В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Животът и приключенията

...
В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Животът и приключенията
Коментари Харесай

Откъс от "Животът и приключенията на Джак Енгъл" на Уолт Уитман

В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Животът и приключенията на Джак Енгъл ", с създател Уолт Уитман, възложен от Издателство " Лист "

В рубриката " Четиво " публикуваме първа глава от " Животът и приключенията на Джак Енгъл ", пропуснат известен разказ на огромния американски стихотворец Уолт Уитман, който бе преоткрит преди 2 години и излезе в целокупност на британски език едвам предходната година. На български излиза тази седмица с помощта на издателство " Лист " и преводача Стефан Радев.

" Животът и приключенията на Джак Енгъл " излиза анонимно като подлистник във към този момент фиктивен американски вестник в средата на XIX век и е в известен за времето си романен род. До края на живота си създателят на " Тревни листа " не загатва за тази своя ранна творба. Любопитната история на откриването й може да прочетете тук.

Откъс от " Животът и приключенията на Джак Енгъл " на Уолт Уитман

I глава

Типичен представител на млада Америка – юрист в адвокатската фирма си; един парцалив старец; влизат Телемах и Одисей – подписана е договорка.
Точно в дванайсет и половина, когато обедното слънце припичаше над паважа на Уол Стрийт, юноша с благочестивото име Натанаил метна върху късо остригана¬та си глава сламена шапка, за която същата заран бе броил двайсет и пет цента, и разгласи желанието си да иде да обядва.
Надпис

КОВЪРТ
Адвокат

зяпаше стаята (кантора в центъра) от необятно отворената врата, запретена обратно, с цел да става течение; а същинският Ковърт в този миг подвигна взор от своята тапицирана маса във вътрешния апартамент. Килими, библиотеки, миризма на остаряло, огромен стол с кожени възглавнички и пердета, дръпнати на единствено едния от трите прозореца – освен това не до дъно отворени, – провъзгласяваха помещението за светая светих на тукашния самовластник.

Облеклото на този господин го причисляваше към Обществото на Приятелите, или Квакерите. Беше възвисок мъж, доста изкривен, с неясно, четвъртито, безпрепятствено избръснато лице; положителният физиономист не би могъл да сбърка особения лицемерно-набожен демонски взор в очите му. Подозирайки, че не наподобява добре в тази част на лицето си, господин Ковърт бе добил навика да свежда взора си надолу. В този случай обаче той огря помощника му за поръчки.

– Да, излизай на обяд, и двамата идете – сподели –... тъй като желая да остана самичък.
ИУигълсуърт, секретарят, запарен на тютюн дъртак – пушеше и дъвчеше тютюн безспирно, – напусна високата си табуретка в ъгъла, където постепенно бе преписвал документ.
Старият Уигълсуърт! Не мога да не кажа дума на прослава и горест по теб; тъй като Бог те бе дарил с добра душа, чудак подобен.

Едва ли има други сходни меланхолни облици като тия старци, които тук-таме се срещат из Ню Йорк, очевидно без поколение, напълно небогати, с устни, хлътнали във вътрешността към беззъбите венци, облечени в опърпани и мазни облекла, завършващи живота си на противоречивото поле сред почтеното недояждане и приюта за небогати. Старият Уигълсуърт бил в миналото състоятелен. Ключът към неговото обедняване и старческа бедност бе ни повече, ни по-малко пиянството. Той не се напиваше както си би трябвало, но и в никакъв случай не бе напълно изтрезнял.

Ковърт го нае на заплата от четири $ седмично. Ащо се отнася до упоменатия към този момент Натанаил, той беше малко момче с безгранична амбиция; висшата му цел бе някой ден да впряга личен избухлив кон по Трето Авеню. Междувременно пушеше евтини пури, прилежно сресваше по слепоочията си в прическа " сапунен кичур " * (Популярна през XIX в. прическа на членовете на нюйоркските банди: насапунисани, накъдрени и сресани обратно по слепоочията кичури. – Бел. пр.) своята блестяща кестенява коса, помиташе адвокатската фирма и изпълняваше поръчките, поспирайки от време на време, с цел да сдобри свада с думи или юмруци. Натанаил си беше самоуверен и имаше вродена податливост да постанова на другите личните си възгледи, в случай че е нужно – насила.

Освободен от наличието на двамината, господин Ковърт седеше и редуваше разсъждение и писане, до момента в който не приключи писмо, в което явно бе вложил обилни старания. После го сгъна, постави в плик, залепи и заключи в бюрото си.
Почукване на вратата.
– Влез.

Влизат двама. Единият – сърдечен мъж на междинна възраст от така наречен работническа класа. Другият е вашият преклонен прислужник, полагащ цялото това усърдие, с цел да опише свойте завършения за ваше забавление; името му е Джак Енгъл и по времето на това въведение е в напе¬рената възраст от двайсет години – по чорапи е висок към метър и осемдесет, окичен с чифт кафяви очи и подобаващи червени бузи, и най-нахално се заглежда по девойките, до момента в който се прибират по Насау Стрийт от службата в центъра.

– Господин Ковърт, допускам – сподели моят сателит.
– Същият, господине. Ще седнете ли?
– Казвам се Фостър – рече, до момента в който се настаняваше на стола и оставяше шапката си на масата. – Получили сте известие от мен оня ден, допускам?
– Ах, да, да – отвърна постепенно юристът. – Това, значи, е младежът?

– Това е младежът, господине, и сме пристигнали да забележим дали може да уредим работата. Вижте, желая той да стане юрист, а на него тая работа много-много не му се харесва и самичък не би я избрал. Но на мен ми е по сърце, а момчето ме слуша и се съгласи да учи правилно занаята една година. Ааз одобрих след това да му разреша да поеме по собствен си път.
– Не ви е наследник, ми се коства – сподели Ковърт.

– Не напълно – отвърна другият, – и въпреки всичко ми е толкоз непосредствен, че го имам като мой. Узнахте към този момент мислите ми и тъй като не съм отегчителен човек, бих желал да науча вашите.
– Ами във всеки случай, господин Фостър, ще го пробваме.

И след това, като се обърна към мен, рече: "
– Ако дойдеш на следващия ден предиобед, младежо, сред девет и 10, ще съм по-свободен за диалог и може напряко да почнем. Но те предизвестявам занапред, че ще зависи напълно от теб по какъв начин напредваш. Моята роля ще е единствено да ти покажа най-хубавия път.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (885)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР