Първият цигански конгрес от 1905 г.
В ромите е заложена вътрешна диалектика, която ги дърпа наляво
Легенда близка до клеветата инсинуира, че ромите са неорганизирани и бягат от политическия живот. Истината излиза на ярко още при започване на ХХ век. Тогава българските роми се събират на исторически конгрес. Високият конгрес раздвижи духовете освен у нас, само че и в планетарен мащаб.
През декември 1905 година столицата е разкрасена с шарени афиши за циганско заседание. Сбирката, която е нещо като пленум, ще се организира под купола на „ Цирк България “, гласят обявите. В уречения ден циркът едвам побира ромите.
На манежа излиза дребничък мъж и подвига ръка като Дантон. Множеството притихва. „ Господа роми! “, стартира ораторът. Публиката напълно замира. „ Славно коптско племе, пристигнало в тая земя в незнайни времена “, приветства ги той.
Циганският Дантон е юристът Марко Марков, един от най-образованите българи по това време. Родом от Тулча, учи във френско-немски интернат, след това в Робърт лицей и Николаевската гимназия. Продължава да се образова в Берн и Цюрих. Завършва юридически науки в Лиеж с купата лекар по право. Марков е сътрудник на „ Кьолнише цайтунг “, на брюкселския „ Реформ “, на букурещкия „ Телеграфул “.
Докторът е полиглот, знае съвършено френски, немски, британски, италиански, съветски, румънски и гръцки. Говори малко турски, на път е да овладее и циганския език. Речта му в цирка е разкрасена с латински сентенции и френски пословици. „ O tempora, o mores! “, вика по едно време Марков и мургавата публика полудява от екстаз.
Ораторът внушава на присъстващите, че е извънредно неотложно да се свика общоцигански конгрес. Пленумът праща писма до всички по-големи градове в княжеството. Взето е решение да се издава ежедневник „ Човешки права “, който ще излиза на български и френски.
Първи идват делегатите от Хасково, Кюстендил, Плевен и Бяла Слатина. После идват останалите, събира се циганският хайлайф на България.
Конгресът е открит на 19 декември 1905 година в локала „ Сан Стефано “. В 2 и 30 след пладне на трибуната се качва мухтарят на столичните роми Арамадан Алиов. Тъмен, наедрял, с шарена чалма на главата, с необятен пояс и гайтанлия сетре, той се обръща към залата: „ Аллах ярдъм еуън! Добре пристигнали! “
След него приказват Али Билялов и пловдивският пратеник Али Мутишев, който стартира речта си с „ Яшъсън княз Фердинанд! “ (Да живее княз Фердинанд!). Сетне се изправя самият Марко Марков. Предлага шестчленно бюро плюс касиер и деловодител. Избрани са единомислещо. Себе си Марков не предлага за ръководител, постът се подразбира.
„ Циганите, подхваща юристът, са или арийско племе от Индия, или пък са копти, т.е. египтяни. Дошли са на Балканския полуостров в 870 година по времето на император Никифор Византийски. Като министър-председател през 1901 година Петко Каравелов ги афишира за „ нисша раса “ и им лишава изборните права. “
„ Произхождението на Петко Каравелов е от каракачаните – ром е! – отсича авторитетно Марков. – Васил Д. Стоянов, един от създателите на Българското книжовно сдружение (БАН), също е с циганско родословие “, продължава ораторът.
Стенографските мемоари са съхранили финалът на речта: „ Ами в случай че се изселят, да кажем, ромите, кой ще калайдисва тенджурите по селата? Кой ще ни прави хамалък в столицата? (Гласове: Вярно-о-о.) Циганите, господа, са продуктивен народ и ние сме длъжни да им възстановим отнетите им права… (Ръкопляскания.) “
Конгресът получава приветствени телеграми от Видин, Силистра, Шумен и Варна. От своя страна делегатите пращат телеграма на Фердинанд. Подготвят и две депутации – едната за среща с княза, другата за свиждане с ръководителя на Народното събрание. „ Не сме нисша раса, упорстват ромите, изборният закон би трябвало да бъде поправен “.
Сред гостите на конгреса е Джеймс Баучер, сътрудник на лондонския „ Таймс “. Той бомбардира редакцията с дописки за събитието. Д-р Марков демонстрира на делегатите един брой и им превежда думата gipsy. Мургавите хукват към хотел „ България “ да благодарят на Баучър. Него обаче го няма и те заръчват на портиера да му каже доста здраве.
Кореспондентът на нюйоркския „ Ивнинг пост “ Албърт Сониксен също демонстрира жив интерес. Дори моли Марков да го разведе из новата циганска махала. Иска да се потопи в достоверната атмосфера, с цел да я съобщи оттатък океана, където тъкмо по това време още веднъж нашумява индианският въпрос.
Циганите носят името си от река Цингани в сегашен Иран, чиито крайбрежия населяват в древността. Между V и X век се разселват в страните на Предна Азия и оттова на запад. В това придвижване в действителност минават през Египет, което дава съображение на доктор Марков да ги изкара потомци на фараоните.
В ромите е заложена и друга, вътрешна диалектика, която непрекъснато ги дърпа наляво.
„ Карл Маркс бе споделил от дълго време – напомня Симеон Радев, – че съветската гражданска война ще бъде начало на най-великото гражданско придвижване в Европа, само че той не е подозирал какво крупно присъединяване ще вземат в него ромите. Със своята метода на обществен материализъм той не бе можал да открие тия съкровени усеща на гражданственост, които са се криели в романтическата душа на циганина… “
Циганският трибун Марко Марков залита по стилните тогава социалистически хрумвания и умишлено ориентира Първия цигански конгрес вляво от центъра. Оттогава насетне видни теоретици на марксизма-ленинизма потвърждават, че ромите могат пълноценно да се осъществят единствено в изискванията на обективен публичен строй. Във фундаменталния труд „ Циганското население в НР България по пътя на социализма “ написа:
„ Социалистическата гражданска война в България, революционните промени във всички браншове на живота, бурният напредък на нашата стопанска система и просвета, специфичните грижи на Партията, мероприятията на националната власт и дейната активност на Отечествения фронт разсъниха креативните сили на циганското население… “
Легенда близка до клеветата инсинуира, че ромите са неорганизирани и бягат от политическия живот. Истината излиза на ярко още при започване на ХХ век. Тогава българските роми се събират на исторически конгрес. Високият конгрес раздвижи духовете освен у нас, само че и в планетарен мащаб.
През декември 1905 година столицата е разкрасена с шарени афиши за циганско заседание. Сбирката, която е нещо като пленум, ще се организира под купола на „ Цирк България “, гласят обявите. В уречения ден циркът едвам побира ромите.
На манежа излиза дребничък мъж и подвига ръка като Дантон. Множеството притихва. „ Господа роми! “, стартира ораторът. Публиката напълно замира. „ Славно коптско племе, пристигнало в тая земя в незнайни времена “, приветства ги той.
Циганският Дантон е юристът Марко Марков, един от най-образованите българи по това време. Родом от Тулча, учи във френско-немски интернат, след това в Робърт лицей и Николаевската гимназия. Продължава да се образова в Берн и Цюрих. Завършва юридически науки в Лиеж с купата лекар по право. Марков е сътрудник на „ Кьолнише цайтунг “, на брюкселския „ Реформ “, на букурещкия „ Телеграфул “.
Докторът е полиглот, знае съвършено френски, немски, британски, италиански, съветски, румънски и гръцки. Говори малко турски, на път е да овладее и циганския език. Речта му в цирка е разкрасена с латински сентенции и френски пословици. „ O tempora, o mores! “, вика по едно време Марков и мургавата публика полудява от екстаз.
Ораторът внушава на присъстващите, че е извънредно неотложно да се свика общоцигански конгрес. Пленумът праща писма до всички по-големи градове в княжеството. Взето е решение да се издава ежедневник „ Човешки права “, който ще излиза на български и френски.
Първи идват делегатите от Хасково, Кюстендил, Плевен и Бяла Слатина. После идват останалите, събира се циганският хайлайф на България.
Конгресът е открит на 19 декември 1905 година в локала „ Сан Стефано “. В 2 и 30 след пладне на трибуната се качва мухтарят на столичните роми Арамадан Алиов. Тъмен, наедрял, с шарена чалма на главата, с необятен пояс и гайтанлия сетре, той се обръща към залата: „ Аллах ярдъм еуън! Добре пристигнали! “
След него приказват Али Билялов и пловдивският пратеник Али Мутишев, който стартира речта си с „ Яшъсън княз Фердинанд! “ (Да живее княз Фердинанд!). Сетне се изправя самият Марко Марков. Предлага шестчленно бюро плюс касиер и деловодител. Избрани са единомислещо. Себе си Марков не предлага за ръководител, постът се подразбира.
„ Циганите, подхваща юристът, са или арийско племе от Индия, или пък са копти, т.е. египтяни. Дошли са на Балканския полуостров в 870 година по времето на император Никифор Византийски. Като министър-председател през 1901 година Петко Каравелов ги афишира за „ нисша раса “ и им лишава изборните права. “
„ Произхождението на Петко Каравелов е от каракачаните – ром е! – отсича авторитетно Марков. – Васил Д. Стоянов, един от създателите на Българското книжовно сдружение (БАН), също е с циганско родословие “, продължава ораторът.
Стенографските мемоари са съхранили финалът на речта: „ Ами в случай че се изселят, да кажем, ромите, кой ще калайдисва тенджурите по селата? Кой ще ни прави хамалък в столицата? (Гласове: Вярно-о-о.) Циганите, господа, са продуктивен народ и ние сме длъжни да им възстановим отнетите им права… (Ръкопляскания.) “
Конгресът получава приветствени телеграми от Видин, Силистра, Шумен и Варна. От своя страна делегатите пращат телеграма на Фердинанд. Подготвят и две депутации – едната за среща с княза, другата за свиждане с ръководителя на Народното събрание. „ Не сме нисша раса, упорстват ромите, изборният закон би трябвало да бъде поправен “.
Сред гостите на конгреса е Джеймс Баучер, сътрудник на лондонския „ Таймс “. Той бомбардира редакцията с дописки за събитието. Д-р Марков демонстрира на делегатите един брой и им превежда думата gipsy. Мургавите хукват към хотел „ България “ да благодарят на Баучър. Него обаче го няма и те заръчват на портиера да му каже доста здраве.
Кореспондентът на нюйоркския „ Ивнинг пост “ Албърт Сониксен също демонстрира жив интерес. Дори моли Марков да го разведе из новата циганска махала. Иска да се потопи в достоверната атмосфера, с цел да я съобщи оттатък океана, където тъкмо по това време още веднъж нашумява индианският въпрос.
Циганите носят името си от река Цингани в сегашен Иран, чиито крайбрежия населяват в древността. Между V и X век се разселват в страните на Предна Азия и оттова на запад. В това придвижване в действителност минават през Египет, което дава съображение на доктор Марков да ги изкара потомци на фараоните.
В ромите е заложена и друга, вътрешна диалектика, която непрекъснато ги дърпа наляво.
„ Карл Маркс бе споделил от дълго време – напомня Симеон Радев, – че съветската гражданска война ще бъде начало на най-великото гражданско придвижване в Европа, само че той не е подозирал какво крупно присъединяване ще вземат в него ромите. Със своята метода на обществен материализъм той не бе можал да открие тия съкровени усеща на гражданственост, които са се криели в романтическата душа на циганина… “
Циганският трибун Марко Марков залита по стилните тогава социалистически хрумвания и умишлено ориентира Първия цигански конгрес вляво от центъра. Оттогава насетне видни теоретици на марксизма-ленинизма потвърждават, че ромите могат пълноценно да се осъществят единствено в изискванията на обективен публичен строй. Във фундаменталния труд „ Циганското население в НР България по пътя на социализма “ написа:
„ Социалистическата гражданска война в България, революционните промени във всички браншове на живота, бурният напредък на нашата стопанска система и просвета, специфичните грижи на Партията, мероприятията на националната власт и дейната активност на Отечествения фронт разсъниха креативните сили на циганското население… “
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ