В статията са използвани мнения на шефа на Държавна агенция

...
В статията са използвани мнения на шефа на Държавна агенция
Коментари Харесай

Как бяха спасени българските евреи

В публикацията са употребявани отзиви на шефа на Държавна организация „ Архиви “ Михаил Груев, както и на ръководителя на организацията на българските евреи „ Шалом “ доктор Александър Оскар.

„ Господа народни представители! Аз съм един от тези, които подпиcаxа писмото на господин Пешев, заpади което той по този начин грубо през днешния ден пострада. И аз съм задължен да се стимулирам за какво подписах това писмо. Аз подписах това пиcмо, г-да народни представители, тъй като в никакъв случай не съм бил антисемит. Не единствено в никакъв случай не съм бил антисемит, само че и в никакъв случай не съм влизал в съгласие с претекстовете, заради които немският народ се е оповестил за зложелател на семитите. Германският народ може да си дефинира отношението по този въпрос както си ще. Обаче всеки от нас, като жител или депутат, може да има свое мнение по този въпрос “.

Съдбата на Димитър Пешев и останалите бранители

Тези думи са изречени в Народното събрание на 26 март 1943 година от Тодор Кожухаров, който по-късно Българска комунистическа партия афишира за фашист. Заедно с проф. Александър Цанков, водач на близкия до Мусолини Демократически сговор, десният парламентарист Кожухаров най-енергично поддържа подписката на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев да бъде спряна и анулирана депортацията на евреите-български жители. Заради декларацията на 43-мата народни представители Пешев се разделя с подпредседателския пост. Кожухаров и още 19 от подписалите я политици след по-малко от две години са екзекутирани от просъветското държавно управление по решение на така наречен Народен съд. Пешев пък е наказан на 15 години затвор, само че по-късно Израел го афишира за един от 20-те български „ праведници “, помогнали на 51 хиляди български евреи да оцелеят по време на Холокоста. Така България се оказва единствената страна в лагера на Хитлер в Европа, където евреите освен не изчезват, само че и усилват броя си по време на войната с над 3 хиляди новородени.

Шефът на Държавна организация „ Архиви “ Михаил Груев споделя, че макар миналите 75 години, интензивната полемика за обстоятелствата продължава както измежду българската общност, по този начин и измежду диаспорите на българските евреи в България и Израел. „ Трите фактора за спасяването на евреите – болшинството в Народното събрание, Църквата и Царят - би трябвало да се преглеждат поотделно. Защото всеки един от тези фактори е изхождал от своя лична позиция. За „ профашистко “ парламентарно болшинство въобще не можем да приказваме, тъй като в България в никакъв случай не е имало ръководеща фашистка партия, още по-малко пък фашистка партия, която да се е сляла с страната. Според мен, проправителственото болшинство е било много безлично и много инертно. В този смисъл остава неуточнен въпросът за какво точно това безлично болшинство оставя една от най-светлите дири в историята на България и света – спасяването от на евреите с българско поданство “, споделя Груев.

Не всички са избавени

Независимо от това ролята на българските управляващи не е еднопосочна. Вярно, че с поддръжката на обществото и на Църквата президентът на два пъти анулира осъществяването на наложената от Берлин конвенция „ Белев–Данекер “ за депортация на всички български евреи. Но паралелно с този човечен акт международно известният израелски историк и политик проф. Михаел Бар-Зоар акцентира, че намиращата се под немски надзор българската администрация в окупираните от Вермахта елементи на Гърция и Югославия е била „ инструмент “ при събирането и предаването на неполучилите българско гражданско локални евреи в ръцете на германците.

По един въпрос историците към момента спорят: най-малко 38 известни прависти от еврейски генезис се включват доста интензивно в скалъпените от по този начин наречения Народен съд процеси против най-активните радетели на идеята за спасяването на българските евреи. Защо са го създали? „ И тук обстоятелствата са доста спорни. Някои от участващите в правосъдния фарс прависти с еврейско родословие съумяват да облекчат ориста на Димитър Пешев и да допринесат за оправдаването на служителката на Комисариата по еврейските въпроси Лиляна Паница, която с голям риск за себе си уведомява в точния момент еврейската консистория за готвените под натиска на Берлин депортации.

Паница обаче е по този начин грубо изтезавана и осакатена, че умира от раните си, ненавършила 30 години “, споделя шефът на държавните архиви Михаил Груев. Лиляна Паница е пребита до гибел в мазетата на Дирекцията на националната милиция единствено два дни след окончателното ѝ оправдаване от Народния съд. Към оня миг началник на тази дирекция е Тодор Живков. Михаил Груев не премълчава обаче, че измежду юристите от еврейски генезис, взели участие в по този начин напречния Народен съд, е имало и злокобни фигури.

Кой в действителност е спасителят на българските евреи?

Шефът на Организацията на евреите в България „ Шалом “ доктор Александър Оскар също признава, че мненията измежду българските евреи за събитията отпреди 75 години от време на време се разминават. Според доктор Оскар, към 90% от евреите, които не престават да живеят в България или са емигрирали в Израел, поддържат позицията на „ Шалом “, че съществена роля за оцеляването на българските евреи има нефашистката българска общност. В същото време учени и общественици, като живеещите в Израел проф. Михаел Бар-Зоар и Самуил Ардити, акцентират изключителната роля на цар Борис Трети, на така наречен „ профашистко “ парламентарно болшинство и на Българската православна черква.

Шефът на „ Шалом “ намира тези разлики за изцяло естествени, тъй като евреите в целия свят не престават да спорят по доста въпроси, свързани с Холокоста и съпротивата против този геноцид. Д-р Оскар припомня и за претърпените от евреите унижения, свързани с въведеното в България през войната антиеврейско законодателство.

А също и за унизителното разселване на евреите в провинцията по време на войната. Трябва да се означи въпреки всичко, че тогавашната царска администрация ги разселва, вместо да извърши настояването на нацистките емисари и да концентрира еврейското население за по-бързата му депортация. Д-р Оскар не не помни да изтъкне, че неговите баба и дядо, лекари по специалност, са срещнали същинско и надълбоко човешко състрадание, помощ и протекция по време на интернирането им в село край Шумен.
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР