От началото на прехода България е получила 70 млрд. лева безвъзмездно финансиране
В собствен разбор, направен с поддръжката на Фондация “Институт Отворено общество – София ”, от ИПИ означават, че след началото на прехода през 1989 година до края на 2024 година България е получила близо 70 милиарда лв. безплатно финансиране. Над 90% от средствата идват от участието на страната ни в Европейски Съюз, като най-вече е безвъзмездното финансиране по оперативните стратегии (35 милиарда лева) и по Общата селскостопанска политика (20 милиарда лева).
Получените суми нарастват и като дял от Брутният вътрешен продукт на страната. Като дял от приходите в държавния бюджет схемите на безплатно финансиране след присъединението към Европейски Съюз приближават 7 %. Пиковете от към 10% са през 2015 година и 2022 година и маркират завършването на бюджетните интервали на оперативните стратегии.
Страната получава безплатно финансиране и от редица обособени страни – Съединени американски щати, Норвегия, Исландия, Швейцария, Германия, Англия, Франция, Япония.
Германия, да вземем за пример, е предоставяла безплатно финансиране в България посредством Германската банка за развиване (KfW) – за планове в области като енергийна успеваемост, водоснабдяване и ръководство на отпадъците, разнообразни Неправителствени организации (Фондация Роберт Бош,
Фондация Херти, Фондация Бергхоф, Welthungerhilfe), Европейска климатична самодейност (EUKI) – планове за стабилно развиване и понижаване на излъчванията на парникови газове, Германска работа за научен продан – стипендии и финансиране за научен продан сред Германия и България.
Англия също дава безплатно финансиране в България по редица канали, главните от които са:
– грантови схеми на Британското посолство – в поддръжка на локалните Неправителствени организации, планове, свързани с положително ръководство, господство на закона, права на индивида, стабилно развиване и обществено включване; просветителни и културни стратегии на Британския съвет – езиково образование, културен продан, просветителни стратегии и квалификации;
– научно и иновационно съдействие посредством UK Science & Innovation Network – съдействие сред български и английски университетски институции, взаимни проучвателен планове, продан на положителни практики в региона на науката и иновациите;
– интернационален учебен продан посредством Програмата „ Тюринг “ – интернационален учебен продан, стажове и образования в чужбина, планове за студенти и възпитаници от Обединеното кралство.
Франция дава безплатна помощ в България посредством редица организации и планове. Сред главните са:
– Френската организация за развиване – поддържа развиване на опазването на здравето, образованието, инфраструктурата;
– посолство на Франция – поддържа културата, образованието, гражданското общество;
– Френският културен институт – институционално, просветително и езиково (например през Френския колеж „ Виктор Юго “ в София и Международното френско учебно заведение във Варна) и научно и университетско съдействие (например план „ Виртуален конгрес за обучение и професионална реализация “, отдел за поддръжка на осемте академични франкофонски стратегии и българските университети, стратегия Юбер Кюриен „ Рила “, стипендии „ France Excellence ”).
Нидерландия поддържа България по програмата е MATRA (Maatschappelijke Transformatie), чиято съществена цел е подсилване на демокрацията и върховенството на правото в страните от ЦИЕ.
MATRA/HRF фондовете за България са целеви, в дребен и междинен мащаб и поставят акцент върху правата на индивида, демокрацията, институционалния потенциал, просвета и обществена промяна.
Сред огромните планове са Националният механизъм за ориентиране и поддръжка на трафикирани лица, възстановяване ръководството на етажната благосъстоятелност, запазване на културното завещание, стратегии за гражданско обучение, правосъдна промяна, медии.
Швейцария дава грантове на България посредством Швейцарската стратегия за съдействие. Тя съставлява двустранен механизъм за безплатно финансиране, ориентиран към понижаване на икономическите и обществените неравенства и подсилване на институционалния потенциал в страната. Тя се осъществя в два съществени стадия.
Първият стадий обгръща интервала 2009-2019 година и е на стойност 76 млн. швейцарски франка.
По него са финансирани 93 начинания и 22 научни обмена, като предпочитаните браншове са околна среда и инфраструктура; гражданско общество и обществено включване; обучение и теоретичен обмен; сигурност и правораздаване и поддръжка за частния бранш.
Едни от най-големите начинания са план DOMINO за въвеждане на дуално професионално образование, стратегия ZOV за интеграция на ромски деца посредством обучение и опазване на здравето, план за унищожаване на остарели пестициди.
Вторият стадий обгръща интервала 2020-2029 година и е с общ бюджет 92.5 млн. швейцарски франка. При него се извършват 11 стратегии, като основните посоки са: стопански напредък и понижаване на младежката безработица; запазване на околната среда и климата; опазване на здравето и обществена защита; ръководство на миграцията и интеграция; гражданска ангажираност и бистрота.
Основни планове във втория стадий са план DOMINO 2 – продължение на дуалното професионално обучение), SBRP – научно съдействие и продан сред български и швейцарски откриватели, ZOV II – поощряване на общественото включване посредством обучение и опазване на здравето, CETF – поддръжка за цивилен организации и присъединяване в обществения спор.
По линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП), поддръжката за гражданското общество в България се реализира посредством особено основани стратегии за неправителствени организации.
Средствата се дават от трите страни донори – Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, които са част от ЕИП, само че не членуват в Европейския съюз. Норвегия е главният донор и обезпечава към 97% от финансирането, до момента в който Исландия и Лихтенщайн способстват по към 1.5% всяка. Общо за трите програмни интервала изплатените средства са близо 60 млн. лв. или 29 909 000 евро).
От началото на прехода България получава обществено финансиране от държавното управление наСАЩ посредством разнообразни стратегии на Американската организация за интернационално развиване.
Според систематизиран отчет на Агенцията, през така наречен трансформативен интервал от началото на 1990-те до присъединението на България към Европейски Съюз през 2007 година, поддръжката от Съединени американски щати за политическото и стопанското развиване на страната е в размер на малко над 1.2 милиарда лв.. Помощта е ориентирана към необятен кръг области, в това число банки и други финансови институции, енергетика, развиване на гражданското общество.
За интервала 2003-2024 година грантовете от Съединени американски щати са над 2500, като общата им стойност за интервала е 660 млн. лв.. Най-голяма част от средствата са ориентирани към развиване на гражданското общество и на демократични институции, следват грантовете в секторите на образованието и на културата и изкуството.
Сред най-големите дарения са това на Фондация „ Бил и Мелинда Гейтс “ за Програма
„ Глобални библиотеки “ на стойност към 15 млн. щатски $ през 2009 година с главен адресат Министерство на културата на България.
Едни от най-големите донори са и Фондация „ Америка за България “, Глобален фонд за дамите, ориентиран към отбрана на правата на дамите, OAK Foundation – за грантове към отбрана на уязвими групи, главно дами и деца, Фондация „ Отворено общество “, Mercy Corps, Myraid USA, Charles Steward Mott Foundation.
Около 1/3 от безвъзмездното финансиране е за земеделие. Между 10 и 15% е за всеки от секторите на инфраструктурата и превоза, районите и селските региони, околната среда и конкурентоспособността и нововъведенията. Близо 10% са средствата за човешки запаси. Най-голяма част от средствата са ориентирани към областите с стопански добре развити центрове – София, Пловдив, Бургас.
