В средата на годината на 15 юни според народната традиция

В средата на годината на 15 юни съгласно националната традиция се празнува Видовден. Счита се, че този празник е диря от почитта на античните по нашите земи към бога на възмездието.

Сигурно всеки е чувал израза  " Ще пристигна Видовден ", " Всяка коза на собствен крайник, само че като пристигна Видовден ще забележим ". Смисълът на това е, че ще дойде денят на възмездието, когато всеки ще си получи заслуженото и ще бъде осъден за сторените каузи. 

Според националните вярвания Вида е сестра на светците Вартоломей и Елисей, която в никакъв случай не пропуща да " види " пакостите, които двамата светци са сторили и ги санкционира. Оттук е и изразът: " Ще пристигна Видовден ", т.е. времето за отмъщение ще пристигна и всеки ще бъде осъден за осъществения грях. Вярва се, че даже и да има закъснение (забравяне) на правдата, тя ще пристигна на Видовден: " Господ забавя, само че не не помни! ". Прието е, че на този ден не би трябвало да се подхваща никаква работа. Хората в предишното вярвали, че по този начин ще омилостивят светците, ще се предпазят от градушка. Денят Видовден се отбелязва на 15 юни /28 юни по остарял стил/. Произходът му се свързва с митове и предания от езически времена. На тази дата се почитат двамата светци Елисей  (Лисе) и Вартоломей и тяхната сестра Вида. Това е денят за предотвратяване от градушки и други естествени бедствия. Елисей и Вартоломей, както и Герман (също считан за техен брат), са известни още с името " светците - градушкари ", които изпращат естествени стихии, най- към този момент градушки. Те поразяват провинилите се, които заслужават наказване. Именно тук би трябвало да търсим и произхода на израза: " Ще пристигна Видовден ". Природните бедствия и злините поразяват отговорните и един ден ще стане ясно кои са те.

15 юни в националната митология е като  " денят на Страшния съд ", когато всеки чака възмездието си. Вида прилича римската Темида, която отсява истината от лъжата. Защото от хилядолетия хората са вярвали, че даже и съдът да сгреши, идва Видовден, когато всичко си идва на мястото и всеки съгрешил получава наказването си.  Освен с идното отмъщение, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и мощ. Младите девойки изнасят облекла от чеиза си и ги простират по оградата, с цел да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.

Както на доста други празници, по този начин и на Видовден се изпълняват  " любовни ритуали "  и гадания. В навечерието на празника момите се мият с  " видовенска " вода, събирана от росата по растенията. Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на младежите, които харесват, вярвайки, че до края на годината ще се задомят за този юноша, чийто филиз е пораснал най-голям.

На този ден не се работи, с цел да не се провокират светците " градушкари ". Днес най-активно празникът се празнува в Годечко, Брезнишко и Трънско. В региона на Граовско Видовден се уважава като празник на здравето на очите и против слепота. Смята се, че тази традиция идва от Европа. Хората, които имат проблеми със зрението, на този ден стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клончета. Според някои предания, с помощта на това доста слепи са прогледнали.

След всекидневен спор сред Трън, Годеч и Брезник, накрая Брезник " патентова " Видовден. На 15 юни в града се провежда граовски събор и фестивал в чест на празника. Видовденският събор се организира от антични времена в местността Кална бара /на мястото Стари Видовдън/ в с. Бабица, Брезнишко, на 15 юни. Съборът продължава 3 дни и главно време за търговия. С времето традицията се трансформира и през днешния ден вместо сергии, на събора се показват главно фолклорни представления. От 1990 година се възвръща обичайното име на събора " Видовден ". В момента той се организира пред читалището в град Брезник, като съхранява достоверния си темперамент. 

Този ден се отбелязва освен в България, само че и в Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватска и други страни. В тези страни се чества денят на Свети Виду, по сходство на езическия бог Виду. В навечерието на празника се палят огньове от сухи клони, които се прескачат от незадомените. Вярва се, че по този метод всички в дома ще бъдат защитени от градушки и бедствия. Именно от Чехия и Саксония идва вярването, че това е ден на зрението и срещу слепотата. В тези региони Видовден е отдаден на Св.Вит, покровител на зрението, живял в края на 3-ти век. Мистика и проклинание за здраве и благополучие, Православие и Католицизъм, вярата, че за всеки все в миналото ще пристигна този Видовден, се вплитат в един необикновен празник, тъкмо в средата на годината.

Именници на Видовден са Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.