В световен мащаб се наблюдава леко завишаване на разпространението на

В международен мащаб се следи леко завишаване на разпространяването на венерическите болести в последните години. Най-засегнати са лицата, които попадат във възрастовия диапазон – 14 – 35 годишна възраст.

Гонореята е инфекциозно заболяване от групата на венерическите заболявания. Причинява се от бактерии – Neisseria gonorrhoeae. Предаването на инфекцията се реализира главно по сексуален път – при непротектиран контакт с болен. Някои полови практики също имат значение за заразяването – анален и орален секс. При естествено раждане може да се реализира заразяване на новороденото при прекосяването му през родовия канал, при положение, че майката е инфектирана.

Синоним на болестта е трипер. Гонококите, които са извършител на гонореята не се изолират от здрави носители. Инфекцията може да протича остро или хронично. Налице е изразен афинитет към лигавицата на уретрата, шийката на матката и конюнктивите.

Много присъщ признак е съществуването на парене при уриниране – главно при мъжете . При тях клиничната картина е доста по-манифестна: мощна болежка и парене по време на уриниране, приключване на гъста гнойна жълто-зелена секреция, която може да зацапва бельото. За разлика от това при дамите инфекцията може да бъде постоянно безсимптомна или със едва изразени признаци, което е причина те да бъдат главен контейнер на инфекцията, заради неразпознаване в някои случаи на съществуването на болестта.

Гонококите могат да причинят изострен или продължителен уретрит, засягане на влагалището и външните полови органи , правото черво, фаринкса, конюнктиви. В по-редки случаи може да станат причина за развиване на гонококова бактериемия, артритно-дерматитен синдром, менингит, ендокардит и други.

Материали за проучване се вземат съгласно клиничната картина – секрет от уретра, смив от шийката на матката, от задната стена на влагалището, секрет от възпалените конюнктиви, простатен секрет, ректален секрет, кръв от хемокултура и други.

Свързани публикации.. Гонорея – честа диагноза през интервала на полова зрялост 0 Хламидиална зараза – какви проучвания са нужни за доказване? 0 Трихомониаза – рисково ли е сивкавото течение през бременността? 0

Микроскопското проучване се прави на намазка върху предметно стъкло от взетия секрет. Приготвят се два препарата, които се оцветяват с разнообразни багрила и се следят под микроскоп. Информация се получава в границите на 30 минути до 1-2 часа след взимане на материали. В острия етап на болестта се следят голям брой бели кръвни кафези (левкоцити), дружно с гонококите и с изчезнала странична микробна флора.

Микроскопското проучване е доста сензитивен способ за разкриване на гонококи при мъже с гноясал уретрит (в повече от 90%). Но чувствителността му е по-малка за разкриване на асимптоматична зараза. Препаратът е толкоз индикативен при мъже и диагнозата сигурна, че култивирането на материала е ненужно.

За разлика от това при дами материалите наложително се изследват посредством обработване – микробиологичен способ, посредством който на хранителни среди се изолират колонии от причинителя. Същевременно се прави и антибиограма – установяване чувствителността на бактериите към разнообразни антибиотици и избиране на най-подходящия.

Резултатите се получават в границите на 1-2 дни. А антибиограмата изисква в допълнение 24 часа.

Тъй като гонококите са доста чувствителни при попадане отвън организма е належащо материалът да бъде оптимално бързо превозен до лаборатория, а в някои случаи се постанова посявката на хранителна среда да се извърши до леглото на болния.

Серологичната диагностика на болестта се употребява относително по-рядко. Основно това се постанова при съществуване на хронична зараза. Използва се серум от болен и се търси съществуването на характерни антитела, които се потвърждават по метода ELISA.

С изключителна акуратност и сензитивност е методът PCR – полимеразно-верижна реакция. Представлява детекция на характерна бактериална или вирусна ДНК, която дефинира точния тип на причинителя на инфекцията. Резултатите са налице в границите на 1-2 дни.

Гонококите демонстрират изразена устойчивост по отношение на пеницилин, както и относително постоянно към групата на тетрациклините . Основна роля в подбора на подобаващия антибиотик е назначението на антибиограма след уединяване на причинителя при микробиологичното проучване.

Имунитетът против болестта не е дълготраен и след преболедуване може да настъпи наново заразяване при контакт със инфектирани сътрудници. 4177