Откъс от "Този търпелив лабиринт от линии" на Хорхе Луис Борхес
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Този толерантен лабиринт от линии ", с създател Хорхе Луис Борхес, възложен от Издателство " Колибри "
По случай 120-годишнината от рождението на Хорхе Луис Борхес, един от най-мощните гласове в литературата на XX век, " Колибри " предлага на читателите определени негови произведения в прозаичност и стих. Сборникът " Този толерантен лабиринт от линии " е изтънчено библиофилско издание в превод на Анна Златкова. Художественото оформление е дело на Кирил Златков.
Един човек си слага задачата да нарисува света. С течение на времето изпълва пространството с облици на земи, царства, планини, заливи, кораби, острови, риби, жилища, сечива, звезди, коне и хора. Малко преди гибелта си открива, че този толерантен лабиринт от линии чертае облика на лицето му.
" Този толерантен лабиринт от линии " и към този момент издадените у нас сборници с есета и разкази на ненадминатия занаятчия на къса прозаичност се подреждат измежду най-значимите страници в международната литература. Борхес споделя, че книгата е освен това от словесна конструкция или поредност от словесни структури; тя е и разговорът, който завързва със своя четец, и интонацията, която придава на гласа му, и изменчивите и трайни облици, които оставя в паметта му.
А този разговор е безконечен. " Няма различен парадайс с изключение на изгубения ", заключава Борхес в една от миниатюрите, намерили място в " Този толерантен лабиринт от линии ". Но в случай че в миналото сте си представяли парадайса като библиотека, той не е загубен, повярвайте, и това издание му принадлежи.
Хорхе Луис Борхес е аржентински публицист, есеист, стихотворец и преводач, считан за един от най-величавите създатели на XX век и основоположник на магическия натурализъм в латиноамериканската литература. Неговите " измислици " и есета изкусно съчетават лирика и философия, вкарват читателя в неразгадаеми лабиринти, мислени енциклопедии, онтологични детективски истории и научни мнения, прекатурват всички показа за опциите на прозата.
" Аз съм жертван да си остана Борхес, а не аз (ако въобще съм някой), само че себе си откривам по-малко в неговите книги, в сравнение с в доста други или в нестихващите звуци на някоя китара ", признава един от гениите на международната литература.
асортимент и превод Анна Златкова
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Хорхе Луис Борхес – Из " Този толерантен лабиринт от линии "
Из " Творецът "
(1960)
DREAMTIGERS
В детството си аз бях буен поддръжник на тигъра – не петнистия тигър измежду камалотите на Парана и в амазонските глъбини, а същинския, азиатския тигър на линии, против който могат да устоят единствено въоръжени мъже в кула върху военен слон. Аз стоях безпределно дълго пред една от клетките в зоологическата градина; аз обичах пространните енциклопедии и книгите по естествена история поради великолепието на техните тигри. (Още помня тези рисунки – аз, който не мога да си спомня безпогрешно лице или усмивка на жена.)
Детството мина, тигрите и увлечението по тях изчезнаха, само че още са живи в моите сънища. В този потънал дълбоко или безреден слой те отново изобилстват.
Ето: дремя, развлича ме някакъв сън и внезапно разбирам, че е сън. И си мисля: това е сън, просто игра на моята воля, а веднага като имам безгранична власт, в този момент ще основа един тигър.
О, изтощение! Сънищата ми в никакъв случай не съумяват да родят стремежи звяр. Тигърът се явява в действителност, само че е безсилен или препариран, с уродлива форма или с неприемливи размери, мярва се единствено за момент или наподобява на куче или на птица.
ПРИТЕЖАНИЕ НА МИНАЛОТО
Знам, че съм изгубил толкоз неща, че не бих могъл да ги преброя, и че тия загуби в този момент са всичко мое. Знам, че съм изгубил жълтото и черното, и мисля за тия невъзможни цветове така, както не мислят зрящите. Баща ми е мъртъв и постоянно е до мен. Когато рецитирам стихове на Суинбърн, го върша, споделят, с неговия глас. Само мъртвият е наш, наше е единствено това, което сме изгубили.
Илион го няма, само че Илион пребъдва в оплакващия го хекзаметър. Израил го нямаше, когато бе антична носталгия. Всяко стихотворение с времето става елегия. Наши са дамите, които ни оставиха, неподвластни към този момент на утрешния ден, който е мъка, и на паниката и гнета на вярата. Няма различен парадайс с изключение на изгубения.
ЗАСТРАШЕНИЯТ
Любовта е. Ще би трябвало да се укривам или да тичам.
Растат стените на пандиза й като в заплашителен сън.
Красивата маска се е сменила, само че както постоянно е единствено една. С какво ще ми оказват помощ моите талисмани: заниманието с литература, смътните познания, проучването на думите, с които си е служил суровият Север, с цел да възпява своите морета и своите мечове, ведрото другарство, хранилищата на Библиотеката, елементарните неща, привичките, младата любов на майка ми, ратната сянка на моите мъртъвци, безначалната нощ, сладостта на съня?
Да бъда с тебе или да не бъда с теб, е мярката на моето време.
Вече се чупи делвата над извора, към този момент се надига индивидът при крясъка на птицата, към този момент са помръкнали тези, които гледат през прозорците, само че тъмнината не донесе покой.
Знам, любовта е: паниката и облекчението да чуя гласа ти, упованието и споменът, ужасът да пребивавам и отсега нататък.
Любовта е, със своите митологии, с дребните си безполезни вълшебства.
Има една улица, по която не дръзвам да мина.
Вече ме обкръжават войските, ордите.
(Тази стая не съществува; тя не я е видяла.)
Името на една жена ме издава.
Боли ме една жена в цялото тяло.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1139)
По случай 120-годишнината от рождението на Хорхе Луис Борхес, един от най-мощните гласове в литературата на XX век, " Колибри " предлага на читателите определени негови произведения в прозаичност и стих. Сборникът " Този толерантен лабиринт от линии " е изтънчено библиофилско издание в превод на Анна Златкова. Художественото оформление е дело на Кирил Златков.
Един човек си слага задачата да нарисува света. С течение на времето изпълва пространството с облици на земи, царства, планини, заливи, кораби, острови, риби, жилища, сечива, звезди, коне и хора. Малко преди гибелта си открива, че този толерантен лабиринт от линии чертае облика на лицето му.
" Този толерантен лабиринт от линии " и към този момент издадените у нас сборници с есета и разкази на ненадминатия занаятчия на къса прозаичност се подреждат измежду най-значимите страници в международната литература. Борхес споделя, че книгата е освен това от словесна конструкция или поредност от словесни структури; тя е и разговорът, който завързва със своя четец, и интонацията, която придава на гласа му, и изменчивите и трайни облици, които оставя в паметта му.
А този разговор е безконечен. " Няма различен парадайс с изключение на изгубения ", заключава Борхес в една от миниатюрите, намерили място в " Този толерантен лабиринт от линии ". Но в случай че в миналото сте си представяли парадайса като библиотека, той не е загубен, повярвайте, и това издание му принадлежи.
Хорхе Луис Борхес е аржентински публицист, есеист, стихотворец и преводач, считан за един от най-величавите създатели на XX век и основоположник на магическия натурализъм в латиноамериканската литература. Неговите " измислици " и есета изкусно съчетават лирика и философия, вкарват читателя в неразгадаеми лабиринти, мислени енциклопедии, онтологични детективски истории и научни мнения, прекатурват всички показа за опциите на прозата.
" Аз съм жертван да си остана Борхес, а не аз (ако въобще съм някой), само че себе си откривам по-малко в неговите книги, в сравнение с в доста други или в нестихващите звуци на някоя китара ", признава един от гениите на международната литература.
асортимент и превод Анна Златкова
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Хорхе Луис Борхес – Из " Този толерантен лабиринт от линии "
Из " Творецът "
(1960)
DREAMTIGERS
В детството си аз бях буен поддръжник на тигъра – не петнистия тигър измежду камалотите на Парана и в амазонските глъбини, а същинския, азиатския тигър на линии, против който могат да устоят единствено въоръжени мъже в кула върху военен слон. Аз стоях безпределно дълго пред една от клетките в зоологическата градина; аз обичах пространните енциклопедии и книгите по естествена история поради великолепието на техните тигри. (Още помня тези рисунки – аз, който не мога да си спомня безпогрешно лице или усмивка на жена.)
Детството мина, тигрите и увлечението по тях изчезнаха, само че още са живи в моите сънища. В този потънал дълбоко или безреден слой те отново изобилстват.
Ето: дремя, развлича ме някакъв сън и внезапно разбирам, че е сън. И си мисля: това е сън, просто игра на моята воля, а веднага като имам безгранична власт, в този момент ще основа един тигър.
О, изтощение! Сънищата ми в никакъв случай не съумяват да родят стремежи звяр. Тигърът се явява в действителност, само че е безсилен или препариран, с уродлива форма или с неприемливи размери, мярва се единствено за момент или наподобява на куче или на птица.
ПРИТЕЖАНИЕ НА МИНАЛОТО
Знам, че съм изгубил толкоз неща, че не бих могъл да ги преброя, и че тия загуби в този момент са всичко мое. Знам, че съм изгубил жълтото и черното, и мисля за тия невъзможни цветове така, както не мислят зрящите. Баща ми е мъртъв и постоянно е до мен. Когато рецитирам стихове на Суинбърн, го върша, споделят, с неговия глас. Само мъртвият е наш, наше е единствено това, което сме изгубили.
Илион го няма, само че Илион пребъдва в оплакващия го хекзаметър. Израил го нямаше, когато бе антична носталгия. Всяко стихотворение с времето става елегия. Наши са дамите, които ни оставиха, неподвластни към този момент на утрешния ден, който е мъка, и на паниката и гнета на вярата. Няма различен парадайс с изключение на изгубения.
ЗАСТРАШЕНИЯТ
Любовта е. Ще би трябвало да се укривам или да тичам.
Растат стените на пандиза й като в заплашителен сън.
Красивата маска се е сменила, само че както постоянно е единствено една. С какво ще ми оказват помощ моите талисмани: заниманието с литература, смътните познания, проучването на думите, с които си е служил суровият Север, с цел да възпява своите морета и своите мечове, ведрото другарство, хранилищата на Библиотеката, елементарните неща, привичките, младата любов на майка ми, ратната сянка на моите мъртъвци, безначалната нощ, сладостта на съня?
Да бъда с тебе или да не бъда с теб, е мярката на моето време.
Вече се чупи делвата над извора, към този момент се надига индивидът при крясъка на птицата, към този момент са помръкнали тези, които гледат през прозорците, само че тъмнината не донесе покой.
Знам, любовта е: паниката и облекчението да чуя гласа ти, упованието и споменът, ужасът да пребивавам и отсега нататък.
Любовта е, със своите митологии, с дребните си безполезни вълшебства.
Има една улица, по която не дръзвам да мина.
Вече ме обкръжават войските, ордите.
(Тази стая не съществува; тя не я е видяла.)
Името на една жена ме издава.
Боли ме една жена в цялото тяло.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1139)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ