Откъс от "Познатият непознат. Ранни разкази" на Труман Капоти
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Познатият чужд. Ранни разкази ", с създател Труман Капоти, възложен от Издателство " Колибри "
Излиза от щемпел първото българско издание на сборника " Познатият чужд. Ранни разкази " от ненадминатия занаятчия на къса прозаичност Труман Капоти!
Емоционални, проницателни и изящни, разказите на Труман Капоти са измежду най-хубавото, написано през XX век в Америка. " Познатият чужд. Ранни разкази " е първото проявяване на гения на писателя да основава незабравими герои със комплицирани характери. Малко момче се сблъсква с ужасяващо принуждение, преследвайки в гората избягал пандизчия. Дребнава злоба унищожава живота на едно от най-популярните девойки в влиятелна частна гимназия. Разговорът на две всемирски дами от Ню Йорк разкрива грозни секрети. И децата, и възрастните в тези разкази търсят схващане в един нерешителен свят. Това са истории за расизъм и несправедливост, за принуждение, за беднотия и обезсърчение. За съчувствие, за мъдрост и чудеса. А най-силен от всичко е кънтящият глас на писателя, станал по-късно един от най-самобитните създатели на американската прозаичност.
Труман Капоти набира известност едвам двайсетинагодишен с ранните си разкази, а първият му разказ " Други гласове, други стаи " и новелата " Арфата на тревите " затвърждават репутацията му на един от най-талантливите гласове на следвоенното потомство. Сред коронните му произведения са екранизираният разказ " Закуска в Тифани ", сборникът с разкази и очерци " Музика за хамелеони " и шедьовърът " Хладнокръвно ", дал подтик на нов род – true crime. По мотив навършването на 90 години от рождението на писателя " Модърн Лайбръри " показа " Събрани разкази ", първата цялостна сбирка с неговата къса прозаичност, издадена у нас от " Колибри ". Лаконични и прочувствени, разказите от сборника " Познатият чужд. Ранни разкази " ще ви приближат до един чужд Труман Капоти – от младежките му години, когато той намира неповторимия си креативен глас.
Открити наскоро в архивите на Нюйоркската социална библиотека, тези разкази показват пред читателя един чужд Труман Капоти – Труман Капоти като младеж и юноша. Това е времето, когато той намира неповторимия си креативен глас.
Лаконични, само че изпълнени с възприятие, тези разкази са самобитен урок по съпричастност. Капоти постоянно е бил притеглен от хората в периферията на обществото, отхвърлените, беззащитните – дамите, децата, афроамериканците, бедните, – тъй като още от ранна възраст се усеща като един от тях.
Труман Капоти (р. 1924 г.) печели литературна популярност едвам двайсетинагодишен с ранните си разкази, а първият му разказ " Други гласове, други стаи " и новелата " Арфата на тревите " затвърждават репутацията му на един от най-талантливите гласове на следвоенното потомство. Сред най-известните му произведения са романът " Закуска в Тифани ", сборникът с разкази и очерци " Музика за хамелеони " и шедьовърът " Хладнокръвно " (и трите издадени от ИК " Колибри " ), поставил началото на нов род – true crime, преплитащ журналистическа документалност и литературна фикционалност. Капоти умира на 25 август 1984 година след дългогодишни проблеми с опиатите и алкохола.
превод Милена Попова
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Труман Капоти, " Познатият чужд. Ранни разкази "
Магазина при воденицата
През прозореца на " Магазина при воденицата " дамата гледаше децата, които си играеха щастливи в бистрите води на потока. Нямаше нито едно облаче в небето и южняшкото слънце жарко печеше. Жената изтри потта от челото си с алена кърпичка. Водата, която препускаше над излъсканите камъчета на дъното на потока, изглеждаше студена и мамеща. Да не бяха тука излетниците, намерения си тя, като едното нищо щях да ида да седна на хладина във водата. Уф!
Почти всяка събота хората пристигаха от града на пикник и цялостен следобяд ядяха и пиеха на крайбрежията на Мил Крийк, обсипани с бели речни камъчета, до момента в който децата газеха в недълбокия поток. Този следобяд, съботен ден в края на август, неделното учебно заведение беше пристигнало на излет. Три възрастни дами, учителки, се щураха из сенчестата поляна и неспокойно наглеждаха младите си питомци.
Жената, която гледаше през прозореца, обърна взор към относително тъмната сърцевина на магазина и потърси опипом пакет цигари. Беше едра и цялостна, мургава, загоряла. Черната ѝ коса беше гъста, само че късо подстригана. Носеше евтина рокля от хасе. Когато възпламени, се намръщи от дима и изкриви уста в мъчителна мимика. Това им беше едничкото неприятно нещо на цигарите, дразнеха афтите в устата ѝ. Жената вдиша дима надълбоко и за момент парещата болежка понижа.
Водата ще да е отговорна, намерения си. Не съм никак привикнала да пия кладенчова вода. Беше пристигнала в града преди три седмици да си търси работа. Господин Бенсън ѝ даде опция да си изкарва хляба в " Магазина при воденицата ". Не ѝ харесваше тук. Беше на пет благи от града, пък тя въобще не обичаше да върви пеш. Беше прекомерно безшумно и тръпки я побиваха нощем, когато слушаше свиренето на щурците и самотното крякане на жабите.
Погледна към евтиния будилник. Минаваше три и половина, най-самотният, най-безкрайният час през целия ден. Магазинчето беше задушно, вмирисано на керосин, мляна царевица и остарели бонбони. Тя отново се облегна на перваза. Жаркото августовско следобедно слънце висеше в небето.
Магазинът се намираше току до потока, на отвесния бряг от червеникава глина. От едната му страна имаше огромна порутена воденица, изоставена от шест-седем години. Разнебитен яз от сивкаво дърво задържаше в изкуствено езерце вода от потока, който се виеше през гората като транспарантна маслиненозелена лента. Излетниците плащаха в магазина един $, с цел да седнат край брега и да ловят риба в езерцето над бента. Един ден и тя отиде да полови риба, само че хвана единствено две мършави рибки и две мокасинови водни змии.
Как " Магазина при воденицата " единствено изпищя, когато извади гърчещите се змии – слизестите им тела лъщяха на слънцето, а отровните им зъби се бяха впили в примамката. След като хвана втората, тя хвърли пръчката, втурна се към магазина и през останалата част от влажния ден се утешаваше с кино списания и шише бърбън.
Сега си спомни за това, до момента в който гледаше децата, които джапаха в потока. Позасмя се, само че отново си я беше боязън от слизестите твари.
Неочаквано зад нея се обади детски глас:
– Госпожице
Тя се стресна. Обърна се внезапно и ядосано погледна детето.
– Не бива по този начин да се промъквате А, дребната, какво искаш?
Момиченцето уточни старовремската стъклена витрина, цялостна с евтини бонбони – желирани, дъвчащи, ментови пръчки, дъвки. Детето показваше с пръст мечтаните лакомства едно по едно и дамата ги пускаше в дребна книжна торбичка. Не можеше да откъсне очи от момиченцето. Напомняше ѝ за един човек. Заради очите. Бяха ясни и бистри, като топчета от синьо стъкло. Бледо, небесносиньо. Косата му се спускаше на талази съвсем до раменете. Беше хубава, с цвят на мед. Краката, лицето и ръцете му бяха с мрачен загар, може би прекомерно мрачен. Жената си намерения, че детето бе стояло на слънце много време. Не можеше да отмести погледа си. Момиченцето подвигна очи от лакомствата и попита срамежливо:
– Да не би нещо да не е както би трябвало?
Огледа роклята си, с цел да ревизира дали не е скъсана.
Жената се смути. Бързо сведе очи и загъна края на кесията.
– Ами, не, не въобще.
– Пък аз си помислих, че има нещо, тъй като ме гледахте по този начин необичайно.
Вече изглеждаше поуспокоена.
Жената се наведе над тезгяха, с цел да ѝ подаде кесията, и докосна косата ѝ. Не можа да се удържи; изглеждаше толкоз луксозна, като сладко жълто масло.
– Как се казваш, дребната? – попита.
Момиченцето като че ли се уплаши.
– Илейн – сподели.
Грабна кесията, остави на тезгяха няколко топли монети и изтича на открито.
– Довиждане, Илейн – извика дамата, само че момиченцето към този момент тичаше по моста към другарчетата си.
Ама че дяволска работа, намерения си дамата. Очите на момиченцето са съвсем като неговите. Ония демонски очи. Тя седна на стола в ъгъла, дръпна от цигарата за последно и я смачка на голия под. Отпусна глава в скута си и потъна в трескава сънливост. Боже, намерения си, до момента в който се унасяше, тези очи, а след това простена, проклетите афти. Събудиха я четири момченца, които я разтърсваха за раменете и подскачаха разчувствани из магазина.
– Събудете се – викаха. – Събудете се.
Тя ги погледна за момент с размътени от съня очи. Бузите ѝ пламтяха. Афтите горяха в устата ѝ. Опипа ги по неволя с език.
– Какво става? – попита. – Какво става?
– Имате ли телефон, госпожо, или кола? – попита едно от разчувстваните момчета.
– Нямам – сподели тя, към момента сънена. – Какво има? Какво е станало? Да не се е скъсал бентът?
Момчетата продължаваха да подскачат. Твърде бяха възбудени, с цел да стоят мирно; единствено скачаха и се вайкаха.
– Ох, какво ще вършим! Тя ще почине, ще почине!
Жената започваше да се ядосва.
– Какво е станало, демон да го вземе? Казвайте бързо!
– Едно дете го ухапа змия – сподели пред сълзи едно цялостно момченце.
– Ох, за бога, къде?
– При потока – уточни то през прозореца.
Жената излезе бегом от магазина. Хукна по моста и каменистия бряг. До потока се бяха скупчили хора. Една от учителките от неделното учебно заведение се щураше в близост и викаше колкото глас има. Няколко деца стояха встрани, донемайкъде ужасени от бедата, развалила излета им.
Жената си проби път измежду хората и видя детето, отпуснато на пясъка. Беше момиченцето с очи като топчета от ясносиньо стъкло.
– Илейн! – извика дамата.
Всички се обърнаха да погледнат новодошлата. Тя коленичи до детето и огледа раната. Вече отичаше и си сменяше цвета. Детето се гърчеше, плачеше и си удряше главата с ръка.
– Нямате ли кола? – обърна се дамата към една от учителките. – С какво сте пристигнали?
– Вървяхме дотук – отговори тя, а в очите ѝ се четеше боязън и ужас.
Жената закърши бурно ръце.
– Вижте – сподели, – детето е доста зле, ще почине.
Всички останали единствено я гледаха. Какво можеха да сторят? Бяха изцяло безпомощни, три глупави дами и цялостен куп деца.
– Добре, добре – извика дамата. – Вие там, изтичайте до ей оная плантация и донесете две-три пилета. А вие, дамите, пратете някой до града за доктор. По-бързо, по-бързо! Нямаме нито момент за губене.
– Но по какъв начин можем да помогнем на детето в този момент? – попита една от дамите.
– Аз ще ви покажа – отвърна дамата.
Тя се отпусна на колене до момиченцето и отново огледа раната. Мястото на ухапването към този момент се беше подуло. Без момент съмнение дамата се наведе и засмука раната. След няколко секунди се надигна и изплю това, което се бе събрало в устата ѝ. После се наведе още веднъж. Повтори същото доста пъти. Бяха останали единствено няколко деца и учителките. Всички я гледаха като омагьосани, с смут и възхита. По едно време момиченцето стана бяло като тебешир и загуби схващане. Жената продължаваше да плюе слюнка, смесена с отрова. Накрая стана и изтича до потока. Изплакна си устата със мощно жабурене.
Децата, които беше пратила за пилета, се върнаха. Носеха три огромни охранени кокошки. Жената хвана една от тях за краката, раздра я благодарение на джобно ножче и топлата кръв заля всичко в близост.
– Кръвта ще изсмуче останалата отрова – изясни тя.
Щом кокошката позеленя, тя раздра друга и я постави върху раната.
– Хайде – сподели, – хванете я и я придвижите до магазина. Там ще изчакаме лекаря.
Децата се спуснаха с подготвеност и всички дружно съумяха да я вдигнат и да я понесат. Тъкмо минаваха по моста, когато една от учителките сподели:
– Не знам по какъв начин бихме могли да ви се отблагодарим. Беше толкоз толкова
Жената я бутна встрани и забърза по моста. Афтите ѝ ужасно пареха от отровата. Втресе я, като си намерения какво е направила
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (840)
Излиза от щемпел първото българско издание на сборника " Познатият чужд. Ранни разкази " от ненадминатия занаятчия на къса прозаичност Труман Капоти!
Емоционални, проницателни и изящни, разказите на Труман Капоти са измежду най-хубавото, написано през XX век в Америка. " Познатият чужд. Ранни разкази " е първото проявяване на гения на писателя да основава незабравими герои със комплицирани характери. Малко момче се сблъсква с ужасяващо принуждение, преследвайки в гората избягал пандизчия. Дребнава злоба унищожава живота на едно от най-популярните девойки в влиятелна частна гимназия. Разговорът на две всемирски дами от Ню Йорк разкрива грозни секрети. И децата, и възрастните в тези разкази търсят схващане в един нерешителен свят. Това са истории за расизъм и несправедливост, за принуждение, за беднотия и обезсърчение. За съчувствие, за мъдрост и чудеса. А най-силен от всичко е кънтящият глас на писателя, станал по-късно един от най-самобитните създатели на американската прозаичност.
Труман Капоти набира известност едвам двайсетинагодишен с ранните си разкази, а първият му разказ " Други гласове, други стаи " и новелата " Арфата на тревите " затвърждават репутацията му на един от най-талантливите гласове на следвоенното потомство. Сред коронните му произведения са екранизираният разказ " Закуска в Тифани ", сборникът с разкази и очерци " Музика за хамелеони " и шедьовърът " Хладнокръвно ", дал подтик на нов род – true crime. По мотив навършването на 90 години от рождението на писателя " Модърн Лайбръри " показа " Събрани разкази ", първата цялостна сбирка с неговата къса прозаичност, издадена у нас от " Колибри ". Лаконични и прочувствени, разказите от сборника " Познатият чужд. Ранни разкази " ще ви приближат до един чужд Труман Капоти – от младежките му години, когато той намира неповторимия си креативен глас.
Открити наскоро в архивите на Нюйоркската социална библиотека, тези разкази показват пред читателя един чужд Труман Капоти – Труман Капоти като младеж и юноша. Това е времето, когато той намира неповторимия си креативен глас.
Лаконични, само че изпълнени с възприятие, тези разкази са самобитен урок по съпричастност. Капоти постоянно е бил притеглен от хората в периферията на обществото, отхвърлените, беззащитните – дамите, децата, афроамериканците, бедните, – тъй като още от ранна възраст се усеща като един от тях.
Труман Капоти (р. 1924 г.) печели литературна популярност едвам двайсетинагодишен с ранните си разкази, а първият му разказ " Други гласове, други стаи " и новелата " Арфата на тревите " затвърждават репутацията му на един от най-талантливите гласове на следвоенното потомство. Сред най-известните му произведения са романът " Закуска в Тифани ", сборникът с разкази и очерци " Музика за хамелеони " и шедьовърът " Хладнокръвно " (и трите издадени от ИК " Колибри " ), поставил началото на нов род – true crime, преплитащ журналистическа документалност и литературна фикционалност. Капоти умира на 25 август 1984 година след дългогодишни проблеми с опиатите и алкохола.
превод Милена Попова
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Труман Капоти, " Познатият чужд. Ранни разкази "
Магазина при воденицата
През прозореца на " Магазина при воденицата " дамата гледаше децата, които си играеха щастливи в бистрите води на потока. Нямаше нито едно облаче в небето и южняшкото слънце жарко печеше. Жената изтри потта от челото си с алена кърпичка. Водата, която препускаше над излъсканите камъчета на дъното на потока, изглеждаше студена и мамеща. Да не бяха тука излетниците, намерения си тя, като едното нищо щях да ида да седна на хладина във водата. Уф!
Почти всяка събота хората пристигаха от града на пикник и цялостен следобяд ядяха и пиеха на крайбрежията на Мил Крийк, обсипани с бели речни камъчета, до момента в който децата газеха в недълбокия поток. Този следобяд, съботен ден в края на август, неделното учебно заведение беше пристигнало на излет. Три възрастни дами, учителки, се щураха из сенчестата поляна и неспокойно наглеждаха младите си питомци.
Жената, която гледаше през прозореца, обърна взор към относително тъмната сърцевина на магазина и потърси опипом пакет цигари. Беше едра и цялостна, мургава, загоряла. Черната ѝ коса беше гъста, само че късо подстригана. Носеше евтина рокля от хасе. Когато възпламени, се намръщи от дима и изкриви уста в мъчителна мимика. Това им беше едничкото неприятно нещо на цигарите, дразнеха афтите в устата ѝ. Жената вдиша дима надълбоко и за момент парещата болежка понижа.
Водата ще да е отговорна, намерения си. Не съм никак привикнала да пия кладенчова вода. Беше пристигнала в града преди три седмици да си търси работа. Господин Бенсън ѝ даде опция да си изкарва хляба в " Магазина при воденицата ". Не ѝ харесваше тук. Беше на пет благи от града, пък тя въобще не обичаше да върви пеш. Беше прекомерно безшумно и тръпки я побиваха нощем, когато слушаше свиренето на щурците и самотното крякане на жабите.
Погледна към евтиния будилник. Минаваше три и половина, най-самотният, най-безкрайният час през целия ден. Магазинчето беше задушно, вмирисано на керосин, мляна царевица и остарели бонбони. Тя отново се облегна на перваза. Жаркото августовско следобедно слънце висеше в небето.
Магазинът се намираше току до потока, на отвесния бряг от червеникава глина. От едната му страна имаше огромна порутена воденица, изоставена от шест-седем години. Разнебитен яз от сивкаво дърво задържаше в изкуствено езерце вода от потока, който се виеше през гората като транспарантна маслиненозелена лента. Излетниците плащаха в магазина един $, с цел да седнат край брега и да ловят риба в езерцето над бента. Един ден и тя отиде да полови риба, само че хвана единствено две мършави рибки и две мокасинови водни змии.
Как " Магазина при воденицата " единствено изпищя, когато извади гърчещите се змии – слизестите им тела лъщяха на слънцето, а отровните им зъби се бяха впили в примамката. След като хвана втората, тя хвърли пръчката, втурна се към магазина и през останалата част от влажния ден се утешаваше с кино списания и шише бърбън.
Сега си спомни за това, до момента в който гледаше децата, които джапаха в потока. Позасмя се, само че отново си я беше боязън от слизестите твари.
Неочаквано зад нея се обади детски глас:
– Госпожице
Тя се стресна. Обърна се внезапно и ядосано погледна детето.
– Не бива по този начин да се промъквате А, дребната, какво искаш?
Момиченцето уточни старовремската стъклена витрина, цялостна с евтини бонбони – желирани, дъвчащи, ментови пръчки, дъвки. Детето показваше с пръст мечтаните лакомства едно по едно и дамата ги пускаше в дребна книжна торбичка. Не можеше да откъсне очи от момиченцето. Напомняше ѝ за един човек. Заради очите. Бяха ясни и бистри, като топчета от синьо стъкло. Бледо, небесносиньо. Косата му се спускаше на талази съвсем до раменете. Беше хубава, с цвят на мед. Краката, лицето и ръцете му бяха с мрачен загар, може би прекомерно мрачен. Жената си намерения, че детето бе стояло на слънце много време. Не можеше да отмести погледа си. Момиченцето подвигна очи от лакомствата и попита срамежливо:
– Да не би нещо да не е както би трябвало?
Огледа роклята си, с цел да ревизира дали не е скъсана.
Жената се смути. Бързо сведе очи и загъна края на кесията.
– Ами, не, не въобще.
– Пък аз си помислих, че има нещо, тъй като ме гледахте по този начин необичайно.
Вече изглеждаше поуспокоена.
Жената се наведе над тезгяха, с цел да ѝ подаде кесията, и докосна косата ѝ. Не можа да се удържи; изглеждаше толкоз луксозна, като сладко жълто масло.
– Как се казваш, дребната? – попита.
Момиченцето като че ли се уплаши.
– Илейн – сподели.
Грабна кесията, остави на тезгяха няколко топли монети и изтича на открито.
– Довиждане, Илейн – извика дамата, само че момиченцето към този момент тичаше по моста към другарчетата си.
Ама че дяволска работа, намерения си дамата. Очите на момиченцето са съвсем като неговите. Ония демонски очи. Тя седна на стола в ъгъла, дръпна от цигарата за последно и я смачка на голия под. Отпусна глава в скута си и потъна в трескава сънливост. Боже, намерения си, до момента в който се унасяше, тези очи, а след това простена, проклетите афти. Събудиха я четири момченца, които я разтърсваха за раменете и подскачаха разчувствани из магазина.
– Събудете се – викаха. – Събудете се.
Тя ги погледна за момент с размътени от съня очи. Бузите ѝ пламтяха. Афтите горяха в устата ѝ. Опипа ги по неволя с език.
– Какво става? – попита. – Какво става?
– Имате ли телефон, госпожо, или кола? – попита едно от разчувстваните момчета.
– Нямам – сподели тя, към момента сънена. – Какво има? Какво е станало? Да не се е скъсал бентът?
Момчетата продължаваха да подскачат. Твърде бяха възбудени, с цел да стоят мирно; единствено скачаха и се вайкаха.
– Ох, какво ще вършим! Тя ще почине, ще почине!
Жената започваше да се ядосва.
– Какво е станало, демон да го вземе? Казвайте бързо!
– Едно дете го ухапа змия – сподели пред сълзи едно цялостно момченце.
– Ох, за бога, къде?
– При потока – уточни то през прозореца.
Жената излезе бегом от магазина. Хукна по моста и каменистия бряг. До потока се бяха скупчили хора. Една от учителките от неделното учебно заведение се щураше в близост и викаше колкото глас има. Няколко деца стояха встрани, донемайкъде ужасени от бедата, развалила излета им.
Жената си проби път измежду хората и видя детето, отпуснато на пясъка. Беше момиченцето с очи като топчета от ясносиньо стъкло.
– Илейн! – извика дамата.
Всички се обърнаха да погледнат новодошлата. Тя коленичи до детето и огледа раната. Вече отичаше и си сменяше цвета. Детето се гърчеше, плачеше и си удряше главата с ръка.
– Нямате ли кола? – обърна се дамата към една от учителките. – С какво сте пристигнали?
– Вървяхме дотук – отговори тя, а в очите ѝ се четеше боязън и ужас.
Жената закърши бурно ръце.
– Вижте – сподели, – детето е доста зле, ще почине.
Всички останали единствено я гледаха. Какво можеха да сторят? Бяха изцяло безпомощни, три глупави дами и цялостен куп деца.
– Добре, добре – извика дамата. – Вие там, изтичайте до ей оная плантация и донесете две-три пилета. А вие, дамите, пратете някой до града за доктор. По-бързо, по-бързо! Нямаме нито момент за губене.
– Но по какъв начин можем да помогнем на детето в този момент? – попита една от дамите.
– Аз ще ви покажа – отвърна дамата.
Тя се отпусна на колене до момиченцето и отново огледа раната. Мястото на ухапването към този момент се беше подуло. Без момент съмнение дамата се наведе и засмука раната. След няколко секунди се надигна и изплю това, което се бе събрало в устата ѝ. После се наведе още веднъж. Повтори същото доста пъти. Бяха останали единствено няколко деца и учителките. Всички я гледаха като омагьосани, с смут и възхита. По едно време момиченцето стана бяло като тебешир и загуби схващане. Жената продължаваше да плюе слюнка, смесена с отрова. Накрая стана и изтича до потока. Изплакна си устата със мощно жабурене.
Децата, които беше пратила за пилета, се върнаха. Носеха три огромни охранени кокошки. Жената хвана една от тях за краката, раздра я благодарение на джобно ножче и топлата кръв заля всичко в близост.
– Кръвта ще изсмуче останалата отрова – изясни тя.
Щом кокошката позеленя, тя раздра друга и я постави върху раната.
– Хайде – сподели, – хванете я и я придвижите до магазина. Там ще изчакаме лекаря.
Децата се спуснаха с подготвеност и всички дружно съумяха да я вдигнат и да я понесат. Тъкмо минаваха по моста, когато една от учителките сподели:
– Не знам по какъв начин бихме могли да ви се отблагодарим. Беше толкоз толкова
Жената я бутна встрани и забърза по моста. Афтите ѝ ужасно пареха от отровата. Втресе я, като си намерения какво е направила
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (840)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ