"Да откраднеш "Мона Лиза" на Джонатан Сантлофър
В рубриката " Четиво " Дневник публикуваоткъс от " Да откраднеш " Мона Лиза " с авторДжонатан Сантлофър, възложен от Издателство " Кръг "
" Да откраднеш " Мона Лиза " - с напрежение следствие,вдъхновено от същинска история.Кой и за какво открадна Джокондата преди век,разказва нов тайнствен разказ
Преди век от Лувъра изчезва най-известното произведение на изобразителното изкуство в света - " Мона Лиза " на Леонардо да Винчи. Две години след обира Джокондата е върната на мястото си в парижкия музей, само че тогава стартират спекулациите... Дали през днешния ден посетителите на Лувъра се любуват на оригинала, или пред тях стои безукорен фалшификат? В напрегнатия трилър " Да откраднеш " Мона Лиза " създателят Джонатан Сантлофър дава своя интерпретация на историческите обстоятелства. Книгата излиза на пазара на 22 декември с логото на издателство " Кръг ", в превода на Мариана Христова и с корица на Наталия Чайкина.
Преди: август 1911-а. " Мона Лиза " е свалена от рамката си и отнесена незнайно къде от музейния служащ Винченцо Пeруджа. Докато картината е в неопределеност, нейни копия, показани като оригинали, се продават от двойка прословути измамници. Мистериозната кражба оставя след себе си голям брой въпроси, които терзаят мозъците и на експерти, и на лаици.
Сега: художникът и учител по история на изкуството Люк Пероне е правнук на крадеца Перуджа. Във Флоренция Люк открива дневника на прародител си и се впуска в стихийно премеждие по следите на скандалния си родственик. Неговото следствие притегля вниманието на необмислен детектив от Интерпол, красива жена, която евентуално желае повече от близостта на Люк, и хайка от най-безскрупулните крадци и колекционери на изкуство.
В " Да откраднеш " Мона Лиза " американският публицист Джонатан Сантлофър ни предлага живописни описания на Флоренция и Париж, по чиито улици откриваме разнообразни гледни точки за света на изкуството и забавни исторически обстоятелства за самото изкуство. В този спиращ дъха трилър същинската цена на една картина постоянно се мери не в пари, а в човешки животи.
Днес картината на Леонардо е считана за най-известната в света, оценена на 870 милиона $. Само през 2014-а 9,3 милиона души са посетили Лувъра, а съгласно някогашния шеф Анри Лоарет 80% от хората влизат единствено поради " Мона Лиза ".
" Задължително четиво за почитателите на Дан Браун и Артуро Перес-Реверте. "
" Ню Йорк Таймс "
Джонатан Сантлофър (р. 1948) е американски публицист и художник. Автор е на пет романа, последният от които е " Да откраднеш " Мона Лиза ". Той е основател и шеф на Академия за престъпни романи към Центъра за художествена литература - единствената стратегия, отдадена извънредно на престъпното писане. Като художник Джонатан има зад тила си повече от 200 изложения по целия свят.
Да откраднеш „ Мона Лиза “С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Да откраднеш " Мона Лиза " на Джонатан Сантлофър
21 dicembre 1914
Затворът " Мурате ",
Флоренция, Италия
Non ho dormito in molte notti[2]
Дюшекът е тъничък. Всеки път, щом се обърна, чувствам студения под изпод. Килията е мразовита. Измазаните стени са мокри. Затворът е неотопляван. Одеялото ми е опърпано и драска. Крача напред-назад, с цел да се стоплям. Броя крачките си. Единият крайник пред другия. Шест стъпки в едната посока. Девет в другата.
Няма умивалник. Няма и тоалетна. Позволяват ни леден душ един път седмично. Има един прозорец с решетки. Но в действителност въобще не е прозорец. Гледа към стеснен кулоар, от който пазачите ни шпионират. Единственият отдих е всекидневната разходка в двора. Там, където слънцето не смее да изгрее.
Мисля си за процеса и изпитвам позор. Спорих със съдията, с прокурора, със личния си адвокат. Правих се на вманиачен. На жертва. На по този начин наименуван родолюбец. Но не съм никакъв родолюбец.
Присъдата ми беше обективна. Една година и три месеца. Заслужавах повече.
Всеки ден получавам дарове. Цигари. Вино. Храна. Писма от дами, които споделят, че ме обичат! Но единственият подарък, който има някаква стойност, са бележникът и моливите, дадени ми от един надзирател, който ме съжали. Ако Симон можеше да ме види в този момент, дали щеше да ме намерения за простак? Все отново аз тлея в пандиза, а тези двама негодници са на независимост. Мисля за тях денонощно. Мисля по какъв начин да си получа това, което ми дължат. Или да им го върна.
Опитвам се да не трептя, до момента в който пиша. Да държа крепко молива.
Затварям очи и си представям жилището ни на Рю Рампоно. Виждам се по какъв начин изкачвам старите дървени стъпала и разтварям вратата. Симон ме посреща. Изпитвам непоносима горест и подобен блян, че очите ми се наливат със сълзи.
Но би трябвало да помисля от кое място да стартира. Как да обясня метода, по който всичко в живота ми се обърка.
Според мен всичко стартира с една добра вест.
Декември (ит.). - Бел. прев.
От доста нощи не съм спал (ит.). - Бел. прев.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Да откраднеш " Мона Лиза " - с напрежение следствие,вдъхновено от същинска история.Кой и за какво открадна Джокондата преди век,разказва нов тайнствен разказ
Преди век от Лувъра изчезва най-известното произведение на изобразителното изкуство в света - " Мона Лиза " на Леонардо да Винчи. Две години след обира Джокондата е върната на мястото си в парижкия музей, само че тогава стартират спекулациите... Дали през днешния ден посетителите на Лувъра се любуват на оригинала, или пред тях стои безукорен фалшификат? В напрегнатия трилър " Да откраднеш " Мона Лиза " създателят Джонатан Сантлофър дава своя интерпретация на историческите обстоятелства. Книгата излиза на пазара на 22 декември с логото на издателство " Кръг ", в превода на Мариана Христова и с корица на Наталия Чайкина.
Преди: август 1911-а. " Мона Лиза " е свалена от рамката си и отнесена незнайно къде от музейния служащ Винченцо Пeруджа. Докато картината е в неопределеност, нейни копия, показани като оригинали, се продават от двойка прословути измамници. Мистериозната кражба оставя след себе си голям брой въпроси, които терзаят мозъците и на експерти, и на лаици.
Сега: художникът и учител по история на изкуството Люк Пероне е правнук на крадеца Перуджа. Във Флоренция Люк открива дневника на прародител си и се впуска в стихийно премеждие по следите на скандалния си родственик. Неговото следствие притегля вниманието на необмислен детектив от Интерпол, красива жена, която евентуално желае повече от близостта на Люк, и хайка от най-безскрупулните крадци и колекционери на изкуство.
В " Да откраднеш " Мона Лиза " американският публицист Джонатан Сантлофър ни предлага живописни описания на Флоренция и Париж, по чиито улици откриваме разнообразни гледни точки за света на изкуството и забавни исторически обстоятелства за самото изкуство. В този спиращ дъха трилър същинската цена на една картина постоянно се мери не в пари, а в човешки животи.
Днес картината на Леонардо е считана за най-известната в света, оценена на 870 милиона $. Само през 2014-а 9,3 милиона души са посетили Лувъра, а съгласно някогашния шеф Анри Лоарет 80% от хората влизат единствено поради " Мона Лиза ".
" Задължително четиво за почитателите на Дан Браун и Артуро Перес-Реверте. "
" Ню Йорк Таймс "
Джонатан Сантлофър (р. 1948) е американски публицист и художник. Автор е на пет романа, последният от които е " Да откраднеш " Мона Лиза ". Той е основател и шеф на Академия за престъпни романи към Центъра за художествена литература - единствената стратегия, отдадена извънредно на престъпното писане. Като художник Джонатан има зад тила си повече от 200 изложения по целия свят.
Откъс от " Да откраднеш " Мона Лиза " на Джонатан Сантлофър
21 dicembre 1914
Затворът " Мурате ",
Флоренция, Италия
Non ho dormito in molte notti[2]
Дюшекът е тъничък. Всеки път, щом се обърна, чувствам студения под изпод. Килията е мразовита. Измазаните стени са мокри. Затворът е неотопляван. Одеялото ми е опърпано и драска. Крача напред-назад, с цел да се стоплям. Броя крачките си. Единият крайник пред другия. Шест стъпки в едната посока. Девет в другата.
Няма умивалник. Няма и тоалетна. Позволяват ни леден душ един път седмично. Има един прозорец с решетки. Но в действителност въобще не е прозорец. Гледа към стеснен кулоар, от който пазачите ни шпионират. Единственият отдих е всекидневната разходка в двора. Там, където слънцето не смее да изгрее.
Мисля си за процеса и изпитвам позор. Спорих със съдията, с прокурора, със личния си адвокат. Правих се на вманиачен. На жертва. На по този начин наименуван родолюбец. Но не съм никакъв родолюбец.
Присъдата ми беше обективна. Една година и три месеца. Заслужавах повече.
Всеки ден получавам дарове. Цигари. Вино. Храна. Писма от дами, които споделят, че ме обичат! Но единственият подарък, който има някаква стойност, са бележникът и моливите, дадени ми от един надзирател, който ме съжали. Ако Симон можеше да ме види в този момент, дали щеше да ме намерения за простак? Все отново аз тлея в пандиза, а тези двама негодници са на независимост. Мисля за тях денонощно. Мисля по какъв начин да си получа това, което ми дължат. Или да им го върна.
Опитвам се да не трептя, до момента в който пиша. Да държа крепко молива.
Затварям очи и си представям жилището ни на Рю Рампоно. Виждам се по какъв начин изкачвам старите дървени стъпала и разтварям вратата. Симон ме посреща. Изпитвам непоносима горест и подобен блян, че очите ми се наливат със сълзи.
Но би трябвало да помисля от кое място да стартира. Как да обясня метода, по който всичко в живота ми се обърка.
Според мен всичко стартира с една добра вест.
Декември (ит.). - Бел. прев.
От доста нощи не съм спал (ит.). - Бел. прев.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ