В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Операция Сладкоугодник, с

...
В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Операция Сладкоугодник, с
Коментари Харесай

Откъс от "Операция "Сладкоугодник" на Иън Макюън

В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Операция " Сладкоугодник ", с създател Иън Макюън, възложен от Издателство " Колибри ".

Българското издание на " Операция " Сладкоугодник " отбелязва 70-годишния празник на английския публицист Иън Макюън, един от колосите на актуалната литература.

" Операция " Сладкоугодник " стартира като шпионско четиво, последователно прелива в любовен разказ, а любовният разказ се трансформира в проучване върху метода, по който действа писателското въображение – всичко това на фона на един спешен интервал от историята на Англия, изпълнен със обществени спорове, стопански компликации и ирландски тероризъм. Серина Фрум, студентка по математика, само че и буйна читателка, е завербувана от МИ-5, английското контраразузнаване.

Първата й огромна задача е присъединяване в интервенция с кодово име " Сладкоугодник ". Целта на интервенцията е да се подкрепят финансово, посредством фасадна фондация, писатели и публицисти от така наречен антикомунистическа левица, чиито хрумвания съответстват с държавната политика. На Серина се пада младият обещаващ публицист и академични учител Том Хейли. Девойката харесва разказите му, след което се привързва към създателя им Макюън за следващ път се потвърждава като корифей в умеенето да размества жанровите граници и да държи съзнанието на читателя будно до самия край.

Иън Макюън се подрежда измежду най-даровитите английски писатели на нашето време. Носител на голям брой национални и интернационалните оценки, той се трансформира в емблема на постмодернизма и хуманизма с романи като " Изкупление ", " На плажа Чезъл ", " Дете във времето ". " Невинният " има характерностите на примерен трилър, а " Черните кучета " третира универсалната тематика за човешките взаимоотношения, за тяхната мотивация и развиване, за безконечното надпреварване на положителното и злото в самите нас.

През 2017 година " Колибри " издаде и правосъдната драма " Законът за детето ", екранизирана от Ричард Еър, с присъединяване на Ема Томпсън и Стенли Тучи. Освен като един от най-хубавите модерни романисти, Макюън е прочут и със мощно ангажираното си обществено наличие, най-много с откритото си отказване на ислямския екстремизъм.

превод Надежда Розова

Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук

Иън Макюън - " Операция " Сладкоугодник "

Казвам се Серина Фрум (римува се с друм) и преди съвсем четиресет години Британските секрети служби ми разпоредиха загадка задача. Не приключи наред. Осемнайсет месеца след началото бях уволнена, само че преди този момент се опозорих и унищожих любовника си, въпреки че той безспорно имаше пръст в личното си проваляне.
Няма да описвам в детайли за детството и младежките си години. Дъщеря съм на англикански свещеник и отраснах със сестра си към катедралата на очарователно градче в Източна Англия. У дома цареше радушна атмосфера, беше чисто и подредено, цялостно с книги.

Родителите ми се разбираха, обичаха мен и аз тях – също. Разликата сред мен и сестра ми Луси е година и половина и макар кресливите ни свади като по-малки, връзките ни не пострадаха съществено и като поотраснахме, двете се сближихме. Вярата на татко ни в Бог беше кротка и рационална, ненатрапчива, само че и задоволително мощна, с цел да го издига гладко в църковната подчиненост и да ни обезпечи комфортен живот в къща от времето на кралица Ана. Прозорците гледаха към градина с ограда и остарели цветни лехи, които бяха – и още са – добре известни измежду познавачите на растенията. Така че всичко беше устойчиво, забележително, даже идилично. Отраснахме сред зидовете на градината, измежду всички произлизащи от това удоволствия и ограничавания.

Краят на шейсетте облекчи, само че не наруши всекидневието ни. Отсъствах от локалната прогимназия единствено по болест. В младежките ми години зидовете на градината станаха очевидци на съществено " натискане " с момчета, както се наричаше тогава, на опити с тютюн, алкохол и малко хашиш, слушане на плочи с рокендрол, желание към по-ярките цветове и определяне на по-сърдечни връзки. На седемнайсет с приятелите ми се бунтувахме страхливо и сладостно, само че се учехме прилежно, запаметявахме и декламирахме неправилните сказуеми, уравненията, претекстовете на литературните герои.

Приятно ни беше да се мислим за неприятни девойки, само че в действителност бяхме много порядъчни. Всеобщата възбуденост, която се носеше във въздуха през 1969 година, ни харесваше. Неотделима беше от упованието скоро да стане време да напуснем дома, с цел да продължим образованието си другаде. Нищо извънредно или извънредно не ми се случи през първите осемнайсет години от живота ми, по тази причина ще ги пропусна.

Ако зависеше от мен, щях да предпочета мързелива британска лингвистика в някой недодялан британски университет, надалеч на север или на запад от къщи. Обичах романите. Четях ги бързо – по два-три на седмица – и щях да се усещам прелестно, в случай че можех три години да се занимавам тъкмо с това. По това време ме смятаха за естествен феномен – момиче с математическа заложба. Предметът не ме интересуваше, не ми беше прелестен, само че ми харесваше да съм на върха, освен това, без доста да се трудя.

Знаех решенията на дилемите още преди да осъзная по какъв начин съм ги получила. Докато приятелите ми пресмятаха измъчено, аз стигах до решението с няколко плавни стъпки, частично умишлени, частично чисто интуитивни. Трудно можех да обясня за какво знам каквото знам. Ясно беше, че изпитът по математика ми коства надалеч по-малко старания от този по британска литература. А през последната си година бях и капитан на учебния тим по шах.

Човек би трябвало да прибегне до въображението си и до познанията си по история, с цел да разбере какво означаваше в тези времена едно момиче да отиде в прилежащото учебно заведение и да катурне от пиедестала някакво снизходително и самодоволно ухилено момченце. И въпреки всичко математиката и хокеят, а също плисираните поли и пеенето на химни за мен бяха просто обикновени учебни отговорности. Реших, че е време да се разделя с тези детинщини, когато започнах да премислям да аплайвам в университет. Само че не бях присъединила в сметките майка си.
Тя беше квинтесенция, или по-скоро подигравка, на това какво съставлява брачната половинка на един викарий, след това свещеник: притежаваше страховита памет за имената, лицата и проблемите на енориашите, крачеше достолепно по улицата със своя шал " Ермес " и умееше да беседва вежливо, само че неумолимо с прислужницата и градинаря.

Неоспоримо омагьосване съгласно всеки аршин, при всевъзможни условия. Колко ловко общуваше на равна нога с дамите с изопнати лица, които живееха в жилищните комплекси и палеха цигара от цигара, когато посещаваха кръжока " Майки и бебета " в криптата. Колко въздействащо звучеше историята за Бъдни вечер, когато я четеше на децата от " Барнардо ", скупчени в нозете й в нашата дневна. С какво достолепие предразположи архиепископа на Кентърбъри, който един път се отби на чай и бисквити, откакто бе благословил възобновената фасада на катедралата.

С Луси бяхме заточени на горния етаж по време на визитата му. И всичко това – в този момент следва сложната част – в комбиниране с безпрекословна безрезервност и зависимост на идеята на татко ми. Мама подпомагаше издигането му, служеше му, улесняваше всяка негова крачка по пътя му към върха. От чорапите, подредени в кутии, и изгладения стихар, окачен в дрешника, до кабинета без нито една прашинка и цялостната тишина вкъщи в събота, до момента в който той пишеше проповедта си. В подмяна искаше от него само – най-малко аз по този начин допускам – да я обича или най-малко да не я напусне.

Онова, което не бях проумяла за майка си обаче, беше фактът, че надълбоко под обичайна фасада се криеше издръжливото семенце на феминизма. Сигурна съм, че устните й в никакъв случай не са изговаряли тази дума, само че това няма значение. Увереността й ме плашеше. Мама съобщи, че е мой дълг като жена да отпътува за Кеймбридж и да последвам математика. Като жена ли? По това време и в нашата среда никой не говореше по този начин. Никоя жена не правеше нищо " като жена ". Моята майка обаче отсече, че няма да допусне да пропилея дарбата си. Искаше да съумея и да стана невероятна.

Трябваше да изградя същинска кариера в точните или инженерните науки, или в стопанската система. Позволи си да прибегне до изтърканото изказване, че всички благоприятни условия са отворени пред мен. Не било заслужено към сестра ми, че аз съм интелигентна и красива, а тя не е нито едно от двете. Щяло да стане още по-несправедливо, в случай че не се прицеля нависоко. Не схванах логиката на това изказване, само че нищо не споделих. Мама съобщи, че в никакъв случай няма да елементарни на мен и на себе си, в случай че отпътува да последвам британска литература и стана просто малко по-образована стопанка от самата нея. Имало заплаха да пропилея живота си. Това бяха думите й – за пръв и единствен път мама призна или загатна, че е недоволна от ориста си.

После притегли и татко ми за идеята си – епископа, както го наричахме със сестра ми. Един следобяд, когато се прибрах от учебно заведение, мама ми заяви, че той ме чака в кабинета си. Бях облякла зеления си блейзър с герба и девиза Nisi Dominus Vanum (Без Бог всичко е напусто) и начумерено се отпуснах в коженото му кресло, до момента в който той седеше значимо на бюрото си, ровеше из някакви документи и си тананикаше, подреждайки мислите си. Допусках, че ще тества върху мен притчата за гениите, само че татко ми реализира неочакван и удобен поврат. Беше проучил нещата. " Кеймбридж " доста желал да показва по какъв начин " отваря порти за модерния егалитарен свят ".

Поради бремето на трижди неприятния си шанс – класическата гимназия, фактът, че съм момиче, и напълно мъжката образователна дисциплинираност – сигурно щели да ме одобряват. Ако обаче съм желала да последвам британска литература (не бях изразявала намерено сходно желание, само че епископът не помнеше такива подробности), щяло да ми бъде доста по-трудно. След няма и седмица мама беше разговаряла с шефа на учебното заведение. Мобилизирани бяха учителите по някои предмети, които прибягнаха до всички причини на родителите ми и до някои свои, и най-после, несъмнено, не ми оставаше друго, с изключение на да се съглася.

Затова изоставих упоритостта си да последвам британска литература в " Дърам " или " Абъристуит ", където сигурно щях да се усещам добре, и вместо това се записах в колежа " Нюнам " в Кеймбридж. Още на първия семинар, който се организира в " Тринити ", разбрах какъв брой посредствена математичка съм. Първият учебен срок ме потисна и замалко да напусна. Недодялани момчета, изцяло лишени от сексапил или други човешки качества, като емпатия и познания по генеративна граматика, малко по-умни побратими на простаците, които бях смазвала на шах, зяпаха сластно, до момента в който се мъчех с неща, които за тях бяха даденост.

" А, сияйната девойка Фрум – възкликваше един от преподавателите, когато влизах в часа му всеки вторник заран. –Ваша синеока светлост! Елате да ни осветлите! " За преподавателите и състудентите ми беше явно, че няма метод да съумея, тъкмо тъй като съм хубаво момиче с къса пола и дълги руси къдрици. Истината е, че не успявах, тъй като бях като съвсем всички други хора –не изключително добра по математика, не и на нужното равнище. Направих всичко допустимо да се трансферира и да изучавам британски, френски и даже антропология, само че никой не ме искаше. По това време разпоредбите се съблюдаваха прецизно. Накратко, с цел да не ви изтезавам с дългата и тъжна история, демонстрирах твърдоглавие и най-после съумях да усвоя една трета от материала.

Съвсем небрежно прекосих през детството и юношеските си години, също толкоз кратко ще показва студентските. Не съм се качвала на лодка, със или без грамофон, не съм стъпвала в спектакъл –сцената ме кара да се усещам неудобно, не са ме арестували при размириците в хотел " Гардън Хаус ". Но изгубих девствеността си още през първия учебен срок, освен това като че ли няколко пъти, тъй като все ставаше безмълвно и несръчно, а след това имах приятна поредност от гаджета – шест, седем или осем през деветте семестъра. Спечелих си и няколко близки приятелки измежду дамите в колежа " Нюнам ".

Играех тенис и четях книги. Благодарение на майка си следвах не каквото би трябвало, само че не преставах да чета. В учебно заведение не бях чела доста лирика или драми, само че мисля, че романите доставяха по-голямо наслаждение на мен, в сравнение с приятелите ми от факултета по литература, принудени всяка седмица да пишат курсови работи за " Мидълмарч " или за " Панаир на суетата ". Прочитах на един мирис същите книги, от време на време говорех за тях, в случай че се намереше кой да изтърпи примитивните ми разсъждения, след това продължавах да чета. Така не мислех за математиката. Нещо повече (или в действителност нещо по-малко?), за мен то беше метод просто да не мисля.

Вече загатнах, че четях бързо. " Животът ни в този момент " изгълтах за четири следобеда, изтегната в леглото! Мигновено гълтах с очи цялостен абзац или фрагмент от текста. Трябваше единствено да оставя очите и мислите си да омекнат като восък и да снемат съответния отпечатък. За неспокойствие на близките, отгръщах страница след страница през няколко секунди с нетърпеливо и внезапно придвижване на китката. Нуждите ми бяха елементарни. Не обръщах огромно внимание на тематиките или на ловко подбраните думи и прескачах изтънчените описания на времето, пейзажите и интериорите.

Търсех герои, на които да допускам, с цел да се пробуди любознанието ми за това, което следва да им се случи. Най-общо избрах хората да се влюбват и разлюбват, само че не бях изключително срещу, в случай че опитат и нещо друго. Тривиално предпочитание, само че ми харесваше най-после някой да споделя: " Омъжи се за мен ". Романите без женски персонажи ми изглеждаха като безлюдна пустиня. Конрад ми се струваше непрогледен, както и множеството разкази на Киплинг или на Хемингуей. Не се впечатлявах и от репутацията на създателя. Четях всичко, коетоми попадне. Криминални романи, висока литература и всичко посред – не подминавах нищо.

Кой прочут разказ стартира толкоз плътно и съдържателно: " В деня, когато дойде тя, термометърът показваше трийсет и осем градуса "? Не е ли запаметяващо се? Няма ли незабавно да го познаете? Развеселих приятелите си в " Нюнам ", които следваха литература, с изказванието си, че " Долината на куклите " е толкоз добра, колкото и което и да е произведение на Джейн Остин. Смяха се, подкачаха ме с месеци. А не бяха чели нито ред от Джаклин Сюзан. Но на кого му пука? Кой в действителност се интересува от незрялото мнение на една провалила се математичка? Нито аз, нито приятелите ми. Поне в това отношение бях свободна.

Въпросът за студентските ми читателски привички не е отклоняване от тематиката. Тези книги ме водиха до кариерата ми в Разузнаването. През последната година приятелката ми Рона Кемп основа седмично списание, наречено – по какъв начин беше? "?Quis? ". Появяваха се и се проваляха десетки такива планове, само че нейното списание беше изпреварило времето заради смесването на високия и ниския жанр. Поезия и попмузика, политическа доктрина и злословия, струнни квартети и студентска мода, nouvelle vague и футбол. Десет години по-късно същата формула беше приложена на всички места.

Рона може и да не я е измислила, само че беше измежду първите, прозрели нейната прелест. Стигна до " Вог ", преминавайки през литературната прибавка на " Таймс ", а след това през бурни възходи и падения, като основаваше списания в Манхатън и Рио. Двойната въпросителна в името на първото й списание беше оригиналност, която й оказа помощ да обезпечи издаването на единайсет броя. Рона помнеше моя коментар за Сюзан и ме помоли да списвам постоянна графа, озаглавена " Какво прочетох предходната седмица ".

Указанията гласяха да съм " бъбрива и всеядна ". Фасулска работа! Пишех със същата лекост, с която говорех, нормално просто обобщих сюжета на книгите, през които таман бях пробягала, и в съзнателна автопародия от време на време подчертавах присъдата си с редица удивителни. Лекомислената ми и изпъстрена с алитерации прозаичност се приемаше добре. Няколко пъти непознати ме приближаваха на улицата да ми го кажат. Дори дочаках комплимент от шеговито настроения ми учител по математика. Това беше най-близкият ми допир до сладостния и омайващ балсам на студентската популярност

Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (926)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР