Дисбаланс в реализацията, търсенето и предлагането
" В съществуващата конструкция на висшето обучение в България се следят разнообразни по темперамент и дълбочина несъответствия. Става дума за разминавания в търсенето и предлагането на просветителни услуги на национално и районно ниво, както и в реализацията на приключилите на пазара на труда по професионални посоки и специалности от контролираните специалности. " Това излиза наяве от плана за Национална карта на висшето обучение в Република България, който беше оповестен за 30-дневно публично разискване през днешния ден.
Пример за нарушен баланс е сравнението сред общия потенциал, избран от Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА) за всички професионални посоки във всички висши учебни заведения, и действителния брой студенти. Средно за страната студентите са едвам 53% от избрания от НАОА общ потенциал.
В общо 29 професионални посоки са заети по-малко от половината от отпуснатите бройки. Най-малко места са запълнени в професионално направление „ Математика “ – едвам 19.1 %. Слаб е ползата също към „ Теория на изкуствата “, „ Материали и материалознание “, „ Политически науки “.
В същото време броят на студентите е еднакъв на избрания потенциал в професионалните посоки „ Медицина “, „ Стоматология “ и „ Театрално и кино изкуство “. Над 90% са запълнени бройките още в професионално посоки „ Педагогика “, както и в специалностите от контролираните специалности „ Зъботехник “ и „ Ветеринарна медицина “.
Остават свободни над 10% от местата по държавна поръчка в 10 предпочитани посоки. Сред тях са „ Металургия “ и „ Математика “, при които се заемат едвам 64-65% от одобрените бройки държавна поръчка, следвани от „ Химически науки “ със 71 %, „ Военно дело “ със 72 % и „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “ със 74%.
Най-масовите професионални посоки в народен мащаб са „ Икономика “, „ Педагогика “, „ Администрация и ръководство “, „ Медицина “, „ Комуникационна и компютърна техника “, „ Информатика и компютърни науки “, „ Педагогика на образованието по.. “. и „ Право “. В тези осем посоки се образоват почти половината настоящи студенти в народен мащаб.
Съществуват съществени несъответствия в териториалната конструкция на висшето обучение. Най-много висши учебни заведения (27) има в Югозападния регион за обмисляне, който включва София. На другия полюс е Северозападният регион, в който е основано единствено едно висше учебно заведение (Медицински университет - Плевен), а други три работят посредством филиали.
Регионални несъответствия се следят и във връзка с реализацията на приключилите висшисти. За интервал от пет години – от 2015 година до 2019 година в това число, са приключили 263 500 студенти. От тях 46.6% са излезли от висши учебни заведения в Югозападния регион. Подобен е процентът на висшистите, които са останали да работят в този регион, част от който е и столицата. За разлика от Северния централен регион, който множеството абитуриенти напущат скоро след своето дипломиране.
Националната карта на висшето обучение в Република България ще бъде обновена всяка година. Така ще се разпознава нуждата от експерти на всеки район. Ще се регистрира наличният запас от преподаватели и кандидат-студенти, както и опциите за привличане на задгранични студенти и на българи, живеещи в чужбина.
В комбиниране с данните от Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България, картата на висшето обучение ще се употребява при установяване на държавния банкет за образование, при разкриването на нови висши учебни заведения или филиали. Те ще оказват помощ за поощряване или управление на броя на местата в избрани посоки и райони. Целта е да има уравновесено развиване на мрежата от университети, която да дава отговор на действителните потребности на районите и на прогнозите на пазара на труда.
Проекта за Национална карта на висшето обучение в Република България можете да видите
Пример за нарушен баланс е сравнението сред общия потенциал, избран от Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА) за всички професионални посоки във всички висши учебни заведения, и действителния брой студенти. Средно за страната студентите са едвам 53% от избрания от НАОА общ потенциал.
В общо 29 професионални посоки са заети по-малко от половината от отпуснатите бройки. Най-малко места са запълнени в професионално направление „ Математика “ – едвам 19.1 %. Слаб е ползата също към „ Теория на изкуствата “, „ Материали и материалознание “, „ Политически науки “.
В същото време броят на студентите е еднакъв на избрания потенциал в професионалните посоки „ Медицина “, „ Стоматология “ и „ Театрално и кино изкуство “. Над 90% са запълнени бройките още в професионално посоки „ Педагогика “, както и в специалностите от контролираните специалности „ Зъботехник “ и „ Ветеринарна медицина “.
Остават свободни над 10% от местата по държавна поръчка в 10 предпочитани посоки. Сред тях са „ Металургия “ и „ Математика “, при които се заемат едвам 64-65% от одобрените бройки държавна поръчка, следвани от „ Химически науки “ със 71 %, „ Военно дело “ със 72 % и „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “ със 74%.
Най-масовите професионални посоки в народен мащаб са „ Икономика “, „ Педагогика “, „ Администрация и ръководство “, „ Медицина “, „ Комуникационна и компютърна техника “, „ Информатика и компютърни науки “, „ Педагогика на образованието по.. “. и „ Право “. В тези осем посоки се образоват почти половината настоящи студенти в народен мащаб.
Съществуват съществени несъответствия в териториалната конструкция на висшето обучение. Най-много висши учебни заведения (27) има в Югозападния регион за обмисляне, който включва София. На другия полюс е Северозападният регион, в който е основано единствено едно висше учебно заведение (Медицински университет - Плевен), а други три работят посредством филиали.
Регионални несъответствия се следят и във връзка с реализацията на приключилите висшисти. За интервал от пет години – от 2015 година до 2019 година в това число, са приключили 263 500 студенти. От тях 46.6% са излезли от висши учебни заведения в Югозападния регион. Подобен е процентът на висшистите, които са останали да работят в този регион, част от който е и столицата. За разлика от Северния централен регион, който множеството абитуриенти напущат скоро след своето дипломиране.
Националната карта на висшето обучение в Република България ще бъде обновена всяка година. Така ще се разпознава нуждата от експерти на всеки район. Ще се регистрира наличният запас от преподаватели и кандидат-студенти, както и опциите за привличане на задгранични студенти и на българи, живеещи в чужбина.
В комбиниране с данните от Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България, картата на висшето обучение ще се употребява при установяване на държавния банкет за образование, при разкриването на нови висши учебни заведения или филиали. Те ще оказват помощ за поощряване или управление на броя на местата в избрани посоки и райони. Целта е да има уравновесено развиване на мрежата от университети, която да дава отговор на действителните потребности на районите и на прогнозите на пазара на труда.
Проекта за Национална карта на висшето обучение в Република България можете да видите
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ