В Софийската градска художествена галерия се състоя среща-разговор с Теодор

В Софийската градска художествена изложба се състоя среща-разговор с Теодор Ушев, на която той показа най-новия си план - инсталацията "Като в мрачно огледало /In the mirror, dimly"/.

На част от публиката тя евентуално ще се стори любопитна и провокативна, други ще остави озадачени. „ Виждам в страната безусловно необяснима експанзия и тя идва отвред – от политическата класа, от тези, които й се опълчват ”, счита създателят.

Теодор Ушев е аниматор, графичен дизайнер, плакатист, илюстратор и учител. Син е на художника Асен Ушев. Дипломира се през 1995 година в компетентност Графичен дизайн в Художествената академия. Емигрира в Канада, провървява му и развива креативна активност главно в анимационни филми, за които получава самопризнание и редица награди. Американската кино академия го номинира за "Оскар" за късометражния му анимационен филм "Сляпата Вайша". В момента живее в Монреал, Канада, където работи с Националния кино ръб.

Обяснявайки технологията на плана си Ушев довери, че е плод на особено създаден програмен продукт, при който е допустимо във виртуалната действителност да се рисува и самите рисунки да се раздвижват. Това се вижда и в специфична каска за миксирана действителност, която е показана на изложбата. „ Това е моята лична мандала и денонощен труд, в продължение на 6 месеца, и всичко ще бъде унищожено в края на изложбата ”, споделя създателят. „ Едно прекарване, което е за мига – аз не желая да остава в музей, не желая да се продава, желая просто хората да дойдат и за три седмици да изживеят нещо. И в случай че е допустимо да им предам моето обръщение и да им повлияе, моята цел е да ги разчувствам ”, разсъждава Ушев.

„ Няма никаква причина хората да бъдат толкоз нападателни – България не е най-бедната страна на света ”, учудва се създателят. Хубавото, което той вижда у нас, е в самостоятелните старания на хората, които движат нещата напред.

За ориентировка в това пространство, подредено съгласно визията на Ушев, четем изложение на една от стените: „ Пространството на инсталацията превежда посетителя през трите й модула с алюзията към трикорпусната архитектура на християнския храм – притвор, наос и олтар. Концептуалното ядро, към което е построено посланието на Ушев е митинг против персоналното, политическо и религиозно двуличие и фалш ”.

Самият създател поведе представителите на медиите пред обособените обекти от инсталацията и им изясни какъв е бил замисълът му. Той приказва пред един от тях като знак на трите Българии, които съществуват по едно и също време без да се смесват и хората живеят в тях капсулирани, тъй като ги е боязън. В едната България са мислещите хора, които гледат в бъдещето, другите са ретроградните хора, които не желаят тази страна да се промени, и последните, които са индиферентни към останалите две и си мислят, че затваряйки се в своя личен пашкул, в еснафското си всекидневие, не се постанова нищо да вършат и животът им ще продължи по този начин, разяснява концепциите си Ушев.

В изложбата има доста метафори, които употребявам, признава той. В спешни обстановки, считам, че художниците би трябвало да работят с доста лесни за разбиране метафори, счита създателят. В този миг той сподели направено тяло на човек в действителни размери на земята, покрито с нещо като синтетично „ одеяло ” от фолио, което наподобява на мъртвец за оглед след закононарушение – облик, прочут ни повече от престъпните филми. „ Лежащият човек може да спи, може да бъде починал, може да бъде всеки един от нас, а може да бъде метафора на вярата, която е умряла ”, разясни Ушев. /БГНЕС