В третия век, когато християните били жестоко преследвани, живяла в

В третия век, когато християните били грубо преследвани, живяла в гр. Кесария Кападокийска млада християнка, на име Доротея (виж също Кападокия, бел.ред.). Тя била доста красива; мъдростта й удивлявала всички, които я познавали; само че изключително тя се отличавала с християнски добродетели и с ревнивост към закона Господен. Тя се отказала от житейските наслади и се посветила напълно на Бога, като се стараела да Му служи с положителни каузи и правоверен живот.
Саприкий, шеф на Кападокийската област, повикал на съд Доротея като християнка. Девойката се помолила на Бога, изпросила Неговата всесилна помощ и безбоязнено се явила пред шефа. Той почнал да я убеждава да принесе жертва на боговете, както бил заповядал царят. Девойката дала отговор, че небесният Цар е заповядал да се покланят единствено Нему и че тя ще извърши Неговия закон и няма да се по- кланя на идолите. Управителят я заплашил с жестоки мъчения, в случай че не се отхвърли от вярата си.
- Тия мъчения са краткотрайни - дала отговор Доротея, - а тъгите в пъкъла са вечни; ще се спася от безконечните страдания, в случай че не се уплаша от краткотрайните.
Управителят заповядал да слагат Доротея на мястото на мъченията, като се надявал, че тя ще се уплаши от тъгите и ще се съгласи да се отхвърли от вярата си, само че девойката му споделила: " Защо се бавиш и не заповядаш да ме мъчат? Дай ми по-скоро да видя Този, за Когото не се багра да пострадвам и да умра! "
- А кой е той? - запитал шефът.
- Христос, Син Божий - дала отговор девойката.- Къде е тоя Христос?
- Чрез всемогъществото на Своето Божество Той е на всички места - дала отговор Доротея, - а с човешката Си природа Той е на небесата, отдясно на Своя Отец. Повярвай на думите ми, Саприкие, и ще се избавиш от гибелта и ще влезеш в небесния парадайс!
Виждайки, че увещанията му са безполезни, Саприкий заповядал грубо да мъчат Доротея.
След това шефът измислил друго средство, с цел да склони Доротея да се отхвърли от вярата. В Кесария живеели две сестри - Христина и Калиста, които преди били християнки, само че се отрекли от вярата си заради боязън от мъчения. За своето отказване те получили от езичниците доста пари и живеели в благосъстояние и лукс, измежду суетни удоволствия. Саприкий се надявал, че техният образец ще подействува на Доротея. Той изпратил при тях девойката, като им заречен богати блага, ако я склонят да се отхвърли. Доротея прекарала у тях няколко дни и те старателно я уговаряли да последва образеца им. Те й представяли от една страна всички житейски наслади, а от друга - мъчителна гибел. " Не погубвай в страдания твоя живот - казвали й те, - избави се от преждевременна гибел, чуй нашия съвет! "
- По-добре вие чуйте моя съвет - дала отговор им Доротея, - покайте се за вашето отказване и се обърнете още веднъж към Христа. Господ е без извънредно мил и милостиво ще одобри тия, които откровено се обръщат към Него.
- Какво ще мислим ние към този момент за Христа? - споделили сестрите. - Като се отрекохме, ние изгубихме вярата си на Него и не можем да се върнем при Него.
- Вие тежко сте съгрешили, като сте се поклонили на идолите - дала отговор Доротея, -- само че още повече грешите, като се отчайвате и съмнявате в милосърдието на Господа. Той може и желае да изцери вашите рани. Затова Той се назовава Спасител, тъй като ни избавя и лекува нашите душевни заболявания. Обърнете се към Него от цялото си сърце и не се съмнявайте в Неговото състрадание!
Като чули тия думи, двете сестри с рев паднали при нозете на Доротея и я молили да им помогне със своите молебствия. Думите на Доротея пробудили в тях гласа на съвестта и изпълнили душите им с вяра. Те почнали да се молят. Доротея застанала на колене и също молела Бога да одобри тяхното смирение. " Боже милостиви! - казвала тя, - Ти не искаш гибелта на грешника, а да се покае той и да се поправи. Ти си споделил, че на небето ангелите се радват за един каеш се виновник (Лук 15:7-10). Покажи тогава Твоята благосклонност на тия заблудили се овци и, като добър Пастир, приеми ги още веднъж в Твоята ограда! " Сестрите се молели със сълзи и сърдечно обезсърчение и Господ чул молитвата и им дарувал мощ да потвърдят на дело своето разкайване.
След няколко дни Саприкий повикал Доротея и двете сестри. Като отвел Христина и Калиста настрани, попитал ги, дали са склонили Доротея да се отхвърли от християнската религия. Сестрите самоуверено му дали отговор: " Ние сами сме се заблуждавали, ние сами сме съгрешили, когато заради боязън от страдания се отрекохме от Христа. Но Господ ни даде смирение и ние Го молим да ни елементарни тежкия грях! "
Саприкий се разгневил, заповядал да вържат сестрите една за друга и ги предал на изгаряне. Те твърдо понесли мъчението и викали към Господа: " Господи Иисусе Христе, приеми нашето смирение и дай ни прощение! " Доротея с наслада гледала на техния героизъм, като им говорела за премията, която ги чака на небето. Тъй умрели сестрите и получили страдалчески венец. След гибелта на Христина и Калиста Саприкий заповядал грубо да мъчат Доротея. Подир страшните премеждия лицето на мъченицата сияело от неизказана наслада. " На какво се радваш? " - споделил й озлобеният Саприкий.
- През целия ми живот не е имало за мене по-радостен ден от днешния - дала отговор мъченицата. - Бог ми оказа помощ още веднъж да обърна към Него две души, които ти благодарение на дявола бе отвърнал от Господа. За тях в този момент е огромна наслада на небето. Радват се и тържествуват ангелите, апостолите, пророците и мъчениците. Защо се бавиш, Саприкий? Дай ми да се порадвам и аз на небето дружно с ония, с които плаках на земята!
Тогава Саприкий заповядал още да усилят мъченията на Доротея: обгаряли я с огън, били я по лицето. Най-после шефът изгубил вяра, че тя ще се отхвърли от вярата си и я осъдил на гибел. Когато светата мъченица чула смъртната присъда, радостно извикала: " Благодаря Ти, Господи, че ме призоваваш в Твоя парадайс и ме въвеждаш в Своя чертог! " Тя била отведена на гибел. Доротея преклонила глава под меча и чистата й душа отлетяла при Господа.
 
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.