Рискове от намаляването на доларизацията в турската икономика има и за България
В Турция бяха подхванати основни старания за понижаване на доларизацията в стопанската система: при започване на седмицата декрет афишира, че лирата ще бъде единствената валута, която може да бъде употребена в по-голямата част от сключваните контракти, сред турски субекти (с някои дребни изключения). Въпреки това, защото указа не упоменава елементи за тези изключения при покупко-продажбите, в идващите дни се чакат някои обяснения. Това се показва в разбор на компанията за кредитно обезпечаване Coface.
В България тази обстановка продължава да основава известни опасности и неустановеност при заплащания към български компании. Тази неустановеност ще принуждава от ден на ден български компании да търсят способи да заобикалят валутните опасности и да търсят отбрана на заплащанията си.
Наскоро централната банка на Турция предприе дейности, с цел да поддържа лирата, в която пада стремглаво и да стабилизира покачващата се инфлация. Банката заяви, че в стопанската система има по-значителна наклонност за ребалансиране, защото външното търсене остава мощно, до момента в който вътрешното търсене продължава да е едва. Властите внезапно понижиха прогнозите за напредък до 3.8% за 2018 година и 2.3% за 2019 година, като и двете бяха ревизирани и понижени от предходните прогнози от 5.5%. Програмата планува инфлацията да нарасне до 20,8% през 2018 година и 15,9% през 2019 година Приоритет ще бъде разчитането на фармацевтични артикули, енергийните и нефтохимическите артикули за понижаване на недостига по настоящата сметка. Съгласно новата икономическа рамка, управляващите поставят старания да понижат растежа до по-устойчиви равнища.
Според разбора на Coface това е обвързвано и с редица опасности. Въпреки дейностите на страната, финансовото положение на доста компании наподобява, че е изложено на риск заради възходящия дълг и индустриалните разноски. Тези условия евентуално ще доведат стопанската система до криза през втората половина на годината. Средното равнище на общия напредък е над 3% през цялата 2018 година, което се дължи на мощния растеж от 6,2% на годишна база през първото полугодие.
Досега банковата система остана устойчива на валутните разтърсвания. Банките имат положителни интернационалните съществени индикатори, като регулаторен капитал, и качеството на активите. Коефициентът на финансова адекватност на банковия бранш възлиза на 16% (спрямо целесъобразните 8% от Базел 3), а коефициентът на съществена финансова адекватност - 13% (към целесъобразните 4 - 5%). Но при положение на по-нататъшно обезценяване на лирата, съотношението на необслужваните заеми (3,1% през юли 2018 г.) може да се усили.
Според някои медийни отчети управляващите могат да разгласят нови ограничения за понижаване на възходящите опасности по отношение на салдото на банките вследствие на спада на лирата и повишението на лихвените проценти. Медийните отчети загатват опцията за прекачване на необслужените заеми на друго дружество. Ако неспособността на частния бранш да изплати дълга си в идните тримесечия се усили, то банковия бранш може да има усложнения със оправянето на необслужваните заеми и настояванията за преструктуриране на заемите от частния бранш. Краткосрочният външен дълг на банките е бил 45 милиарда $ към първото тримесечие на 2018 година Условията за рефинансиране на банките остават да бъдат следени, с цел да се оценят по-нататъшните банкови и суверенни опасности.
Редактор: Деница Райкова
В България тази обстановка продължава да основава известни опасности и неустановеност при заплащания към български компании. Тази неустановеност ще принуждава от ден на ден български компании да търсят способи да заобикалят валутните опасности и да търсят отбрана на заплащанията си.
Наскоро централната банка на Турция предприе дейности, с цел да поддържа лирата, в която пада стремглаво и да стабилизира покачващата се инфлация. Банката заяви, че в стопанската система има по-значителна наклонност за ребалансиране, защото външното търсене остава мощно, до момента в който вътрешното търсене продължава да е едва. Властите внезапно понижиха прогнозите за напредък до 3.8% за 2018 година и 2.3% за 2019 година, като и двете бяха ревизирани и понижени от предходните прогнози от 5.5%. Програмата планува инфлацията да нарасне до 20,8% през 2018 година и 15,9% през 2019 година Приоритет ще бъде разчитането на фармацевтични артикули, енергийните и нефтохимическите артикули за понижаване на недостига по настоящата сметка. Съгласно новата икономическа рамка, управляващите поставят старания да понижат растежа до по-устойчиви равнища.
Според разбора на Coface това е обвързвано и с редица опасности. Въпреки дейностите на страната, финансовото положение на доста компании наподобява, че е изложено на риск заради възходящия дълг и индустриалните разноски. Тези условия евентуално ще доведат стопанската система до криза през втората половина на годината. Средното равнище на общия напредък е над 3% през цялата 2018 година, което се дължи на мощния растеж от 6,2% на годишна база през първото полугодие.
Досега банковата система остана устойчива на валутните разтърсвания. Банките имат положителни интернационалните съществени индикатори, като регулаторен капитал, и качеството на активите. Коефициентът на финансова адекватност на банковия бранш възлиза на 16% (спрямо целесъобразните 8% от Базел 3), а коефициентът на съществена финансова адекватност - 13% (към целесъобразните 4 - 5%). Но при положение на по-нататъшно обезценяване на лирата, съотношението на необслужваните заеми (3,1% през юли 2018 г.) може да се усили.
Според някои медийни отчети управляващите могат да разгласят нови ограничения за понижаване на възходящите опасности по отношение на салдото на банките вследствие на спада на лирата и повишението на лихвените проценти. Медийните отчети загатват опцията за прекачване на необслужените заеми на друго дружество. Ако неспособността на частния бранш да изплати дълга си в идните тримесечия се усили, то банковия бранш може да има усложнения със оправянето на необслужваните заеми и настояванията за преструктуриране на заемите от частния бранш. Краткосрочният външен дълг на банките е бил 45 милиарда $ към първото тримесечие на 2018 година Условията за рефинансиране на банките остават да бъдат следени, с цел да се оценят по-нататъшните банкови и суверенни опасности.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ