Хамелеон
В фамилията на сарианците, към което принадлежат и гущерите, изключително място заема хамелеонът. Той наподобява на гущер, само че с гребен. Може да се дефинира като любопитно умалено копие на митичния змей. Това ексцентрично изглеждащо животно има вълнообразна походка, мистериозен израз, забавна опашка, език по-дълъг от тялото и безусловно непогрешим, а върхът на всичките му особености е способността му да се слее с околната среда. Всичките му чудатости го показват като едно от най-уникалните създания в природата.
Хамелеонът е толкоз неповторим, че е станал нарицателно за субект, който умее да се приспособява към всевъзможни житейски провокации и обстановки, с цел да оцелее, да прескочи проблемите и да угоди на близките. Фактът, че влечугото приема цвета на околната среда, с цел да се скрие от хищниците, е забележителна дарба, оставила надълбоко усещане у индивида.
Латинското наименование hameleon идва от гръцки, където преводът значи безусловно лъв, който се влачи по земята. Хамелеонът има необикновено богат набор от забавни качества, които го отличават от другите влечуги, въпреки че има и по какво да наподобява на тях. Затова е забавно да се откри мястото му измежду рода на гущерите, към които принадлежи съгласно класификациите.
Класификация и разпространяване на хамелеона
Chamaeleonidae е семейство от едва преносими влечуги, към което принадлежи хамелеонът. Характерно за тях е, че могат да трансформират цвета си в синхрон с фона на околната среда.
На науката са познати към 150 типа хамелеони, а половината от тях са родом от остров Мадагаскар. Най-често срещани измежду типовете са забуленият хамелеон, назовават още йеменски, хамелеонът на Джаксън, домашният хамелеон, хамелеонът пантера, който е измежду най-големите типове в света и други.
Това удивително влечуго в естествената си среда обитава Африка, на юг от Сахара. Най-голяма е популацията им на остров Мадагаскар и близките острови. Някои типове живеят в арабските и азиатските страни. По-рядко могат да бъдат открити в топлите американски щати.
Хамелеонът избира тропическия климат, саваните и предпланините. В такива региони намира най-лесно скривалище и храна. Някои типове са добре приспособени за живот в степите.
Описание на хамелеона
По размери влечугото варира в необятни граници, от 3 до 60 сантиметра, с навита или разпростряна опашка. Теглото му също е в необятни граници, от 50 до 150 грама. Независимо от размера си, всички типове се характеризират с дребна глава с гребен, с подутини, дребни рога и израстъци, изключително блестящо забележими при мъжките.
Големите им очи са изключително устроени. Те могат да се движат без значение едно от друго. Докато едното гледа напред, другото е способно да гледа обратно. С тази дарба те следят сполучливо насекомите и се пазят и от враговете си.
Характерно за напредването на хамелеоните е, че става постепенно, от крайник на крайник. При всяко придвижване напред, те преодоляват разстояние една от 1-2 сантиметра. При заплаха обаче могат да скачат на разстояние от половин метър и се захващат за различен клон от дървото, на което са.
Цялото им тяло е покрито с клубена кожа с дребни израстъци и дебели петна. В процеса на еволюция са им останали 2 и 3 пръста на всеки крайник. Пръстите са дружно в две противоположни групи. Във всяка група са два пръста на предните им крайници и 3 на задните. На върховете на всеки пръст има изострен нокът, благодарение на който се изкачват по дърветата, компактно прилепнали към кората им. Опашката им е нещо като пети крайник и им оказва помощ при изкачването. Благодарение на мощната си опашка, хамелеонът се усеща спокоен измежду гъстата растителност. Винаги има защо да се вкопчи и къде да избяга.
Поведение и метод на живот на хамелеона
В естествената си среда хамелеоните избират да се катерят по дърветата. Известни са с обстоятелството, че могат да прекарат в едно и също състояние в продължение на дни. В някои по-особени случаи влечугото може да замръзне за няколко седмици, приспивайки бдителността на плячката и враговете си.
На процедура, когато са измежду дърветата, те не се виждат. Това се дължи на способността им да получават цвета на близките предмети. Това е съвършен камуфлаж, на който тези влечуги са същински майстори. Ако се огледа животното начело, то наподобява плоско. През множеството време почива в клоните на дърветата. На земята слиза единствено когато настъпи време за чифтосване.
Когато е в заплаха хамелеонът може да се издува и да трансформира цвета си. Може и да хапе малко, само че не предизвиква огромни провали, тъй като челюстите му са слаби.
Как хамелеонът трансформира цвета си?
Хамелеоните имат доста врагове в дивата природа. Нападат ги хищните птици, змиите, някои по-големи от тях гущери. Най-надеждната им отбрана е способността им да се маскират в околната среда. Това е забавна дарба, която има пояснение.
Под външния пласт на кожата си хамелеонът има транспарантен пласт епидермис, а под него е пълен пласт дерма. Двата пласта са в положение да отразяват синия и виолетовия набор. Около тях има още 2 пласта - жълт и кафяв.
Установено е, че смяната в цвета на хамелеона се получава при смяна на температурата, осветлението и настроението на животното. Вината за това е на специфични кафези, наречени хроматофори. Те са ситуирани както в повърхностните, по този начин и в по-долните пластове на кожата и имат разклонена конструкция. Свързани са директно с нервната система на влечугото.
Цитоплазмата на тези кафези съдържа пигменти, определящи цвета на кожата на хамелеона. Те са разнообразни цветове - черни, жълти, червеникави, кафяви. Тъй като не са ситуирани съразмерно, животното се оцветява неравномерно. Поради тази забавна конструкция на кожата животното мени цвета си и тялото му свети в цялостен набор нюанси. Нервната система е главният мотор за смяна на цвета. Огромна роля в тази смяна играят и очите на влечугото. Ако зрителният нерв се повреди, животното губи способността си да трансформира цвета си.
Веригата на смяната в цвета следва един ход - светлината влиза през окото, изпраща сигнал към нервната система, а тя алармира хроматофорите.
Хранене на хамелеона
Хамелеоните ловуват денем, тъй като нощем не могат да трансформират цвета си. Ловуването им е почтено за митове. Влечугото не се движи и по тази причина следи и дебне плячката си от време на време часове. Създава се усещане, че насекомото, което е обект на лов, се изпарява. Това се дължи на мълниеносното придвижване на езика на хамелеона, който може да е по-дълъг от цялото му тяло. Той се изстрелва на огромно разстояние и е същинско естествено знамение. Всичко става за 1/16 от секундата и човешкото око не може да улови това придвижване. Върхът на езика му е като дребна стрелка с вендуза най-после. Всмукателната чашка се навлажнява с лепкаво вещество, на което насекомото залепва.
Диетата им са дребни животни и инсекти. Може да ядат и по-малки от тях влечуги. Големите типове ядат гризачи и дребни птички. Понякога се хранят и с листа от дърветата и плодове. В домашни условия може да им се дават части цитруси, зеленчуци, листа от глухарче.
Размножаване на хамелеона
Тези животни са доста срамежливи. Размножават се 2 пъти в годината, като един мъжки може да има цялостен харем женски. През сезона на размножаване мъжките хамелеони се бият между тях, като може съществено да се наранят.
Женската снася до 60 яйца, а инкубацията им трае 10 месеца. Малките се появяват изцяло развити, след 5 месеца стават подготвени за игри и отглеждане.
Жизненият цикъл на тези влечуги наподобява на този на насекомите и е най-кратък от всички земни гръбначни. Мъжките живеят приблизително 4-8 години, а женските от 2 до 4 години.
Болести по хамелеоните
Смятат хамелеона за относително крепко, въпреки и малко живеещо влечуго. Те страдат главно от дехидратация, от инфекции на очите, устата и езика, а те водят до усложнения в дишането, сълзене и неприятно хранене.
Поради липса на калций може да развият костни болести. Страдат от стоматит и запек. Болният хамелеон има бледа кожа, а когато почине, става черен, назад на здравото животно, което е блестящо оцветено.
Отглеждане на хамелеон като домакински любим
Стъклените терариуми не са подобаващи за домашния любим хамелеон. Препоръчва се домът му да е с мрежа, като волиерите. Температурата би трябвало да бъде от 24 до 32, тъй като влечугото идва от топли места. Светлината е нужна, с цел да може да синтезира витамин D.
Това влечуго елементарно изсъхва и по тази причина би трябвало да се пръска с вода 3 пъти дневно.
Цикълът ден-нощ би трябвало да се съблюдава, с цел да не се наруши биологичния темп на животното. Добре е в жилището на хамелеона да се слагат растения с огромни листа, с цел да се крие измежду тях.
Стопанинът би трябвало да се съобрази с обстоятелството, че има внимателен и уязвим домакински питомец и да съблюдава рекомендациите за развъждането, с цел да може да се радва на чудото, което природата е основала в лицето на това необичайно и доста забавно влечуго.
