Крахът на Болшевишката власт в Баку - 1918 г. Самоубийственият скок в Кюрдамирските блата
В предходната част разказахме в детайли за перипетиите към национализацията на нефтената индустрия в Баку и за зародилите различия във връзка с търсенето на тактически съюзи в Закавказието сред " Центъра " и персонално Ленин от една страна и Шаумян в качеството му на началник на Бакинския съвет и на самобитен болшевишки " Кавказки наместник ".
Беше ясно открито, че до момента в който Шаумян неистово се стреми към започване на намеса против Елисаветпол (по това време - преходна столица на новооснованата Азербайджанска демократична република) и против Тифлис (вече столица на Грузия и досокорошна столица на Закавказката федеративна демократична република и седалище на Закавказкия Сейм), основната грижа на Ленин е да задържи, колкото се може по-дълго контролът над Апшеронския полуостров и над Баку, с цел да може да подсигурява доставките на петрол за Съветска Русия и за Германия, пред която би трябвало непрекъснато да се " регистрира ", по понятни аргументи.
Съветите на Ленин и личната " огромна политика " на Шаумян в Закавказието
Едва ли Шаумян не е разбирал тактиката на Ленин да се печели време и да се експедира, колкото се може повече петрол. Но по всичко проличава, че той се е чувствувал изцяло равносилен на Ленин и на целия Совнарком, пък и в действителност е имал необятни компетенции да действува в целия Кавказки край по свое лично убеждение. Пълномощията си Шаумян използува в оптималната степен, като се опълчва, (макар и тихомълком, само че извънредно ефективно) на предложенията на Ленин за търсене на блокове и тактически съюзи.
В същата степен Шаумян е ням и за всички препоръки да даде някаква автономност на мюсюлманите, най-много на азербайджанците. Ленин е угрижен до прекаленост за доставките на петрол, Шаумян е захласнат от проектите си за военна атака против Елисаветпол и Тифлис. Подкрепян от близкото си обграждане и от към момента годния съюз с бакинските дашнаци, Шаумян организира лична политика в Закавказието, която може да се заключи с едно изречение - война до цялостното покоряване на Кавказкия завършек на болшевишката власт.
Както към този момент стана дума, на 24 май 1918 година, Шаумян уведомява в детайлни детайлности Ленин и Совнаркома за войнствените си планове, освен това той разиграва разнообразни сюжети за бойните дейности в посланието си до Москва.
На 27 май 1918 година в депеша до Ленин, Шаумян оповестява:
"... Положението в Баку се утежнява. Съобщават от Тифлис на 23 май за единодушието на Закавказкия комисариат да пропусне два турски полка към Баку. Нашият отряд от 2000 души стигна до Гудермес и се върна назад, като не доближи до Червленная. Причините: първата - компликацията на задачата, втората - молбата на делегацията на Терския национален Съвет да се върнат назад, предвид на очакващото се разрешаване на въпроса за отварянето на пътя. От Северен Кавказ помощ не чакаме, нужна ни е помощ през Астрахан. Спешно. Очакваме отряда на Бичерахов в Баку след 10 дни ". [2, док. 13]
Съобщението стартира с дежурното плашене на " Центъра ", че турците ще тръгнат към Баку. Човек остава с усещането, че Шаумян е разглеждал територията на Бакинска губерния, намираща се под контрола на Бакинския съвет като надали не обособена страна, която не е страна по Брест-Литовския кротичък контракт. Всъщност, тъкмо фактът, че следените от Бакинския съвет територии са се числили към територията на Съветска Русия са били най-малко от позиция на интернационалното право гаранция, че Отоманската империя няма да ги нападне.
Както си спомняме, отоманската дипломация вкарва Закавказкия Сейм в клопката на въпроса: " Вие признавате ли Брест-Литовския мир и явявате ли се част от Съветска Русия? ". Когато от Тифлис с отвращение дават отговор, че не признават мира от Брест-Литовск, с който на Турция се връщат съществени територии, отоманските дипломати още по-любезно запитват, съставлява ли Закавказкия Сейм някоя самостоятелна страна? Защото в случай че той съставлява самостоятелното Закавказие, с него могат да се водят договаряния. В противоположен случай, Сеймът е просто... никой.
Този напън довежда до ускорение на оповестяването на независимостта на Закавказието и до прогласяването на Закавказката демократична федеративна република. Само че, с акта на независимостта си, Закавказието престава да е каквато и да е страна по Брест-Литовския контракт и Отоманската империя към този момент няма никакви задължения против новия индивид, намиращ се против нея. Следват много недодялан напън, претенции за още по-големи териториални отстъпки и военно нахлуване.
Крайният резултат е решението на Грузия да се избавя независимо и по този начин се стига до оповестяването на грузинската самостоятелност и до повикването на немските войски на помощ за протекция против Отоманската империя. Така федеративното Закавказие колабира, основават се трите самостоятелни закавказки страни - Грузия, Азербайджан и Армения (изброяваме ги по реда на оповестяването на независимостта им), а в Грузия се открива самобитен немски протекторат.
За разлика от Закавказкия Сейм, Бакинският Съвет се е намирал най-малко от официална позиция в доста по ясна и до някъде - по-благоприятна обстановка. Апшеронският полуостров и Баку са били част от територията на Съветска Русия и за тях Брест-Литовският контракт е бил напълно в действие. Според същия контракт, нито Отоманската империя, още по-малко Германия са имали някакви искания към надзор над територията на Бакинска губерния, тъй че възможна турска или немска намеса към Баку не би имала никакво интернационално правно съображение.
Някой би запитал, каква е цената на един интернационален контракт по време на най-ожесточената фаза на международна война? Отговорът е, че цената е била доста огромна, тъй като за Германия мирът на изток е бил от извънредно значение. Той е дал опция за прекачване на войските от съветския фронт на запад. Ако не е било включването на Съединените щати на страната на Антантата по същото време, мирът сред Съветска Русия и Германия би могъл да сътвори голямо предимство за Германия на Западния фронт.
Пък и Ленин е бил " собствен човек " - пътувал е до Русия в пломбиран вагон на разноските на немския общоприет щаб и не си е коствало да бъде неодобрен. Той, по този начин или другояче е помагал с всичко допустимо на Централните сили, включително и с доставките на петрол от Баку. За какво да се води война с твой в действителност съдружник?
Реакцията на Совнаркома на независимостта на Закавказките републики - каузи и документи
Тук е мястото да се отвори една скоба и да се напишат някои неща към реакцията на Совнаркома във връзка с независимостта на Закавказките републики. Един от по-добре документираните въпроси е този за отношението на Русия към независимостта на Грузия, тъкмо която е осъществена с решаващата помощ на Германия.
Както написа Автандил Ментешашвили [6], "... Подписаното от Германия споразумение с държавното управление на Грузия е означавало фактическо признание (de facto) на грузинското държавно управление от немското. В секретно писмо, адресирано от военачалник декор Лосов до грузинското държавно управление от 28 май 1918 година в Поти, той поема задължението да реализира това, че " немското държавно управление да разгласи своята подготвеност да окаже поддръжка на Грузия в договарянията с съветското държавно управление по отношение на излизането на Грузия от състава на Руската империя и след излизането й да признае Грузия като свободна и самостоятелна страна ". [1]
Интересна е и реакцията на Съветска Русия и страните от Антантата на доближаването на Германия и Грузия.
В. И. Ленин, оценявайки обстановката, която се е основала през лятото на 1918 година в Грузия е посочвал, че "... независимостта на Грузия се е трансформирала в най-чиста машинация, н същина има окупация и цялостно завладяване на Грузия от немските империалисти, съюз на немските щикове с меншевишкото държавно управление против болшевишките служащи и селяни ". [5, стр. 6 - 7]
Впрочем, страните от Антантата, водещи война с Германия, също както Ленин считали, че независимостта на Грузия е била нереална. Така в писмо на изпълняващи длъжността държавен секретар на Съединени американски щати Франк Л. Полк до посланника на Съединени американски щати във Англия Пейдж от 31 юли 1918 година четем: " Съдейки по речта на доктор Кюлман от 24 юни, оповестена в " Журнал де Женев ", държавното управление на Германия е признало " независимостта " на Грузия. Изявлението на лекар Кюлман, тонът на турската преса и други обстоятелства сочат, че на Централните сили им се е удало напълно да вземат под своя власт Грузия ". [10] " [6, стр. 27]
Според Ментешашвили, Ленин "... прави оценка обстановката от класови позиции, американският държавен департамент от позицията на воюваща страна, а в същото време грузинският народ е бил изправен пред национална злополука, нямайки друга опция за попречване на завземането на страната от безконечния й зложелател - османска Турция.
Грузинската делегация, обитавала в Берлин през юни - ноември 1918 година се е домогвала до юридическо признание на независимостта на Грузия от страна на Германия, държавното управление на която е считало, че за окончателното урегулиране на този въпрос би трябвало да се застрахова посредством предварителното единодушие на Съветското държавно управление ". [6, стр. 27]
За позицията на руското държавно управление по този въпрос има първокласни документи. В писмо на Й. В. Сталин до С. Г. Шаумян от 08 юли 1918 година, за политиката на руската власт в Закавказието е казано: " 1. Нашата обща политика по въпроса за Закавказието се състои в това, да заставим немците публично да признаят грузинския, арменския и азербайджанския въпрос за вътрешни въпроси на Русия, в разрешаването на които немците не би трябвало да участвуват. Именно по тази причина ние не признаваме независимостта на Грузия, приета от Германия. 2. Възможно е, да ни се наложи да отстъпим на немците по въпроса за Грузия, само че такава отстъпка в края на краищата ние ще дадем единствено при изискване, че немците признаят, че Германия няма да се меси в работите на Армения и Азербайджан. 3. Съгласявайки се да ни оставят Баку, немците молят да ни се отдели известно количество петрол за еквивалент (Сталин има пред тип еквивалент на размера на доставките, който немците биха могли да реализират в случай че направляваха Баку, бел. авт.) Ние тази " молба ", несъмнено, можем да удовлетворим " . [4, с. 289-290]
В депеша до Чичерин от 5 юли 1918 година, Сталин написа, в отговор на молбата му да напише възвание до грузинския народ: " Възвание до грузинския народ не мога да напиша, нямам предпочитание да се обръщам с възвание към починали ". По-нататък в телеграмата се приказва за нуждата да се упорства пред немците " за неприкосновеността на Кубан като част от Русия, като в краен случай може да се признае независимостта на Грузия, единствено и единствено Германия да признае въпроса за Кубан, Армения и Азербайджан, като вътрешен въпрос на Русия - за това би трябвало да се упорства уверено и безкомпромисно ". [4]
В доста детайлното си проучване на взаимоотношенията на Грузия с Германия, страните от Антантата и Съветска Русия, Ментешашвили установи, че "... през лятото, немското държавно управление " се сдобило " със единодушието на Съветска Русия за признание на Грузия за самостоятелна страна. На 27 август 1918 година, сред РСФСР и Германия е подписан спомагателен контракт, чийто 13-ти член гласи: " Русия декларира своето единодушие за това, че Германия признава Грузия за независим държавен организъм ". [7] Това е било индиректно признание на грузинската самостоятелност от Съветска Русия. ". [6]
На 03 октомври 1918 година, планът на политическото споразумение на Германия с Грузия бил подготвен. Основната му точка, по думите на члена на грузинската делегация З. Авалишвили е било признаването на независимостта на Грузия. Но подписването на споразумението се забавило, изначало по отношение на държавната рецесия в Германия, а по-късно заради утежняването на ситуацията на фронта и надигащата се гражданска война. Политическото споразумение по този начин и ние било подписано.
Правителството на РСФСР внезапно изменило своята позиция във връзка с признаването на Грузия, незабавно след провалянето на Германия и ноемврийската гражданска война.
Според спомените на представителя на Грузия в РСФСР - Г. Хундадзе, който бил отпред на грузинската задача в Москва от 11 юни 1918 до месец март 1920 година, Г. Чичерин в едно от своите изявления, след революцията в Германия декларирал: " Ние не възразявахме против [действията на] Германия, само че сами не се обвързвахме да признаем независимостта на Грузинската страна " [7]
По време на персонална среща с Г. Хундадзе, заместникът на Чичерин по въпросите на Изтока - Л. Карахан обяснил, че Совнаркомът не признава нито независимостта на Грузия, нито Грузинското дипломатическо посланичество, нито грузинското държавно управление, което се разглеждало от Съветската власт като метежническа група срещу законната власт в Русия ". [6]
Хундадзе влезнал в договаряния с видни дейци на Съветската власт през декември 1918 година за изясняване на въпроса за опциите за признание на грузинската самостоятелност.
" Зиновиев - написа Г. Хундадзе, ме изслуша деликатно, удивявайки на някои обстоятелства от нашия живот, за които той е имал напълно превратна визия. Зиновиев даде обещание да сложи нашия въпрос в Совнаркома и да регистрира по време на разискването на този въпрос всичко казано от мен...
Каменев общително се съгласи да поговори от мое име с Ленин. След няколко дни ми заяви, че при актуалните условия, Ленин не желае и да чуе за самостоятелност на Грузия. Риков несъмнено ми съобщи, че той е за въоръжен погром на контрареволюционното Грузинско държавно управление и ще вземе всички ограничения, щото въпросът за независимостта на Грузия в никакъв случай да не се разисква в Совнаркома [3, с. 443] ". [6]
Неуспехът на Ленин със " сдържането " на експанзията на Бакинския Съвет
Изнесеното нагоре ни дава опция да създадем следния разбор или най-малко - логичен спекулации. Описаната нагоре формула на Ленин за търсене на " блок с Жордания ", т.е. с грузинските меншевики, които са били политическа мощ без конкуренция в страната си по това време е могла да бъде много сериозна гаранция против немски или отомански похищения над Баку и властта на болшевиките там.
Всъщност, по-дълбокия план на лансираната концепция за " блока с Жордания " най-вероятно е била да се спре отиването на Грузия в " обятията на немците ". Ленин е разглеждал Закавказието като територия на Съветска Русия, която краткотрайно не е под неин надзор, заради смутителската активност най-много на другите социалдемократи - меншевики, есери, социалисти - федералисти и " тути кванти ". На тях той се пробва да предложи посредством Шаумян формула за прекъсване на турското нахлуване - на процедура да се върнат в лоното на Съветската власт под формата на някакъв съюз ( " блок " ) с Бакинския Съвет и с Шаумян персонално. На кукичката на въдицата като примамка е било заложено събитието, че в този миг болшевиките не са имали физически допир с Тифлис и е имало вяра, че грузинското държавно управление може да се изкуши да използува едно официално помиряване с Москва като щит против турското нахлуване. Както се споделя " Бог високо, а Ленин - надалеч ". В Тифлис е можело вероятно да се опитат да изиграят и по този начин картите си, разчитайки на това, че действително Грузия е щяла да остане изцяло самостоятелна.
Само че, тъкмо тук се явяват изключителните упоритости на Шаумян да овладява Закавказието с военна мощ. Той въобще не влиза в посредническата роля, която се пробват да му вмени Ленин. Още повече, че с цел да предприеме предлагания от Ленин демарш, Шаумян е трябвало да действува доста бързо, тъй като Грузия е била изправена пред настъпващата войска на Отоманската империя. Шаумян си прави оглушки и социалдемократите в Тифлис задействуват своя избавителен проект за немски протекторат, може би даже без да схванат, че има някаква оферта от Москва. Отделен въпрос е, дали към този момент доста патилите водачи на новообявената грузинска страна са щели да предпочетат съюза с Москва пред съюза с Берлин. Вероятността да предпочетат второто сигурно е била доста по-голяма.
Така или другояче, скоро ще стане по този начин, че Съветска Русия в лицето на Бакинския Съвет ще нападне страна, която е оповестена за съдружник на Отоманската империя - Азербайджанската демократична република.
За в този момент, наличните исторически извори не ни разрешават да отговорим на въпроса, дали става дума за късогледство на Шаумян, Джапаридзе, Корганов и с-ие или за целенасочени дейности против положителните връзки на Съветска Русия и Централните сили. В историческата литература има доста спекулации за връзките на Шаумян с англичаните. Без да отхвърляме или да се съгласяваме с тези хипотези, можем единствено да отбележим две неща:
От една страна, по безспорен метод към този момент бяха открити контактите сред Шаумян и английските дипломати на територията, следена от Закавказкия сейм. Дошлият след това на помощ на Шаумян отряд на Бичерахов, също е изискан дълго време в Персия с британски средства и това е обществено известно. Англичаните въобще не попречват Бичерахов в неговия поход до каспийското пристанище Ензели в Иран, откъдето той ще се трансферира в Баку.
От друга страна, както ще забележим малко по-долу, Бакинският съвет, който по това време е под контрола на Шаумян, поддържа извънредно враждебна реторика по отношение на Централните сили, в частност против Германия и Отоманската империя.
От тази позиция, не можем да не признаем, че дейностите на Бакинския Съвет и персонално на Шаумян са водели към неприкрита борба на Съветска Русия с Централните сили в Закавказието, по-точно - борба с Отоманската империя.
Хроника на началото на края на болшевишката власт в Баку
Но да се върнем към останалата част от телеграмата от 27 май 1918 година
От нея се схваща, че опитът на Бакинския съвет да откри директна връзка с болшевиките в Северен Кавказ. Бакинският отряд от 2000 души не е стигнал до станицата Червленная, до където са си били пробили път болшевишките сили от Северен Кавказ. Те са стигнали до Гудермес, където евентуално са се сблъскали с враждебното отношение на локалното чеченско население. Самият Шаумян изяснява неуспехът на похода с " компликацията на задачата " (която в действителност по никакъв начин не е била лесна) и с " молбата на делегацията на Терския национален Съвет да се върнат назад, предвид на очакващото се разрешаване на въпроса за отварянето на пътя ". [2, док. 13] Може да се допуска, че молбата на Терския национален съвет не е била от най-учтивите и бакинската военна мощ е трябвало да спре настъплението си.
Тук Шаумян стига до напълно оправданата оценка, че болшевиките в Баку повече не чакат помощ от Северен Кавказ. Той упорства да му се изпрати помощ през Астрахан. Странното е, че по едно и също време с на пръв взор изцяло основателните апели за помощ, бакинските болшевики не престават по същото време с голяма поредност да се готвят за военно нахлуване против Елисаветпол, другояче казано - за война с Азербайджанската демократична република. За тази атака те чакат с неспокойствие и идването на отряда на Бичерахов от Персия, което няма да стане в границите на предстоящите 10 дни, само че въпреки всичко ще се състои.
На 30 май 1918 година, Ленин получава депеша от Баку, която евентуално е провокирала у него мощно безпокойствие. Открито водещият своя политика в Закавказието Степан Шаумян, оповестява на Владимир Илич, за намерено отправените от Бакинския Съвет закани и провокации, както против трите нови закавказки републики, по този начин и против Германия и Отоманската империя. Ето какво научават в " Центъра " от Баку:
" Резолюция на обединеното тържествено съвещание на Бакинския съвет на работническите, войнишките и матроските депутати и на заседаващия в Баку конгрес, призната на 29 май. " Съединеното тържествено съвещание на Бакинския Съвет на работническите, войнишките и матроските депутати и конгресът на мюсюлманските селски депутати от Бакински уезд, откакто изслуша отчета за политическото състояние в Закавказието, показва своето възмущение против заседаващата в Тифлиския сейм презряна групичка (в дословен превод - купчинка, бел. прев.) бекове и ханове и техните лакеи - меншевиките, арменските националисти, дашнаците, които дръзнаха да разгласят независимостта на Закавказието и понастоящем посредством свои представители водят в Батум договаряния за изпращане на германо-турски войски против бакинската Съветска власт.... ".[2, док. 14]
Отправените обиди към членовете на към този момент саморазпусналия се Закавказки Сейм не са някаква изненада. Интересно е обаче намерено изказаното изказване, че " презряната групичка " от Тифлис водят договаряния за изпращане на германо-турски войски против бакинската Съветска власт. Вече беше коментирано, че към този миг, основните действуващи лица в инициирането на независимостта на Закавказието - грузинските социалдемократи от разнообразни разцветки (най-вече меншевиките, предвождания от същия Ной Жордания, към блок с който Ленин безрезултатно се пробва да тласне Шаумян), въобще и не мислят, какво става в Баку. Те са обезпокоени до прекаленост от териториалните упоритости на Отоманската империя и търсят закрилата на Германия против Турция. Настъпление против Баку е последната грижа на Закавказкия Сейм, изключително на грузинците.
Още по-интересно е, че в състава на " презряната групичка " предатели са изброени с изключение на всекидневно проклетисваните " бекове и ханове ", само че и " меншевиките, арменските националисти, дашнаците, които дръзнаха да разгласят независимостта на Закавказието ". [2, док. 14]
Към момента на излизането на тази резолюция, дашнаците са най-близките съдружници на болшевиките в Баку, десните есери ги поддържат действително в боевете по време на мартенския разгром през 1918 година, а съгласно Шаумян меншевиките са поискали оръжие от Бакинския Съвет, с цел да застанат на негова страна. Резолюцията от Баку е призната единствено с трима въздържали се. Това допуска, че бакинските дашнаци или са влезнали в открита борба със съидейниците си от Тифлис или просто не са участвували в гласуването.
Последното е доста сериозна тематика за бъдещи научни проучвания. Към днешна дата, може единствено да се каже, че с резолюцията от 29 май 1918 година, оповестена с телеграмата от 30 май същата година, Бакинският Съвет (идейно дирижиран от Шаумян) отваря фронт по едно и също време на представителите на Централните сили в Закавказието, без Москва да им е давала какъвто и да е мандат за това и на притежателите си съдружници, най-много на " Дашнакцутюн ". От този метод не лъха особена мъдрост, само че сигурно се вижда " затоплянето " на публиката в навечерието на подготвяната атака против Елисаветпол.
Получава се изцяло по болшевишки - служащите в Баку гладуват; по едно и също време с това трудовите им правила порастват неудържимо; приготвя се война със заобикалящите ги от всякъде азербайджанци; насочат се идеологически заклинания и проклятия против две страни, с които има подписан кротичък договор; хвърля се сянка върху връзките със съдружниците от мартенското кръвопролитие над азербайджанците и " Мусават ".
Личи и някакво самозаблуждаване, с цел да не кажем " самохипноза ". В резолюцията непрекъснато се приказва за участвувалия в приемането й " конгрес на мюсюлманските селски депутати от Бакински уезд ". [2, док. 14] Създаването на всевъзможни имитационни, казионни и кухи структури за оправдаване на една или друга цел е процедура, която не заобикаля и зрелите демокрации. В случая обаче е в действителност смешно да се приказва за поддръжка на болшевишката власт от страна на селяните-мюсюлмани, веднъж след " мартенските събития " в Баку и повторно след бурната предприемчивост на болшевиките по прибирането на реколтата в цялата губерния и изключително при реквизирането на памука в Ленкорански уезд. Болшевишката власт стартира като че ли да има вяра на личната си агитация или пък се пробва да " замаже очите " на критиците си в " Центъра ", които предлагат по-меко отношение към " мюсюлманската немота ".
Но това са второстепенни въпроси. Главното е да се произнесе главното проклинание, " анатемата ". То звучи извънредно солидно и безапелационно:
" Ние, представителите на бакинския пролетариат и мюсюлманите-селяни от Бакински уезд, разгласяваме за врагове всички, които са дали своят вот в Сейма за отделянето на Закавказието; пред лицето на цялата съветска народна власт, на целия свят заявяваме: 1) както бакинската народна власт, по този начин и служащите и селяните от цялото Закавказие никога няма да се примирим с отделянето на Закавказието от революционна Русия и ще се борим с оръжие в ръка против турско-германските банди и против техните съдружници - предателите Чхенкели - Зиатханов - Хойский и компания; 2) никакъв мир, подписан от тази групичка узурпатори, не може да бъде приет от нас ". [2, док. 14]
Веднага поражда въпросът, за какво в резолюцията с такова озлобление се атакуват страните от Централните сили? В резолюцията се борави с прилагателни, като " турско-германски банди ". Обяснението, че това е за утешение на необятно показаните в Бакинския съвет арменци, които присъствуват и доста съществено във въоръжените сили на бакинската руска власт, може да съдържа единствено част от истината, освен това - по-малката.
Загрижеността да не се настройват против Бакинския Съвет арменците е разбираема, само че тогава най-вероятно не е било належащо да се афишира " Дашнакцутюн " за зложелател. И второ, цялата реторика на резолюцията цели открита борба с Германия и Турция. Човек би помислил, че Брест-Литовският контракт в никакъв случай не е бил сключван, най-малко съгласно Шаумян и съидейниците му. Последното изскача по непредвиден метод и от цитираната нагоре точка 2) - " никакъв мир, подписан от тази групичка узурпатори, не може да бъде приет от нас ". [2, док. 14]
Ясно е, че " групичката узурпатори " подписва мир от името на Закавказката демократична федеративна република, а не от името на Съветска Русия и Совнаркома в Москва, тъй че разграничаването на Бакинския Съвет от мирния контракт сред Закавказката демократична федеративна република и Отоманската империя е безсмислено и просто ненужно. Всъщност, някак си сред редовете на тази точка 2) в резолюцията се чете нещо такова: Има една страна в Закавказието и тя е руска република със столица в Баку. Тя има един Бог (Совнаркомът отпред с другаря Ленин) и другарят Шаумян е негов оракул.
В очите на бакинската власт, цялото Закавказие е законна територия на Съветска Русия, където всякакви Закавказки Сеймове и Закавказки Комисариати са оставени да си играят на политика, до момента в който руската власт в Баку събере задоволителна въоръжена мощ с цел да ги постави в ред. Това е написано и в прав текст в резолюцията:
" Представлявайки неотделима част от великата Руска Федеративна Република, ние, тясно свързани от ориста си с революционна Русия, можем да признаем единствено мир, подписан от Централното съветско руско работническо - селско държавно управление. Бакинският пролетариат, по този начин както и селячеството на Бакински уезд и на цялата губерния, както това се вижда от решенията на редица уездни конгреси на мюсюлманските, арменските и съветските селяни, ще отстояват Съветската власт и ще оказват най-решителна опозиция на настъпващите сеймовски и турски банди ". [2, док. 14]
Трябва да признаем, че тук създателите на резолюцията са показали известна невзискателност. Те са се позовали на волята бакинския пролетариат и на селячеството от Бакински уезд, даже не от Бакинска губерния. Това е било правилно по отношение на действителното състояние, тъй като по това време, властта на Бакинския Съвет се простира почти тъкмо в тези граници. Но вместо да съблюдават напътствията на Ленин, да печелят време и да изнасят нефт за Русия през Астрахан, бакинските болшевики се зъбят на " настъпващите сеймовски и турски банди " (всъщност по това време към Баку никой не настъпва) и се готвят за поход към Елисаветпол и даже към Тифлис.
Понеже събитията по това време се развиват с шеметна скорост и оповестяването на грузинската самостоятелност става кажи - речи по време на " съединеното тържествено съвещание на Бакинския Съвет на работническите, войнишките и матроските депутати и конгресът на мюсюлманските селски депутати от Бакински уезд ", постанова се в резолюцията да се одобряват нови, спомагателни заклинания, този път против вируса на национализма, който е заразил грузинските депутати в Тифлис, а от там и целия Закавказки Сейм:
" Допълнения. Като получихме по време на разискването на въпроса известие от Тифлис за разпадането на по този начин наречената Закавказка република, за разпускането на Сейма, обединеното съвещание на Бакинския Съвет и на Селския конгрес установяват злополуката на незаконния контрареволюционен блок на меншевиките, мусаватистите и дашнакцаканите и го афишира за националистическа случка и за каиновско изменничество както във връзка с грузинското селячество, по този начин и още повече във връзка с арменското и мюсюлманското селячество и към целия пролетариат на Закавказието ". [2, док. 14]
След като Закавказкият Сейм е разхлабен, в Баку вземат решение, че могат отново да стартират да приказват за народна власт на Кавказ. Но това е единствено пътем. Веднага по-късно, на " откъсналото се Западно Закавказие " се дава обещание обединяване с Бакинския пролетариат по допустимо най-зрелищен метод - с пушка в ръка. Авторите на резолюцията зарязват всякаква двоякост в текста и карат напряко:
" Съединеното съвещание на Съвета на работническите, войнишките и матроските депутати и на Селския конгрес пред лицето на новите случки, на новите опити да се разбият редовете на кавказката народна власт, декларира своята твърда решителност да продължи битката против контрареволюцията в Закавказието и показва убеденост, че не е надалеч това време, когато откъснатите от Западното Закавказие бакински пролетариат и селяните от Бакинска губерния ще се обединят в приятелски съюз с грузинското и арменското селячество и пролетариат и с оръжие в ръка ще открият в Закавказието Съветска власт и ще възстановят единството с велика революционна Русия ". [2, док. 14]
Всъщност, тези редове споделят най-важното от цялата резолюция. На авантюристите от " откъсналото се Западно Закавказие " е оповестена официална война. Бакинският Съвет дава обещание на " грузинското и арменското селячество и пролетариат ", че " откъснатите от Западното Закавказие бакински пролетариат и селяните от Бакинска губерния " ще се сплоти с тях в " приятелски съюз ". Последното несъмнено ще стане със силата на оръжието.
" Съединеното тържествено съвещание на Бакинския Съвет на работническите, войнишките и матроските депутати и конгресът на мюсюлманските селски депутати от Бакински уезд " е свикано с една едничка цел - да глоби началото на военния поход против Елисаветпол. С фасон, който след това ще стане стандарт в руската външна политика, Бакинският Съвет ще нападне съседа си, изтъквайки на ляво и на дясно надали не превантивния темперамент на своите дейности. По това време в Елисаветпол (Гянджа) са мислели за всичко, само че не е и за война със Съветска Русия, само че Шаумян и компания проглушават ушите на света и най-много на Совнаркома, че в случай че не през днешния ден то на следващия ден " сеймовските банди " ще атакуван Баку. Когато Закавказката демократична федеративна република се разпада и Закавказкият Сейм се разпуска, това се приема за събитие повишаващо риска от " татарско ", " мусаватистко ", че и " турско " нахлуване, а не за тъкмо противоположното.
" Тържественото съвещание " драговолно ратифицира войнствените планове на водачите на Бакинския Съвет и им дава мандат да потеглят в техния " звездоносен поход " към Елисаветпол. Както към този момент беше маркирано, резолюцията е била призната " с овации с всичките гласове на Съвета и на Селския конгрес при трима въздържали се ". След което Бакинският Съвет изпраща триумфално резолюцията си на Совнаркома и на Ленин персонално... " за сведение и за открита прокламация ". Така да се каже, Шаумян и компания преглеждат от висотата на ситуацията си московското шефство, като нещо сходно на пресцентър на Бакинския съвет.
Разбира се, такива волности са били вероятни при започване на Гражданската война. По-късно, на никого няма дори да му мине през мозъка, че " Центърът " ще му оправя връзките с обществеността. На " Центъра " единствено ще се рапортува, а при неприятни вести с противоположната поща може да пристигна и " нова предопределение " на някой от островите на " Архипелага ГУЛАГ ".
И отново Бичерахов, както и един мистериозен британски военачалник...
На 07 юни 2018 година, Шаумян изпраща писмо до Съвета на националните комисари, с което осведоми в детайли за национализацията на нефтената промишленост и на Каспийския търговски флот. За перипетиите на тези национализации и несъгласията с " Центъра " към този момент беше написано в предходната част. Тук единствено ще отбележим, че моментът за национализациите е определен доста уместно. В Баку има по този начин да се каже " военно състояние ". Армията на Бакинския Съвет намерено се стяга за поход към Елисаветпол и на никой от " ощастливените " от национализациите притежатели не би му " стискало " даже и да гъкне. Не инцидентно Шаумян написа:
" Вътрешното ни състояние е такова, че всички тези мероприятия ние бихме могли да прокараме в живота безболезнено и дори ослепително ". [2, док. 15] Става дума за подготвяните " декрети за национализация на банките и на домовете ", само че същото се отнася и за към този момент оповестената национализация на нефтената промишленост и флота. На гладуващите се показва " чудесната вест ", че те към този момент са надали не притежатели на въпросните браншове от бакинската стопанска система и това поражда прочут възторг. А възторг е нужен, изключително в навечерието на война. Всичко е навързано отлично и далновидно...
В същото писмо, вождът на бакинския пролетариат продължава да увещава Совнаркома за нуждата от съдействие с Бичерахов и дава следната информация:
" Ще засегна единствено болния въпрос за Бичерахов. Този въпрос в някаква степен ме озадачава. Вие знаете за нашите договаряния с него. В последното си писмо той ни сложи изискване за допускане на британска задача в Баку. След това, откакто получих Вашето решение, неотложно му оповестих нашите условия. Сред тях - изискването, неговият отряд да се състои извънредно от жители на Руската република. Най-главното, лично не е това дали с него ще има някакви англичани, а това, какво ще съставлява той самичък със своя отряд.
Всички, които съм упълномощавал да водят с него договаряния, и хора, които го познават от доста години и осведомени с неговия отряд - всички ме уверяваха в неговата пристойност това, че би трябвало без всевъзможни съмнения да приемем неговите услуги. Но тези дни ми предадоха разшифрована радиограма на британски военачалник в Персия, където той [английският генерал] апропо написа:
" Моята цел е да спася Кавказ от турците и германците и мисля, че всички партии ще ми оказват помощ. Нямам нищо срещу Съветската власт. Бичерахов в политическо отношение се намира на мое предписание и той няма да има нищо срещу бакинската власт ". (Това е приблизителният текст, подчертаните думи превеждам точно) ". [2, док. 15]
Цитираната част от писмото е с изобретателно заложено двойно дъно. Шаумян написа за своите (уж) съмнения във връзка с Бичерахов, а по едно и също време с това цитира " разшифрована радиограма " на британски военачалник, в която се изяснява, че нито британското командване, нито Бичерахов, който се намира на предписание на англичаните " в политическо отношение " имат каквото и да е срещу руската власт в Баку.
Колебанията на Шаумян във връзка с нуждата от съюза с Бичерахов е чисто двуличие за пред " Центъра ", където са прекомерно прецизни във връзка с взаимоотношенията с централните сили и изключително с германците. Няма от къде да знаем дали Шаумян се е досещал, че немският общоприет щаб е и общоприет спонсор на някои от водещите фигури в Совнаркома (най-вече на самия Владимир Илич), само че на него му е било пределно ясно, че в Москва са доста чувствителни на тематика общи дейности със страните от Антантата.
Шаумян счита своята си кожа за по-близка от световната тактика на болшевиките в Москва и флиртува напълно съществено с англичаните. За контактите му с британската дипломация към този момент стана дума в предходната част. Дали тъй като е повярвал на личната си агитация, дали заради някаква персонална подозрителност и неприязън освен към Отоманската империя (нещо изцяло разбираемо за арменец, пък бил той и комунист - интернационалист), само че и към Германия, само че Шаумян е като че ли в обсесивно положение във връзка с Централните сили.
Споменатият британски военачалник от Персия е най-вероятно военачалник Лионел Дънстервил, чийто отряд прави голям преход през териториите в Средния Изток, с цел да стиг
Беше ясно открито, че до момента в който Шаумян неистово се стреми към започване на намеса против Елисаветпол (по това време - преходна столица на новооснованата Азербайджанска демократична република) и против Тифлис (вече столица на Грузия и досокорошна столица на Закавказката федеративна демократична република и седалище на Закавказкия Сейм), основната грижа на Ленин е да задържи, колкото се може по-дълго контролът над Апшеронския полуостров и над Баку, с цел да може да подсигурява доставките на петрол за Съветска Русия и за Германия, пред която би трябвало непрекъснато да се " регистрира ", по понятни аргументи.
Съветите на Ленин и личната " огромна политика " на Шаумян в Закавказието
Едва ли Шаумян не е разбирал тактиката на Ленин да се печели време и да се експедира, колкото се може повече петрол. Но по всичко проличава, че той се е чувствувал изцяло равносилен на Ленин и на целия Совнарком, пък и в действителност е имал необятни компетенции да действува в целия Кавказки край по свое лично убеждение. Пълномощията си Шаумян използува в оптималната степен, като се опълчва, (макар и тихомълком, само че извънредно ефективно) на предложенията на Ленин за търсене на блокове и тактически съюзи.
В същата степен Шаумян е ням и за всички препоръки да даде някаква автономност на мюсюлманите, най-много на азербайджанците. Ленин е угрижен до прекаленост за доставките на петрол, Шаумян е захласнат от проектите си за военна атака против Елисаветпол и Тифлис. Подкрепян от близкото си обграждане и от към момента годния съюз с бакинските дашнаци, Шаумян организира лична политика в Закавказието, която може да се заключи с едно изречение - война до цялостното покоряване на Кавказкия завършек на болшевишката власт.
Както към този момент стана дума, на 24 май 1918 година, Шаумян уведомява в детайлни детайлности Ленин и Совнаркома за войнствените си планове, освен това той разиграва разнообразни сюжети за бойните дейности в посланието си до Москва.
На 27 май 1918 година в депеша до Ленин, Шаумян оповестява:
"... Положението в Баку се утежнява. Съобщават от Тифлис на 23 май за единодушието на Закавказкия комисариат да пропусне два турски полка към Баку. Нашият отряд от 2000 души стигна до Гудермес и се върна назад, като не доближи до Червленная. Причините: първата - компликацията на задачата, втората - молбата на делегацията на Терския национален Съвет да се върнат назад, предвид на очакващото се разрешаване на въпроса за отварянето на пътя. От Северен Кавказ помощ не чакаме, нужна ни е помощ през Астрахан. Спешно. Очакваме отряда на Бичерахов в Баку след 10 дни ". [2, док. 13]
Съобщението стартира с дежурното плашене на " Центъра ", че турците ще тръгнат към Баку. Човек остава с усещането, че Шаумян е разглеждал територията на Бакинска губерния, намираща се под контрола на Бакинския съвет като надали не обособена страна, която не е страна по Брест-Литовския кротичък контракт. Всъщност, тъкмо фактът, че следените от Бакинския съвет територии са се числили към територията на Съветска Русия са били най-малко от позиция на интернационалното право гаранция, че Отоманската империя няма да ги нападне.
Както си спомняме, отоманската дипломация вкарва Закавказкия Сейм в клопката на въпроса: " Вие признавате ли Брест-Литовския мир и явявате ли се част от Съветска Русия? ". Когато от Тифлис с отвращение дават отговор, че не признават мира от Брест-Литовск, с който на Турция се връщат съществени територии, отоманските дипломати още по-любезно запитват, съставлява ли Закавказкия Сейм някоя самостоятелна страна? Защото в случай че той съставлява самостоятелното Закавказие, с него могат да се водят договаряния. В противоположен случай, Сеймът е просто... никой.
Този напън довежда до ускорение на оповестяването на независимостта на Закавказието и до прогласяването на Закавказката демократична федеративна република. Само че, с акта на независимостта си, Закавказието престава да е каквато и да е страна по Брест-Литовския контракт и Отоманската империя към този момент няма никакви задължения против новия индивид, намиращ се против нея. Следват много недодялан напън, претенции за още по-големи териториални отстъпки и военно нахлуване.
Крайният резултат е решението на Грузия да се избавя независимо и по този начин се стига до оповестяването на грузинската самостоятелност и до повикването на немските войски на помощ за протекция против Отоманската империя. Така федеративното Закавказие колабира, основават се трите самостоятелни закавказки страни - Грузия, Азербайджан и Армения (изброяваме ги по реда на оповестяването на независимостта им), а в Грузия се открива самобитен немски протекторат.
За разлика от Закавказкия Сейм, Бакинският Съвет се е намирал най-малко от официална позиция в доста по ясна и до някъде - по-благоприятна обстановка. Апшеронският полуостров и Баку са били част от територията на Съветска Русия и за тях Брест-Литовският контракт е бил напълно в действие. Според същия контракт, нито Отоманската империя, още по-малко Германия са имали някакви искания към надзор над територията на Бакинска губерния, тъй че възможна турска или немска намеса към Баку не би имала никакво интернационално правно съображение.
Някой би запитал, каква е цената на един интернационален контракт по време на най-ожесточената фаза на международна война? Отговорът е, че цената е била доста огромна, тъй като за Германия мирът на изток е бил от извънредно значение. Той е дал опция за прекачване на войските от съветския фронт на запад. Ако не е било включването на Съединените щати на страната на Антантата по същото време, мирът сред Съветска Русия и Германия би могъл да сътвори голямо предимство за Германия на Западния фронт.
Пък и Ленин е бил " собствен човек " - пътувал е до Русия в пломбиран вагон на разноските на немския общоприет щаб и не си е коствало да бъде неодобрен. Той, по този начин или другояче е помагал с всичко допустимо на Централните сили, включително и с доставките на петрол от Баку. За какво да се води война с твой в действителност съдружник?
Реакцията на Совнаркома на независимостта на Закавказките републики - каузи и документи
Тук е мястото да се отвори една скоба и да се напишат някои неща към реакцията на Совнаркома във връзка с независимостта на Закавказките републики. Един от по-добре документираните въпроси е този за отношението на Русия към независимостта на Грузия, тъкмо която е осъществена с решаващата помощ на Германия.
Както написа Автандил Ментешашвили [6], "... Подписаното от Германия споразумение с държавното управление на Грузия е означавало фактическо признание (de facto) на грузинското държавно управление от немското. В секретно писмо, адресирано от военачалник декор Лосов до грузинското държавно управление от 28 май 1918 година в Поти, той поема задължението да реализира това, че " немското държавно управление да разгласи своята подготвеност да окаже поддръжка на Грузия в договарянията с съветското държавно управление по отношение на излизането на Грузия от състава на Руската империя и след излизането й да признае Грузия като свободна и самостоятелна страна ". [1]
Интересна е и реакцията на Съветска Русия и страните от Антантата на доближаването на Германия и Грузия.
В. И. Ленин, оценявайки обстановката, която се е основала през лятото на 1918 година в Грузия е посочвал, че "... независимостта на Грузия се е трансформирала в най-чиста машинация, н същина има окупация и цялостно завладяване на Грузия от немските империалисти, съюз на немските щикове с меншевишкото държавно управление против болшевишките служащи и селяни ". [5, стр. 6 - 7]
Впрочем, страните от Антантата, водещи война с Германия, също както Ленин считали, че независимостта на Грузия е била нереална. Така в писмо на изпълняващи длъжността държавен секретар на Съединени американски щати Франк Л. Полк до посланника на Съединени американски щати във Англия Пейдж от 31 юли 1918 година четем: " Съдейки по речта на доктор Кюлман от 24 юни, оповестена в " Журнал де Женев ", държавното управление на Германия е признало " независимостта " на Грузия. Изявлението на лекар Кюлман, тонът на турската преса и други обстоятелства сочат, че на Централните сили им се е удало напълно да вземат под своя власт Грузия ". [10] " [6, стр. 27]
Според Ментешашвили, Ленин "... прави оценка обстановката от класови позиции, американският държавен департамент от позицията на воюваща страна, а в същото време грузинският народ е бил изправен пред национална злополука, нямайки друга опция за попречване на завземането на страната от безконечния й зложелател - османска Турция.
Грузинската делегация, обитавала в Берлин през юни - ноември 1918 година се е домогвала до юридическо признание на независимостта на Грузия от страна на Германия, държавното управление на която е считало, че за окончателното урегулиране на този въпрос би трябвало да се застрахова посредством предварителното единодушие на Съветското държавно управление ". [6, стр. 27]
За позицията на руското държавно управление по този въпрос има първокласни документи. В писмо на Й. В. Сталин до С. Г. Шаумян от 08 юли 1918 година, за политиката на руската власт в Закавказието е казано: " 1. Нашата обща политика по въпроса за Закавказието се състои в това, да заставим немците публично да признаят грузинския, арменския и азербайджанския въпрос за вътрешни въпроси на Русия, в разрешаването на които немците не би трябвало да участвуват. Именно по тази причина ние не признаваме независимостта на Грузия, приета от Германия. 2. Възможно е, да ни се наложи да отстъпим на немците по въпроса за Грузия, само че такава отстъпка в края на краищата ние ще дадем единствено при изискване, че немците признаят, че Германия няма да се меси в работите на Армения и Азербайджан. 3. Съгласявайки се да ни оставят Баку, немците молят да ни се отдели известно количество петрол за еквивалент (Сталин има пред тип еквивалент на размера на доставките, който немците биха могли да реализират в случай че направляваха Баку, бел. авт.) Ние тази " молба ", несъмнено, можем да удовлетворим " . [4, с. 289-290]
В депеша до Чичерин от 5 юли 1918 година, Сталин написа, в отговор на молбата му да напише възвание до грузинския народ: " Възвание до грузинския народ не мога да напиша, нямам предпочитание да се обръщам с възвание към починали ". По-нататък в телеграмата се приказва за нуждата да се упорства пред немците " за неприкосновеността на Кубан като част от Русия, като в краен случай може да се признае независимостта на Грузия, единствено и единствено Германия да признае въпроса за Кубан, Армения и Азербайджан, като вътрешен въпрос на Русия - за това би трябвало да се упорства уверено и безкомпромисно ". [4]
В доста детайлното си проучване на взаимоотношенията на Грузия с Германия, страните от Антантата и Съветска Русия, Ментешашвили установи, че "... през лятото, немското държавно управление " се сдобило " със единодушието на Съветска Русия за признание на Грузия за самостоятелна страна. На 27 август 1918 година, сред РСФСР и Германия е подписан спомагателен контракт, чийто 13-ти член гласи: " Русия декларира своето единодушие за това, че Германия признава Грузия за независим държавен организъм ". [7] Това е било индиректно признание на грузинската самостоятелност от Съветска Русия. ". [6]
На 03 октомври 1918 година, планът на политическото споразумение на Германия с Грузия бил подготвен. Основната му точка, по думите на члена на грузинската делегация З. Авалишвили е било признаването на независимостта на Грузия. Но подписването на споразумението се забавило, изначало по отношение на държавната рецесия в Германия, а по-късно заради утежняването на ситуацията на фронта и надигащата се гражданска война. Политическото споразумение по този начин и ние било подписано.
Правителството на РСФСР внезапно изменило своята позиция във връзка с признаването на Грузия, незабавно след провалянето на Германия и ноемврийската гражданска война.
Според спомените на представителя на Грузия в РСФСР - Г. Хундадзе, който бил отпред на грузинската задача в Москва от 11 юни 1918 до месец март 1920 година, Г. Чичерин в едно от своите изявления, след революцията в Германия декларирал: " Ние не възразявахме против [действията на] Германия, само че сами не се обвързвахме да признаем независимостта на Грузинската страна " [7]
По време на персонална среща с Г. Хундадзе, заместникът на Чичерин по въпросите на Изтока - Л. Карахан обяснил, че Совнаркомът не признава нито независимостта на Грузия, нито Грузинското дипломатическо посланичество, нито грузинското държавно управление, което се разглеждало от Съветската власт като метежническа група срещу законната власт в Русия ". [6]
Хундадзе влезнал в договаряния с видни дейци на Съветската власт през декември 1918 година за изясняване на въпроса за опциите за признание на грузинската самостоятелност.
" Зиновиев - написа Г. Хундадзе, ме изслуша деликатно, удивявайки на някои обстоятелства от нашия живот, за които той е имал напълно превратна визия. Зиновиев даде обещание да сложи нашия въпрос в Совнаркома и да регистрира по време на разискването на този въпрос всичко казано от мен...
Каменев общително се съгласи да поговори от мое име с Ленин. След няколко дни ми заяви, че при актуалните условия, Ленин не желае и да чуе за самостоятелност на Грузия. Риков несъмнено ми съобщи, че той е за въоръжен погром на контрареволюционното Грузинско държавно управление и ще вземе всички ограничения, щото въпросът за независимостта на Грузия в никакъв случай да не се разисква в Совнаркома [3, с. 443] ". [6]
Неуспехът на Ленин със " сдържането " на експанзията на Бакинския Съвет
Изнесеното нагоре ни дава опция да създадем следния разбор или най-малко - логичен спекулации. Описаната нагоре формула на Ленин за търсене на " блок с Жордания ", т.е. с грузинските меншевики, които са били политическа мощ без конкуренция в страната си по това време е могла да бъде много сериозна гаранция против немски или отомански похищения над Баку и властта на болшевиките там.
Всъщност, по-дълбокия план на лансираната концепция за " блока с Жордания " най-вероятно е била да се спре отиването на Грузия в " обятията на немците ". Ленин е разглеждал Закавказието като територия на Съветска Русия, която краткотрайно не е под неин надзор, заради смутителската активност най-много на другите социалдемократи - меншевики, есери, социалисти - федералисти и " тути кванти ". На тях той се пробва да предложи посредством Шаумян формула за прекъсване на турското нахлуване - на процедура да се върнат в лоното на Съветската власт под формата на някакъв съюз ( " блок " ) с Бакинския Съвет и с Шаумян персонално. На кукичката на въдицата като примамка е било заложено събитието, че в този миг болшевиките не са имали физически допир с Тифлис и е имало вяра, че грузинското държавно управление може да се изкуши да използува едно официално помиряване с Москва като щит против турското нахлуване. Както се споделя " Бог високо, а Ленин - надалеч ". В Тифлис е можело вероятно да се опитат да изиграят и по този начин картите си, разчитайки на това, че действително Грузия е щяла да остане изцяло самостоятелна.
Само че, тъкмо тук се явяват изключителните упоритости на Шаумян да овладява Закавказието с военна мощ. Той въобще не влиза в посредническата роля, която се пробват да му вмени Ленин. Още повече, че с цел да предприеме предлагания от Ленин демарш, Шаумян е трябвало да действува доста бързо, тъй като Грузия е била изправена пред настъпващата войска на Отоманската империя. Шаумян си прави оглушки и социалдемократите в Тифлис задействуват своя избавителен проект за немски протекторат, може би даже без да схванат, че има някаква оферта от Москва. Отделен въпрос е, дали към този момент доста патилите водачи на новообявената грузинска страна са щели да предпочетат съюза с Москва пред съюза с Берлин. Вероятността да предпочетат второто сигурно е била доста по-голяма.
Така или другояче, скоро ще стане по този начин, че Съветска Русия в лицето на Бакинския Съвет ще нападне страна, която е оповестена за съдружник на Отоманската империя - Азербайджанската демократична република.
За в този момент, наличните исторически извори не ни разрешават да отговорим на въпроса, дали става дума за късогледство на Шаумян, Джапаридзе, Корганов и с-ие или за целенасочени дейности против положителните връзки на Съветска Русия и Централните сили. В историческата литература има доста спекулации за връзките на Шаумян с англичаните. Без да отхвърляме или да се съгласяваме с тези хипотези, можем единствено да отбележим две неща:
От една страна, по безспорен метод към този момент бяха открити контактите сред Шаумян и английските дипломати на територията, следена от Закавказкия сейм. Дошлият след това на помощ на Шаумян отряд на Бичерахов, също е изискан дълго време в Персия с британски средства и това е обществено известно. Англичаните въобще не попречват Бичерахов в неговия поход до каспийското пристанище Ензели в Иран, откъдето той ще се трансферира в Баку.
От друга страна, както ще забележим малко по-долу, Бакинският съвет, който по това време е под контрола на Шаумян, поддържа извънредно враждебна реторика по отношение на Централните сили, в частност против Германия и Отоманската империя.
От тази позиция, не можем да не признаем, че дейностите на Бакинския Съвет и персонално на Шаумян са водели към неприкрита борба на Съветска Русия с Централните сили в Закавказието, по-точно - борба с Отоманската империя.
Хроника на началото на края на болшевишката власт в Баку
Но да се върнем към останалата част от телеграмата от 27 май 1918 година
От нея се схваща, че опитът на Бакинския съвет да откри директна връзка с болшевиките в Северен Кавказ. Бакинският отряд от 2000 души не е стигнал до станицата Червленная, до където са си били пробили път болшевишките сили от Северен Кавказ. Те са стигнали до Гудермес, където евентуално са се сблъскали с враждебното отношение на локалното чеченско население. Самият Шаумян изяснява неуспехът на похода с " компликацията на задачата " (която в действителност по никакъв начин не е била лесна) и с " молбата на делегацията на Терския национален Съвет да се върнат назад, предвид на очакващото се разрешаване на въпроса за отварянето на пътя ". [2, док. 13] Може да се допуска, че молбата на Терския национален съвет не е била от най-учтивите и бакинската военна мощ е трябвало да спре настъплението си.
Тук Шаумян стига до напълно оправданата оценка, че болшевиките в Баку повече не чакат помощ от Северен Кавказ. Той упорства да му се изпрати помощ през Астрахан. Странното е, че по едно и също време с на пръв взор изцяло основателните апели за помощ, бакинските болшевики не престават по същото време с голяма поредност да се готвят за военно нахлуване против Елисаветпол, другояче казано - за война с Азербайджанската демократична република. За тази атака те чакат с неспокойствие и идването на отряда на Бичерахов от Персия, което няма да стане в границите на предстоящите 10 дни, само че въпреки всичко ще се състои.
На 30 май 1918 година, Ленин получава депеша от Баку, която евентуално е провокирала у него мощно безпокойствие. Открито водещият своя политика в Закавказието Степан Шаумян, оповестява на Владимир Илич, за намерено отправените от Бакинския Съвет закани и провокации, както против трите нови закавказки републики, по този начин и против Германия и Отоманската империя. Ето какво научават в " Центъра " от Баку:
" Резолюция на обединеното тържествено съвещание на Бакинския съвет на работническите, войнишките и матроските депутати и на заседаващия в Баку конгрес, призната на 29 май. " Съединеното тържествено съвещание на Бакинския Съвет на работническите, войнишките и матроските депутати и конгресът на мюсюлманските селски депутати от Бакински уезд, откакто изслуша отчета за политическото състояние в Закавказието, показва своето възмущение против заседаващата в Тифлиския сейм презряна групичка (в дословен превод - купчинка, бел. прев.) бекове и ханове и техните лакеи - меншевиките, арменските националисти, дашнаците, които дръзнаха да разгласят независимостта на Закавказието и понастоящем посредством свои представители водят в Батум договаряния за изпращане на германо-турски войски против бакинската Съветска власт.... ".[2, док. 14]
Отправените обиди към членовете на към този момент саморазпусналия се Закавказки Сейм не са някаква изненада. Интересно е обаче намерено изказаното изказване, че " презряната групичка " от Тифлис водят договаряния за изпращане на германо-турски войски против бакинската Съветска власт. Вече беше коментирано, че към този миг, основните действуващи лица в инициирането на независимостта на Закавказието - грузинските социалдемократи от разнообразни разцветки (най-вече меншевиките, предвождания от същия Ной Жордания, към блок с който Ленин безрезултатно се пробва да тласне Шаумян), въобще и не мислят, какво става в Баку. Те са обезпокоени до прекаленост от териториалните упоритости на Отоманската империя и търсят закрилата на Германия против Турция. Настъпление против Баку е последната грижа на Закавказкия Сейм, изключително на грузинците.
Още по-интересно е, че в състава на " презряната групичка " предатели са изброени с изключение на всекидневно проклетисваните " бекове и ханове ", само че и " меншевиките, арменските националисти, дашнаците, които дръзнаха да разгласят независимостта на Закавказието ". [2, док. 14]
Към момента на излизането на тази резолюция, дашнаците са най-близките съдружници на болшевиките в Баку, десните есери ги поддържат действително в боевете по време на мартенския разгром през 1918 година, а съгласно Шаумян меншевиките са поискали оръжие от Бакинския Съвет, с цел да застанат на негова страна. Резолюцията от Баку е призната единствено с трима въздържали се. Това допуска, че бакинските дашнаци или са влезнали в открита борба със съидейниците си от Тифлис или просто не са участвували в гласуването.
Последното е доста сериозна тематика за бъдещи научни проучвания. Към днешна дата, може единствено да се каже, че с резолюцията от 29 май 1918 година, оповестена с телеграмата от 30 май същата година, Бакинският Съвет (идейно дирижиран от Шаумян) отваря фронт по едно и също време на представителите на Централните сили в Закавказието, без Москва да им е давала какъвто и да е мандат за това и на притежателите си съдружници, най-много на " Дашнакцутюн ". От този метод не лъха особена мъдрост, само че сигурно се вижда " затоплянето " на публиката в навечерието на подготвяната атака против Елисаветпол.
Получава се изцяло по болшевишки - служащите в Баку гладуват; по едно и също време с това трудовите им правила порастват неудържимо; приготвя се война със заобикалящите ги от всякъде азербайджанци; насочат се идеологически заклинания и проклятия против две страни, с които има подписан кротичък договор; хвърля се сянка върху връзките със съдружниците от мартенското кръвопролитие над азербайджанците и " Мусават ".
Личи и някакво самозаблуждаване, с цел да не кажем " самохипноза ". В резолюцията непрекъснато се приказва за участвувалия в приемането й " конгрес на мюсюлманските селски депутати от Бакински уезд ". [2, док. 14] Създаването на всевъзможни имитационни, казионни и кухи структури за оправдаване на една или друга цел е процедура, която не заобикаля и зрелите демокрации. В случая обаче е в действителност смешно да се приказва за поддръжка на болшевишката власт от страна на селяните-мюсюлмани, веднъж след " мартенските събития " в Баку и повторно след бурната предприемчивост на болшевиките по прибирането на реколтата в цялата губерния и изключително при реквизирането на памука в Ленкорански уезд. Болшевишката власт стартира като че ли да има вяра на личната си агитация или пък се пробва да " замаже очите " на критиците си в " Центъра ", които предлагат по-меко отношение към " мюсюлманската немота ".
Но това са второстепенни въпроси. Главното е да се произнесе главното проклинание, " анатемата ". То звучи извънредно солидно и безапелационно:
" Ние, представителите на бакинския пролетариат и мюсюлманите-селяни от Бакински уезд, разгласяваме за врагове всички, които са дали своят вот в Сейма за отделянето на Закавказието; пред лицето на цялата съветска народна власт, на целия свят заявяваме: 1) както бакинската народна власт, по този начин и служащите и селяните от цялото Закавказие никога няма да се примирим с отделянето на Закавказието от революционна Русия и ще се борим с оръжие в ръка против турско-германските банди и против техните съдружници - предателите Чхенкели - Зиатханов - Хойский и компания; 2) никакъв мир, подписан от тази групичка узурпатори, не може да бъде приет от нас ". [2, док. 14]
Веднага поражда въпросът, за какво в резолюцията с такова озлобление се атакуват страните от Централните сили? В резолюцията се борави с прилагателни, като " турско-германски банди ". Обяснението, че това е за утешение на необятно показаните в Бакинския съвет арменци, които присъствуват и доста съществено във въоръжените сили на бакинската руска власт, може да съдържа единствено част от истината, освен това - по-малката.
Загрижеността да не се настройват против Бакинския Съвет арменците е разбираема, само че тогава най-вероятно не е било належащо да се афишира " Дашнакцутюн " за зложелател. И второ, цялата реторика на резолюцията цели открита борба с Германия и Турция. Човек би помислил, че Брест-Литовският контракт в никакъв случай не е бил сключван, най-малко съгласно Шаумян и съидейниците му. Последното изскача по непредвиден метод и от цитираната нагоре точка 2) - " никакъв мир, подписан от тази групичка узурпатори, не може да бъде приет от нас ". [2, док. 14]
Ясно е, че " групичката узурпатори " подписва мир от името на Закавказката демократична федеративна република, а не от името на Съветска Русия и Совнаркома в Москва, тъй че разграничаването на Бакинския Съвет от мирния контракт сред Закавказката демократична федеративна република и Отоманската империя е безсмислено и просто ненужно. Всъщност, някак си сред редовете на тази точка 2) в резолюцията се чете нещо такова: Има една страна в Закавказието и тя е руска република със столица в Баку. Тя има един Бог (Совнаркомът отпред с другаря Ленин) и другарят Шаумян е негов оракул.
В очите на бакинската власт, цялото Закавказие е законна територия на Съветска Русия, където всякакви Закавказки Сеймове и Закавказки Комисариати са оставени да си играят на политика, до момента в който руската власт в Баку събере задоволителна въоръжена мощ с цел да ги постави в ред. Това е написано и в прав текст в резолюцията:
" Представлявайки неотделима част от великата Руска Федеративна Република, ние, тясно свързани от ориста си с революционна Русия, можем да признаем единствено мир, подписан от Централното съветско руско работническо - селско държавно управление. Бакинският пролетариат, по този начин както и селячеството на Бакински уезд и на цялата губерния, както това се вижда от решенията на редица уездни конгреси на мюсюлманските, арменските и съветските селяни, ще отстояват Съветската власт и ще оказват най-решителна опозиция на настъпващите сеймовски и турски банди ". [2, док. 14]
Трябва да признаем, че тук създателите на резолюцията са показали известна невзискателност. Те са се позовали на волята бакинския пролетариат и на селячеството от Бакински уезд, даже не от Бакинска губерния. Това е било правилно по отношение на действителното състояние, тъй като по това време, властта на Бакинския Съвет се простира почти тъкмо в тези граници. Но вместо да съблюдават напътствията на Ленин, да печелят време и да изнасят нефт за Русия през Астрахан, бакинските болшевики се зъбят на " настъпващите сеймовски и турски банди " (всъщност по това време към Баку никой не настъпва) и се готвят за поход към Елисаветпол и даже към Тифлис.
Понеже събитията по това време се развиват с шеметна скорост и оповестяването на грузинската самостоятелност става кажи - речи по време на " съединеното тържествено съвещание на Бакинския Съвет на работническите, войнишките и матроските депутати и конгресът на мюсюлманските селски депутати от Бакински уезд ", постанова се в резолюцията да се одобряват нови, спомагателни заклинания, този път против вируса на национализма, който е заразил грузинските депутати в Тифлис, а от там и целия Закавказки Сейм:
" Допълнения. Като получихме по време на разискването на въпроса известие от Тифлис за разпадането на по този начин наречената Закавказка република, за разпускането на Сейма, обединеното съвещание на Бакинския Съвет и на Селския конгрес установяват злополуката на незаконния контрареволюционен блок на меншевиките, мусаватистите и дашнакцаканите и го афишира за националистическа случка и за каиновско изменничество както във връзка с грузинското селячество, по този начин и още повече във връзка с арменското и мюсюлманското селячество и към целия пролетариат на Закавказието ". [2, док. 14]
След като Закавказкият Сейм е разхлабен, в Баку вземат решение, че могат отново да стартират да приказват за народна власт на Кавказ. Но това е единствено пътем. Веднага по-късно, на " откъсналото се Западно Закавказие " се дава обещание обединяване с Бакинския пролетариат по допустимо най-зрелищен метод - с пушка в ръка. Авторите на резолюцията зарязват всякаква двоякост в текста и карат напряко:
" Съединеното съвещание на Съвета на работническите, войнишките и матроските депутати и на Селския конгрес пред лицето на новите случки, на новите опити да се разбият редовете на кавказката народна власт, декларира своята твърда решителност да продължи битката против контрареволюцията в Закавказието и показва убеденост, че не е надалеч това време, когато откъснатите от Западното Закавказие бакински пролетариат и селяните от Бакинска губерния ще се обединят в приятелски съюз с грузинското и арменското селячество и пролетариат и с оръжие в ръка ще открият в Закавказието Съветска власт и ще възстановят единството с велика революционна Русия ". [2, док. 14]
Всъщност, тези редове споделят най-важното от цялата резолюция. На авантюристите от " откъсналото се Западно Закавказие " е оповестена официална война. Бакинският Съвет дава обещание на " грузинското и арменското селячество и пролетариат ", че " откъснатите от Западното Закавказие бакински пролетариат и селяните от Бакинска губерния " ще се сплоти с тях в " приятелски съюз ". Последното несъмнено ще стане със силата на оръжието.
" Съединеното тържествено съвещание на Бакинския Съвет на работническите, войнишките и матроските депутати и конгресът на мюсюлманските селски депутати от Бакински уезд " е свикано с една едничка цел - да глоби началото на военния поход против Елисаветпол. С фасон, който след това ще стане стандарт в руската външна политика, Бакинският Съвет ще нападне съседа си, изтъквайки на ляво и на дясно надали не превантивния темперамент на своите дейности. По това време в Елисаветпол (Гянджа) са мислели за всичко, само че не е и за война със Съветска Русия, само че Шаумян и компания проглушават ушите на света и най-много на Совнаркома, че в случай че не през днешния ден то на следващия ден " сеймовските банди " ще атакуван Баку. Когато Закавказката демократична федеративна република се разпада и Закавказкият Сейм се разпуска, това се приема за събитие повишаващо риска от " татарско ", " мусаватистко ", че и " турско " нахлуване, а не за тъкмо противоположното.
" Тържественото съвещание " драговолно ратифицира войнствените планове на водачите на Бакинския Съвет и им дава мандат да потеглят в техния " звездоносен поход " към Елисаветпол. Както към този момент беше маркирано, резолюцията е била призната " с овации с всичките гласове на Съвета и на Селския конгрес при трима въздържали се ". След което Бакинският Съвет изпраща триумфално резолюцията си на Совнаркома и на Ленин персонално... " за сведение и за открита прокламация ". Така да се каже, Шаумян и компания преглеждат от висотата на ситуацията си московското шефство, като нещо сходно на пресцентър на Бакинския съвет.
Разбира се, такива волности са били вероятни при започване на Гражданската война. По-късно, на никого няма дори да му мине през мозъка, че " Центърът " ще му оправя връзките с обществеността. На " Центъра " единствено ще се рапортува, а при неприятни вести с противоположната поща може да пристигна и " нова предопределение " на някой от островите на " Архипелага ГУЛАГ ".
И отново Бичерахов, както и един мистериозен британски военачалник...
На 07 юни 2018 година, Шаумян изпраща писмо до Съвета на националните комисари, с което осведоми в детайли за национализацията на нефтената промишленост и на Каспийския търговски флот. За перипетиите на тези национализации и несъгласията с " Центъра " към този момент беше написано в предходната част. Тук единствено ще отбележим, че моментът за национализациите е определен доста уместно. В Баку има по този начин да се каже " военно състояние ". Армията на Бакинския Съвет намерено се стяга за поход към Елисаветпол и на никой от " ощастливените " от национализациите притежатели не би му " стискало " даже и да гъкне. Не инцидентно Шаумян написа:
" Вътрешното ни състояние е такова, че всички тези мероприятия ние бихме могли да прокараме в живота безболезнено и дори ослепително ". [2, док. 15] Става дума за подготвяните " декрети за национализация на банките и на домовете ", само че същото се отнася и за към този момент оповестената национализация на нефтената промишленост и флота. На гладуващите се показва " чудесната вест ", че те към този момент са надали не притежатели на въпросните браншове от бакинската стопанска система и това поражда прочут възторг. А възторг е нужен, изключително в навечерието на война. Всичко е навързано отлично и далновидно...
В същото писмо, вождът на бакинския пролетариат продължава да увещава Совнаркома за нуждата от съдействие с Бичерахов и дава следната информация:
" Ще засегна единствено болния въпрос за Бичерахов. Този въпрос в някаква степен ме озадачава. Вие знаете за нашите договаряния с него. В последното си писмо той ни сложи изискване за допускане на британска задача в Баку. След това, откакто получих Вашето решение, неотложно му оповестих нашите условия. Сред тях - изискването, неговият отряд да се състои извънредно от жители на Руската република. Най-главното, лично не е това дали с него ще има някакви англичани, а това, какво ще съставлява той самичък със своя отряд.
Всички, които съм упълномощавал да водят с него договаряния, и хора, които го познават от доста години и осведомени с неговия отряд - всички ме уверяваха в неговата пристойност това, че би трябвало без всевъзможни съмнения да приемем неговите услуги. Но тези дни ми предадоха разшифрована радиограма на британски военачалник в Персия, където той [английският генерал] апропо написа:
" Моята цел е да спася Кавказ от турците и германците и мисля, че всички партии ще ми оказват помощ. Нямам нищо срещу Съветската власт. Бичерахов в политическо отношение се намира на мое предписание и той няма да има нищо срещу бакинската власт ". (Това е приблизителният текст, подчертаните думи превеждам точно) ". [2, док. 15]
Цитираната част от писмото е с изобретателно заложено двойно дъно. Шаумян написа за своите (уж) съмнения във връзка с Бичерахов, а по едно и също време с това цитира " разшифрована радиограма " на британски военачалник, в която се изяснява, че нито британското командване, нито Бичерахов, който се намира на предписание на англичаните " в политическо отношение " имат каквото и да е срещу руската власт в Баку.
Колебанията на Шаумян във връзка с нуждата от съюза с Бичерахов е чисто двуличие за пред " Центъра ", където са прекомерно прецизни във връзка с взаимоотношенията с централните сили и изключително с германците. Няма от къде да знаем дали Шаумян се е досещал, че немският общоприет щаб е и общоприет спонсор на някои от водещите фигури в Совнаркома (най-вече на самия Владимир Илич), само че на него му е било пределно ясно, че в Москва са доста чувствителни на тематика общи дейности със страните от Антантата.
Шаумян счита своята си кожа за по-близка от световната тактика на болшевиките в Москва и флиртува напълно съществено с англичаните. За контактите му с британската дипломация към този момент стана дума в предходната част. Дали тъй като е повярвал на личната си агитация, дали заради някаква персонална подозрителност и неприязън освен към Отоманската империя (нещо изцяло разбираемо за арменец, пък бил той и комунист - интернационалист), само че и към Германия, само че Шаумян е като че ли в обсесивно положение във връзка с Централните сили.
Споменатият британски военачалник от Персия е най-вероятно военачалник Лионел Дънстервил, чийто отряд прави голям преход през териториите в Средния Изток, с цел да стиг
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ