В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Човекът, който разхождаше

В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Човекът, който разхождаше книги ", с създател Карстен Хен, възложен от Издателство " Ера "

Всяка вечер книжарят Карл Колхоф потегля по живописните улички на града, с цел да носи книги по домовете на своите най-верни клиенти. Приятелството им е особено - за него те са като обичани литературни герои, а за тях той е незаменима връзка със света.

Но един ден всичко се трансформира. Останал без работа, той губи най-голямата наслада в живота си. Единствено силата на думите и смелостта на едно деветгодишно момиче могат да окуражат Карл и клиентите му да открият още веднъж пътя един към различен.

" Човекът, който разхождаше книги " е трогателен, филантроп роман за това, което ни сплотява, затрогваща история, която носи топлота и религия в хората.

Карстен Хен е известен създател на повече от осемнайсет бестселъра. Авторът признава, че връзката му с тази книга е доста прочувствена, концепцията се заражда години преди да напише романа.

Откакто се е появил " Човекът, който разхождаше книги " неизменнно участва в европейските ранглисти за най-продавани книги.

Човекът, който разхождаше книгиС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Човекът, който разхождаше книги " на Карстен Хен

Карл постоянно се питаше за какво времето в романите се трансформира съгласно настроенията на основните герои. Самият той през днешния ден беше в ужасно въодушевление, само че времето в града не пожела да се съобрази с него. Той гореше от жадност за деяние, но небето се бе забулило в мръсно сиво и от издутите облаци падаха едри дъждовни капки. Карл подвигна яката на палтото си и реши към този момент да не отваря чадъра. Знаеше, че ще се намокри, само че все пак избра да изчака, до момента в който дъждът се ускори.

Подло време, в действителност. Подхождаше съвършено на настроението на Шаша.
Бе нахлупила шапката с подправени пилотски очила съвсем до носа. Днес представляваше тъжно слънце.
- Какво има?
- Онзи дръвник Симон! - думите прозвучаха като смъртоносно проклинание.

- Сладолед " Пингвин "? - попита Карл. Нали Шаша бе споделила, че сладоледът постоянно оправя настроението!
- Не желая! - отвърна настойчиво момичето.
- Две топки и пъстри захарни пръчици?
- Е, добре - съгласи се тя без съмнение. - Но в този момент, незабавно!

Ето по какъв начин стана по този начин, че Карл за първи път промени поредността в обиколката за разнасяне на книги.
Малката сладоледаджийница " Пино " през днешния ден оферираше шоколадов сос или захарни пръчици, Шаша изиска и двете. Карл също си взе топка сладолед.
Не искаше Шаша да яде сама.
Понеже сладолед не може да се яде с мрачна физиономия, лицата им скоро се разведриха.

- Какво направи Симон?
Шаша облиза потеклия по вафлената фунийка сладолед.
- През междучасието пристигна при мен и ме блъсна. Просто по този начин. Паднах в храстите. Одрасках си ръката - сподели му мястото. - Погледни! Има кръв!

Шаша знаеше, че раничката не е сериозна. Знаеше също, че Симон не я блъсна доста мощно и тя падна неприятно единствено тъй като учебната ѝ раница беше претъпкана. Симон се уплаши от глупавата си постъпка и избяга отговорно. Но когато в живота ѝ се случваше драма, тя обичаше да я разиграва до дъно.
- Сигурно те боли - промълви прочувствено Карл.
- И то по какъв начин!
- Да му духна ли?
- Глупости! Няма да помогне! Това е същинска рана!

Лечебното деяние на духането се бе изпарило дружно с вярата в Дядо Коледа и Великденския заек.
- Според мен този Симон е влюбен в теб.
- Затова ли ме блъска?
Шаша довърши сладоледа, с цел да скрие недоволството си от тази забележка.
- Да. Момчетата са такива. На тази възраст още не знаят по какъв начин да си приказват с девойките.
- Аха! Затова пък знаят по какъв начин да ги блъскат!

- Правилно. Даже си има особено разбиране: отрицателно контактуване. Значи е научно потвърдено.
- Въпреки това Симон е дръвник! - Шаша захапа вафлената фунийка.
На нейната възраст " момче " и " дръвник " са синоними, сподели си Карл.
- Всички момчета са малко тъпи - изясни с усмивка той. - Почакай, до момента в който станат мъже.
За страдание някои ставаха тъпи мъже.

- Искаш ли да намерим Симон и да го блъснем? - предложи Карл.
Шаша го изгледа изумена, след това се разсмя неудържимо и за малко да изпусне сладоледа. Мина много време, до момента в който се успокои.
- В никакъв случай! Не съм тъпа като него. Отиваме да носим книги!

Всичко, което би трябвало да знаете за: