В северозападните Съединени щати, между щата Вашингтон и остров Ванкувър,

В северозападните Съединени щати, сред щата Вашингтон и остров Ванкувър, се намира архипелагът Сан Хуан – дом на едвам 74 останали представители на южната популация косатки. В тези води, осеяни с мъгла и тихи риболовен лодки, животът на китовете се трансформира в ежедневна битка за оцеляване – и в полето на най-иновативните опити по морска екология.

На борда на проучвателен катер, ръководен от доктор Дебора Джайлс от организацията SeaDoc Society, стои необикновен сътрудник – кафяво-бяло куче на име Еба. Някога изоставено кученце по улиците на Сакраменто, през днешния ден Еба е избавител с извънредно подушване: тя открива следи от изпражнения на косатки във водата, без да се приближава до тях.

„ Искахме да използваме Еба, тъй като тя ни разрешава да стоим надалеч от китовете и да не ги стресираме “, изяснява Джайлс.

Фекалните проби, които кучето открива, крият голямо количество информация – от равнищата на хормони и диета до отрови, бременност и микропластмаса в системата. Именно посредством тези данни учените схващат по какъв начин гладът, замърсяването и шумът от корабите пречат на популацията да оцелява.

„ Косатките са знак за положението на екосистемата. Всичко, което предизвиква техния крах, е по наша виновност – затова е и наша отговорност да им помогнем да се възстановят “, споделя Джайлс.

Когато Еба работи, на нашийника ѝ има дребен зелен и черен ремък – парче от неопренов костюм, принадлежал на Токитей, южна косатка, пленена през 1970 година и държана 53 години в аквариума в Маями, където умира през 2023 година

Известна и като Лолита, или Sk’aliCh’elh-tenaut измежду племето Лъми, тя се трансформира в знак на битката за връщане на пленените китове в океана. След гибелта ѝ нейният треньор подарява парчето костюм на Джайлс.

Преди години наблюдението на китове включва мъчителни и рисковани способи – биопсични копия, които се забиваха в перките, или сателитни тагове. Днес новото потомство откриватели, измежду които Джеймс Шепард от San Diego Zoo Wildlife Alliance и инженерът Чарли Уелч, употребяват дронове с прикрепени петриеви съдове, с цел да събират проби от въздуха, който косатките издишват.

„ Получаваме моментна фотография на протичащото се вътре в организма им “, изяснява Шепард. Данните разкриват репродуктивни хормони, заболявания и температура на тялото посредством инфрачервени датчици.

Техните дронове летят под извънреден надзор – без конфликти и при прецизни федерални правила. „ Повечето пъти китовете просто ги пренебрегват. Ако ги виждат, се обръщат и не престават напред “, споделя Шепард.

За племената от района, като суиномишите, тези животни са възприемани като част от фамилията. „ Ние преглеждаме косатките като част от цялостната мрежа, която ни свързва с живота на Земята “, споделя Стив Едуардс, ръководител на Swinomish Indian Tribal Community.

В локалните общности всяко новородено или починало животно е мотив за спор. През януари една майка още веднъж е забелязана да носи мъртвото си новородено – втори сходен случай след трагичната 2018 година, когато друга косатка носи своето бебе в продължение на над 1000 благи в печал.

Днес южните косатки са най-застрашената група от своя тип в източната част на Тихия океан. Докато други популации – като северните и хранещите се с бозайници Bigg’s killer whales – се усилват, техните родственици в Салишко море са намалели с близо 20% от края на 90-те години.

Причината е ясна: изгубването на сьомгата чинук – главният им хранителен източник, токсичното замърсяване и непрестанният звук от корабите.

За Джайлс, Шепард и техните екипи спасението на тези китове се е трансформирало в честен дълг. „ Трябва да сме покровители за смяна “, споделя Шепард.

И по този начин, измежду студените талази на Салишко море, един екип от учени, инженери и едно избавено от гибелта куче потвърждават, че технологиите – когато се употребяват по верния метод – могат да бъдат инструмент не за надзор, а за съпричастност.