Откъс от "Радостта от живота по френски" на Доминик Баро и Люк Милар
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Радостта от живота по френски ", с създатели Доминик Баро и Люк Милар, възложен от Издателство " Ера "
la vie est belle. Тази фамозна фраза разказва това характерно отношение на французите към живота, което ги отличава от всички народи по света. С фамозните кафенета и бутици, изискани облекла, опияняващи парфюми, примамливо благоухание на кроасани, именити писатели и величествени крепости, Франция пленява въображението.
Но в какво се крие безспорният сексапил и магнетизъм на Франция? Защо е преди всичко в света като туристическа дестинация? И за какво французите са считани за мърморковци и самохвалковци?
Доминик Баро и Люк Милар вземат решение да развенчаят всички легенди и да ни разкрият тайната – по какъв начин да открием насладата от живота!
Френският метод на живот е наслаждение, а насладата постоянно е приоритет. Щастието е по едно и също време персонално и споделено. То е вкус към живота, нехайно отношение, любознание към новото и убеденост в това, което бъдещето носи.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Радостта от живота по френски " на Доминик Баро и Люк Милар
Бистрото – животът, какъвто е
Забелязали ли сте го към този момент? Щом в някои холивудски филми желаят да покажат Париж, на екрана се появява терасата на някое кафене... и с цел да бъдат още по-ясни нещата, звучи и приятна мелодия на акордеон.
Може би е време да обърнем внимание на нашите американски другари, че националното забавление под звуците на акордеон към този момент в действителност няма място в ютюб. За сметка на това пък бистрото, както в Париж, по този начин и в което и да е селце на Франция, си остава неотменно. То е мястото, където човек може да почувства най-дълбоко какво съставлява изкуството да живееш по френски. Защо е по този начин, това ли попитахте?
Първо, тъй като в бистрото кипи живот. Там не се върви просто с цел да пийнеш нещо – то е идеалното място за полемика с другари, да четеш занимателен разказ, да разсъждаваш за времето, което отлита, и даже да работиш самичък или дружно със сътрудниците си. В прочут смисъл бистрото е точката, в която всичко е допустимо. Тук може да разкажеш за любовта на живота си, да споделиш с непознати своите проекти, да прекараш прелестно времето си, слушайки някоя рок група.
Казват, че Жорж Сименон е описал своя популярен детектив Мегре на един мирис точно на терасата на едно кафене! Прославеният комисар прочее намира решение на не една мистерия, облегнат... на бара. Когато загатваме Мегре, на часа изниква визията за димящ кафе-бар, за подгизнали от дъжда габардинени палта и за зарязани по масите халби бира. Е, да, във въображението на огромна част от французите и на многочислени задгранични туристи решаването на заплетените полицейски истории съставлява активност, която се практикува прекомерно постоянно точно по такива места!
Знаете ли това?
Думата бистро идва от съветската дума быстро, което значи бързо. Тя навлиза в приложимост през 1814 година, по време на окупацията на Париж от съветските войски. Тъй като на бойците било неразрешено да пият по време на работа, а и те се страхували офицерите им да не ги изненадат, до момента в който са в питейните заведения, упорствали да бъдат обслужвани бързо, крещейки: быстро, быстро!...
Кафе-барът, с цел да използваме този термин от ежедневния език, е привилегировано място за срещи и шерване. Никъде другаде във Франция няма да намерите по-близък контакт с такова разнообразие, от което идва и неговото обаяние, и ползата към него. Поръчайте си едно черно кафе на бара или чаша хубаво бяло вино и подхванете диалог.
Ще попаднете на някой служител, който в почивката си обядва, на някой публицист – към този момент оповестен, или към момента не, на майстор, на студент или пък на човек, който просто си прекарва времето. Сега е моментът да се отворите към множеството, да се отдадете на опиянението от срещата... без да наблягате прекалено много на пиенето, несъмнено. Тук можете да се доверите, да размените мисли и мемоари, да спорите, да си измислите един различен свят...
Понякога диалогът става изчерпателен, различен път е лек и занимателен, цялостен с носталгия или пък развълнуван. Няма по какъв начин да го знаете авансово. Колко ли ориси са били разрушени в някое бистро в Париж или в провинцията? Това е допустимо минимум елитарното място... и допустимо най-човешкото. Да си напомним единствено избите в Сен Жермен де Пре, свирещите би-боп оркестри, развихрилите се танцьори, екзистенциализма, Борис Виан и Жан-Пол Сартр, които разискват нещо с чаша вино на масата... Къде другаде, в случай че не в някое бистро, би могло да има такава централизация на гении и ориси?
Селските кафенета се отличават с една присъща специфичност – фамилиарна непосредственост в общуването сред притежателя и непрекъснатите гости. Накрая те даже стават като част от фамилията. Там има кой да ги изслуша, да ги поддържа. Често може да видите на стената зад бара пощенски картички от някои непрекъснати гости, изпратени като спомен от ваканционните им дни, като че ли не могат без контакт със своята бърлога, която се трансформира в жалон по пътя им. Бихме могли даже да твърдим, че бистрото, това място за другарство, е първата обществена мрежа, която се ражда доста преди фейсбук! Приятелството във Франция постоянно поражда на масите в кафенето, покрити или не, с карирана завивка.
Ах, това старомодно ненапълно обаяние на бистрото! Именно то способства извънредно доста за неговия триумф. И това не е факсимиле – съвсем всички кафенета имат собствен характерен признак, който ги прави разпознаваеми измежду хиляди други – било някой древен фирмен знак от 60-те години, или маси от украсителен ламинат вид формика, очевидци на милиони отлетели диалози през годините, кафе-машини от ослепителен хром, превъзходни ниски кръгли масички, които притежателите за нищо на света не биха сменили, въпреки че върху тях едва-едва се крепят две чинии и гарафа за вода...
Тази атмосфера, импрегнирана с отминалото време, чувството за успокоение, което ни връща към едно защитаващо ни минало – такова е неповторимото възприятие, което човек постоянно изпитва, до момента в който е в някое кафене или в парижки салон за чай, или пък в някоя остаряла селска кръчма. Дори и по-модерните питейни заведения имат собствен личен образ, отличават се с някакъв подробност в обзавеждането на залата, със характерен дизайн или украса, които ги преобразяват в марка, неприличаща на никоя друга.
Но има и още нещо – едно чувство. Човек не всеки път го разпознава незабавно, само че то ви връхлита, щом се заслушате – това е неподражаемият звук в бистрото. Животът тук следва ритъма на прекомерно характерни и изцяло разпознаваеми съзвучия – диалози, които се издигат над масите, защото това е място за общуване; поръчките на сервитьора, който афишира високо и мощно: " Яйце с майонеза, салатата на шефа и половинка алено! " ; минаващите коли от другата страна на витрината; подрънкването на флипера, та чак до звука на дребната лъжичка, която внимателно допира ръба на чашката за кафе.
Тази звукова галактика, която ни заобикаля, обгръща и пази като в пашкул – тъкмо това търсят множеството от французите тук, на бара, нещо като самобитна гаранция за къс отдих измежду врявата на всекидневието.
Бистрото, най-накрая, е и опияняващият мирис, който се носи от кухнята, то е мирисът на леко вино, който гъделичка носа, парфюмът на жена, който едвам ви допира и се разтваря във въздуха... Тези аромати се смесват, без да се надмогват, преплитат се, без да губят личния си темперамент.
Впрочем, това е място, където странностите се изявяват и влизат в контакт между тях. Но също по този начин е и леговище за почивка, където може да изживеете миг на нравствен покой, да се усамотите с някоя книга или с една бяла страница пред себе си. Това е допустимо най-автентичното място, същинското средище за доближаване, където всеки може да изживее в цялост своята лична независимост.
Бистрото във Франция – това е животът, какъвто е.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1196)
la vie est belle. Тази фамозна фраза разказва това характерно отношение на французите към живота, което ги отличава от всички народи по света. С фамозните кафенета и бутици, изискани облекла, опияняващи парфюми, примамливо благоухание на кроасани, именити писатели и величествени крепости, Франция пленява въображението.
Но в какво се крие безспорният сексапил и магнетизъм на Франция? Защо е преди всичко в света като туристическа дестинация? И за какво французите са считани за мърморковци и самохвалковци?
Доминик Баро и Люк Милар вземат решение да развенчаят всички легенди и да ни разкрият тайната – по какъв начин да открием насладата от живота!
Френският метод на живот е наслаждение, а насладата постоянно е приоритет. Щастието е по едно и също време персонално и споделено. То е вкус към живота, нехайно отношение, любознание към новото и убеденост в това, което бъдещето носи.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Радостта от живота по френски " на Доминик Баро и Люк Милар
Бистрото – животът, какъвто е
Забелязали ли сте го към този момент? Щом в някои холивудски филми желаят да покажат Париж, на екрана се появява терасата на някое кафене... и с цел да бъдат още по-ясни нещата, звучи и приятна мелодия на акордеон.
Може би е време да обърнем внимание на нашите американски другари, че националното забавление под звуците на акордеон към този момент в действителност няма място в ютюб. За сметка на това пък бистрото, както в Париж, по този начин и в което и да е селце на Франция, си остава неотменно. То е мястото, където човек може да почувства най-дълбоко какво съставлява изкуството да живееш по френски. Защо е по този начин, това ли попитахте?
Първо, тъй като в бистрото кипи живот. Там не се върви просто с цел да пийнеш нещо – то е идеалното място за полемика с другари, да четеш занимателен разказ, да разсъждаваш за времето, което отлита, и даже да работиш самичък или дружно със сътрудниците си. В прочут смисъл бистрото е точката, в която всичко е допустимо. Тук може да разкажеш за любовта на живота си, да споделиш с непознати своите проекти, да прекараш прелестно времето си, слушайки някоя рок група.
Казват, че Жорж Сименон е описал своя популярен детектив Мегре на един мирис точно на терасата на едно кафене! Прославеният комисар прочее намира решение на не една мистерия, облегнат... на бара. Когато загатваме Мегре, на часа изниква визията за димящ кафе-бар, за подгизнали от дъжда габардинени палта и за зарязани по масите халби бира. Е, да, във въображението на огромна част от французите и на многочислени задгранични туристи решаването на заплетените полицейски истории съставлява активност, която се практикува прекомерно постоянно точно по такива места!
Знаете ли това?
Думата бистро идва от съветската дума быстро, което значи бързо. Тя навлиза в приложимост през 1814 година, по време на окупацията на Париж от съветските войски. Тъй като на бойците било неразрешено да пият по време на работа, а и те се страхували офицерите им да не ги изненадат, до момента в който са в питейните заведения, упорствали да бъдат обслужвани бързо, крещейки: быстро, быстро!...
Кафе-барът, с цел да използваме този термин от ежедневния език, е привилегировано място за срещи и шерване. Никъде другаде във Франция няма да намерите по-близък контакт с такова разнообразие, от което идва и неговото обаяние, и ползата към него. Поръчайте си едно черно кафе на бара или чаша хубаво бяло вино и подхванете диалог.
Ще попаднете на някой служител, който в почивката си обядва, на някой публицист – към този момент оповестен, или към момента не, на майстор, на студент или пък на човек, който просто си прекарва времето. Сега е моментът да се отворите към множеството, да се отдадете на опиянението от срещата... без да наблягате прекалено много на пиенето, несъмнено. Тук можете да се доверите, да размените мисли и мемоари, да спорите, да си измислите един различен свят...
Понякога диалогът става изчерпателен, различен път е лек и занимателен, цялостен с носталгия или пък развълнуван. Няма по какъв начин да го знаете авансово. Колко ли ориси са били разрушени в някое бистро в Париж или в провинцията? Това е допустимо минимум елитарното място... и допустимо най-човешкото. Да си напомним единствено избите в Сен Жермен де Пре, свирещите би-боп оркестри, развихрилите се танцьори, екзистенциализма, Борис Виан и Жан-Пол Сартр, които разискват нещо с чаша вино на масата... Къде другаде, в случай че не в някое бистро, би могло да има такава централизация на гении и ориси?
Селските кафенета се отличават с една присъща специфичност – фамилиарна непосредственост в общуването сред притежателя и непрекъснатите гости. Накрая те даже стават като част от фамилията. Там има кой да ги изслуша, да ги поддържа. Често може да видите на стената зад бара пощенски картички от някои непрекъснати гости, изпратени като спомен от ваканционните им дни, като че ли не могат без контакт със своята бърлога, която се трансформира в жалон по пътя им. Бихме могли даже да твърдим, че бистрото, това място за другарство, е първата обществена мрежа, която се ражда доста преди фейсбук! Приятелството във Франция постоянно поражда на масите в кафенето, покрити или не, с карирана завивка.
Ах, това старомодно ненапълно обаяние на бистрото! Именно то способства извънредно доста за неговия триумф. И това не е факсимиле – съвсем всички кафенета имат собствен характерен признак, който ги прави разпознаваеми измежду хиляди други – било някой древен фирмен знак от 60-те години, или маси от украсителен ламинат вид формика, очевидци на милиони отлетели диалози през годините, кафе-машини от ослепителен хром, превъзходни ниски кръгли масички, които притежателите за нищо на света не биха сменили, въпреки че върху тях едва-едва се крепят две чинии и гарафа за вода...
Тази атмосфера, импрегнирана с отминалото време, чувството за успокоение, което ни връща към едно защитаващо ни минало – такова е неповторимото възприятие, което човек постоянно изпитва, до момента в който е в някое кафене или в парижки салон за чай, или пък в някоя остаряла селска кръчма. Дори и по-модерните питейни заведения имат собствен личен образ, отличават се с някакъв подробност в обзавеждането на залата, със характерен дизайн или украса, които ги преобразяват в марка, неприличаща на никоя друга.
Но има и още нещо – едно чувство. Човек не всеки път го разпознава незабавно, само че то ви връхлита, щом се заслушате – това е неподражаемият звук в бистрото. Животът тук следва ритъма на прекомерно характерни и изцяло разпознаваеми съзвучия – диалози, които се издигат над масите, защото това е място за общуване; поръчките на сервитьора, който афишира високо и мощно: " Яйце с майонеза, салатата на шефа и половинка алено! " ; минаващите коли от другата страна на витрината; подрънкването на флипера, та чак до звука на дребната лъжичка, която внимателно допира ръба на чашката за кафе.
Тази звукова галактика, която ни заобикаля, обгръща и пази като в пашкул – тъкмо това търсят множеството от французите тук, на бара, нещо като самобитна гаранция за къс отдих измежду врявата на всекидневието.
Бистрото, най-накрая, е и опияняващият мирис, който се носи от кухнята, то е мирисът на леко вино, който гъделичка носа, парфюмът на жена, който едвам ви допира и се разтваря във въздуха... Тези аромати се смесват, без да се надмогват, преплитат се, без да губят личния си темперамент.
Впрочем, това е място, където странностите се изявяват и влизат в контакт между тях. Но също по този начин е и леговище за почивка, където може да изживеете миг на нравствен покой, да се усамотите с някоя книга или с една бяла страница пред себе си. Това е допустимо най-автентичното място, същинското средище за доближаване, където всеки може да изживее в цялост своята лична независимост.
Бистрото във Франция – това е животът, какъвто е.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1196)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ