Четирима военни са оглавявали българско правителство през годините
В своята 143-годишна история след Освобождението през 1878 година България е била ръководена от 96 държавни управления. Днес ще встъпи в служба 97-то, което ще бъде служебно, назначено от президента Румен Радев.
То ще се управлява от Стефан Янев - български офицер, бригаден военачалник, който е бил вече служебен вицепремиер и длъжностен министър на защитата в кабинета на Огнян Герджиков (2017 г.).
Един взор обратно в историята демонстрира, че България е била ръководена от четирима премиери, които са били военни.
Първият е Йохан Казимир Ернрот (на фински: Johan Casimir Ehrnrooth) - финландски офицер (генерал-лейтенант) и админ на работа в Руската империя. Той е участник в Руско-турската война (1877 – 1878 г.), а след Освобождението на България е бил боен министър (1880 - 1881 г.), министър-председател (1881 г.) и министър на вътрешните работи (1881 г.) на Княжество България.
След визитата на княз Александър Батенберг в Русия през март 1881 година съветското държавно управление се съгласява той да пристъпи към прекратяване на конституцията, глобено от новоизбрано българско Велико Народно заседание, и Казимир Ернрот стартира да работи интензивно в тази посока. Той е измежду директните участници в държавния преврат на 27 април, с който княз Александър го слага отпред на ново краткотрайно държавно управление, което да организира избори за Велико национално заседание. Казимир Ернрот ръководи петото държавно управление от 27 април до 1 юли 1881 година.
Шестото държавно управление на България е назначено с Указ № 565 от 1 юли 1881 г. на княз Александър Батенберг и е под директното управление на княза. То ръководи до 23 юни 1882 г. в условия на по този начин наречения " Режим на пълномощията ". Това е единственото българско държавно управление без министър-председател .
То е наследено от държавното управление на Леонид Соболев - седмото държавно управление на Княжество България, назначено с Указ № 466 от 23 юни 1882 г. на княз Александър Батенберг. Управлява до 7 септември 1883 г. , след което е наследено от второто държавно управление на Драган Цанков.
Леонид Николаевич Соболев е съветски военачалник, участник в Руско-турската война от 1877 – 1878 година.
Рачо Петров Стоянов е български офицер (генерал от пехотата) и политик. Той заема редица постове в българската войска, а след уволнението си през 1896 година се занимава с политическа активност. Два пъти е министър-председател на България – първият път оглавява краткотрайното 21-то държавно управление от 25 януари 1901 година до 4 март 1901 година, а вторият – 26-то държавно управление от 19 май 1903 година до 4 ноември 1906 година. По време на своята кариера той е считан за изключително непосредствен с княз Фердинанд I.
Пенчо Златев оглавява петдесет и второто държавно управление на Царство България, назначено с Указ № 21 от 22 януари 1935 г. на цар Борис III. Управлява страната до 21 април 1935 година, след което е наследено от държавното управление на Андрей Тошев.
Кабинетът е първият от така наречен преходни кабинети. Задачата им е съсредоточаване на цялата политическа власт в ръцете на цар Борис III и неговото обграждане.
Петко (Пенчо) Иванов Златев е български офицер (генерал-лейтенант) и политик – деен деятел на Военния съюз, участник в Деветнадесетомайския прелом през 1934 година. Съдейства за усилване ролята на монарха в ръководството.
То ще се управлява от Стефан Янев - български офицер, бригаден военачалник, който е бил вече служебен вицепремиер и длъжностен министър на защитата в кабинета на Огнян Герджиков (2017 г.).
Един взор обратно в историята демонстрира, че България е била ръководена от четирима премиери, които са били военни.
Първият е Йохан Казимир Ернрот (на фински: Johan Casimir Ehrnrooth) - финландски офицер (генерал-лейтенант) и админ на работа в Руската империя. Той е участник в Руско-турската война (1877 – 1878 г.), а след Освобождението на България е бил боен министър (1880 - 1881 г.), министър-председател (1881 г.) и министър на вътрешните работи (1881 г.) на Княжество България.
След визитата на княз Александър Батенберг в Русия през март 1881 година съветското държавно управление се съгласява той да пристъпи към прекратяване на конституцията, глобено от новоизбрано българско Велико Народно заседание, и Казимир Ернрот стартира да работи интензивно в тази посока. Той е измежду директните участници в държавния преврат на 27 април, с който княз Александър го слага отпред на ново краткотрайно държавно управление, което да организира избори за Велико национално заседание. Казимир Ернрот ръководи петото държавно управление от 27 април до 1 юли 1881 година.
Шестото държавно управление на България е назначено с Указ № 565 от 1 юли 1881 г. на княз Александър Батенберг и е под директното управление на княза. То ръководи до 23 юни 1882 г. в условия на по този начин наречения " Режим на пълномощията ". Това е единственото българско държавно управление без министър-председател .
То е наследено от държавното управление на Леонид Соболев - седмото държавно управление на Княжество България, назначено с Указ № 466 от 23 юни 1882 г. на княз Александър Батенберг. Управлява до 7 септември 1883 г. , след което е наследено от второто държавно управление на Драган Цанков.
Леонид Николаевич Соболев е съветски военачалник, участник в Руско-турската война от 1877 – 1878 година.
Рачо Петров Стоянов е български офицер (генерал от пехотата) и политик. Той заема редица постове в българската войска, а след уволнението си през 1896 година се занимава с политическа активност. Два пъти е министър-председател на България – първият път оглавява краткотрайното 21-то държавно управление от 25 януари 1901 година до 4 март 1901 година, а вторият – 26-то държавно управление от 19 май 1903 година до 4 ноември 1906 година. По време на своята кариера той е считан за изключително непосредствен с княз Фердинанд I.
Пенчо Златев оглавява петдесет и второто държавно управление на Царство България, назначено с Указ № 21 от 22 януари 1935 г. на цар Борис III. Управлява страната до 21 април 1935 година, след което е наследено от държавното управление на Андрей Тошев.
Кабинетът е първият от така наречен преходни кабинети. Задачата им е съсредоточаване на цялата политическа власт в ръцете на цар Борис III и неговото обграждане.
Петко (Пенчо) Иванов Златев е български офицер (генерал-лейтенант) и политик – деен деятел на Военния съюз, участник в Деветнадесетомайския прелом през 1934 година. Съдейства за усилване ролята на монарха в ръководството.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ