Българско военно чудо: Тутраканската епопея
В шестия си епизод документалната поредност „ Българско военно знамение “ ни връща в годините след Междусъюзническа война. През 1913 година Румъния откъсва Южна Добруджа от България и стартира с солидно подсилване на град Тутракан. Милиарди леи се изливат в крепостни съоражения, телени заграждения, вълчи ями и оръжие. В началото на международния спор румънското държавно управление заслужено прави оценка първоразрядната цитадела като „ пирон забит в сърцето на българска територия “.
Моментът за възмездие, обаче, не закъснява. Стартът на новия спор сред България и Румъния е даден през септември 1916 година, когато съседката ни се включва в Първата международна война от страната на Съглашението. България към този момент от една година води война за Централните сили. Така двете страни публично са във война.
В заповед от този ден до бойците на 4-а Преславска дивизия нейният пълководец ген. Пантелей Киселов декларира: „ Денят на разплатата, който така дълго чакахме, пристигна. Войната на Румъния е оповестена... Нам се падна забележителният чоп да накажем един вероломен и лицемерен комшия. ”
Идеята на противниковото основно командване е още с началото на бойните дейности румънската войска да премине в нахлуване и да заеме четириъгълника Русе, Разград, Шумен, Варна. Но българите имат други проекти. Предвид наближаващите съветски елементи от север, които се притичват на помощ на румънците, военачалник Стефан Тошев заповядва светкавичното завладяване на крепостта Тутракан.
Това обаче не е елементарна задача. Противникът превъзхожда войските ни два пъти, а крепостта е укрепена доста добре. Разполага с няколко естествени дълбоки дола със стръмни страни, по които са построени защитни линии. Крепостният форт е със формата на полукръг с основа 14 км по река Дунав. Състои се от 15 форта, които са свързани с по две линии окопи, като от външната страна има непрекъсната линия бодлива тел, а пред нея са ситуирани добре замаскирани вълчи ями, дълбоки 2 м. със заострени колове на дъното.
В тези неравни условия стартира настъплението на българите и се дава на едно стълкновение, което взема решение ориста освен на Тутракан, само че и на цяла Южна Добруджа.
Моментът за възмездие, обаче, не закъснява. Стартът на новия спор сред България и Румъния е даден през септември 1916 година, когато съседката ни се включва в Първата международна война от страната на Съглашението. България към този момент от една година води война за Централните сили. Така двете страни публично са във война.
В заповед от този ден до бойците на 4-а Преславска дивизия нейният пълководец ген. Пантелей Киселов декларира: „ Денят на разплатата, който така дълго чакахме, пристигна. Войната на Румъния е оповестена... Нам се падна забележителният чоп да накажем един вероломен и лицемерен комшия. ”
Идеята на противниковото основно командване е още с началото на бойните дейности румънската войска да премине в нахлуване и да заеме четириъгълника Русе, Разград, Шумен, Варна. Но българите имат други проекти. Предвид наближаващите съветски елементи от север, които се притичват на помощ на румънците, военачалник Стефан Тошев заповядва светкавичното завладяване на крепостта Тутракан.
Това обаче не е елементарна задача. Противникът превъзхожда войските ни два пъти, а крепостта е укрепена доста добре. Разполага с няколко естествени дълбоки дола със стръмни страни, по които са построени защитни линии. Крепостният форт е със формата на полукръг с основа 14 км по река Дунав. Състои се от 15 форта, които са свързани с по две линии окопи, като от външната страна има непрекъсната линия бодлива тел, а пред нея са ситуирани добре замаскирани вълчи ями, дълбоки 2 м. със заострени колове на дъното.
В тези неравни условия стартира настъплението на българите и се дава на едно стълкновение, което взема решение ориста освен на Тутракан, само че и на цяла Южна Добруджа.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ