За женската завист и други демони: истината зад една от най-известните снимки в историята
В обществените мрежи постоянно попадаме на една фотография, която се приема като знак на женската злоба и е съпроводена с цитати като "Щом приказват, значи завиждат, а щом завиждат, значи има защо! "
Днес няма да се опитваме да отхвърляме истинността на сходни послания, а просто ще потвърдим, че от време на време нещата не са такива, каквито наподобяват.
Виждаме изкусителна русокоска, от която струи съблазън, убеденост и забележително обилен бюст, а до нея, като че ли в сянката на русото ѝ обаяние, бледнее облик на не изключително талантлива брюнетка, чийто тъмен и злобеещ взор се е стрелнал не където би трябвало.
Първо, дамата вляво не е някоя посредствена брюнетка, а самата . А празненството, на което участват, в действителност е в нейна чест. Но дано стартираме изначало.
Годината е 1957. Иконичната актриса одеве е сключила контракт с Paramount. За да отпразнуват триумфа, американската кино компания провеждат блестящо събитие в Бевърли Хилс и включват в листата с посетители разнообразни представители на холивудския елит.
И по този начин в листата попада Джейн Мансфийлд - в резюме, американска актриса, която работи и в нощен клуб, пее и е един от първите модели на Плейбой. Става известна с несъразмерния блян към гласност в персоналния си живот и късата си, само че запаметяваща се звездна кариера, белязана с премия Златен глобус.
Години по-късно, самата София Лорен споделя за усещанията си от този (нежелан за нея) конфликт с русокоската:
„ Тя се устреми право към моята маса. Знаеше, че всички ни гледат. “
„ Просто вижте фотографията - къде са очите ми? Те гледат към нейните зърна, тъй като чакам всеки миг да ми паднат в чинията. “
На други фотоси от събитието се вижда по какъв начин двете актриси се усмихват и се държат другарски, само че истината е напълно друга:
„ Може и да има други фрагменти, само че тази фотография демонстрира тъкмо по какъв начин се усещах. “
София Лорен споделя, че и до ден сегашен доста нейни фенове не престават да я молят за подпис върху копия от иконичната снимка. Тя обаче отхвърля:
„ 60 години по-късно, аз към момента отхвърлям да се подпиша върху тази фотография. Не желая да имам нищо общо с това. А и решението ми е в символ на почитание към Джейн Мансфийлд, тъй като тя към този момент не е измежду нас (актрисата умира при пътна злополука през 1967г.). “
И в този ред на мисли, провокираме ви да погледнете тази фотография още един път. Виждате ли към този момент това, което и ние?
В живота ни ще се сблъскваме с доста Джейн Мансфийлдки, които се пробват да минат по директния път и да греят с непозната светлина. На тях и на тези, които споделят фотографията и издигат в фетиш красивата жена с постредствен мироглед, ние ще отвърнем на клишето с друго факсимиле:
"Да бъдеш грациозен, да имаш класа и жанр не значи да се набиваш на очи, а да останеш за дълго в паметта на другите "
Днес няма да се опитваме да отхвърляме истинността на сходни послания, а просто ще потвърдим, че от време на време нещата не са такива, каквито наподобяват.
Виждаме изкусителна русокоска, от която струи съблазън, убеденост и забележително обилен бюст, а до нея, като че ли в сянката на русото ѝ обаяние, бледнее облик на не изключително талантлива брюнетка, чийто тъмен и злобеещ взор се е стрелнал не където би трябвало.
Първо, дамата вляво не е някоя посредствена брюнетка, а самата . А празненството, на което участват, в действителност е в нейна чест. Но дано стартираме изначало.
Годината е 1957. Иконичната актриса одеве е сключила контракт с Paramount. За да отпразнуват триумфа, американската кино компания провеждат блестящо събитие в Бевърли Хилс и включват в листата с посетители разнообразни представители на холивудския елит.
И по този начин в листата попада Джейн Мансфийлд - в резюме, американска актриса, която работи и в нощен клуб, пее и е един от първите модели на Плейбой. Става известна с несъразмерния блян към гласност в персоналния си живот и късата си, само че запаметяваща се звездна кариера, белязана с премия Златен глобус.
Години по-късно, самата София Лорен споделя за усещанията си от този (нежелан за нея) конфликт с русокоската:
„ Тя се устреми право към моята маса. Знаеше, че всички ни гледат. “
„ Просто вижте фотографията - къде са очите ми? Те гледат към нейните зърна, тъй като чакам всеки миг да ми паднат в чинията. “
На други фотоси от събитието се вижда по какъв начин двете актриси се усмихват и се държат другарски, само че истината е напълно друга:
„ Може и да има други фрагменти, само че тази фотография демонстрира тъкмо по какъв начин се усещах. “
София Лорен споделя, че и до ден сегашен доста нейни фенове не престават да я молят за подпис върху копия от иконичната снимка. Тя обаче отхвърля:
„ 60 години по-късно, аз към момента отхвърлям да се подпиша върху тази фотография. Не желая да имам нищо общо с това. А и решението ми е в символ на почитание към Джейн Мансфийлд, тъй като тя към този момент не е измежду нас (актрисата умира при пътна злополука през 1967г.). “
И в този ред на мисли, провокираме ви да погледнете тази фотография още един път. Виждате ли към този момент това, което и ние?
В живота ни ще се сблъскваме с доста Джейн Мансфийлдки, които се пробват да минат по директния път и да греят с непозната светлина. На тях и на тези, които споделят фотографията и издигат в фетиш красивата жена с постредствен мироглед, ние ще отвърнем на клишето с друго факсимиле:
"Да бъдеш грациозен, да имаш класа и жанр не значи да се набиваш на очи, а да останеш за дълго в паметта на другите "
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ