В съответствие по-рано публикуваните прогнози относно резултатите от преговорите между

...
В съответствие по-рано публикуваните прогнози относно резултатите от преговорите между
Коментари Харесай

Защо никой няма да се реши на война с Русия

В сходство по-рано оповестените прогнози по отношение на резултатите от договарянията сред Русия и Съединени американски щати, НАТО и ОССЕ, които се организираха от 10 до 13 януари 2022 година, страните съумяха да намерят доста стеснен консенсус. Към момента обаче основните условия на Русия не са задоволени.

Този резултат се трансформира в основа за разнообразни догатки за по-нататъшното развиване на рецесията със сигурността на територията, на първо място на Европа. Освен всичко друго, започнаха да се чуват много радикални отзиви, съгласно които единственият излаз от рецесията, получил официална спомагателна кристализация, е боен в дословния смисъл на думата.

Ако приказваме за „ прожектиране “ на военна мощност посредством основаване на съизмерими военни закани за Вашингтон от страна на Русия, тогава този път е напълно предстоящ. Особено след " военно-техническите ограничения " на отговор, непосредствено изразени от Владимир Путин - макар че спецификата им към момента не е разкрита. Други ограничения, макар че въобще не са упоменати, също наподобяват много явни.

“Вашингтон пост” даже разгласява публикация по този въпрос, която се свежда до две тези: основаването на съветски ударни бази в Латинска Америка, които съставляват опасност за Съединени американски щати, е „ празното фукане на Кремъл “ и в случай че това се реализира, Щатите са подготвени да отговорят с цялата ки увереност.

Вероятно при положение на поява на сходни бази на НАТО на територията на Украйна и други страни, ситуирани на рисково близко разстояние, Русия може да се обърне към “Вашингтон” за съдбоносен отговор.

Позиция, съзвучна с тази на “Вашингтон пост”, беше заета от доста изявления в Бразилия, която е спътник на Съединени американски щати в района. Бразилския кореспондент откри, че „ въпреки че Латинска Америка към този момент не е приоритет на Съединени американски щати “, Русия и Китай са нараснали въздействието си в района. „ Ваксинационната дипломация “ изиграва забележителна роля, засилвайки позициите на Русия в Никарагуа, Парагвай, Венецуела, Боливия и Аржентина.

Като места за съветското военно наличие в Бразилия се сочатВенецуела, Куба или Никарагуа. Припомняме, че през 2018 година съветски стратегически бомбардировачи към този момент кацнаха във Венецуела, а с изключение на Ту-160, към 9 милиарда $ петролни вложения „ кацнаха “ във Венецуела.

Според изследванията на “Галъп” едвам 16-19% от популацията на Латинска Америка са подготвени да се примирят с " водачеството " на Съединени американски щати, а благосклонността към Русия и Китай е доста по-висока - което основава много удобен декор за разширение на съдействието сред Москва и Пекин с района, в това число във връзка с проекцията на военната мощност.

В същото време може да се каже с задоволителна убеденост: Пълномащабният или най-малко приблизително натоварен спор на САЩ/НАТО с Русия е единственият вид, който несъмнено е изключен от спектъра на по-нататъшното развиване на рецесията.

" Невъзможни " войни в историята на човечеството са се случили. Ярък образец е Първата международна война, която американската писателка Барбара Тъкман разказва като „ Нежелана война, по тази причина и неизбежна “. Ситуацията при започване на XXI век обаче е радикално друга от обстановката преди век. И тези разлики вършат споровете от съпоставим мащаб в описания нагоре формат през 2020-те години в действителност невъзможни.

Фалшиви аналогии

Casus belli, както демонстрира Първата международна война и други войни, може да бъде всичко. Но единствено в случай че страната, употребяваща подобен претекст, фактически възнамерява да завоюва. Или най-малко да се извърши друга известна максима на Ото декор Клаузевиц – задачата на всяка война е свят, по-добър от предвоенния.

Спецификата и номенклатурата на актуалните типове оръжия за всеобщо заличаване, броят и успеваемостта на нуклеарните заряди по време на бойно дежурство, преобладаващата позиция на Русия през идващите години в региона на хиперзвуковите оръжия, прави напълно явно, че светът при положение на пълномащабен спор сред Съединени американски щати и Русия няма да бъде по-добър за никоя от страните. Дори повече от Съединени американски щати ще пострадат страните от НАТО – точно заради географската си непосредственост до Русия те могат да бъдат ударени от по-широк лист с оръжия.

Пълномащабният спор ще бъде съпроводен освен от стандартни удари. Ще бъде забъркана цялата гама от хакерски атаки, битката със спътници, както и системи, чието потребление е мъчително за Съединени американски щати и на практика нечувствително за Русия.

Суперторпедата " Посейдон " с нуклеарни бойни глави, които провокираха най-сериозно безпокойствие на Съединени американски щати са способни на доста във връзка с гъсто обитаемоте градове на американското крайбрежие, до момента в който в Русия няма сходни цели, като се изключи Арктика, Черноморското крайбрежие и Санкт Петербург.

Отделно си коства да споменем нуклеарната ракета с световен обхват на деяние “Буревестник”. Тази система, след представянето в посланието на Владимир Путин до Федералното заседание на 1 март 2018 година и за разлика от хиперзвуковите муниции, не притегли изключително внимание на медиите. Въпреки че, от позиция на способността да се пробие всяка от вероятните системи за противоракетна защита, една ракета, която може да носи огромна нуклеарна бойна глава и да е в полет с всякаква траектория за безкрайно време, явно ще изиграе своята роля.

Така или другояче на територията на Съединени американски щати ще бъдат доставени забележителен брой нуклеарни бойни глави, което ще аргументи съществени и даже непоправими вреди на американската инфраструктура, стопанска система и население. Може да се окаже, че заради размера на страната, гъстотата на популацията и впрочем територията на Русия ще пострада доста по-малко от Съединените щати.

Но главният проблем за Съединени американски щати е, че даже едно ненапълно проваляне ще бъде съдбовно за Вашингтон. Въпреки че борбата сред Русия и Запада нормално се преглежда като система с два полюса, това е изцяло неправилно в действителностите от първата половина на новия век.

Маймуна та и два та тигъра

Такава променлива като Китай, като се вкарва в уравнението на възможен спор сред Съединени американски щати и Русия, основава качествено друга система. Китай несъмнено ще се окаже основният победител във войната – даже и да не влезе в нея. Независимо от изхода, Съединени американски щати ще излязат от спора с Русия задоволително отслабени, с цел да може Китай най-сетне да изпревари Съединени американски щати във всички области – от стабилността на паричната и финансовата система до осигуреността с технологии и обикновен демографски капацитет.

Продължавайки потреблението на известни изрази и метафори, можем да кажем, че поговорката за мъдрата маймуна, гледаща борбата сред два тигъра в долината, има всички шансове да се реализира даже по-силно, в сравнение с в борбата сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. И за разлика от края на Студената война, " маймуната " ще бъде победител най-после. Позицията на Русия и в този случай ще се окаже нежелана, само че ситуацията за нас отново ще бъде „ по-малкото зло “.

Компетентността и адекватността на американския естаблишмънт доста постоянно повдига въпроси. Но завоюването от Китай на лидерствотоот Съединени американски щати при положение на директен боен спор сред Москва и Вашингтон е толкоз явно, че не може да бъде подценено.

Шансовете на Съединените щати наподобяват още по-лоши, в случай че Русия и Китай решат да се опълчват на Вашингтон в символ на взаимност. Такъв съюз усилва вероятността от в действителност световна война в планетарен мащаб, от която по един или различен метод никой не може да избяга. По този метод планирането на резултата от спора става доста мъчно, което значи, че би било извънредно неразумно Вашингтон да одобри, че вследствие на това ще се появи този „ по-добър свят от предвоенния “.

Най-вероятно ще се появят изцяло нови центрове на мощ в райони с минимум наранено население, естествени запаси и инфраструктура. Очевидно това ще бъде територията, която се намира на оптимално разстояние от страните, в които се употребяват нуклеарни оръжия – т.е. още веднъж картината не е в интерес на Съединени американски щати.

Локален спор с огромни цели

Липсата на позитивни резултати за Съединени американски щати от спора с Русия и още повече с Русия и Китай не дава гаранции против местни конфликти. Като се има поради огромният брой държавите-клиенти с режими, недружелюбни към Русия, които Съединени американски щати непрекъснато „ помпат “ с оръжия, вероятността от военно посягане от условна Украйна не е нула.

В този случай обаче военните дейности могат да послужат единствено като предлог за обвиняване на Русия в нападателно държание, след което натискът върху Русия ще бъде осъществен с невоенни, санкционни средства. Опасността от несъразмерна милитаризация на борбата с Русия произтича от Указа на президента на Руската федерация от 2 юни 2020 година № 355 „ За основите на държавната политика на Руската федерация в региона на нуклеарното въздържане “.

Списъкът на обстановките, задоволителни за нуклеарен удар, се съдържа в параграф 19. Използването на нуклеарно оръжие от Русия е допустимо след приемане на надеждна информация за изстрелването на балистични ракети, атакуващи териториите на Руската федерация и (или) нейните съдружници. Използването на други типове оръжия за всеобщо поразяване на териториите на Руската федерация и съюзническите страни също ще провокира нуклеарен отговор.

Още две точки са от главно значение. Това са „ въздействието на съперника върху сериозни държавни или военни уреди на Руската федерация, чийто срив ще докара до нарушение на реакцията на нуклеарните сили “, както и „ експанзия против Руската федерация с потреблението на стандартни оръжия, когато самото битие на страната е застрашено.” Понятието „ влияние “ не е конкретизирано, което значи, че може да включва, да речем, опит за отнемане на държавни или военни уреди от връзка посредством хакерска атака.

Така всеки сериозен боен спор, в това число квазивоенен, с потребление на кибервойски и други форми на експанзия, автоматизирано ще провокира потреблението на нуклеарно оръжие от Русия. Така събитията ще следват сюжет, при който Съединени американски щати въобще не могат да завоюват, въпросът е единствено от кого тъкмо ще изгубят – от Русия или от Китай.

С оглед на гореизложеното за Съединени американски щати и НАТО става извънредно неизгодно да забиват Русия в ъгъла, като разполагат настъпателни средства в прилежащите ѝ територии. Оборудването на ракетни бази в Украйна или в Балтийските страни надали ще докара до неотложно използване на наредбите на Указ № 355, само че Русия отново още има всички благоприятни условия да унищожи тези бази с стандартни оръжия.

Припомняме, че нещо сходно към този момент се е случило в най-новата история на Съединени американски щати. На 8 януари 2020 година иранският КСИР организира интервенция „ Мъченик Сюлеймани “ против американската войска, ситуирана в Ирак, в отговор на гибелта в Багдад на командира на специфичните елементи „ АлКудс “ военачалник Касем Сюлеймани. Ударите бяха ориентирани към авиобаза “Айн ал Асад” в Западен Ирак и летище в северната провинция Ербил. Иранските държавни медии оповестяват за гибелта на 80 американски бойци, американските - за към 100 ранени, без смъртни случаи.

Нямаше боен отговор на интервенция „ Мъченик Сюлеймани “, една от главните аргументи беше, че ескалацията на военната борба е просто неизгодна и в доста връзки невъзможна за Съединени американски щати. Иран, даже в условия на лимитирани запаси, е в положение да сътвори проблеми на американските бази в района и при положение на сериозна обстановка да премине към тактиката на „ изгорена земя “ в Персийския залив, което може да докара до дестабилизиране на международната търговия с нефт и международната стопанска система като цяло.

Този образец е много използван за хипотетичната обстановка с появяването на американски ракетни бази на територията на Украйна или балтийските страни. Целенасоченото заличаване на тези уреди, даже в случай че е обвързвано с пострадване или гибел на обособени членове на обслужващия личен състав, е малко евентуално да докара до нещо друго от следващия пакет стопански наказания.

Като се има поради гръмката и поредна позиция на Москва, която постоянно предизвестява за недопустимостта на организирането на сходни ракетни бази, ще бъде доста мъчно да се показа предпазен съветски удар против тях като акт на експанзия.

В резултат на това въпросът за практическото разширение на военната инфраструктура на САЩ/НАТО на изток е тясно обвързван с различен въпрос – подготвен ли е Вашингтон да стартира нуклеарна война? С този въпрос е обвързвана евентуалната подготвеност на Съединени американски щати да отговорят на хипотетичното заличаване на инфраструктура от Русия, което Москва смята за непосредствена опасност.

Колкото и необичайно да наподобява, само че огромна война с Русия към този момент е изключена. Локален спор сред САЩ/НАТО и Русия няма смисъл, тъй като САЩ/НАТО ще бъдат победени. А спор на по-високо равнище ще трансферира борбата във етапа на замяна на нуклеарни удари, в която Съединени американски щати несъмнено ще изгубят в стратегически смисъл.

Съответно заканите на Съединени американски щати за Русия могат да се крият извънредно в невоенната посока на влияние – стопанска система, финанси, политически наказания, образуването на интернационалното публично деяние и впрочем Това основава прочут шир за дейностите на Москва.

Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР