Глобализацията е мъртва, да живее глобализацията!
В продължение на три десетилетия бизнесът и държавните управления по света смятаха, че икономическата и финансовата глобализация ще продължи с бързи темпове. Но макар че през последните години интернационалният ред е подложен на напън и концепцията за деглобализация набира от ден на ден фенове, данните демонстрират, че глобализацията не толкоз завършва, колкото се трансформира. Това е главният извод от разбор на водещият икономист и президент на Queens’ College към Университета в Кеймбридж Мохамед А. Ел-Ериан за MarketWatch, отдаден на измененията в световната стопанска система през последните години. “Не доста от дълго време изглеждаше, че световната икономическа и финансова интеграция няма граници. В продължение на десетилетия изгодите от глобализацията изглеждаха явни и неоспорими. Взаимосвързаността на производството, потреблението и капиталовите потоци предоставяше на потребителите по-широк избор на атрактивни цени, позволяваше на фирмите да уголемяват пазарите си и подобряваше успеваемостта на веригите за доставки ”, написа той и прибавя още няколко резултата от това - световните финансови пазари разшириха достъпа до заеми и понижиха цената им както за частните, по този начин и за обществените кредитополучатели, а технологиите в огромна степен обезсмислиха националните граници от позиция на стопанската система и финансите.
В същото време обаче до момента в който глобализацията усъвършенства работата на пазарите, доста общности и страни не съумяват да се възползват от нейните преимущества. Напротив. А резултатът от това е отпор и клатушкане към концепциите на деглобализацията, образци за което е излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз и избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати през 2016 г. “Съединените щати влязоха в митническа война с Китай, което задълбочи разделянето сред двете стопански сили. Междувременно западните консуматори все по-остро отхвърлят нарушаването на човешките права и замърсяването на околната среда, а нахлуването на съветските войски в Украйна докара до невиждани наказания против Русия, която е страна от Г-20, и до изключването ѝ от интернационалната платежна система ”, обрисува картината от последната година Ел-Ериан. Но значи ли това край за глобализацията като теория? Не и съгласно икономиста.
Край или ново начало? Президентът на Queens’ College твърди, че вместо внезапно превръщане на хода на събитията от последните 30 години, наподобява доста по-вероятно “да навлизаме в ера на фрагментирана глобализация, характеризираща се със заменяне, а не с отказване ”. Пример за това е режимът на наказания, натрапен на Русия. През миналата година рестриктивните мерки, въведени от Европейски Съюз и Съединени американски щати, всъщност не понижиха значително износа на нефт от страната, а го пренасочиха към Китай и Индия. По същия метод, вместо да слагат съветската стопанска система на колене, както мнозина предвидиха, всеобхватните наказания свиха нейния Брутният вътрешен продукт единствено с 2%, защото Москва откри способи да преориентира и пренасочи както вътрешните, по този начин и външните си действия. “Още по-обезпокоително е, че Русия и някои от нейните съдружници реализираха прогрес в основаването на паралелна система за трансгранични заплащания и сетълмент, въпреки и обикновена и неефективна ”, написа още Ел-Ериан и подчертава: “Тази наклонност евентуално ще се резервира през идващите няколко години, защото фирмите от ден на ден диверсифицират веригите си за доставки от Китай, а западните държавни управления стартират да гледат все по покрай границите си в устрема да поддържат производството на сериозни първични материали и износа на чувствителни артикули и технологии ”.
Смяна на подхода
Тази композиция от геополитически разтърсвания, корпоративни тактики и изменящи се публични полезности се чака да повлияе на моделите на търговия и вложения по няколко съществени оси. На първо място, защото фирмите избират устойчивостта пред успеваемостта, те от ден на ден ще трансформират метода си към веригите за доставки, изключително когато съображенията за сигурност придобият по-голяма тежест в комерсиалните връзки. Според икономиста тогава фирмите ще се откажат от шерването на риска и общите партньорства и ще преминат към по-ограничени съглашения. “Въпреки че този развой също ще докара до появяването на печеливши и губещи, кои ще бъдат в едната и кои в другата група ще зависи в забележителна степен от това по какъв начин политиците се приспособяват към новия модел на действие на световната стопанска система. Мексико, да вземем за пример, ще завоюва от американското пренасочване, както и от прекосяването на корпоративния бранш към по-диверсифицирани вериги за доставки. И въпреки всичко, както признава и самото мексиканско държавно управление, условното търсене няма да се трансформира в действително търсене, в случай че политиците не ускорят напредъка в области като инфраструктура, чиста сила и дерегулации ”, показва Ел-Ериан. Освен това в свят, в който семействата интензивно заобикалят избрани търговски взаимоотношения, държавните управления и предприятията ще би трябвало да работят по-усилено, с цел да разработят други възможности. Това значи, че бизнесът би трябвало да работи с политиците, с цел да улесни комплицирания по своята същина развой на пренастройване на веригите за доставки, както и екологичния преход. Националните и международните политици би трябвало да преразгледат метода си на мислене и работа, а дълготрайните вложители би трябвало да включат в тактиките си за систематизиране на средства по-сложни геополитически, социално-политически и екологични разбори, предизвестява икономистът в разбора си за MarketWatch и обобщава: “Въпреки че някои може да считат фразата " фрагментирана глобализация " за оксиморон, аз имам вяра, че това е най-вероятният сюжет за международната стопанска система ”. По различен метод казано: “Глобализацията е мъртва, да живее глобализацията! ”
В същото време обаче до момента в който глобализацията усъвършенства работата на пазарите, доста общности и страни не съумяват да се възползват от нейните преимущества. Напротив. А резултатът от това е отпор и клатушкане към концепциите на деглобализацията, образци за което е излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз и избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати през 2016 г. “Съединените щати влязоха в митническа война с Китай, което задълбочи разделянето сред двете стопански сили. Междувременно западните консуматори все по-остро отхвърлят нарушаването на човешките права и замърсяването на околната среда, а нахлуването на съветските войски в Украйна докара до невиждани наказания против Русия, която е страна от Г-20, и до изключването ѝ от интернационалната платежна система ”, обрисува картината от последната година Ел-Ериан. Но значи ли това край за глобализацията като теория? Не и съгласно икономиста.
Край или ново начало? Президентът на Queens’ College твърди, че вместо внезапно превръщане на хода на събитията от последните 30 години, наподобява доста по-вероятно “да навлизаме в ера на фрагментирана глобализация, характеризираща се със заменяне, а не с отказване ”. Пример за това е режимът на наказания, натрапен на Русия. През миналата година рестриктивните мерки, въведени от Европейски Съюз и Съединени американски щати, всъщност не понижиха значително износа на нефт от страната, а го пренасочиха към Китай и Индия. По същия метод, вместо да слагат съветската стопанска система на колене, както мнозина предвидиха, всеобхватните наказания свиха нейния Брутният вътрешен продукт единствено с 2%, защото Москва откри способи да преориентира и пренасочи както вътрешните, по този начин и външните си действия. “Още по-обезпокоително е, че Русия и някои от нейните съдружници реализираха прогрес в основаването на паралелна система за трансгранични заплащания и сетълмент, въпреки и обикновена и неефективна ”, написа още Ел-Ериан и подчертава: “Тази наклонност евентуално ще се резервира през идващите няколко години, защото фирмите от ден на ден диверсифицират веригите си за доставки от Китай, а западните държавни управления стартират да гледат все по покрай границите си в устрема да поддържат производството на сериозни първични материали и износа на чувствителни артикули и технологии ”.
Смяна на подхода
Тази композиция от геополитически разтърсвания, корпоративни тактики и изменящи се публични полезности се чака да повлияе на моделите на търговия и вложения по няколко съществени оси. На първо място, защото фирмите избират устойчивостта пред успеваемостта, те от ден на ден ще трансформират метода си към веригите за доставки, изключително когато съображенията за сигурност придобият по-голяма тежест в комерсиалните връзки. Според икономиста тогава фирмите ще се откажат от шерването на риска и общите партньорства и ще преминат към по-ограничени съглашения. “Въпреки че този развой също ще докара до появяването на печеливши и губещи, кои ще бъдат в едната и кои в другата група ще зависи в забележителна степен от това по какъв начин политиците се приспособяват към новия модел на действие на световната стопанска система. Мексико, да вземем за пример, ще завоюва от американското пренасочване, както и от прекосяването на корпоративния бранш към по-диверсифицирани вериги за доставки. И въпреки всичко, както признава и самото мексиканско държавно управление, условното търсене няма да се трансформира в действително търсене, в случай че политиците не ускорят напредъка в области като инфраструктура, чиста сила и дерегулации ”, показва Ел-Ериан. Освен това в свят, в който семействата интензивно заобикалят избрани търговски взаимоотношения, държавните управления и предприятията ще би трябвало да работят по-усилено, с цел да разработят други възможности. Това значи, че бизнесът би трябвало да работи с политиците, с цел да улесни комплицирания по своята същина развой на пренастройване на веригите за доставки, както и екологичния преход. Националните и международните политици би трябвало да преразгледат метода си на мислене и работа, а дълготрайните вложители би трябвало да включат в тактиките си за систематизиране на средства по-сложни геополитически, социално-политически и екологични разбори, предизвестява икономистът в разбора си за MarketWatch и обобщава: “Въпреки че някои може да считат фразата " фрагментирана глобализация " за оксиморон, аз имам вяра, че това е най-вероятният сюжет за международната стопанска система ”. По различен метод казано: “Глобализацията е мъртва, да живее глобализацията! ”
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ