Жак Атали: Прекратете възхвалата на авторитарните режими
В продължение на години в главните кръгове на въздействие в демократичните страни, както интелектуални, по този начин и бизнес, беше станало съвременно да се възхваляват властническите режими. Първите приветстваха дълготрайната визия на техните водачи, а вторите – икономическата им успеваемост и комерсиална надеждност.
Така в двете крайности на политическия набор на демокрациите хората се възхищаваха, завиждаха и мечтаеха да имитират практиките на най-лошите диктатури. Мнозина към момента го вършат:
Те споделят, че Китайската комунистическа партия е постигнала най-невероятното икономическо догонване в историята на човечеството, трансформирайки страната в най-голямата фабрика в света, произвеждаща забележителна част от колите и телефоните, които се употребяват на Запад. Тези фенове си затваряха и не престават да си затварят очите за нарушаванията на човешките права, употребата на служащите, разграбването на природата; те даже стигнаха до такава степен да се възхищават на абсолютния надзор над страната на Си Цзинпин на последния конгрес на комунистическата партия; Същите хора до неотдавна се възхищаваха на метода, по който китайските управляващи съумяха да наложат упоритостта за нулев коронавирус, без да виждат, че това е единствено резултат от цялостния неуспех на партията в ръководството на пандемията – от отричането на действителността първоначално до неуспеха в производството на китайски ваксини и отхвърли от западни ваксини.
Възхищаваха се, а някои към момента се възхищават, на способността на съветския президент да ръководи голяма страна с стоманен пестник и да се опълчва на американското влияние; възхищаваха се и на способността на иранските водачи да запазят своята културна и политическа автономност против целия Запад.
Този триумф даже беше теоретично аргументиран и беше измислено понятието " нелиберализъм ", с цел да се опишат към момента демократичните режими, които се пробват да имитират допустимо най-добре тоталитарните модели: Турският стратегически самостоятелен режим, унгарският популизъм, италианското глаголене, а в различен подтекст - гордото в началото обаяние на Брекзит - всички те предизвикваха и към момента провокират удивление у мнозина.
Тези буревестници на тоталитарния ред (и неговите почитатели), настроени против демократичната безредица, не желаеха и не желаят да видят очевидното: никоя стопанска система не може да се развива стабилно без подражателство и конкуренция, т.е. без пазара, който самичък по себе си не е резистентен без отбрана на самостоятелните права, поставяйки завършек на произвола и позволявайки на всеки да отстоява някои съществени права, по-специално свободата да търси, твори, мисли, написа, приказва, взема решение и да има благосъстоятелност: затова пазарът се нуждае от демокрация; демокрацията се нуждае от пазара.
Ако не одобряват да се развиват към народна власт, властническите режими могат единствено да насочат пристрастеностите на хората си към нещо друго от самостоятелния триумф, т.е. към зложелател от вътрешната страна или извън. С други думи, един властнически режим в никакъв случай няма да може да разчита на процъфтяваща стопанска система в дълготраен проект, без да се трансформира в народна власт, както направиха Испания и Чили; или, назад, без да се преобърне в властническа стопанска система, подготвяйки се за война.
Точно на това сме очевидци през днешния ден в Русия: общество, което не е в положение да подсигурява върховенството на закона, защитаващо самостоятелните свободи, може да се трансформира само в нападателна робия. Това е, което скоро ще забележим в Китай и Иран, чиито режими ще могат да оцелеят единствено като стават все по-твърди, даже до степен да влязат в спорове със съседите си: би трябвало да сме подготвени режимите в тези две страни да стартират войни, с цел да оцелеят.
Един ден и други страни могат да създадат същото: Турция против Сирия; Северна Корея против Япония. И някои други.
Тези войни ще бъдат избегнати не посредством усмиряване на тези режими, а като се помогне на хората да се отърват от своите тирани.
Демокрацията, която би могла да се наложи по-късно, в никакъв случай няма да бъде съвършена. В началото тя даже ще бъде доста несъвършена, до степен да може да попадне още веднъж в лапите на нов тиранин, както видяхме в Русия след неуспеха на Елцин. Във всеки случай тази народна власт ще има същите хиляди дефекти като нашата, дефекти, които могат да бъдат усъвършенствани: нежни държавни управления, които не са чувствителни към условията на дълготрайния план; медии, които са загрижени за рейтингите до степен да вършат театър от най-лошите; чудовищно неравноправие.
Преводът е на БГНЕС
Така в двете крайности на политическия набор на демокрациите хората се възхищаваха, завиждаха и мечтаеха да имитират практиките на най-лошите диктатури. Мнозина към момента го вършат:
Те споделят, че Китайската комунистическа партия е постигнала най-невероятното икономическо догонване в историята на човечеството, трансформирайки страната в най-голямата фабрика в света, произвеждаща забележителна част от колите и телефоните, които се употребяват на Запад. Тези фенове си затваряха и не престават да си затварят очите за нарушаванията на човешките права, употребата на служащите, разграбването на природата; те даже стигнаха до такава степен да се възхищават на абсолютния надзор над страната на Си Цзинпин на последния конгрес на комунистическата партия; Същите хора до неотдавна се възхищаваха на метода, по който китайските управляващи съумяха да наложат упоритостта за нулев коронавирус, без да виждат, че това е единствено резултат от цялостния неуспех на партията в ръководството на пандемията – от отричането на действителността първоначално до неуспеха в производството на китайски ваксини и отхвърли от западни ваксини.
Възхищаваха се, а някои към момента се възхищават, на способността на съветския президент да ръководи голяма страна с стоманен пестник и да се опълчва на американското влияние; възхищаваха се и на способността на иранските водачи да запазят своята културна и политическа автономност против целия Запад.
Този триумф даже беше теоретично аргументиран и беше измислено понятието " нелиберализъм ", с цел да се опишат към момента демократичните режими, които се пробват да имитират допустимо най-добре тоталитарните модели: Турският стратегически самостоятелен режим, унгарският популизъм, италианското глаголене, а в различен подтекст - гордото в началото обаяние на Брекзит - всички те предизвикваха и към момента провокират удивление у мнозина.
Тези буревестници на тоталитарния ред (и неговите почитатели), настроени против демократичната безредица, не желаеха и не желаят да видят очевидното: никоя стопанска система не може да се развива стабилно без подражателство и конкуренция, т.е. без пазара, който самичък по себе си не е резистентен без отбрана на самостоятелните права, поставяйки завършек на произвола и позволявайки на всеки да отстоява някои съществени права, по-специално свободата да търси, твори, мисли, написа, приказва, взема решение и да има благосъстоятелност: затова пазарът се нуждае от демокрация; демокрацията се нуждае от пазара.
Ако не одобряват да се развиват към народна власт, властническите режими могат единствено да насочат пристрастеностите на хората си към нещо друго от самостоятелния триумф, т.е. към зложелател от вътрешната страна или извън. С други думи, един властнически режим в никакъв случай няма да може да разчита на процъфтяваща стопанска система в дълготраен проект, без да се трансформира в народна власт, както направиха Испания и Чили; или, назад, без да се преобърне в властническа стопанска система, подготвяйки се за война.
Точно на това сме очевидци през днешния ден в Русия: общество, което не е в положение да подсигурява върховенството на закона, защитаващо самостоятелните свободи, може да се трансформира само в нападателна робия. Това е, което скоро ще забележим в Китай и Иран, чиито режими ще могат да оцелеят единствено като стават все по-твърди, даже до степен да влязат в спорове със съседите си: би трябвало да сме подготвени режимите в тези две страни да стартират войни, с цел да оцелеят.
Един ден и други страни могат да създадат същото: Турция против Сирия; Северна Корея против Япония. И някои други.
Тези войни ще бъдат избегнати не посредством усмиряване на тези режими, а като се помогне на хората да се отърват от своите тирани.
Демокрацията, която би могла да се наложи по-късно, в никакъв случай няма да бъде съвършена. В началото тя даже ще бъде доста несъвършена, до степен да може да попадне още веднъж в лапите на нов тиранин, както видяхме в Русия след неуспеха на Елцин. Във всеки случай тази народна власт ще има същите хиляди дефекти като нашата, дефекти, които могат да бъдат усъвършенствани: нежни държавни управления, които не са чувствителни към условията на дълготрайния план; медии, които са загрижени за рейтингите до степен да вършат театър от най-лошите; чудовищно неравноправие.
Преводът е на БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ