Откъс от "Софийски магьосници 2: В сърцето на Странджа" от Мартин Колев
В " Софийски магьосници 2: В сърцето на Странджа " бродят караконджоли, нестинарки танцуват върху плам, самодиви пеят, а един дракон беснее над родната столица. В миг, в който здрачници и зорници усещат, че наближава огромна заплаха, а странните произшествия зачестяват, вятърът довява пленителна самодивска ария
Младият читак Бриян Тенев попада в окото на бурята – станал е воин, всички го познават, само че се усеща по-безпомощен от всеки път. Останал е без талисман след конфликта с демона на улица " Дъждовна ", Ванина и Свилен са изчезнали, а в сънищата му настойчиво се появява тайнствена врата, зад която съзира сянката на всесилен вълшебник. Зад тази врата се крият всички отговори. Но дали Бриян знае верните въпроси?
Читателите на " Детски Дневник " могат да схванат от втория том на романа на Мартин Колев. Представяме фрагмент от книгата, възложен от издателство " Колибри ". Читателите на " Детски Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg привъвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук.
Глава 1
МАГЬОСНИКА
Тази нощ някой го повика в съня му. Отново.
Бриӣн избута чаршафа в краката си и се изправи. В дрямка огледа стаята за подозрителни детайлности. Дали още веднъж се беше събудил вътре? Напоследък случаите бяха зачестили, само че не всеки път можеше да реши сигурно. Стаята беше потънала в компактен мрак, само че въпреки всичко разграничи всичко в близост: щорите на прозорците; облеклата, нахвърляни върху стола; календара, окачен на вратата.
Вратата.
В главата му прозвучаха думите на учителката му, които от толкоз повторение към този момент помнеше наизуст. " Когато се събудиш, първо си погледни ръцете. Няма значение къде се намираш или какво се случва – първо си погледни ръцете, чуваш ли? " Бриян кимна по табиет и огледа лявата си китка. Първоначално нищо не видя − трябваше да разтръска ръка, да отмести взор и отново да се взре. Чак тогава видя нишката. Тънък сребрист конец, който се опъваше във въздуха и продължаваше право в стената.
" Добре... "
Ето го доказателството. Във Вътрешния град стените бяха единствено конвенционалност, както и гравитацията. Можеше да полети над нощните здания и да наблюдава нишката чак до дома на учителката си. През миналите месеци постоянно го правеше, само че тази нощ някой го беше повикал с избрана цел.
Вратата не поддаде – трябваше да опре рамо в нея и да натисне мощно. Вътре някои предмети ставаха тежки като канари или пък леки като перце. Прекоси коридора, подминавайки спалнята на родителите си. Макар че беше късна пролет, стъпалата му замръзваха. " Трябваше да си обуя чехлите. " Винаги се сещаше след това, а не можеше просто да се обърне и да се върне. Някаква невидима мощ го буташе напред, същата мощ, която го беше придърпала във Вътрешния град. Стигна до края на коридора, само че вместо да спре, продължи напред. Потъна в стената като в меко желе.
Родителите му даже не подозираха за тези среднощни странствания. За тях Бриян към момента беше просто момче, което се занимава с безобидни фокуси и поддържа връзка с леко чалнати илюзионисти. Родителите му бяха така рядко срещаното изключение от правилото – инцидентни, на които се е родило дете вълшебник. А в последна сметка Вътрешният град беше място отвън измеренията, леговище за надарените със мощ. Едновременно подсещаше на външния свят и се различаваше доста от него. Всяка постройка беше на нормалното си място, само че хора и съвсем всевъзможни други създания липсваха. Вътре всеки лъх напразно отекваше, предизвиквайки безкрайна върволяк от звуци. Всяка улична локва беше загадъчен океан, побрал цветовете на вселената.
Обикновено магьосниците посещаваха Вътрешния град през деня, след няколко минути, прекарани в уединение със затворени очи. Там те можеха да проследят дирите на нечие проклинание, да открият необикновена магическа интензивност или просто да останат на мира. Според античните книги Вътрешният град криеше голям брой секрети, само че малко на брой притежаваха капацитета и търпението да ги издирят.
Бриян обаче имаше навика да попада вътре насън. От напълно ранна възраст му се случваше да се буди нощем, да обикаля странния, полумъртъв град и да се чуди продължава ли да сънува. Тогава още не знаеше нищо за магьосническия свят, нито за своето място в него – просто кръстосваше причудливата астрална действителност и се възхищаваше на хубостта ѝ. След ритуала за събуждане среднощните му странствания бяха спрели. Преди няколко месеца обаче се завърнаха с цялостна мощ и се случваше да се буди във Вътрешния град веднъж-два пъти седмично. Тези разходки към този момент не изглеждаха самоцелни. Бриян чуваше по какъв начин някой го вика, усещаше по какъв начин невидими ръце го сграбчват и повеждат нанякъде.
Баба Буреносна, учителката му, одобри тези сомнамбулски прояви много на съществено. Според нея среднощните странствания на Бриян бяха свързани със личното му минало, с въпросите, които продължаваше да поражда.
Защо това момче на инцидентни родители притежаваше магическа мощност? Защо точно то беше първият оглемаг от двеста години насам? Според Буря отговорите на тези въпроси чакаха Бриян нейде из Вътрешния град и нетърпеливо го приканваха да се раздруса. За страдание, събитията отпреди година бяха оставили Бриян доста по-неопитен и слаб вълшебник – чирак в цялостния смисъл на думата. Престоят вътре изцеждаше бързо силата му и той се събуждаше, преди да доближи до крайната цел. Буря го заставяше да прави извършения за централизация преди сън, само че и те не помагаха прекомерно. В редките случаи, когато устояваше по-дълго вътре, Бриян виждаше една врата в далечината, доближаваше я с големи старания, хващаше бравата и тогава... още веднъж се будеше.
" Вървя напред – повтаряше Бриян и усещаше по какъв начин краката му към този момент не му се подчиняват. – Вървя право напред. "
Опитваше се да си пести силите. Клепачите му към този момент натежаваха, а мисълта му се разсейваше. " Вървя напред ", повтаряше той, въпреки че напред нямаше нищо – вървеше просто по някакви невидими стъпала във въздуха. Понякога стъпалата водеха нагоре и тогава постройките се отдалечаваха от погледа му, сетне внезапно се спускаха и Бриян политаше надолу с учестено сърцетуптене. Вълнението можеше да го накара да се разсъни, по тази причина повтаряше: " Не се опасявам... Вървя право напред... ".
Щом събра задоволително кураж, погледна надолу. Вътрешна София изглеждаше по едно и също време познато и друго. Видя по какъв начин НДК светеше в тъмното като античен галактически транспортен съд, а " Александър Невски " създаваше илюзията за няколко поникнали един от различен храма. Видя Президентството и Народното събрание, които светеха призрачно като празни макети на здания. Спря взор на жълтите павета и безчетните улички, които под светлината на лампите течаха като реки от злато. Съзря подлези и изоставени фабрики, товарни влакове и строителни кранове, примигващи в мрака като великански инсекти. Видя самотната телевизионна кула на Копитото, десетките безлични билбордове и стотиците остарели реклами по покривите на панелките. Издигна се високо и градът се трансформира в езеро от ярки светлини. Над Витоша се спусна жълтеникав смог, а над центъра избухнаха фойерверки. Уличните светлини разказваха разнообразни истории: яркооранжеви, приглушено розови, сънено охрени... Бриян се опита да обхване всичко с взор и устните му се извиха в усмивка. От тази височина София изглеждаше голяма, по-красива и по-лесна за обичане.
Нещо в далечината притегли вниманието му и той забави ход.
" Вратата. "
Познатият правоъгълник изникна в небето и очерта дълъг, стеснен кулоар от светлина. Бриян се намираше едвам първоначално му, продължи напред и отпъди всевъзможни мисли от главата си. Ето я финалната права, тестването, в което до момента постоянно се беше провалял. Взе леко да му призлява.
Отново си напомни думите на Буреносна: " Оглеждай се за нещо познато, постройка или име на улица, каквото и да е. Дори да не отвориш вратата, най-малко ще разберем къде се намира. " Огледа се, светлините на София тлееха под краката му като мемоари от полузабравен сън. Всеки миг щеше да разпознае мястото, беше сигурен в това. Понякога стигаше едвам доникъде на коридора, различен път устояваше дълго, клатушкайки се из транспарантното му черво. Днес имаше шанс – приближи се задоволително до вратата, с цел да я огледа. Беше солидна, старовремска врата от дъбово дърво, с резбовани многочислени слънца и полумесеци.
Пристъпи внимателно напред. Тя беше толкоз близо, че към този момент можеше да надзърне през процепа. Повдигна ръка и махна към светлината. И насреща някой му помаха. Бриян потрепери от неспокойствие и направи още една крачка. Щеше да успее, този път обезателно щеше да успее. Познатото пронизително бумтене извърши ушите му – бученето, което предвещаваше края на силите му.
" Не! – сподели си. – Само още малко... "
Следващата му крачка се трансформира в подскок, вместо да продължи напред, той се превъртя във въздуха. Небето се разтрепери и Бриян полетя обратно.
" Нее! "
Събуди се облян в пот. Инстинктивно се огледа в близост за Морков, преди да си спомни, че хамстера го няма. Повдигна с пръст една от щорите – на открито се развиделяваше и смог обвиваше постройките. Бриян легна назад и се опита да отпъди неприятното чувство за крах. Имаше още малко време да поспи преди алармата.
Затвори очи, а сърцето му продължаваше да бие учестено. Почти се беше унесъл, когато му хрумна нещо. Надигна се и погледна към календара, окачен на вратата. Нямаше закога да заспива – денят беше пристигнал. Денят, който беше обрисувал преди близо година с червен маркер, беше пристигнал...
− Най-сетне – прошепна Бриян. – 24 май!
Младият читак Бриян Тенев попада в окото на бурята – станал е воин, всички го познават, само че се усеща по-безпомощен от всеки път. Останал е без талисман след конфликта с демона на улица " Дъждовна ", Ванина и Свилен са изчезнали, а в сънищата му настойчиво се появява тайнствена врата, зад която съзира сянката на всесилен вълшебник. Зад тази врата се крият всички отговори. Но дали Бриян знае верните въпроси?
Читателите на " Детски Дневник " могат да схванат от втория том на романа на Мартин Колев. Представяме фрагмент от книгата, възложен от издателство " Колибри ". Читателите на " Детски Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg привъвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук.
Глава 1
МАГЬОСНИКА
Тази нощ някой го повика в съня му. Отново.
Бриӣн избута чаршафа в краката си и се изправи. В дрямка огледа стаята за подозрителни детайлности. Дали още веднъж се беше събудил вътре? Напоследък случаите бяха зачестили, само че не всеки път можеше да реши сигурно. Стаята беше потънала в компактен мрак, само че въпреки всичко разграничи всичко в близост: щорите на прозорците; облеклата, нахвърляни върху стола; календара, окачен на вратата.
Вратата.
В главата му прозвучаха думите на учителката му, които от толкоз повторение към този момент помнеше наизуст. " Когато се събудиш, първо си погледни ръцете. Няма значение къде се намираш или какво се случва – първо си погледни ръцете, чуваш ли? " Бриян кимна по табиет и огледа лявата си китка. Първоначално нищо не видя − трябваше да разтръска ръка, да отмести взор и отново да се взре. Чак тогава видя нишката. Тънък сребрист конец, който се опъваше във въздуха и продължаваше право в стената.
" Добре... "
Ето го доказателството. Във Вътрешния град стените бяха единствено конвенционалност, както и гравитацията. Можеше да полети над нощните здания и да наблюдава нишката чак до дома на учителката си. През миналите месеци постоянно го правеше, само че тази нощ някой го беше повикал с избрана цел.
Вратата не поддаде – трябваше да опре рамо в нея и да натисне мощно. Вътре някои предмети ставаха тежки като канари или пък леки като перце. Прекоси коридора, подминавайки спалнята на родителите си. Макар че беше късна пролет, стъпалата му замръзваха. " Трябваше да си обуя чехлите. " Винаги се сещаше след това, а не можеше просто да се обърне и да се върне. Някаква невидима мощ го буташе напред, същата мощ, която го беше придърпала във Вътрешния град. Стигна до края на коридора, само че вместо да спре, продължи напред. Потъна в стената като в меко желе.
Родителите му даже не подозираха за тези среднощни странствания. За тях Бриян към момента беше просто момче, което се занимава с безобидни фокуси и поддържа връзка с леко чалнати илюзионисти. Родителите му бяха така рядко срещаното изключение от правилото – инцидентни, на които се е родило дете вълшебник. А в последна сметка Вътрешният град беше място отвън измеренията, леговище за надарените със мощ. Едновременно подсещаше на външния свят и се различаваше доста от него. Всяка постройка беше на нормалното си място, само че хора и съвсем всевъзможни други създания липсваха. Вътре всеки лъх напразно отекваше, предизвиквайки безкрайна върволяк от звуци. Всяка улична локва беше загадъчен океан, побрал цветовете на вселената.
Обикновено магьосниците посещаваха Вътрешния град през деня, след няколко минути, прекарани в уединение със затворени очи. Там те можеха да проследят дирите на нечие проклинание, да открият необикновена магическа интензивност или просто да останат на мира. Според античните книги Вътрешният град криеше голям брой секрети, само че малко на брой притежаваха капацитета и търпението да ги издирят.
Бриян обаче имаше навика да попада вътре насън. От напълно ранна възраст му се случваше да се буди нощем, да обикаля странния, полумъртъв град и да се чуди продължава ли да сънува. Тогава още не знаеше нищо за магьосническия свят, нито за своето място в него – просто кръстосваше причудливата астрална действителност и се възхищаваше на хубостта ѝ. След ритуала за събуждане среднощните му странствания бяха спрели. Преди няколко месеца обаче се завърнаха с цялостна мощ и се случваше да се буди във Вътрешния град веднъж-два пъти седмично. Тези разходки към този момент не изглеждаха самоцелни. Бриян чуваше по какъв начин някой го вика, усещаше по какъв начин невидими ръце го сграбчват и повеждат нанякъде.
Баба Буреносна, учителката му, одобри тези сомнамбулски прояви много на съществено. Според нея среднощните странствания на Бриян бяха свързани със личното му минало, с въпросите, които продължаваше да поражда.
Защо това момче на инцидентни родители притежаваше магическа мощност? Защо точно то беше първият оглемаг от двеста години насам? Според Буря отговорите на тези въпроси чакаха Бриян нейде из Вътрешния град и нетърпеливо го приканваха да се раздруса. За страдание, събитията отпреди година бяха оставили Бриян доста по-неопитен и слаб вълшебник – чирак в цялостния смисъл на думата. Престоят вътре изцеждаше бързо силата му и той се събуждаше, преди да доближи до крайната цел. Буря го заставяше да прави извършения за централизация преди сън, само че и те не помагаха прекомерно. В редките случаи, когато устояваше по-дълго вътре, Бриян виждаше една врата в далечината, доближаваше я с големи старания, хващаше бравата и тогава... още веднъж се будеше.
" Вървя напред – повтаряше Бриян и усещаше по какъв начин краката му към този момент не му се подчиняват. – Вървя право напред. "
Опитваше се да си пести силите. Клепачите му към този момент натежаваха, а мисълта му се разсейваше. " Вървя напред ", повтаряше той, въпреки че напред нямаше нищо – вървеше просто по някакви невидими стъпала във въздуха. Понякога стъпалата водеха нагоре и тогава постройките се отдалечаваха от погледа му, сетне внезапно се спускаха и Бриян политаше надолу с учестено сърцетуптене. Вълнението можеше да го накара да се разсъни, по тази причина повтаряше: " Не се опасявам... Вървя право напред... ".
Щом събра задоволително кураж, погледна надолу. Вътрешна София изглеждаше по едно и също време познато и друго. Видя по какъв начин НДК светеше в тъмното като античен галактически транспортен съд, а " Александър Невски " създаваше илюзията за няколко поникнали един от различен храма. Видя Президентството и Народното събрание, които светеха призрачно като празни макети на здания. Спря взор на жълтите павета и безчетните улички, които под светлината на лампите течаха като реки от злато. Съзря подлези и изоставени фабрики, товарни влакове и строителни кранове, примигващи в мрака като великански инсекти. Видя самотната телевизионна кула на Копитото, десетките безлични билбордове и стотиците остарели реклами по покривите на панелките. Издигна се високо и градът се трансформира в езеро от ярки светлини. Над Витоша се спусна жълтеникав смог, а над центъра избухнаха фойерверки. Уличните светлини разказваха разнообразни истории: яркооранжеви, приглушено розови, сънено охрени... Бриян се опита да обхване всичко с взор и устните му се извиха в усмивка. От тази височина София изглеждаше голяма, по-красива и по-лесна за обичане.
Нещо в далечината притегли вниманието му и той забави ход.
" Вратата. "
Познатият правоъгълник изникна в небето и очерта дълъг, стеснен кулоар от светлина. Бриян се намираше едвам първоначално му, продължи напред и отпъди всевъзможни мисли от главата си. Ето я финалната права, тестването, в което до момента постоянно се беше провалял. Взе леко да му призлява.
Отново си напомни думите на Буреносна: " Оглеждай се за нещо познато, постройка или име на улица, каквото и да е. Дори да не отвориш вратата, най-малко ще разберем къде се намира. " Огледа се, светлините на София тлееха под краката му като мемоари от полузабравен сън. Всеки миг щеше да разпознае мястото, беше сигурен в това. Понякога стигаше едвам доникъде на коридора, различен път устояваше дълго, клатушкайки се из транспарантното му черво. Днес имаше шанс – приближи се задоволително до вратата, с цел да я огледа. Беше солидна, старовремска врата от дъбово дърво, с резбовани многочислени слънца и полумесеци.
Пристъпи внимателно напред. Тя беше толкоз близо, че към този момент можеше да надзърне през процепа. Повдигна ръка и махна към светлината. И насреща някой му помаха. Бриян потрепери от неспокойствие и направи още една крачка. Щеше да успее, този път обезателно щеше да успее. Познатото пронизително бумтене извърши ушите му – бученето, което предвещаваше края на силите му.
" Не! – сподели си. – Само още малко... "
Следващата му крачка се трансформира в подскок, вместо да продължи напред, той се превъртя във въздуха. Небето се разтрепери и Бриян полетя обратно.
" Нее! "
Събуди се облян в пот. Инстинктивно се огледа в близост за Морков, преди да си спомни, че хамстера го няма. Повдигна с пръст една от щорите – на открито се развиделяваше и смог обвиваше постройките. Бриян легна назад и се опита да отпъди неприятното чувство за крах. Имаше още малко време да поспи преди алармата.
Затвори очи, а сърцето му продължаваше да бие учестено. Почти се беше унесъл, когато му хрумна нещо. Надигна се и погледна към календара, окачен на вратата. Нямаше закога да заспива – денят беше пристигнал. Денят, който беше обрисувал преди близо година с червен маркер, беше пристигнал...
− Най-сетне – прошепна Бриян. – 24 май!
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ