Сексът през Средновековието
В Средните епохи отношението към извънбрачните връзки било изключително строго. Дори интимните връзки в границите на фамилията били подчинени на редица ограничавания. Куртоазната обич
Една от най-популярните форми на връзки сред мъжете и дамите била куртоазната обич – наричана от време на време и “рицарска любов”. Това се разбирало като духовна връзка сред рицаря и “прекрасната дама на неговото сърце”. С такава отзивчивост били удостоявани най-много рицарите, които проявявали качества като героизъм, храброст, смелост в сраженията и шампионатите, галантност към дамите. За най-важно качество на “прекрасната дама на сърцето” се считало да бъде непристъпна. Допускало се тя да бъде омъжена и да пази съпружеската честност – без да демонстрира реципрочност към влюбения в нея рицар. Тази концепция разрешавала да се сублимират еротичните импулси и превръщала суровите воини в трепетни юноши – които в късите паузи сред сраженията и шампионатите пишели стихове и любовни песни на своята прелестна дама.
За никакъв секс не можело да става и дума… е, може би единствено във въображението.
Съпружеската невярност
За хората, които спазвали повелите на християнския морал, сексът просто не съществувал. Половите контакти били възможни единствено в границите на фамилията, с цел да се родят деца. Предбрачните и извънбрачни връзки се порицавали доста строго – освен това освен от Църквата. Съпружеската честност била гаранция за мъжете, че децата, родени в брака, са фактически техни. Известен е казусът, когато френският крал Филип ІV Хубави схванал, че личните му дъщери изневеряват на мъжете си с някои от неговите васали – две от тях били пратени в манастир, а третата убита. Самите благородници били осъдени с жестока обществена екзекуция.
Сексуалните пози: никакво разнообразие
Църквата също по този начин определяла по какъв начин да се прави секс. Всичките други пози, с изключение на “мисионерската”, се смятали за грях и били неразрешени. Под строга възбрана попадали също по този начин оралният и аналният секс, както и мастурбацията – те не водели до раждане на деца, което Църквата, в своите грижи за възстановяване на демографската обстановка на християнските страни, считала, че е основната цел на секса.
Въпреки това, някои богослови от онази ера оценявали половите контакти по-меко, като предложили секс-позите да се класифицират по този начин (според увеличение на греховността им):
– 1 – мисионерска;
– 2 – странично;
– 3 – седешком;
– 4 – изправена;
– 5 – откъм гърба.
За “богоугодна” се считала единствено първата позиция – а другите “морално съмнителни”, само че не греховни.
Мъжка секс-мода
Един от най-популярните мъжки фешън аксесоари през Средновековието бил “гулфик” – парче плат или торбичка, която се прикрепяла към предната част на панталоните. Така се подчертавала мъжествеността, като се подчертало върху гениталиите. Гулфикът нормално се пълнел с дървени стърготини или парцалчета, след което се закопчавал или завързвал с ремъче. Модните обувки с дълги и остри носове също загатвали за нещо не по-малко дълго в гащите на техния притежател. Съществува портрет на британския крал Хенри VIIІ, прочут като едно от основните контета през ХVІ-ти век. На картината е показан с гулфик и остовърхи ботуши. Църквата не одобрявала тази мода – само че смеел ли някой да възрази на краля?
Девственост и непорочие
Средновековието високо ценяло девствеността, като по този начин се прокарвал паралел сред елементарните дами и Дева Мария. В идеалния случай момичето би трябвало да пази невинността си като свое основно благосъстояние, само че измежду ниските съсловия това нерядко се нарушавало. Църквата търсела компромис и опрощавала греховете даже на девойки, които раждали деца отвън брака – задоволително било да се разкаят. Все още доста хора считат, че в Средновековието дамите носели по този начин наречените “девствени пояси”, само че в реалност тези ужасни устройства са измислени (дори се правели опити да бъдат използвани) чак през ХІХ-ти век.
Проституцията
В огромните градове проститутките предложили своите услуги анонимно, без да разкриват същинските си имена. Църквата опитвала да се бори с това събитие, само че нормално безмълвно признавала провалянето си – като се задоволявала най-малко да го държи в по-тесни рамки.
Контрацепция
Църквата в никакъв случай не е одобрявала предпазващите средства. Целта била елементарна и ясна- да има повече християни. Но защото основните й старания в тази област били ориентирани към битка против хомосексуализма и “неестествения секс”, по въпроса за предотвратяване от зачеване хората били оставени на личната си преценка. Това било считано за нищожно морално нарушаване, а не толкоз за сериозен грях. Най-разпространено средство за предотвратяване от зачеване било спирането на половия акт. Използвали също презервативи, направени от скотски вътрешности, пикочни и жлъчни мехури.
Източник: iskamdaznam.com
Една от най-популярните форми на връзки сред мъжете и дамите била куртоазната обич – наричана от време на време и “рицарска любов”. Това се разбирало като духовна връзка сред рицаря и “прекрасната дама на неговото сърце”. С такава отзивчивост били удостоявани най-много рицарите, които проявявали качества като героизъм, храброст, смелост в сраженията и шампионатите, галантност към дамите. За най-важно качество на “прекрасната дама на сърцето” се считало да бъде непристъпна. Допускало се тя да бъде омъжена и да пази съпружеската честност – без да демонстрира реципрочност към влюбения в нея рицар. Тази концепция разрешавала да се сублимират еротичните импулси и превръщала суровите воини в трепетни юноши – които в късите паузи сред сраженията и шампионатите пишели стихове и любовни песни на своята прелестна дама.
За никакъв секс не можело да става и дума… е, може би единствено във въображението.
Съпружеската невярност
За хората, които спазвали повелите на християнския морал, сексът просто не съществувал. Половите контакти били възможни единствено в границите на фамилията, с цел да се родят деца. Предбрачните и извънбрачни връзки се порицавали доста строго – освен това освен от Църквата. Съпружеската честност била гаранция за мъжете, че децата, родени в брака, са фактически техни. Известен е казусът, когато френският крал Филип ІV Хубави схванал, че личните му дъщери изневеряват на мъжете си с някои от неговите васали – две от тях били пратени в манастир, а третата убита. Самите благородници били осъдени с жестока обществена екзекуция.
Сексуалните пози: никакво разнообразие
Църквата също по този начин определяла по какъв начин да се прави секс. Всичките други пози, с изключение на “мисионерската”, се смятали за грях и били неразрешени. Под строга възбрана попадали също по този начин оралният и аналният секс, както и мастурбацията – те не водели до раждане на деца, което Църквата, в своите грижи за възстановяване на демографската обстановка на християнските страни, считала, че е основната цел на секса.
Въпреки това, някои богослови от онази ера оценявали половите контакти по-меко, като предложили секс-позите да се класифицират по този начин (според увеличение на греховността им):
– 1 – мисионерска;
– 2 – странично;
– 3 – седешком;
– 4 – изправена;
– 5 – откъм гърба.
За “богоугодна” се считала единствено първата позиция – а другите “морално съмнителни”, само че не греховни.
Мъжка секс-мода
Един от най-популярните мъжки фешън аксесоари през Средновековието бил “гулфик” – парче плат или торбичка, която се прикрепяла към предната част на панталоните. Така се подчертавала мъжествеността, като се подчертало върху гениталиите. Гулфикът нормално се пълнел с дървени стърготини или парцалчета, след което се закопчавал или завързвал с ремъче. Модните обувки с дълги и остри носове също загатвали за нещо не по-малко дълго в гащите на техния притежател. Съществува портрет на британския крал Хенри VIIІ, прочут като едно от основните контета през ХVІ-ти век. На картината е показан с гулфик и остовърхи ботуши. Църквата не одобрявала тази мода – само че смеел ли някой да възрази на краля?
Девственост и непорочие
Средновековието високо ценяло девствеността, като по този начин се прокарвал паралел сред елементарните дами и Дева Мария. В идеалния случай момичето би трябвало да пази невинността си като свое основно благосъстояние, само че измежду ниските съсловия това нерядко се нарушавало. Църквата търсела компромис и опрощавала греховете даже на девойки, които раждали деца отвън брака – задоволително било да се разкаят. Все още доста хора считат, че в Средновековието дамите носели по този начин наречените “девствени пояси”, само че в реалност тези ужасни устройства са измислени (дори се правели опити да бъдат използвани) чак през ХІХ-ти век.
Проституцията
В огромните градове проститутките предложили своите услуги анонимно, без да разкриват същинските си имена. Църквата опитвала да се бори с това събитие, само че нормално безмълвно признавала провалянето си – като се задоволявала най-малко да го държи в по-тесни рамки.
Контрацепция
Църквата в никакъв случай не е одобрявала предпазващите средства. Целта била елементарна и ясна- да има повече християни. Но защото основните й старания в тази област били ориентирани към битка против хомосексуализма и “неестествения секс”, по въпроса за предотвратяване от зачеване хората били оставени на личната си преценка. Това било считано за нищожно морално нарушаване, а не толкоз за сериозен грях. Най-разпространено средство за предотвратяване от зачеване било спирането на половия акт. Използвали също презервативи, направени от скотски вътрешности, пикочни и жлъчни мехури.
Източник: iskamdaznam.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ