Кобра
В света има най-различни змии: смок, анаконда, питон, усойница. Някои от тях са огромни змии, други са по-малки. Но несъмнено измежду най-отличаващите се е кобрата.
В голямото семейство на змиите кобрите заемат особено място и това не е инцидентно. Кобрата не е просто змия, тя е неповторимо творение. Не инцидентно нейният облик участва в легендите от антични времена. Клеопатра се самоубива със свещената кобра, а през днешния ден ловът на кобри си остава едно от най-опасните занимания на индивида.
За отровата на кобрата се носят митове за змията, изключително на плюещата кобра, която изстрелва отрова на 2 метра и поразява очите, а това може да докара до ослепяване. Всъщност плюещата кобра не може да плюе, а свива мускулите по метод, който притиска отровната жлеза и тя изпуска наличието си. Затова отровата се разнася на разстояние до 2 метра. Тя може да порази и двете очи, тъй като не излиза като бликам, а се разпръсква на по-широка повърхност.
Според учените кралската кобра се подрежда измежду най-смъртоносните змии, тъй като нейната отрова може да убие човек за 1 час. И въпреки да се назовава кралска кобра, тази змия не принадлежи към същинските кобри, а образува собствен обособен жанр. Само тези смайващи обстоятелства за кобрите са задоволителни, с цел да дадат визия за неповторимата природа на тези удивителни същества. За тях може да се научат още доста забавни детайлности.
Класификация и етимология на кобрата
Кобрата е с латинско наименование Naja е жанр отровни еластични змии, известни като кобри или същински кобри. Членовете на рода Naja са най-разпространените и най-широко приетите като същински кобри.
Кралската кобра и ринхалите не са същински кобри поради това, че не принадлежат към рода Naja, а към еднотипни родове. Ринхалите принадлежат на жанр Hemachatus, а кралската кобра към Ophiоphagus.
Доскоро рода Naja съдържаше от 20 до 22 типа змии, само че през последните години претърпя някои проверки, като най-широка поддръжка има тази от 2009 година.
Та сплоти родовете Boulengerina и Paranaja с Naja и в този момент родът включва 38 типа кобри.
Произходът на името на рода идва от санскрит и значи просто змия. Предложено е и още едно разчитане, по-правдоподобна етимология, съгласно която значи гола, без коса.
Популярното наименование кобра идва от латинската дума за змия - colоbra, а португалските моряци нарекли змията cobra capelo, което значи качулата змия.
Разпространение и местообитания на кобрата
Различните типове кобри се срещат в райони в цяла Африка, Югозападна Азия и Югоизточна Азия.
Различните типове се срещат както в дивата гора, по този начин и в обитаеми региони. Саваната, тропическите гори и шубраци или тревните площи са техни типични местообитания.
Кралската кобра живее в горите на Бирма, Индия, Виетнам, Китай, Малайския архипелаг и на Филипините.
Как наподобява кобратата?
Видовете кобри варират по дължина и множеството са релативно стройни змии. Кобрите доближат дължина от 1, 84 метра. Максималната дължина на множеството типове е 3, 1 метра, като горската кобра е най-дългият тип.
Кралската кобра доближава дължина до 6 метра, само че тя не се счита за същинска кобра.
Всички кобри имат една присъща специфичност - те могат да повдигнат предната четвърт от тялото си над земята и да сплескат вратовете си, с цел да наподобяват по-големи за възможния див звяр.
Всички типове Naja са способни да осъществят съдбовна за индивида захапка. Повечето имат мощно невротоксична отрова, която нападна нервната система и предизвиква парализа. Много от тях имат и цитотоксични характерности, при които се получават подувания и некрози и доста антикоагулантно деяние. Някои имат и кардиотоксични съставни елементи към отровата си.
Няколко типа Naja, наричани разговорно плюещи кобри, имат профилиран механизъм за снабдяване на отрова, при който предните им зъби, вместо да пускат отрова посредством върховете, имат резбован отвор в предната повърхнина, който разрешава на змията да изтласква отровата през устата.
Макар че хората назовават това храчене, то не е тъкмо такова, а по-скоро изтласкване на течност на същия принцип като при пулверизатор. Участва и цялата мускулатура, която се свива, с цел да притисне жлезата, произвеждаща отровата. Обхватът и количеството течност, която може да се изстреля, варира от тип до тип, само че би трябвало да се подчертае, че това е предпазен механизъм, а не нахлуване.
Най-отровна е каспийската кобра, следвана от филипинската, а след нея идва кобрата samar, както и водните кобри, които също са мощно отровни.
Когато е застрашена, кобрата повдига тялото си над земята и удължава дългите, гъвкави ребра на шията си, издува и отпуснатата кожа и по този начин се образува присъщата качулка, с която кобрата е толкоз известна.
В цветово отношение също варират, от черно или кафяво до жълтеникаво бяло.
Блестящите очи на кобрата, с кръгли зеници, са обкръжени с тъмножълт цвят, погледът е вперен и противен. Той няма хипнотична мощ, само че поражда боязън.
Начин на живот и държание на кобрата
Една от най-удивителните качества на кобрите е промяната на интензивността им през денонощието. Като предписание те живеят единствено в страните с парещ климат и би трябвало да са се приспособили към този температурен режим. Те обаче могат да излизат на слънце единствено заран, когато не е прекомерно горещо. При повишение на температурата, те изпълзяват на сянка или се скриват в по-дълбоки и хладни дупки, където прекарват до вечерта.
В края на деня, само че преди да се стъмни, излизат на лов. Понякога избират да търсят плячката си покрай водоемите.
Движат се като всички змии по 4 метода - странично вълнообразно, неотклонно, спирално и странично, само че разликата е, че кобрите се изправят при опасност.
Те също по този начин имат табиет да атакуват от дърветата, на които са се покачили. Оттам се хвърлят върху жертвата на земята, сега, когато минава под дървото.
За кралските кобри се носят митове за тяхната просветеност, като за пленените човеци се твърди, че са способни да разграничат своя стопанин от останалите хора.
Много забавен е въпросът за танцуващите кралски кобри, които се извиват в танц под звуците на свирката на своя стопанин.Всъщност кобрата не чува, тя е глуха, като всички змии. Движи се, следвайки ритъма на ръцете на индивида, а не музиката.
Хранене на кобрата
Кобрите са хищници и се хранят с дребни гризачи или птици. Това става като инжектират невротоксина от зъбите си. Той блокира връзката сред засегнатите неврони и мускулите, спирайки придвижването. После гълтам жертвата си цяла.
Кралските кобри ядат и други змии, в това число други отровни змии. Забелязва се канибализъм при животните от този вид.
Човекът не е нейната плячка, по тази причина кобрата преценя дали да употребява отровата си против него, защото тя служи главно за подсигуряване на храненето на влечугото.
Размножаване на кобрата
Кобрите се развъждат един път годишно. Най-често това става през януари-февруари или напролет. Фертилитетът зависи главно от типа им. Една женска снася от 8 до 70 яйца. Повечето типове не се грижат за потомството. След излюпване дребните са изцяло независими и оборудвани с отрова.
Тя е в дребни количества и те се хранят главно с инсекти и дребни гризачи.
Изключение прави кралската кобра. Тя пази гнездото с дребните, като се навива към яйцата и ги топли. През интервала на размножаване кралската кобра е доста нападателна и атакува незабавно всеки, който се приближи покрай люпилото. Иначе такова държание не е типично за нея.
Значение на кобрата
Отровата на кобрата е доста мощна и невротоксична. Но както всичко в природата, тя може да носи гибел, може да носи и здраве. Зависи от позицията и опциите. Науката е оценила изгодите на този запас и го е впрегнала в интерес на човешкото здраве. Нейната отрова е съставен елемент на доста медикаменти за разнообразни тежки болести при индивида.
Използва се и за правене на противозмийски серуми, нужни поради забележителните като количество случаи на змийски ухапвания всяка година.
Кожата на змията се обработва също, тъй като е доста здрава, а също така е красива.
