интелигентно решение на страната, дефицитът може да падне под 3% без да се режат обществени разноски. Ако няма държавно управление, няма еврозона и пътят надолу продължава ", заключи обстановката той.

Според него " има поле " за повдигане на налозите като уточни, че има поради главно връщането на Данък добавена стойност ставките към равнищата им преди пандемията, защото този налог е главен приходоизточник за бюджета. " Затова би трябвало да се мисли в тази посока, както и за акциза върху горивата ", акцентира той.

Според него препоръчаният план на бюджет е подобен като че ли от предишното лято нищо не се е трансформирало, не са пристигнали нови данни и нищо не се предлага.

Като ограничения отпаднали акцизни ставки върху газта, метана, енергийните артикули, употребявани за комбинирано произвеждане на топлинна и електрическа сила и тока, а доставките на парно и природен газ се таксуват с 9%.

Отделно има понижена или нулева ставка на Данък добавена стойност за хляба, брашното, за книги и други артикули, за заведенията. Кънев уточни още, че доста постоянно се гледа на размера на обществените осигуровки като панацея за оправяне на системата и предвижда, че рано или късно ще се стигне до повдигането им. " Въпросът е, че ние непрекъснато свързваме двата края с качване на налози, а няма кой да създава това, което би трябвало да се прибере. И вместо да вървим към по-добра бизнес среда ние вървим към по-лоша ", проучва той.
Според него системата би трябвало да се почисти от непотребните разноски като уточни, че част от тях се дължат на несъразмерната администрация.

Не е въпросът единствено да връщаме налозите, само че и да мислим за разноските, уточни икономистът и даде образец, че измежду членовете на Организацията за икономическо сътрудничество и раз - организацията, за участие в която се приготвя и България, най-слабата е Румъния, в която разноските за личен състав са към една трета от всички, в развитите страни са към 25%, а в България са 34%. Оценката му е, че единствено по тази линия може да се спестят 1 милиарда лева

Кения в Африка има електронно държавно управление, България няма. Това до момента в който не се разбере не можем да вървим напред.

Според Лъчезар Богданов не би трябвало да се спори по импровизиран лист с възможни ограничения, нито изходът от обстановката е единствено в една мярка. Смята, че въпросът не е дали да се реже, а кое да пораства и с какъв брой. " Не сме в обстановка номинално да режем и да подвигаме, а дали да дадем малко или доста повече и по кое време да го дадем или да запазим актуалното състояние. Но това не може да стане от единствено себе си, би трябвало да има политическа воля ", проучва той. Ако няма съгласие, в което да се оформи набор от ограничения, а всеки блокира всяка друга мярка, тъй като не я харесва, нищо няма да стане, уточни икономистът.

Трябва да се прави комплект от ограничения, има болежка, все страда по малко или другият вид е нов удължителен закон с предел върху харчовете, вървим към нови избори и замразяваме вложенията.

Според него когато в условия на рецесия не се взимат превантивно ограничения, се стига по едно и също време до рязане на разноски и повдигане на налози.

Бизнесменът Красимир Дачев уточни, че е добре страната да се върне " към фабричните настройки " отпреди пандемията.

Всичко, което би трябвало да знаете за: