Таймс: Юнкер оставя ЕС в разруха
В речта си „ За положението на Европейския съюз “ ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер без непотребна невзискателност обрисува ласкава картина на континента, подготвен за промени и за растяща роля в международните каузи.
Той отбелязва, че по време на неговото председателство са били открити 12 млн. нови работни места. С особена горделивост Юнкер пътува по света като началник на най-големия в света обединен пазар.
Само че, по-трезвата оценка на положението на нещата би трябвало да включва засилващите се търкания сред Брюксел и страни членки на Европейски Съюз в Централна Европа и острото неодобрение на страните от южните страни на континента, от отсъствието на общоевропейска взаимност в метода към казуса с миграцията. Освен това основаването на нови работни места би трябвало да се прави оценка на фона на 15-процентната безработица измежду младежите.
Претенциите на Европейски Съюз да се смята за проектант на мира следва да се съпоставят с неуспеха на напъните за реализиране на съглашения сред Русия и Украйна по отношение на противозаконното анексиране на Крим. Завършващият престой на Юнкер на поста ръководител на Еврокомисията е засенчен от усилването на популистките настроения. Преди четири години, излизайки с аналогично послание към Европарламента, той даде обещание да реализира взаимно съгласие с Англия. Това явно не се случи.
Разбира се, отговорността за тези проблеми не лежи единствено върху Жан-Клод Юнкер, само че той прояви необикновен гений да трансформира зараждащите проблеми в пълномащабна рецесия. Наказателните ограничения, признати в Европарламента против Унгария, са проява на това до каква степен неприятелски и несклоняем е станал тона на вътрешноевропейските диспути.
Много от претенциите към Будапеща са обосновани, само че политиката на преобразяване на член на Европейски Съюз в парий, вместо да се ускорява взаимоотношението, беше обречена на неуспех. Сега пред лицето на натиска и заплашването от страна на Брюксел унгарският министър председател Виктор Орбан се нарежда като герой за националния суверенитет.
В центъра на различията е отводът на Унгария, както и на редица други страни от Централна Европа, да извършват предписаните от Брюксел наложителни квоти за банкет на имигранти. Този отвод е считан от Брюксел и Берлин за израз на плашливост и подло изменничество към европейската взаимност. По-важното, обаче, е, че той показва цялостния неуспех на политиката на Европейски Съюз по въпроса за неконтролируемата всеобща имиграция.
Във Варшава и в Будапеща на разделянето сред Запада и Изтока на Евросъюза се гледа като на спор сред самозвани арбитри на европейските ориси в Париж и Берлин и дребните страни, за които е планувана ориста единствено на послушни реализатори на измислените от други правила. Юнкер е задължен да издига мост сред тези две позиции. Вместо това той изгори този мост.
Изглежда, че ръководителят на Еврокомисията има вяра в своята дарба да докара Европейски Съюз до система от полезности, различна на тази, която предлага администрацията на президента Доналд Тръмп. В резултат на това той води Комисията към задънена улица, в края на която е неизбежното намаляване на западния съюз.
На Англия е належащо намирането на компромис сред твърдата позиция на Еврокомисията по Брекзит (Юнкер още веднъж изключи опцията от изборен метод към статута на единния пазар) и неговите заявления за тясно съдействие в региона на политиката, стопанската система и сигурността “, се споделя в заключението на коментара. Ако такова партньорство докара Англия до усилване на враждебното опълчване със Съединени американски щати, то надали ще подхожда на нашите ползи. Времето на председателството на Юнкер доближава към своя край, както наближава и края на участието на Англия в Европейски Съюз. Приемникът на Юнкер би трябвало да се концентрира на основополагащия принцип, който той по този начин и не смогна да съблюдава: че за оцеляването си Евросъюзът се нуждае от реформиране на всички нива. /БГНЕС
--------
Анализ на в. „ Таймс “.
Той отбелязва, че по време на неговото председателство са били открити 12 млн. нови работни места. С особена горделивост Юнкер пътува по света като началник на най-големия в света обединен пазар.
Само че, по-трезвата оценка на положението на нещата би трябвало да включва засилващите се търкания сред Брюксел и страни членки на Европейски Съюз в Централна Европа и острото неодобрение на страните от южните страни на континента, от отсъствието на общоевропейска взаимност в метода към казуса с миграцията. Освен това основаването на нови работни места би трябвало да се прави оценка на фона на 15-процентната безработица измежду младежите.
Претенциите на Европейски Съюз да се смята за проектант на мира следва да се съпоставят с неуспеха на напъните за реализиране на съглашения сред Русия и Украйна по отношение на противозаконното анексиране на Крим. Завършващият престой на Юнкер на поста ръководител на Еврокомисията е засенчен от усилването на популистките настроения. Преди четири години, излизайки с аналогично послание към Европарламента, той даде обещание да реализира взаимно съгласие с Англия. Това явно не се случи.
Разбира се, отговорността за тези проблеми не лежи единствено върху Жан-Клод Юнкер, само че той прояви необикновен гений да трансформира зараждащите проблеми в пълномащабна рецесия. Наказателните ограничения, признати в Европарламента против Унгария, са проява на това до каква степен неприятелски и несклоняем е станал тона на вътрешноевропейските диспути.
Много от претенциите към Будапеща са обосновани, само че политиката на преобразяване на член на Европейски Съюз в парий, вместо да се ускорява взаимоотношението, беше обречена на неуспех. Сега пред лицето на натиска и заплашването от страна на Брюксел унгарският министър председател Виктор Орбан се нарежда като герой за националния суверенитет.
В центъра на различията е отводът на Унгария, както и на редица други страни от Централна Европа, да извършват предписаните от Брюксел наложителни квоти за банкет на имигранти. Този отвод е считан от Брюксел и Берлин за израз на плашливост и подло изменничество към европейската взаимност. По-важното, обаче, е, че той показва цялостния неуспех на политиката на Европейски Съюз по въпроса за неконтролируемата всеобща имиграция.
Във Варшава и в Будапеща на разделянето сред Запада и Изтока на Евросъюза се гледа като на спор сред самозвани арбитри на европейските ориси в Париж и Берлин и дребните страни, за които е планувана ориста единствено на послушни реализатори на измислените от други правила. Юнкер е задължен да издига мост сред тези две позиции. Вместо това той изгори този мост.
Изглежда, че ръководителят на Еврокомисията има вяра в своята дарба да докара Европейски Съюз до система от полезности, различна на тази, която предлага администрацията на президента Доналд Тръмп. В резултат на това той води Комисията към задънена улица, в края на която е неизбежното намаляване на западния съюз.
На Англия е належащо намирането на компромис сред твърдата позиция на Еврокомисията по Брекзит (Юнкер още веднъж изключи опцията от изборен метод към статута на единния пазар) и неговите заявления за тясно съдействие в региона на политиката, стопанската система и сигурността “, се споделя в заключението на коментара. Ако такова партньорство докара Англия до усилване на враждебното опълчване със Съединени американски щати, то надали ще подхожда на нашите ползи. Времето на председателството на Юнкер доближава към своя край, както наближава и края на участието на Англия в Европейски Съюз. Приемникът на Юнкер би трябвало да се концентрира на основополагащия принцип, който той по този начин и не смогна да съблюдава: че за оцеляването си Евросъюзът се нуждае от реформиране на всички нива. /БГНЕС
--------
Анализ на в. „ Таймс “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ