Разследващ турски журналист публикува книга за Ислямска държава
В Турция младият проверяващ публицист Догу Ероглу се занимава с тематиката за „ Ислямска страна “ от години. Наскоро от щемпел излезе книгата му „ Мрежите на „ Ислямска страна “ - логистика, радикализация и организация в Турция “, съобщи БНР.
Ероглу е ученик на Средноизточния механически университет в Анкара. Работил е в ежедневниците „ Джумхуриет “ и „ Биргюн “. През 2015 година специализира в Института за проучване на правата на индивида към Колумбийския университет в Ню Йорк. Автор е на редица журналистически следствия за „ Ислямска страна “, които разгласява в турската и задграничната преса. По-късно събира и добавя публикациите си и по този начин се ражда книгата. За претекстовете да го направи и методите, по които работи, Ероглу.
„ Първият ми претекст беше любознанието. Пресата, както и политическите кръгове в Турция, имат предубеждения по въпроса. Левицата имаше свои визии за радикалите, проправителствените или проислямски издания съвсем напълно се правеха, че не виждат казуса. Първата ми цел беше да схвана кои са тези радикали. Турция също по този начин има дълга история с Кюрдската работническа партия - нейното придвижване и радикализацията на младежи да се включат в ПКК. Единственият медиен дискурс, който помня от детските години за ПКК, е, че младежите са заблудени от тези, които са ги вербували. Помня по какъв начин всички деятели на ПКК, привличащи хора, бяха наричани „ пионки “ и „ пешки “. Когато видях, че страната прави същото с вербуваните от „ Ислямска страна “ - твърди, че са или неприятни по рождение, или подведени, помислих, че има нещо проблематично. Не бях тласкан от упоритостта да потвърдя, че това не е по този начин. Просто бях любопитен и желаех да посетя персонално местата, където радикализацията се случва. “
Работата на проверяващите публицисти на всички места и постоянно е сложна. Един от основните въпроси е по какъв начин да получиш достъп до обекта, който разследваш. В случая на Догу Ероглу му оказва помощ неповторимо стичане на събитията.
„ Започнах работа на терен през 2014 година 2014-а и 2015-а бяха отворен прозорец за откривателите на терен. През 2016 година към този момент не можеха да намерят симпатизанти или някогашни бойци на „ Ислямска страна “. По-рано обаче турските сили за сигурност и страната не бяха взели превантивни ограничения. Това беше пикът на пропагандата на „ Ислямска страна “ и опитите ѝ да вербува хора, да построява логистика. Пропагандираха намерено, съобщаваха за събиранията си. Тогава хората, които бяха радикализирани, не бяха толкоз подозрителни.
Вербуващите са нещо друго. Те разчитаха на това като на работа и не желаеха да разкриват дейностите си. Ако подходиш към елементарните „ бойци “ или някогашни бойци с почитание и любознание, в началото го намират за необичайно. Но в случай че имаш нужната рекомендация от човек, който почитат, имаш късмет да им бъдеш показан като благонадежден, същински любопитен публицист. Така можеш да спечелиш доверието им. Такъв човек може да бъде някой от квартала, даже да не е от кръга радикализирани симпатизанти или член на фамилията. Както споделих, намират те за чудноват, само че и те са любопитни. В този интервал нито един публицист не беше опитал да получи директен достъп до тях, тъй като мнението, че са заблудени или просто зли, беше широкоразпространено. “
Мястото на Турция в тактиката на „ Ислямска страна “ е основно по две аргументи. Първо, това е най-дългата сухопътна граница на групировката с останалия свят. Второ, защото тя е във война с Ирак и Сирия, най-лесният път за доставки и придвижване на бойци е точно от север, счита журналистът:
„ В непосредственост до турско-сирийската граница „ Ислямска страна “ основава организация от професионални членове, наречена „ Фирмата “. Прилича на структурите, създавани в предишното от „ Ал-Кайда “ в Индонезия или Пакистан. Когато дойдат нови муджахидини, организацията знае по какъв начин да ги разпредели в лагери. Тя е ръководена от малцина чужденци. Някои от тях са от Северна Африка и преди този момент са взели участие в мрежите на „ Ал-Кайда “. Когато се заемат със задачата в Турция, стартират доста бързо да основават същите мрежи в страната, като множеството от тях разчитат на „ подизпълнители. “ Затова не виждаме всеобщо присъединяване на локални в мрежите за незаконно прекачване на хора през границата. Има турци, които са взели участие в интервенции като реализатори, само че по-голямата част от трафика на оръжия и съставни елементи за взривни устройства се прави от „ подизпълнителите “, избрани от хората във „ компанията “. Става дума за огромна мрежа, която включва радикализацията на хора, набирането на локални членове и логистични интервенции. “
Догу Ероглу разказва комплицирана и добра работеща система. Ето по какъв начин става прехвърлянето на бъдещите бойци:
„ Да речем, че сте французин. Свързвате се с вашата клетка или с авторитетната фигура на място и съобщавате желанието си. Те се свързват с „ Ислямска страна “ от ваше име. Името ви се предава на индивида, виновен за това в Турция. Когато пристигнете от Париж на летището, човек от клетката в Истанбул ви чака. Отвеждат ви в сигурен дом или хотел, до момента в който се уреди другата част от пътуването - най-вероятно с рейс до Газиантеп или Урфа. Съществуваха няколко съществени пункта сред Турция и Сирия - край Килис, като насреща е Тел Абияд, както и Джараблус, надлежно Ал-Баб от сирийска страна. “
Ероглу е ученик на Средноизточния механически университет в Анкара. Работил е в ежедневниците „ Джумхуриет “ и „ Биргюн “. През 2015 година специализира в Института за проучване на правата на индивида към Колумбийския университет в Ню Йорк. Автор е на редица журналистически следствия за „ Ислямска страна “, които разгласява в турската и задграничната преса. По-късно събира и добавя публикациите си и по този начин се ражда книгата. За претекстовете да го направи и методите, по които работи, Ероглу.
„ Първият ми претекст беше любознанието. Пресата, както и политическите кръгове в Турция, имат предубеждения по въпроса. Левицата имаше свои визии за радикалите, проправителствените или проислямски издания съвсем напълно се правеха, че не виждат казуса. Първата ми цел беше да схвана кои са тези радикали. Турция също по този начин има дълга история с Кюрдската работническа партия - нейното придвижване и радикализацията на младежи да се включат в ПКК. Единственият медиен дискурс, който помня от детските години за ПКК, е, че младежите са заблудени от тези, които са ги вербували. Помня по какъв начин всички деятели на ПКК, привличащи хора, бяха наричани „ пионки “ и „ пешки “. Когато видях, че страната прави същото с вербуваните от „ Ислямска страна “ - твърди, че са или неприятни по рождение, или подведени, помислих, че има нещо проблематично. Не бях тласкан от упоритостта да потвърдя, че това не е по този начин. Просто бях любопитен и желаех да посетя персонално местата, където радикализацията се случва. “
Работата на проверяващите публицисти на всички места и постоянно е сложна. Един от основните въпроси е по какъв начин да получиш достъп до обекта, който разследваш. В случая на Догу Ероглу му оказва помощ неповторимо стичане на събитията.
„ Започнах работа на терен през 2014 година 2014-а и 2015-а бяха отворен прозорец за откривателите на терен. През 2016 година към този момент не можеха да намерят симпатизанти или някогашни бойци на „ Ислямска страна “. По-рано обаче турските сили за сигурност и страната не бяха взели превантивни ограничения. Това беше пикът на пропагандата на „ Ислямска страна “ и опитите ѝ да вербува хора, да построява логистика. Пропагандираха намерено, съобщаваха за събиранията си. Тогава хората, които бяха радикализирани, не бяха толкоз подозрителни.
Вербуващите са нещо друго. Те разчитаха на това като на работа и не желаеха да разкриват дейностите си. Ако подходиш към елементарните „ бойци “ или някогашни бойци с почитание и любознание, в началото го намират за необичайно. Но в случай че имаш нужната рекомендация от човек, който почитат, имаш късмет да им бъдеш показан като благонадежден, същински любопитен публицист. Така можеш да спечелиш доверието им. Такъв човек може да бъде някой от квартала, даже да не е от кръга радикализирани симпатизанти или член на фамилията. Както споделих, намират те за чудноват, само че и те са любопитни. В този интервал нито един публицист не беше опитал да получи директен достъп до тях, тъй като мнението, че са заблудени или просто зли, беше широкоразпространено. “
Мястото на Турция в тактиката на „ Ислямска страна “ е основно по две аргументи. Първо, това е най-дългата сухопътна граница на групировката с останалия свят. Второ, защото тя е във война с Ирак и Сирия, най-лесният път за доставки и придвижване на бойци е точно от север, счита журналистът:
„ В непосредственост до турско-сирийската граница „ Ислямска страна “ основава организация от професионални членове, наречена „ Фирмата “. Прилича на структурите, създавани в предишното от „ Ал-Кайда “ в Индонезия или Пакистан. Когато дойдат нови муджахидини, организацията знае по какъв начин да ги разпредели в лагери. Тя е ръководена от малцина чужденци. Някои от тях са от Северна Африка и преди този момент са взели участие в мрежите на „ Ал-Кайда “. Когато се заемат със задачата в Турция, стартират доста бързо да основават същите мрежи в страната, като множеството от тях разчитат на „ подизпълнители. “ Затова не виждаме всеобщо присъединяване на локални в мрежите за незаконно прекачване на хора през границата. Има турци, които са взели участие в интервенции като реализатори, само че по-голямата част от трафика на оръжия и съставни елементи за взривни устройства се прави от „ подизпълнителите “, избрани от хората във „ компанията “. Става дума за огромна мрежа, която включва радикализацията на хора, набирането на локални членове и логистични интервенции. “
Догу Ероглу разказва комплицирана и добра работеща система. Ето по какъв начин става прехвърлянето на бъдещите бойци:
„ Да речем, че сте французин. Свързвате се с вашата клетка или с авторитетната фигура на място и съобщавате желанието си. Те се свързват с „ Ислямска страна “ от ваше име. Името ви се предава на индивида, виновен за това в Турция. Когато пристигнете от Париж на летището, човек от клетката в Истанбул ви чака. Отвеждат ви в сигурен дом или хотел, до момента в който се уреди другата част от пътуването - най-вероятно с рейс до Газиантеп или Урфа. Съществуваха няколко съществени пункта сред Турция и Сирия - край Килис, като насреща е Тел Абияд, както и Джараблус, надлежно Ал-Баб от сирийска страна. “
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ