В събота вечер имахме удоволствието да се насладим на още

В събота вечер имахме удоволствието да се насладим на още един зрелищен мач. Барселона и Реал Мадрид ни предложиха същинско „ класико “ на финала за Купата на Краля! Трофеят отиде в каталунски ръце след гол в последните минути на продълженията, оформил крайното 3:2 за „ блаугранас “. Но като изключим почитателите на двата тима, какво значение има това за всички останали? Абсолютно никакво! Важното е, че тези два гранда ни заредиха с футбол – и това не е нито първият, нито последният път!

Ако го нямаше детският дебелоглав от страна на „ белите “ преди мача - този дебелоглав, който значително токсини атмосферата, щяхме да приказваме за същински футболен празник! Разбира се, двамата непримирими противници не направиха всичко съвършено в игрови проект. Но хубостта на играта беше толкоз дива, страстите толкоз интензивни и сменящи се с шеметна скорост, зарядът, който се излъчваше от терена, толкоз осезателен, че от един миг нататък единственото, което можеше да се направи, беше просто да им се любуваш!

Разбира се, не липсваше и чисто футболно майсторство, само че напрежението във всичко останало беше толкоз високо, че този път тактическите достолепия изглеждаха просто като черешката на тортата. С други думи, в случай че използваме кино терминология, детайлите на драмата бяха толкоз мощни, сюжетът толкоз вълнуващ, сюжетът толкоз обаятелен, че последното нещо, на което човек обръщаше внимание, бяха уменията на „ актьорите “. Очевидно те не липсваха, само че също толкоз явно други детайли откраднаха шоуто!

Кулминацията на представлението, естествено, пристигна в 116-ата минута, когато Кунде пресече пас на Модрич, преодоля Куртоа от границата на наказателното поле и дружно с всички останали от Барса се хвърли в обятията на почитателите. Този гол като че ли се носеше във въздуха, просто не знаехме кой от двата тима ще го вкара! С умората, само че и с жаждата, даже с бяса, за трофея, играещи решаваща роля, офанзивите се редуваха, даже когато нямаше чисти положения, предпоставките постоянно бяха налице, пространствата бяха отворени, инстинктът за самозапазване беше липсващ!

Не настоявам, че това, което преживяхме, въпреки и през екраните, в добавеното време на „ Ла Картуха “ в Севиля, се случва постоянно или най-малко като предписание! Случва се обаче много постоянно! Всеки, който се занимава с футбол, може да си спомни доста мачове, решени по трагичен метод в продълженията! Виждате ли, този може би...несъразмерен тайбрек, по формулировка, се прибавя в извънредно оспорвани случаи, когато 90 или 120 минути не са задоволителни на два тима, с цел да решат разногласието между тях! И си припомням доста пъти да си мисля или да слушам от други: „ Колко тъпо и незаслужено е, че успеха (или класирането) ще се реши с дузпи! “. Никога не съм си помислял или чувал сходно нещо за продълженията – тъкмо противоположното, още половин час футбол, отлично!

И въпреки всичко, в следващ опит да...квадратурира кръга – аз по този начин го разбирам – УЕФА наподобява подготвена, не във всички случаи, да отстрани продълженията! И да „ остави “ доста повече мачове в шампионатите си да се вземат решение с дузпи - процедура, за която всички сме съгласни, че е най-несправедливата в спорта! Дотам ще се стига, в случай че препоръчаните промени бъдат утвърдени, когато двата мача сред два тима в елиминационна фаза на европейските клубни шампионати завършат наедно! Логиката зад тази смяна, както я показват виновните лица, е известна! Целта е да се понижи натоварването на футболистите! Сериозно ли?

Целта е да се понижи натоварването на футболистите, откакто премахването на правилото за гол на непознат терен преди три години и нещо „ роди “ през това време, единствено в Шампионската лига, 28, с думи двадесет и осем, продължения, които при остарелия правилник в никакъв случай нямаше да се играят? Ако не сте очаквали сходно нещо, значи не сте доста осведомени с футбола – развиването крещеше отдалеко! Ако пък сте го очаквали, тогава евентуално би трябвало да се замислим, че просто следим по какъв начин се реализира проведен проект за понижаване, където е допустимо, на времетраенето на мачовете, следвайки наклонността на нашето време! С единствен водещ претекст – комерсиализацията на продукта, без оглед на неговата достоверност!

Продълженията не са казусът на футбола, проблем са „ хилядите “ мачове! И този проблем може да бъде решен единствено с готовност и „ жертви “ от самите футболисти! Когато звездите „ изискват “, на най-високо равнище, да печелят пари в размер на бюджета на дребни страни, клубовете би трябвало да намерят метод да „ генерират “ нужните доходи! И единственият метод е да усилят „ представленията “... даже с цената на продълженията! „ Смей се, клоун! “

СТЕФАНОС АВРАМИДИС, Sportal.gr

Анчелоти: Няма в какво да укори отбора