В свят, в който традицията често надделява над промяната, папа

В свят, в който традицията постоянно надвива над смяната, папа Франциск остави дълбока диря със своята добрина, храброст и предпочитание за един по-състрадателен свят. Роден в непретенциозно семейство в Буенос Айрес, той се издигна до върха на Католическата черква, трансформирайки се в първия йезуит, първия папа от Латинска Америка и един от най-обичаните духовни водачи на нашето време.

От танго в Буенос Айрес до олтара на вярата

Хорхе Марио Берголио е роден на 17 декември 1936 година в Буенос Айрес, Аржентина, в семейство на италиански имигранти. Той е най-големият от пет деца и от ранна възраст демонстрира просветеност, дълбока набожност и пристрастеност към тангото. Един непредвиден миг на тийнейджърска възраст обаче трансформира живота му вечно. На път за среща с другари, той влиза в базиликата " Св. Йосиф " и усеща, че Бог го вика – миг, който възпламенява искрата за бъдещото му свещеническо предопределение.
                             

Пътят към духовно водачество
През 1969 година, след 13 години образование, Берголио е ръкоположен за духовник. Само няколко години по-късно, през 1973 година, става началник на йезуитите в Аржентина. Това се случва по време на така наречен " мръсна война ", в която военната хунта в страната прави всеобщи репресии. Неговата роля в този тежък интервал остава противоречива, само че той твърдо декларира, че е помагал на застрашени свещеници и вярващи зад кулисите.

След години на духовна изолираност и вътрешни спорове в Църквата, през 1992 година той е изненадващо назначен за свещеник, а по-късно и за архиепископ на Буенос Айрес. Като кардинал, той остава непретенциозен, пътува с публичния превоз и е покрай най-бедните.
                             

Папа на смяната
През 2013 година светът гледа с изненада и неспокойствие, когато Хорхе Марио Берголио е определен за папа и приема името Франциск – знак на елементарност, съчувствие и грижа за бедните. Това е първият папа от Латинска Америка и първият йезуит на този пост.

От първия ден Франциск слага фокус върху мигрантите, бедните и опазването на околната среда. Посещението му в Лампедуза – остров, знак на бежанската рецесия – беше не просто алегорично, а надълбоко човешко обръщение.
Чувствителност към болката и неправдата                              

Папа Франциск основава комисия за справяне със половите злоупотреби в Църквата, включваща и жертви – самоуверен опит за бистрота, въпреки и с стеснен триумф. Той е деен и на международната сцена – посредничи за възобновяване на дипломатическите връзки сред Съединени американски щати и Куба през 2014 година

През 2015 година разгласява енцикликата Laudato Si – първият формален документ, напълно отдаден на екологията. С нея той прикани за дейности против климатичната рецесия и осъди безогледния консуматорски метод на световния капитализъм.
Смелост против шовинизъм и ненавист
По време на президентската акция в Съединени американски щати, папа Франциск осъди градежа на стени и съобщи, че " същинският християнин построява мостове ". Изказванията му постоянно предизвикваха дискусия, само че постоянно носеха обръщение на съчувствие и разговор.

Той пътува до Египет и други райони, където католиците са малцинство, с цел да построява мостове с мюсюлманските водачи и да поддържа междурелигиозния разговор.
Глас за дамите, за коренните нации и за вярата
През 2022 година, при визитата си в Канада, той намерено се извини на локалните коренни нации за присъединяване на Църквата в учебни заведения, където са били измъчвани хиляди деца. Това беше надълбоко човешки и преклонен акт.

През 2023 година за първи път на Световния синод участваха дами и миряни с право на глас – явен знак за устрема му към по-голяма привързаност и тъждество в Църквата. Същата година разреши свещеници да благославят еднополови двойки – решение, посрещнато с овации от едни и рецензия от други.
Последните дни и безконечната памет
Папа Франциск напусна този свят през 2025 година, откакто благослови вярващите по време на Великденската литургия. Въпреки здравословните си проблеми, той остана правилен на задачата си до края – да бъде гласът на безгласните, утехата на наранените и образец за примирение.
Наследството на един самоуверен човек
Франциск промени лицето на Църквата, като сложи индивида – без значение от пол, генезис или половост – в центъра на духовната грижа. Той ни сподели, че вярата не е доктрина, а път на обич, състрадание и дейна грижа за света.

И въпреки да не носеше корона, той царуваше с едно по-могъщо оръжие – сърцето си.