ОТ РЕДАКТОРА: Всички ги е страх да управляват. Какво следва?
В Съединените щати социолози и политически стратези следят доста от близко един индикатор – the enthusiasm gap – до каква степен гласоподавателите на двете партии се вълнуват от идните избори. Това нормално е прецизен предвестител и кой ще е спечелилият, изключително за междинните избори. Между другото, той е 65% на 62% в интерес на републиканците за този ноември. Ентусиазмът е съвсем идентичен, откакто машинациите на републиканците от последните няколко десетилетия доведоха до възбрана на абортите.
Резултатите от последните, четвърти за 18 месеца, избори в България демонстрираха, че възторг в гласоподавателите няма. Рекордно ниската изборна интензивност на всички места, с изключение на в Турция, го сподели. И когато това важи за съвсем всички партии – губи цялата система. Единственият възторг (освен този под строй за ДПС), който можеше да се забележи, беше измежду гласоподавателите на „ Възраждане “. Но и там е единствено в случай че съпоставяме с останалите партии. Ръстът при тях се дължи главно на разочаровани гласоподаватели – прелетни птички, които кацнаха при проруската партия от „ ИТН “.
Вината обаче не е в гласоподавателите, а в партиите и техните водачи, ПР-и и така наречен стратези. Ако на изборите през октомври м.г. главната тематика беше прекъсването на модела „ Борисов-Гешев-Пеевски “, то в този момент такава липсваше. Не че няма в обществото и в събитията към нас – война, икономическа рецесия, инфлация, проект за възобновяване след пандемията. Партиите обаче не съумяха да образуват ясни послания. Освен „ Възраждане “ – против НАТО и Европейски Съюз, на страната на Русия и никаква помощ за Украйна, брандирано като „ неутралитет “ (каквото и да значи това) и те сами против всички (нищо че това беше кампанийният девиз на Има Такъв Народ, наличието обаче си остана за „ Възраждане “).
Дори и да сте се интересували доста от акцията и политическия живот, дали може да кажете целите и вижданията на главните партии по изброените нагоре значими тематики за всички? Едва ли. Тъжното е, че и партиите не могат.
Само анти-Борисов акция не е обръщение за по-добър живот и решение на проблемите. А и е към този момент до болежка изчерпана тематика. За всички е ясно, че Борисов персонално няма да се върна на власт (да не казваме) в никакъв случай (но го казваме). Той е отровен, партията му е токсична, изборната победа на ГЕРБ е алегорична и евентуално пирова.
Кампанията беше скучна, вяла, без никаква фикция. В чужбина съвсем липсваше. Изглежда, че „ Продължаваме промяната “ заложиха на екип от хора, работили в предишното за дясното (а са партия в център-ляво), и те предложиха втръснали и скучни сюжети и даже безумни реализатори за заключителния концерт като Съюз на демократичните сили от 90-те – от смяната лъхаше на нафталин. След 8 месеца във властта блясъкът и харизмата на Петков/Василев много са се поизтъркали. Но и те не излъчваха грам възторг за идните избори. И офанзивите им по Борисов бяха беззъби.
Избирателите взимат решения въз основата на страсти (за голямо съжаление). Първото такова решение е дали да гласоподават. Нещо би трябвало да ги ядоса, въодушеви, уплаши, активизира. Тази акция ги приспа. Дори колажите в обществените мрежи не бяха нито доста, нито забавни.
Никой не рискува, никой не пое риск и не сподели храброст по време на акцията. А решаването на проблемите на България трябват и риск, и храброст, и фикция, и доста други неща, които не видяхме.
Дали е единствено от неналичието на опит или от боязън? Страх да се ръководи. Изборите минаха преди три дни, резултатите са ясни, само че никой не се натиска да ръководи. ГЕРБ мрънкат за някаква контактна група и някакво общо евроатлантическо държавно управление, с което се надяват, че ще съумеят да заметат под килима персоналната им отговорност от последните 12 години на колосална корупция, неразследвани в България санкции по „ Магнитски “ и боязън по места. Но възторг за ръководство няма. ГЕРБ и Борисов знаят, че не могат да се оправят. А той постоянно се е страхувал от националния яд и митинги – ръководство на ГЕРБ с който и да е от вероятните съдружни сътрудници – гласни или негласни – Движение за права и свободи, „ Възраждане “, „ Български напредък “, би означавало провал за всички тях.
За „ Промяната “ втората позиция е най-изгодна, само че в случай че не се поучат от грешките си и не употребяват времето, с цел да сменят тактиката си, няма да възбудят този възторг измежду гласоподавателите, който ги направи първа мощ през октомври м.г.
А дясното… дясното бележи лек напредък, само че има потребност от още по-ясни послания и да разкара тази ужасна пренебрежителност, която лъха от множеството им лица.
Защото избори ще има доста по-скоро – дали измежду 3, 9 или 12 месеца. А в случай че ентусиазмът не се появи, на негово място може да пристигна гневът. А той е рисков.
Резултатите от последните, четвърти за 18 месеца, избори в България демонстрираха, че възторг в гласоподавателите няма. Рекордно ниската изборна интензивност на всички места, с изключение на в Турция, го сподели. И когато това важи за съвсем всички партии – губи цялата система. Единственият възторг (освен този под строй за ДПС), който можеше да се забележи, беше измежду гласоподавателите на „ Възраждане “. Но и там е единствено в случай че съпоставяме с останалите партии. Ръстът при тях се дължи главно на разочаровани гласоподаватели – прелетни птички, които кацнаха при проруската партия от „ ИТН “.
Вината обаче не е в гласоподавателите, а в партиите и техните водачи, ПР-и и така наречен стратези. Ако на изборите през октомври м.г. главната тематика беше прекъсването на модела „ Борисов-Гешев-Пеевски “, то в този момент такава липсваше. Не че няма в обществото и в събитията към нас – война, икономическа рецесия, инфлация, проект за възобновяване след пандемията. Партиите обаче не съумяха да образуват ясни послания. Освен „ Възраждане “ – против НАТО и Европейски Съюз, на страната на Русия и никаква помощ за Украйна, брандирано като „ неутралитет “ (каквото и да значи това) и те сами против всички (нищо че това беше кампанийният девиз на Има Такъв Народ, наличието обаче си остана за „ Възраждане “).
Дори и да сте се интересували доста от акцията и политическия живот, дали може да кажете целите и вижданията на главните партии по изброените нагоре значими тематики за всички? Едва ли. Тъжното е, че и партиите не могат.
Само анти-Борисов акция не е обръщение за по-добър живот и решение на проблемите. А и е към този момент до болежка изчерпана тематика. За всички е ясно, че Борисов персонално няма да се върна на власт (да не казваме) в никакъв случай (но го казваме). Той е отровен, партията му е токсична, изборната победа на ГЕРБ е алегорична и евентуално пирова.
Кампанията беше скучна, вяла, без никаква фикция. В чужбина съвсем липсваше. Изглежда, че „ Продължаваме промяната “ заложиха на екип от хора, работили в предишното за дясното (а са партия в център-ляво), и те предложиха втръснали и скучни сюжети и даже безумни реализатори за заключителния концерт като Съюз на демократичните сили от 90-те – от смяната лъхаше на нафталин. След 8 месеца във властта блясъкът и харизмата на Петков/Василев много са се поизтъркали. Но и те не излъчваха грам възторг за идните избори. И офанзивите им по Борисов бяха беззъби.
Избирателите взимат решения въз основата на страсти (за голямо съжаление). Първото такова решение е дали да гласоподават. Нещо би трябвало да ги ядоса, въодушеви, уплаши, активизира. Тази акция ги приспа. Дори колажите в обществените мрежи не бяха нито доста, нито забавни.
Никой не рискува, никой не пое риск и не сподели храброст по време на акцията. А решаването на проблемите на България трябват и риск, и храброст, и фикция, и доста други неща, които не видяхме.
Дали е единствено от неналичието на опит или от боязън? Страх да се ръководи. Изборите минаха преди три дни, резултатите са ясни, само че никой не се натиска да ръководи. ГЕРБ мрънкат за някаква контактна група и някакво общо евроатлантическо държавно управление, с което се надяват, че ще съумеят да заметат под килима персоналната им отговорност от последните 12 години на колосална корупция, неразследвани в България санкции по „ Магнитски “ и боязън по места. Но възторг за ръководство няма. ГЕРБ и Борисов знаят, че не могат да се оправят. А той постоянно се е страхувал от националния яд и митинги – ръководство на ГЕРБ с който и да е от вероятните съдружни сътрудници – гласни или негласни – Движение за права и свободи, „ Възраждане “, „ Български напредък “, би означавало провал за всички тях.
За „ Промяната “ втората позиция е най-изгодна, само че в случай че не се поучат от грешките си и не употребяват времето, с цел да сменят тактиката си, няма да възбудят този възторг измежду гласоподавателите, който ги направи първа мощ през октомври м.г.
А дясното… дясното бележи лек напредък, само че има потребност от още по-ясни послания и да разкара тази ужасна пренебрежителност, която лъха от множеството им лица.
Защото избори ще има доста по-скоро – дали измежду 3, 9 или 12 месеца. А в случай че ентусиазмът не се появи, на негово място може да пристигна гневът. А той е рисков.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ