Бизнесът с дрехи секънд хенд загива! Вижте защо
В продължение на десетилетия контейнерите за дарения в богатите страни бяха методът хората да се отърват от ненужните им облекла – без да изпитват виновност, че ги изхвърлят.
Във виртуозен и печеливш цикъл световна мрежа от търговци събират тези облекла, претеглят ги и ги транспортират до други страни, с цел да бъдат рециклирани, носени още веднъж или пък да бъдат превърнати в килими или заряд за нещо друго.
Сега този цикъл се разпада. Модните трендове се забързват, новите облекла стават толкоз евтини, колкото са и употребяваните, а бедните страни обръщат тил на търговията с облекла втора употреба.
Без съществени промени в метода, по който облеклата се вършат и търгуват това може да докара до екологична злополука, написа Адам Минтър за " Bloomberg ", представена от Днес бг.
Никой не е по-наясно с тази смяна от 200-те предприятия, заети с преработването на облекла в прежда и одеяла в Панипат, Индия.
На 55 благи северно от Делхи прашният град с 450 000 души население е най-големият център в света за преработване на вълнени дрехи в продължение на най-малко две десетилетия, трансформирайки се в основен пункт за търговията с облекла втора употреба, чийто оборот стига $4 милиарда
В Панипат са се специализирали в производството на материал, наименуван " shoddy " - нискокачествена прежда, създадена от рециклирани вълнени облекла. Много от тяхната продукция се употребява за изработката на евтини одеяла за избавителни интервенции при бедствия. И до неотдавна това е било добър бизнес.
В пикът си през 2010 година и няколко години по-късно, компаниите в Панипат са произвеждали по 100 000 одеяла дневно, което е 90% от пазарния дял на тези одеяла, употребявани при избавителни интервенции.
В началото на века обаче по-богатите китайски предприятия стартират да употребяват съвременни уреди, които могат да създават доста повече одеяла спрямо компаниите в Панипат, както и в по-голямо многообразие от цветове.
Рамеш Гоял, общоприет шеф на " Ramesh Woolen Mills " твърди, че производството на китайците е станало толкоз ефикасно, че ново поларно одеяло е коствало $2,50 на дребно, съпоставено с $2 за рециклираните одеяла на индийците.
Това трансформира Китай в желания производител в международен мащаб, и това коства на Панипат по-голямата част от експортния пазар.
Така Панипкат се трансформира. Преди пет години никой не създава новия вид одеяла, а в този момент към този момент 50 предприятия го вършат. Компанията на Рамеш купува китайска индустриална линия и усилва производството си.
А клиентите правят оценка качеството, разнообразието и бързото време за произвеждане. Но това, което е добре за Панипат и производителите е неприятна вест за донорите и околната среда. Дори и когато индийците са били най-продуктивни в преработването не биха могли да се оправят с напора от употребявани облекла, които влизат на пазара в търсене на втори живот.
Между 2000 и 2015 година световното произвеждане на облекла се удвоява, до момента в който междинният брой пъти за носене на една дреха преди нейното изхвърляне понижава с 36%. Само в Китай понижава със 70%.
Възходът на " бързата мода " обаче основава тъмен сюжет: Приливът от облекла втора употреба става от ден на ден, а пазарите, подготвени да ги употребяват още веднъж изчезват. От екологична панорама точка това е огромен проблем.
Дори и в този момент текстилната промишленост е виновна за повече нездравословни излъчвания от всички интернационалните полети и воден превоз, взети дружно. С разпадането на пазарите за преработване техният принос се повишава.
Добрата вест е, че никой няма повече интерес от решение на този проблем от самата промишленост. С покачването на температурите и зачестяването на засушаванията климатичните промени могат да свият производството на памук и по този начин да създадат производството на облекло по-малко предвидимо и доста по-скъпо.
Това тормози шефовете на високите етажи в промишлеността. /Марица.бг
тагове бизнес секънд хенд
Във виртуозен и печеливш цикъл световна мрежа от търговци събират тези облекла, претеглят ги и ги транспортират до други страни, с цел да бъдат рециклирани, носени още веднъж или пък да бъдат превърнати в килими или заряд за нещо друго.
Сега този цикъл се разпада. Модните трендове се забързват, новите облекла стават толкоз евтини, колкото са и употребяваните, а бедните страни обръщат тил на търговията с облекла втора употреба.
Без съществени промени в метода, по който облеклата се вършат и търгуват това може да докара до екологична злополука, написа Адам Минтър за " Bloomberg ", представена от Днес бг.
Никой не е по-наясно с тази смяна от 200-те предприятия, заети с преработването на облекла в прежда и одеяла в Панипат, Индия.
На 55 благи северно от Делхи прашният град с 450 000 души население е най-големият център в света за преработване на вълнени дрехи в продължение на най-малко две десетилетия, трансформирайки се в основен пункт за търговията с облекла втора употреба, чийто оборот стига $4 милиарда
В Панипат са се специализирали в производството на материал, наименуван " shoddy " - нискокачествена прежда, създадена от рециклирани вълнени облекла. Много от тяхната продукция се употребява за изработката на евтини одеяла за избавителни интервенции при бедствия. И до неотдавна това е било добър бизнес.
В пикът си през 2010 година и няколко години по-късно, компаниите в Панипат са произвеждали по 100 000 одеяла дневно, което е 90% от пазарния дял на тези одеяла, употребявани при избавителни интервенции.
В началото на века обаче по-богатите китайски предприятия стартират да употребяват съвременни уреди, които могат да създават доста повече одеяла спрямо компаниите в Панипат, както и в по-голямо многообразие от цветове.
Рамеш Гоял, общоприет шеф на " Ramesh Woolen Mills " твърди, че производството на китайците е станало толкоз ефикасно, че ново поларно одеяло е коствало $2,50 на дребно, съпоставено с $2 за рециклираните одеяла на индийците.
Това трансформира Китай в желания производител в международен мащаб, и това коства на Панипат по-голямата част от експортния пазар.
Така Панипкат се трансформира. Преди пет години никой не създава новия вид одеяла, а в този момент към този момент 50 предприятия го вършат. Компанията на Рамеш купува китайска индустриална линия и усилва производството си.
А клиентите правят оценка качеството, разнообразието и бързото време за произвеждане. Но това, което е добре за Панипат и производителите е неприятна вест за донорите и околната среда. Дори и когато индийците са били най-продуктивни в преработването не биха могли да се оправят с напора от употребявани облекла, които влизат на пазара в търсене на втори живот.
Между 2000 и 2015 година световното произвеждане на облекла се удвоява, до момента в който междинният брой пъти за носене на една дреха преди нейното изхвърляне понижава с 36%. Само в Китай понижава със 70%.
Възходът на " бързата мода " обаче основава тъмен сюжет: Приливът от облекла втора употреба става от ден на ден, а пазарите, подготвени да ги употребяват още веднъж изчезват. От екологична панорама точка това е огромен проблем.
Дори и в този момент текстилната промишленост е виновна за повече нездравословни излъчвания от всички интернационалните полети и воден превоз, взети дружно. С разпадането на пазарите за преработване техният принос се повишава.
Добрата вест е, че никой няма повече интерес от решение на този проблем от самата промишленост. С покачването на температурите и зачестяването на засушаванията климатичните промени могат да свият производството на памук и по този начин да създадат производството на облекло по-малко предвидимо и доста по-скъпо.
Това тормози шефовете на високите етажи в промишлеността. /Марица.бг
тагове бизнес секънд хенд
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ