Антоний Тодоров пред Dir.bg: Политиците гледат на изборите като на ротативка
В тази предизборна акция, която е банална и безинтересна, общото обръщение на партиите, което се чува, е " Ще вършим това, което постоянно сме правили ". Това съобщи в изявление пред Dir.bg политологът Антоний Тодоров. Според него евроатлантическо държавно управление е невероятно поради оставеното завещание след 12-те години ръководство на ГЕРБ. " Имаме проблем със мощна, политическа лява опция. Българска социалистическа партия загуби доста от политическата си тежест, виждаме изборните й резултати в последно време ", твърди Антоний Тодоров. Той недоумява, че може да има български социалист, който да счита Орбан и Путин за добър образец. Тодоров счита, че политическите партии чакат следващо завъртане на рулетката на идващите избори и гледат на тях като на ротативка, като се надяват, че ще ги врътнат още един път и току виж, са спечелили. Политологът е на мнение, че българското общество не стои зад президентска република, а и това не е решение на казуса с омагьосания кръг от избори, в който влезе страната ни. Антоний Тодоров чака по-ниска изборна интензивност спрямо предходни избори.
- Възможно ли е сформиране на държавно управление след изборите?
- Парадоксът е, че откакто самите политически водачи наподобява не виждат кой знае какво решение, от кое място чакат то да пристигна? Могат да питат жителите на изборите какво избират и те да отговорят. Разбира се, незабавно ще кажа - изборите ангажират нашата гражданска отговорност. На изборите не вървим като че ли сме в супермаркета, да изберем онази стока, която най-вече ни харесва. В последна сметка изборите са за това да образуват ръководство, да излъчим представители, които да образуват държавно управление. Нека да не забравяме, че гласуваме за държавно управление. Представяме си по какъв начин би изглеждало то съгласно нас, положителното за нас държавно управление на България след тези избори. Това го споделям, с цел да не забравяме, че ние, като жители, също имаме отговорност и освен би трябвало да я търсим от политиците. Вярно е, че бяха начертани извънредно доста червени линии. Те като че ли не разрешават да си представим някакви обединения, в които дружно да ръководят ГЕРБ и Политическа партия. Знаем, че ГЕРБ вършат изпитание да излязат от политическата изолираност, в която изпаднаха в последните две години, лансирайки тезата, че на България е належащо евроатлантическо държавно управление, смятайки, че по този метод някак си ще подбуден гласоподавателите да поддържат такава формула. Само че такава формула не може да бъде непременно, тъй като очевидно е, че имаме нещо, което остава, по този начин или другояче, нерешено от всичките тези години след държавното управление на Бойко Борисов. И това е наследството на това ръководство от 12 години. Докато не бъде решен по някакъв метод този въпрос, не мога да си показва ГЕРБ да се върне фанфарно във властта. Това би било някаква засегнатост към всичко това, което се случи през тези две години.
От друга страна, в случай че нещата се запънат до степен, до която новоизбраният парламент да не може да сформира болшинство, какви са вероятните формули? Въпросите, които си заслужава да зададем към политиците, тъй като те като че ли чакат някакви чудодейни решения, са, да вземем за пример, ГЕРБ биха ли се съгласили да поддържат едно държавно управление, в което не вземат участие единствено поради стабилността на България, т.е. да не слагат въпроса за избор на съмнение, по този начин, както го направиха при предходното държавно управление.
Второ, тези три партии, които афишират, че биха желали да продължат дружно в едно бъдещо държавно управление - Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия, не престават ли да стоят на тази си позиция и ще бъдат ли склонни да оставят на назад във времето някои от разликите си, които са явни, изключително в тази сериозна обстановка към войната в Украйна, газовите доставки и така нататък?
Ето това са въпроси, които би трябвало да си зададем. Можем ли да си представим едно ръководство, в което, да вземем за пример, ГЕРБ е първата политическа мощ, подкрепена от Движение за права и свободи или с присъединяване на Движение за права и свободи и вероятно с присъединяване на някой трети, да вземем за пример " Български напредък " на Стефан Янев, в случай че влязат в Народното събрание? Не си представям такова ръководство да срещне утвърждението на задоволително болшинство в обществото.
Една друга формула, която се разисква, е техническо държавно управление, назовават го експертно, програмно, няма значение. Да си представим една такава опция. Това обаче, в случай че се случи, би трябвало да е доста ясно и обществено контрактувано. Трябва да е ясно какво ще е това държавно управление, за какъв брой време ще ръководи и какво тъкмо ще би трябвало да прави и изключително какво не би трябвало да прави. Само че има упования за правосъдна промяна. Едно такова държавно управление в положение ли е въобще да прокара такава промяна в един накълцан парламент?
В последна сметка, в случай че всичко това се окаже невероятно, има вид за следващите избори през февруари, само че се опасявам, че тази дълга поредност от предварителни избори не просто ще умори гласоподавателите, ще ги обезвери въобще към концепцията, че изборите са инструмент да се образува ръководство. И това, почтено казано, ме плаши. Затова е хубаво още на тези избори на 2 октомври добре да помислим като жители по какъв начин тъкмо ще гласуваме.
- Заговорихте за евроатлантическо ръководство вдясно, само че погледнем и вляво - какъв знак даде вляво Сергей Станишев с решението си да не бъде ръководител на ПЕС с аргумента, че собствената му партия Българска социалистическа партия е изгубила европейска еднаквост?
- Този тип рецензия на Сергей Станишев по отношение на управлението на Българска социалистическа партия не е от през вчерашния ден. Той е сериозен от доста от дълго време. Освен това, мисля, че той има съображение да каже " Как в този момент ще се кандидатирам още веднъж за ръководител на ПЕС, откакто даже личната ми партия Българска социалистическа партия направи всичко допустимо на предходните европейски избори да не попадна на избираемо място в листите ". Виждаме едно противоречие, което той установи. Освен това в средите на европейските социалисти, социалдемократи сега Българска социалистическа партия не стои доста безапелационно по няколко аргументи - тъй като Българска социалистическа партия се разграничава от болшинството от партиите на тази група по основни въпроси, да вземем за пример в отношението си към Истанбулската спогодба срещу насилието против дами. Така че, Станишев споделя нещо, което стана явно. Той не се усеща очевидно удобно като претендент още веднъж за водач на ПЕС от страна на политическа партия, която е в едно доста мъчно състояние.
- Има ли ляво сега в България, един от причините на водача на ПЕС бе и че Българска социалистическа партия поддържа дясно властническия Орбан?
- Това е огромният въпрос. Преди няколко месеца бях съорганизатор на среща на младежи от разнообразни леви планове и партии, в това число и Българска социалистическа партия, само че освен. Там поговорихме за какво лявото пространство по този начин се раздроби, изчезна. Видях значително младежи, които са загрижени за това и които в действителност се пробват да търсят някаква промяна. Имаме проблем със мощна, политическа лява опция. Българска социалистическа партия загуби доста от политическата си тежест, виждаме изборните й резултати в последно време. Българска социалистическа партия от една партия, която беше в положение да активизира милион гласоподаватели през 2005 година, в този момент сега се движи към най-много 250 000 - 300 000 гласоподаватели, което явно е сериозен проблем и той би трябвало да се дискутира в самата партия. Разбира се, че самата концепция, че един български социалист може да счита Орбан за добър образец, да не приказваме за Владимир Путин, е странна. Нито Орбан, нито Путин имат нещо общо, каквото и да било, с левицата. Нека да стане ясно това, тъй като мнозина наподобява са се объркали.
- Имат ли ясни послания партиите? Като че ли газът и корупцията са лайтмотивът на тази предизборна акция? Създава се усещане, че акцията върви неенергично.
- Като цяло акцията е по едно и също време банална и безинтересна. Ако приказваме за нови послания, вижте единствено слоганите на участващите в конкуренцията - те са извънредно банални, повтарят остарели слогани и нищо ново. В тази акция общото обръщение, което се чува, е: " Ще вършим това, което постоянно сме правили ". Това обезсърчава доста жители, за жалост. Онова, което ме притеснява, е, че може да стане по този начин, че " Газпром ", непряко, да дефинира политическия спор и изхода от обстановката. Не имам вяра, че връзките с " Газпром " и даже с Русия имат толкоз мощно въздействие над българското общество и да подействат върху държанието на гласоподавателите. Това е нещо в допълнение. Онова, което би трябвало да оказва въздействие върху гласоподавателите, съгласно мен, е обвързвано в действителност с метода, по който живеем. Но не би трябвало да го свеждаме единствено до това дали хладилникът ще е цялостен, а би трябвало да е насочено към такива въпроси, като " Искаме ли да продължим да живеем в едно извънредно неравно общество, в което някои в действителност няма да могат да се изхранят и отоплят тази зима, а други наобратно? Искаме ли да живеем в едно общество, където корупцията изяжда голяма част от приходите на страната? Искаме ли да живеем в едно общество, където ще не престават да употребяват прокуратурата, да вземем за пример, като политическа бухалка? Искаме ли да живеем в общество, където ръководещите ще могат да рекетират неуместните за тях бизнеси? Това са въпросите. А другояче, несъмнено и отношението по отношение на войната в Украйна и " Газпром " са значими въпроси, това е една непредвидена рецесия, само че те не могат да застанат в центъра на политическия спор. Най-малкото, тъй като даже когато приказваме за войната в Украйна, ние сме отвън тази война, не сме потърпевши непосредствено. Хубаво е да си го кажем. Цялата взаимност с украинците или потърпевшите от войната е значима, само че не можем да вършим по този начин, като че ли тази война се води у нас.
- Очертава ли се да влезем в обаян кръг от избори, решение ли е президентска или полупрезидентска република?
- Често тези термини президентска и полупрезидентска републики се използват в едно общество, където необятната аудитория безусловно не си дава сметка какво значат всички тези понятия. За президентска република заприказва един френски политолог през 60-те години, като назова по този начин френската политическа система, където имаме парламент, който избира министър-председател, и президент, който се избира директно от народа. Същата е системата и в България, само че това е всъщност парламентарен режим, тъй като Народното събрание може да избере и да смъкна държавното управление. Като кажем президентска република, ами това са режимите в Съединени американски щати и цяла Латинска Америка, там президентът се избира директно, т.е. изпълнителната власт няма министър-председател. Много хора не си дават сметка защо става дума. Като кажем президентска република, си представяме да вземем за пример Русия или Турция, един доста могъщ президент, който се постанова над всички участници в политическия живот, над институциите и въобще той е в центъра на събитията. Това е нещо друго и тогава споделяме: " Искаме ли да засилим дотам властта на определения директно президент, или не ". Това обаче минава през конституционна смяна и няма по какъв начин такава смяна да се случи, тъй като не виждам никакъв консенсус в обществото за това. Има доста хора, които някак си се надяват някой с по-твърда ръка да оправи нещата, като че ли чудодейно. Политическите партии, които чакат следващо завъртане на рулетката на идващите избори, гледат на тях като на ротативка - хайде, ще ги врътнем още един път и току виж сме спечелили. Няма по какъв начин да се случи това. Изборите са напълно друго нещо. За мен има такава заплаха, в случай че влезем в една дълга серпантина от избори, само че увеличението на президентските пълномощия първо не може да мине без парламент и то без организационен парламент. Второ, това е безусловно неработещо решение, в случай че изобщо е решение на обстановката. Не мога да си показва, че множеството хора в България биха желали да живеят като в Турция или Русия.
- Споменахте упованията за чудодейното решение на проблемите, част от гласоподавателите имат такива настройки при всеки един избор. Очаквате ли изненади на тези избори и кои партии ще влязат в този парламент?
- Следя резултатите от допитванията в социологическите организации, само че едно изследване сподели, че забележителен брой от питаните в тези сондажи в продължение на години в действителност не всеки път споделят това, което имат намерение да създадат в изборния ден. Но тъй като ние сме въпреки всичко същества със свободна воля би трябвало да си представим, че тези сондажи са моментни и не ни дават действителна визия какво в действителност ще се случи. Тоест нещата са непредвидими. Да, могат да влязат 8 или 6 политически партии. Ако са 8, компликацията за държавно болшинство ще бъде по-голяма. Ако бъдат 6, зависи какво ще е разпределението сред тях. Не съм огромен оптимист. Очакваните партии, които ще влязат, ще бъдат ГЕРБ, Политическа партия, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, Демократична България, всички те са над забележимия предел от 4 %. Много близо са две други партии - това е " Възраждане " и " Български напредък ". Двете партии към този момент не е доста ясно към кой от лагерите ще бъдат. За " Възраждане " е ясно, че желае България да сложи под въпрос участието си в НАТО и в Европейски Съюз в някакъв смисъл, като да вземем за пример, отвод да се влезе в еврозоната, нещо, което е обвързване по контракта за присъединение. Едно време " Атака " поставяше този въпрос, само че те нямат късмет в този момент да влязат в Народното събрание. Така че, в случай че приказваме за евроатлантически консенсус в този подтекст, аз не виждам той да се е разцепил. В обществото има задоволително поддръжка в тази тенденция. С " Възраждане " никой няма да желае да прави коалиция, тъй че, в случай че влезе в Народното събрание, тя ще бъде най-шумната съпротива, както и до момента. Какво ще вършат другите е въпрос на здрав разсъдък, политическо умеене да се контракти едно или друго. Тази алена линия - ГЕРБ да бъдат държани отвън властта, е линия, която не е измислена от в този момент, митингите през 2020 година започнаха с това искане.
Ако в Народното събрание влезе Има Такъв Народ, макар че те в действителност изгубиха доста от своята поддръжка, то тогава даже техните заявки за присъединяване в коалиция, в случай че не са във властта единствено Кирил Петков и Асен Василев, тази алена линия е хубаво да не бъде повтаряна непрестанно, тъй като ясно е, че Има Такъв Народ смъкнаха предходното държавно управление. Но оттова насетне, в случай че се стигне до съществени договаряния, е добре да премислят позицията си, в случай че влязат, несъмнено, в Народно събрание.
- Стигнаха ли въпреки всичко посланията до хората и каква ще е изборната интензивност?
- Според мен изборната интензивност ще е по-ниска, спрямо предишни избори и това ще е доста пагубно, тъй като това ще са най-вече 2 600 000 гласоподаватели, а имаше избори с над 3 500 000, 4 милиона, даже първоначално бяха доста повече 4 500 000. Това е огромна злополука. Не можем да продължим по този начин, тъй като все едно, даже 1 милион да гласоподават, отново ще се разпределят местата в Народно събрание, тъй като подобен е законът. Обаче каква е легитимността на такова определено Народно събрание в случай, че не се употребява с доверието на огромната част от обществото, ето това е въпросът. Как ще живеем дружно? Политиците би трябвало някак си да се впрегнат в последните дни на акцията, тъй като всички приказват за цели, само че се оказва, че целта е: " Ще вършим това, което до момента сме правили ". А приоритет значи да има три неща, които желаете да извършите най-много, другите могат да почакат за по-късно.
- Възможно ли е сформиране на държавно управление след изборите?
- Парадоксът е, че откакто самите политически водачи наподобява не виждат кой знае какво решение, от кое място чакат то да пристигна? Могат да питат жителите на изборите какво избират и те да отговорят. Разбира се, незабавно ще кажа - изборите ангажират нашата гражданска отговорност. На изборите не вървим като че ли сме в супермаркета, да изберем онази стока, която най-вече ни харесва. В последна сметка изборите са за това да образуват ръководство, да излъчим представители, които да образуват държавно управление. Нека да не забравяме, че гласуваме за държавно управление. Представяме си по какъв начин би изглеждало то съгласно нас, положителното за нас държавно управление на България след тези избори. Това го споделям, с цел да не забравяме, че ние, като жители, също имаме отговорност и освен би трябвало да я търсим от политиците. Вярно е, че бяха начертани извънредно доста червени линии. Те като че ли не разрешават да си представим някакви обединения, в които дружно да ръководят ГЕРБ и Политическа партия. Знаем, че ГЕРБ вършат изпитание да излязат от политическата изолираност, в която изпаднаха в последните две години, лансирайки тезата, че на България е належащо евроатлантическо държавно управление, смятайки, че по този метод някак си ще подбуден гласоподавателите да поддържат такава формула. Само че такава формула не може да бъде непременно, тъй като очевидно е, че имаме нещо, което остава, по този начин или другояче, нерешено от всичките тези години след държавното управление на Бойко Борисов. И това е наследството на това ръководство от 12 години. Докато не бъде решен по някакъв метод този въпрос, не мога да си показва ГЕРБ да се върне фанфарно във властта. Това би било някаква засегнатост към всичко това, което се случи през тези две години.
От друга страна, в случай че нещата се запънат до степен, до която новоизбраният парламент да не може да сформира болшинство, какви са вероятните формули? Въпросите, които си заслужава да зададем към политиците, тъй като те като че ли чакат някакви чудодейни решения, са, да вземем за пример, ГЕРБ биха ли се съгласили да поддържат едно държавно управление, в което не вземат участие единствено поради стабилността на България, т.е. да не слагат въпроса за избор на съмнение, по този начин, както го направиха при предходното държавно управление.
Второ, тези три партии, които афишират, че биха желали да продължат дружно в едно бъдещо държавно управление - Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия, не престават ли да стоят на тази си позиция и ще бъдат ли склонни да оставят на назад във времето някои от разликите си, които са явни, изключително в тази сериозна обстановка към войната в Украйна, газовите доставки и така нататък?
Ето това са въпроси, които би трябвало да си зададем. Можем ли да си представим едно ръководство, в което, да вземем за пример, ГЕРБ е първата политическа мощ, подкрепена от Движение за права и свободи или с присъединяване на Движение за права и свободи и вероятно с присъединяване на някой трети, да вземем за пример " Български напредък " на Стефан Янев, в случай че влязат в Народното събрание? Не си представям такова ръководство да срещне утвърждението на задоволително болшинство в обществото.
Една друга формула, която се разисква, е техническо държавно управление, назовават го експертно, програмно, няма значение. Да си представим една такава опция. Това обаче, в случай че се случи, би трябвало да е доста ясно и обществено контрактувано. Трябва да е ясно какво ще е това държавно управление, за какъв брой време ще ръководи и какво тъкмо ще би трябвало да прави и изключително какво не би трябвало да прави. Само че има упования за правосъдна промяна. Едно такова държавно управление в положение ли е въобще да прокара такава промяна в един накълцан парламент?
В последна сметка, в случай че всичко това се окаже невероятно, има вид за следващите избори през февруари, само че се опасявам, че тази дълга поредност от предварителни избори не просто ще умори гласоподавателите, ще ги обезвери въобще към концепцията, че изборите са инструмент да се образува ръководство. И това, почтено казано, ме плаши. Затова е хубаво още на тези избори на 2 октомври добре да помислим като жители по какъв начин тъкмо ще гласуваме.
- Заговорихте за евроатлантическо ръководство вдясно, само че погледнем и вляво - какъв знак даде вляво Сергей Станишев с решението си да не бъде ръководител на ПЕС с аргумента, че собствената му партия Българска социалистическа партия е изгубила европейска еднаквост?
- Този тип рецензия на Сергей Станишев по отношение на управлението на Българска социалистическа партия не е от през вчерашния ден. Той е сериозен от доста от дълго време. Освен това, мисля, че той има съображение да каже " Как в този момент ще се кандидатирам още веднъж за ръководител на ПЕС, откакто даже личната ми партия Българска социалистическа партия направи всичко допустимо на предходните европейски избори да не попадна на избираемо място в листите ". Виждаме едно противоречие, което той установи. Освен това в средите на европейските социалисти, социалдемократи сега Българска социалистическа партия не стои доста безапелационно по няколко аргументи - тъй като Българска социалистическа партия се разграничава от болшинството от партиите на тази група по основни въпроси, да вземем за пример в отношението си към Истанбулската спогодба срещу насилието против дами. Така че, Станишев споделя нещо, което стана явно. Той не се усеща очевидно удобно като претендент още веднъж за водач на ПЕС от страна на политическа партия, която е в едно доста мъчно състояние.
- Има ли ляво сега в България, един от причините на водача на ПЕС бе и че Българска социалистическа партия поддържа дясно властническия Орбан?
- Това е огромният въпрос. Преди няколко месеца бях съорганизатор на среща на младежи от разнообразни леви планове и партии, в това число и Българска социалистическа партия, само че освен. Там поговорихме за какво лявото пространство по този начин се раздроби, изчезна. Видях значително младежи, които са загрижени за това и които в действителност се пробват да търсят някаква промяна. Имаме проблем със мощна, политическа лява опция. Българска социалистическа партия загуби доста от политическата си тежест, виждаме изборните й резултати в последно време. Българска социалистическа партия от една партия, която беше в положение да активизира милион гласоподаватели през 2005 година, в този момент сега се движи към най-много 250 000 - 300 000 гласоподаватели, което явно е сериозен проблем и той би трябвало да се дискутира в самата партия. Разбира се, че самата концепция, че един български социалист може да счита Орбан за добър образец, да не приказваме за Владимир Путин, е странна. Нито Орбан, нито Путин имат нещо общо, каквото и да било, с левицата. Нека да стане ясно това, тъй като мнозина наподобява са се объркали.
- Имат ли ясни послания партиите? Като че ли газът и корупцията са лайтмотивът на тази предизборна акция? Създава се усещане, че акцията върви неенергично.
- Като цяло акцията е по едно и също време банална и безинтересна. Ако приказваме за нови послания, вижте единствено слоганите на участващите в конкуренцията - те са извънредно банални, повтарят остарели слогани и нищо ново. В тази акция общото обръщение, което се чува, е: " Ще вършим това, което постоянно сме правили ". Това обезсърчава доста жители, за жалост. Онова, което ме притеснява, е, че може да стане по този начин, че " Газпром ", непряко, да дефинира политическия спор и изхода от обстановката. Не имам вяра, че връзките с " Газпром " и даже с Русия имат толкоз мощно въздействие над българското общество и да подействат върху държанието на гласоподавателите. Това е нещо в допълнение. Онова, което би трябвало да оказва въздействие върху гласоподавателите, съгласно мен, е обвързвано в действителност с метода, по който живеем. Но не би трябвало да го свеждаме единствено до това дали хладилникът ще е цялостен, а би трябвало да е насочено към такива въпроси, като " Искаме ли да продължим да живеем в едно извънредно неравно общество, в което някои в действителност няма да могат да се изхранят и отоплят тази зима, а други наобратно? Искаме ли да живеем в едно общество, където корупцията изяжда голяма част от приходите на страната? Искаме ли да живеем в едно общество, където ще не престават да употребяват прокуратурата, да вземем за пример, като политическа бухалка? Искаме ли да живеем в общество, където ръководещите ще могат да рекетират неуместните за тях бизнеси? Това са въпросите. А другояче, несъмнено и отношението по отношение на войната в Украйна и " Газпром " са значими въпроси, това е една непредвидена рецесия, само че те не могат да застанат в центъра на политическия спор. Най-малкото, тъй като даже когато приказваме за войната в Украйна, ние сме отвън тази война, не сме потърпевши непосредствено. Хубаво е да си го кажем. Цялата взаимност с украинците или потърпевшите от войната е значима, само че не можем да вършим по този начин, като че ли тази война се води у нас.
- Очертава ли се да влезем в обаян кръг от избори, решение ли е президентска или полупрезидентска република?
- Често тези термини президентска и полупрезидентска републики се използват в едно общество, където необятната аудитория безусловно не си дава сметка какво значат всички тези понятия. За президентска република заприказва един френски политолог през 60-те години, като назова по този начин френската политическа система, където имаме парламент, който избира министър-председател, и президент, който се избира директно от народа. Същата е системата и в България, само че това е всъщност парламентарен режим, тъй като Народното събрание може да избере и да смъкна държавното управление. Като кажем президентска република, ами това са режимите в Съединени американски щати и цяла Латинска Америка, там президентът се избира директно, т.е. изпълнителната власт няма министър-председател. Много хора не си дават сметка защо става дума. Като кажем президентска република, си представяме да вземем за пример Русия или Турция, един доста могъщ президент, който се постанова над всички участници в политическия живот, над институциите и въобще той е в центъра на събитията. Това е нещо друго и тогава споделяме: " Искаме ли да засилим дотам властта на определения директно президент, или не ". Това обаче минава през конституционна смяна и няма по какъв начин такава смяна да се случи, тъй като не виждам никакъв консенсус в обществото за това. Има доста хора, които някак си се надяват някой с по-твърда ръка да оправи нещата, като че ли чудодейно. Политическите партии, които чакат следващо завъртане на рулетката на идващите избори, гледат на тях като на ротативка - хайде, ще ги врътнем още един път и току виж сме спечелили. Няма по какъв начин да се случи това. Изборите са напълно друго нещо. За мен има такава заплаха, в случай че влезем в една дълга серпантина от избори, само че увеличението на президентските пълномощия първо не може да мине без парламент и то без организационен парламент. Второ, това е безусловно неработещо решение, в случай че изобщо е решение на обстановката. Не мога да си показва, че множеството хора в България биха желали да живеят като в Турция или Русия.
- Споменахте упованията за чудодейното решение на проблемите, част от гласоподавателите имат такива настройки при всеки един избор. Очаквате ли изненади на тези избори и кои партии ще влязат в този парламент?
- Следя резултатите от допитванията в социологическите организации, само че едно изследване сподели, че забележителен брой от питаните в тези сондажи в продължение на години в действителност не всеки път споделят това, което имат намерение да създадат в изборния ден. Но тъй като ние сме въпреки всичко същества със свободна воля би трябвало да си представим, че тези сондажи са моментни и не ни дават действителна визия какво в действителност ще се случи. Тоест нещата са непредвидими. Да, могат да влязат 8 или 6 политически партии. Ако са 8, компликацията за държавно болшинство ще бъде по-голяма. Ако бъдат 6, зависи какво ще е разпределението сред тях. Не съм огромен оптимист. Очакваните партии, които ще влязат, ще бъдат ГЕРБ, Политическа партия, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, Демократична България, всички те са над забележимия предел от 4 %. Много близо са две други партии - това е " Възраждане " и " Български напредък ". Двете партии към този момент не е доста ясно към кой от лагерите ще бъдат. За " Възраждане " е ясно, че желае България да сложи под въпрос участието си в НАТО и в Европейски Съюз в някакъв смисъл, като да вземем за пример, отвод да се влезе в еврозоната, нещо, което е обвързване по контракта за присъединение. Едно време " Атака " поставяше този въпрос, само че те нямат късмет в този момент да влязат в Народното събрание. Така че, в случай че приказваме за евроатлантически консенсус в този подтекст, аз не виждам той да се е разцепил. В обществото има задоволително поддръжка в тази тенденция. С " Възраждане " никой няма да желае да прави коалиция, тъй че, в случай че влезе в Народното събрание, тя ще бъде най-шумната съпротива, както и до момента. Какво ще вършат другите е въпрос на здрав разсъдък, политическо умеене да се контракти едно или друго. Тази алена линия - ГЕРБ да бъдат държани отвън властта, е линия, която не е измислена от в този момент, митингите през 2020 година започнаха с това искане.
Ако в Народното събрание влезе Има Такъв Народ, макар че те в действителност изгубиха доста от своята поддръжка, то тогава даже техните заявки за присъединяване в коалиция, в случай че не са във властта единствено Кирил Петков и Асен Василев, тази алена линия е хубаво да не бъде повтаряна непрестанно, тъй като ясно е, че Има Такъв Народ смъкнаха предходното държавно управление. Но оттова насетне, в случай че се стигне до съществени договаряния, е добре да премислят позицията си, в случай че влязат, несъмнено, в Народно събрание.
- Стигнаха ли въпреки всичко посланията до хората и каква ще е изборната интензивност?
- Според мен изборната интензивност ще е по-ниска, спрямо предишни избори и това ще е доста пагубно, тъй като това ще са най-вече 2 600 000 гласоподаватели, а имаше избори с над 3 500 000, 4 милиона, даже първоначално бяха доста повече 4 500 000. Това е огромна злополука. Не можем да продължим по този начин, тъй като все едно, даже 1 милион да гласоподават, отново ще се разпределят местата в Народно събрание, тъй като подобен е законът. Обаче каква е легитимността на такова определено Народно събрание в случай, че не се употребява с доверието на огромната част от обществото, ето това е въпросът. Как ще живеем дружно? Политиците би трябвало някак си да се впрегнат в последните дни на акцията, тъй като всички приказват за цели, само че се оказва, че целта е: " Ще вършим това, което до момента сме правили ". А приоритет значи да има три неща, които желаете да извършите най-много, другите могат да почакат за по-късно.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ