...а някой кара колело... |
В тоя тъп град няма задоволително велоалеи.
И популярност богу, че е по този начин. Защото, в случай че имаше задоволително велоалеи, щяхме да караме колела като централноевропейците - всички в един шаблон, в една велоалея, спазвайки разпоредбите за придвижване, махайки като малоумни с лява и дясна ръка, сигнализирайки като вежливи зомбита останалите накъде са тръгнали.
В този тъп град няма задоволително велоалеи и карането на колело е нещо нелегално... Декадентско... Нещо, носещо лек мирис на безчинство, на несистемност...
Преди време една тайфа изпя ария за колелото.
" Един човек ме спря веднъж-
на уличка валеше дъжд.
Той сподели ми със мен ела,
аз върша чудеса!
Повярвах аз и ний в този момент
сами вървим в пустинята.
Дъждът се лее из ведро,
а някой кара КОЛЕЛО! "
Няма да не помни по кое време чух ПИФ за първи път. Бях боец (ако се учудвате, бях в казармата през 1999 година, влязох там 28 годишен). В края на 1999 отидох на един ваучър - предстоеше ми уволняване. А на купона се слушаше единствено ПИФ.
Трябваше ми известно време, с цел да ги харесам. И почтено - това не бе обичаната ми музика. Аз слушах Слеър, дъ Кюър, Айндщюрценде Нойбаутен и Лайбах, някак се разминах с различната вълна, а ПИФ бяха тъкмо това - по някакъв метод гласът на Димо ми подсещаше на Еди Ведър, а музиката им беше тъмна, меланхолична, само че и хармоничен изчистена и по някакъв метод театрална.
Спомням си, че за първи път се засякохме някъде по морето - имахме общо присъединяване - в случай че се не неистина във Варна, на входа на Морската градина.
Може би по-късно сме се засичали веднъж-два пъти, само че май това са всичките ни срещи.
А през днешния ден Димо, вокалистът на ПИФ си е тръгнал. Качил се на това колело, на което не му трябват велоалеи и поел към небето.
Не желая да пиша текст за гибелта.
Искам да напиша нещо за музиката на отминалите десетилетия, която си отива дружно с моето прокълнато потомство, дръзнало да опитва да пробие дебелата чугунена стена с нежните си глави. И за стената, която не подаде и не рухна.
Да се кара колело против тази стена е самоубийство. Ако се засилите и се опитате да я прескочите, ще се размажете в нея.
Ако се опитате да се засилите и да я разбиете, ще бъдете смачкани.
И тези, които дръзнаха да се пробват против стената, си отиват един по един.
Помните ли ги?
Воев? Духи от " Херманс Уулф бенд "? Явор от " Гравити ко "? Пеци Гюзелев? Гошо Минчев? Кембъла?
Помните ли тези хора? Всеки един от тях се опита да удари тая шибана стена с главата си. И не за друго. А поради вас. За да имате път напред, към светлината.
Грешката на всичките тези хора бе една - те се опитваха да проправят път, който вас, скъпи другари, не ви интересуваше. Този път бе пътя към свободния дух. Само че вас този път не ви вълнуваше. Вас ви интересуваха други пътища. Които до един водят в пъкъла. Защото бяха постлани с вашите положителни планове.
Димо и неговите текстове и песни се опитваха да ви описват разнообразни истории. Приказки. Да, имаше една такава ария на ПИФ - " Приказка ", в която се пееше за обич...Но по един чудноват, кръвоспиращ гърлото метод. Тези приказки, които Димо ви описа не счупиха стената. Но написаха върху нея това, което са написали в миналото на Бастилията - " Тук ще се танцува "...
...знаете ли, колело не се кара елементарно. Колелото изисква да пазите равновесие, да внимавате със скоростта, да сте нащрек, тъй като у нас колите не се преценяват доста, изключително в случай че са ръководени от изнервени от личната си еректилна дисфункция комплексари.
За това да караш колело в днешно време е героизъм.
А аз се сещам отново за тази ария:
" Жираф един видях в този момент -
със вестник на разположение.
Дъждът се лее из ведро,
а някой кара КОЛЕЛО! "...
Денят е тъмен. Коледа идва, само че не носи наслада. А аз седнал съм и се чудя - къде сбъркахме? Какво тъкмо объркахме по пътя, та се случи по този начин, че тези, които трябваше да бъдат героите на нашето потомство ние убихме един по един. Не физически, а посредством безразличието си.
Къде в историята на тромавото каране на колело по неосветения и цялостен с дупки път ни писна и си казахме - не, тая няма да стане, избираме удобството на 20 годишните коли, които ще караме по 50 годишните закърпени пътища, заплащайки за това с нелепите си животи, които гаснат един след различен, с цел да не оказваме напън върху здравната система...
Седя и си мисля за ПИФ, И за текстовете на Димо.
" Почувствай камбаните!
Погледай вятъра за момент най-малко "...
Да се кара колело на тоя вятър и мраз на открито е мъчно. Декември е. Температурите са към нулата.
А по този начин ми се желае да видя това, което пеят ПИФ - по какъв начин точно в този непроницаем мрак, по какъв начин точно в тази безнадеждна минута на открито внезапно се появява кит, който продава сладолед.
Точно като в текста на " Колело "...
Толкова доста песни ще останат ненаписани, скъпи другари.
И толкоз истории - неразказани...че щеше да е тъжно, в случай че ние имахме потребност да ги чуем.
...да се кара колело през днешния ден е сложна работа. А героите, които се пробваха да ви накарат да се пуснете с всичка мощ, обезверено и неразумно с голи ръце против непреодолимата преграда към този момент ги няма...
А които са към момента тук, ние считаме за луди...
Това не е реквием! Не е другарска жалейка!
Това е текст за карането на колело.
Лек път към небето, Димо от ПИФ.
...и въпреки всичко някой кара колело....
И популярност богу, че е по този начин. Защото, в случай че имаше задоволително велоалеи, щяхме да караме колела като централноевропейците - всички в един шаблон, в една велоалея, спазвайки разпоредбите за придвижване, махайки като малоумни с лява и дясна ръка, сигнализирайки като вежливи зомбита останалите накъде са тръгнали.
В този тъп град няма задоволително велоалеи и карането на колело е нещо нелегално... Декадентско... Нещо, носещо лек мирис на безчинство, на несистемност...
Преди време една тайфа изпя ария за колелото.
" Един човек ме спря веднъж-
на уличка валеше дъжд.
Той сподели ми със мен ела,
аз върша чудеса!
Повярвах аз и ний в този момент
сами вървим в пустинята.
Дъждът се лее из ведро,
а някой кара КОЛЕЛО! "
Няма да не помни по кое време чух ПИФ за първи път. Бях боец (ако се учудвате, бях в казармата през 1999 година, влязох там 28 годишен). В края на 1999 отидох на един ваучър - предстоеше ми уволняване. А на купона се слушаше единствено ПИФ.
Трябваше ми известно време, с цел да ги харесам. И почтено - това не бе обичаната ми музика. Аз слушах Слеър, дъ Кюър, Айндщюрценде Нойбаутен и Лайбах, някак се разминах с различната вълна, а ПИФ бяха тъкмо това - по някакъв метод гласът на Димо ми подсещаше на Еди Ведър, а музиката им беше тъмна, меланхолична, само че и хармоничен изчистена и по някакъв метод театрална.
Спомням си, че за първи път се засякохме някъде по морето - имахме общо присъединяване - в случай че се не неистина във Варна, на входа на Морската градина.
Може би по-късно сме се засичали веднъж-два пъти, само че май това са всичките ни срещи.
А през днешния ден Димо, вокалистът на ПИФ си е тръгнал. Качил се на това колело, на което не му трябват велоалеи и поел към небето.
Не желая да пиша текст за гибелта.
Искам да напиша нещо за музиката на отминалите десетилетия, която си отива дружно с моето прокълнато потомство, дръзнало да опитва да пробие дебелата чугунена стена с нежните си глави. И за стената, която не подаде и не рухна.
Да се кара колело против тази стена е самоубийство. Ако се засилите и се опитате да я прескочите, ще се размажете в нея.
Ако се опитате да се засилите и да я разбиете, ще бъдете смачкани.
И тези, които дръзнаха да се пробват против стената, си отиват един по един.
Помните ли ги?
Воев? Духи от " Херманс Уулф бенд "? Явор от " Гравити ко "? Пеци Гюзелев? Гошо Минчев? Кембъла?
Помните ли тези хора? Всеки един от тях се опита да удари тая шибана стена с главата си. И не за друго. А поради вас. За да имате път напред, към светлината.
Грешката на всичките тези хора бе една - те се опитваха да проправят път, който вас, скъпи другари, не ви интересуваше. Този път бе пътя към свободния дух. Само че вас този път не ви вълнуваше. Вас ви интересуваха други пътища. Които до един водят в пъкъла. Защото бяха постлани с вашите положителни планове.
Димо и неговите текстове и песни се опитваха да ви описват разнообразни истории. Приказки. Да, имаше една такава ария на ПИФ - " Приказка ", в която се пееше за обич...Но по един чудноват, кръвоспиращ гърлото метод. Тези приказки, които Димо ви описа не счупиха стената. Но написаха върху нея това, което са написали в миналото на Бастилията - " Тук ще се танцува "...
...знаете ли, колело не се кара елементарно. Колелото изисква да пазите равновесие, да внимавате със скоростта, да сте нащрек, тъй като у нас колите не се преценяват доста, изключително в случай че са ръководени от изнервени от личната си еректилна дисфункция комплексари.
За това да караш колело в днешно време е героизъм.
А аз се сещам отново за тази ария:
" Жираф един видях в този момент -
със вестник на разположение.
Дъждът се лее из ведро,
а някой кара КОЛЕЛО! "...
Денят е тъмен. Коледа идва, само че не носи наслада. А аз седнал съм и се чудя - къде сбъркахме? Какво тъкмо объркахме по пътя, та се случи по този начин, че тези, които трябваше да бъдат героите на нашето потомство ние убихме един по един. Не физически, а посредством безразличието си.
Къде в историята на тромавото каране на колело по неосветения и цялостен с дупки път ни писна и си казахме - не, тая няма да стане, избираме удобството на 20 годишните коли, които ще караме по 50 годишните закърпени пътища, заплащайки за това с нелепите си животи, които гаснат един след различен, с цел да не оказваме напън върху здравната система...
Седя и си мисля за ПИФ, И за текстовете на Димо.
" Почувствай камбаните!
Погледай вятъра за момент най-малко "...
Да се кара колело на тоя вятър и мраз на открито е мъчно. Декември е. Температурите са към нулата.
А по този начин ми се желае да видя това, което пеят ПИФ - по какъв начин точно в този непроницаем мрак, по какъв начин точно в тази безнадеждна минута на открито внезапно се появява кит, който продава сладолед.
Точно като в текста на " Колело "...
Толкова доста песни ще останат ненаписани, скъпи другари.
И толкоз истории - неразказани...че щеше да е тъжно, в случай че ние имахме потребност да ги чуем.
...да се кара колело през днешния ден е сложна работа. А героите, които се пробваха да ви накарат да се пуснете с всичка мощ, обезверено и неразумно с голи ръце против непреодолимата преграда към този момент ги няма...
А които са към момента тук, ние считаме за луди...
Това не е реквием! Не е другарска жалейка!
Това е текст за карането на колело.
Лек път към небето, Димо от ПИФ.
...и въпреки всичко някой кара колело....
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ