В предаването за съвременна музика Контемпо на 17 август от

...
В предаването за съвременна музика Контемпо на 17 август от
Коментари Харесай

"Intolleranza 1960" – уникалната опера на Луиджи Ноно звучи в българския ефир в нова интерпретация от Залцбург

В предаването за модерна музика " Контемпо " на 17 август от 19.30 часа представяме повсеместен запис на операта " Intolleranza 1960 " ( " Нетърпимост 1960 " ) на фамозния италиански композитор Луиджи Ноно. Изпълнението е напълно ново – от 15 август предходната година в границите на фестивала в Залцбург. Постановката е на белгийския режисьор Ян Лаувес, реализатори са солисти и Виенската филхармония с диригент Инго Мецмахер. В функциите вземат участие тенорът Шон Паникар, сопранът Сара Мария Сън, контраалтът Анна Мария Кюри, баритонът Антонио Янг и басът Муса Нунгуана.

" Intolleranza 1960 " е отдадена посмъртно на тъста на композитора Луиджи Ноно – фамозния му сътрудник Арнолд Шьонберг и е въодушевена от концепция на Анджело Мария Рипелино. Ноно употребява в операта си текстове и Анри Алег, Бертолт Брехт, Пол Елюар, Юлиус Фучик, Владимир Маяковски, Анджело Мария Рипелино и Жан-Пол Сартр.


Журналистът на свободна процедура от Мюнхен Макс Нифелер показва " Нетърпимост 1960 " по този начин: " Премиерата в спектакъл " Ла Фениче " във Венеция на 13 април 1961 г.притежава темперамент на самоуверен опит поради формата и наличието на творбата, която e в непрекъснато несъгласие с всички хрумвания за обичаен спектакъл. Картина на физическо и институционално принуждение против хора; разширение на театралното пространство, употребявайки изображения от проектор; използването на магнетофонна лента; озвучаване от високоговорители; музика, която показва непрекъснато безпокойствие и митинг: всичко това служи за провокация на публиката, която би трябвало да има отношение към несправедливостта и потисничеството в творбата. В миг, в който висшата класа се пробва да не помни за ужаса на войната, случил се 15 години преди премиерата; във време, когато желанието е за възвръщане на " остарялата, добре позната опера ", " Intolleranza 1960 " провокира скандал. Въпреки това, творбата се открива като безконечна и настояща до ден сегашен. Това се дължи главно на музиката на Луиджи Ноно, която акцентира безконечната човешка истина под напомнящия тон на възмущението ".


През 1961 година първите реализатори на творбата, наречена от Ноно " театрален екшън ", са румънският тенор Петре Мунтеано в ролята на Емигранта. Неговата другарка в миньорския град е сопранът Катрин Гейер, идваща от Берлин, преди малко приключила образованието си. Ролята на " Жената " извършва мецосопраното Карла Хениус, Алжирецът е баритонът Хайнц Рейфус, а Страдащата жертва е изпълнена от баса Итало Тайо. Режисьор е чехът Вацлав Кашлик, сценограф в началото е Йозеф Свобода от Прага, който ненадейно бива заместен от венецианския художник Емилио Ведова. Оркестровата роля е поверена на Симфоничния оркестър на Би Би Си с диригент Бруно Мадерна. Репетициите се организират в Лондон, изпълнителите идват във Венеция напряко за генералната подготовка. Хоровете са записани на лента в Милано, с цел да бъдат възпроизведени на фона на всеобщи подиуми, изпълнявани от актьори и балетисти.


Ноно не е бил наясно по какъв начин ще протекат подготовките. Записи от дневника на мецосопраното Карла Хениус дават информация от първа ръка за напрегнатите седмици, предшестващи премиерата. Хениус отпътува за Венеция 10 дни преди премиерата, с партитурата на соловата си роля, преди малко излязла от печатницата, без да знае какво да чака. Певицата отбелязва в дневника си: " Така се прави всичко тук: невероятна комбинация от същински гений, хрумвания, техническа умелост, дилетантство и импровизация ". Но: " Неистовата работна нравственос на Ноно заразява всички. Беше същинско наслаждение! ".


Политизираната атмосфера на премиерата припомня огнище на пожар. Произведението е обществено авансово демонизирано като подло ляво. Като творба, демонстрираща пренебрежение към достолепната оперна традиция на Италия и разпространяваща комунистическа агитация. Фашистки групи афишират желанието си да провалят премиерата. В разгара на напрежението Хениус записва в дневника си: " Фашистите провеждат скандал - някои от тях са задържани от полицията, тъкмо когато крещят от ложите си " Viva la polizia! ". Когато представлението приключва, виковете " отлично " надделяват тези на нарушителите на реда и членовете на оркестъра придвижват Ноно през сцената на раменете си ".


Композиторът основава умопомрачителна картина на война и обществени спорове, в която неприязънта към нацисти и фашисти е съчетана с утопична вяра за обществена независимост. Новината за идната война в Алжир е добавена, с цел да подчертае актуалността на творбата. За Ноно неговата опера е като албум от фотоси на световното общество, разграничено сред буржоазията и пролетариата. Идеята за " Нетърпимост 1960 " се ражда откакто Ноно се среща с книга за Маяковски и съветския авангарден спектакъл, написана от Анджело Мария Рипелино. Вдъхновение за композитора е и драматургията на Всеволод Мейерхолд и Ервин Пискатор. Рипелино написа либрето за Ноно, само че той го трансформира съвсем напълно и прибавя други текстове. Финалното име на творбата е " Intolleranza1960 " с подзаглавие " Сценично деяние в две елементи, учредено върху концепцията на Анджело Мария Рипелино ".


Влиянието на театралните хрумвания на Ервин Пискатор е явно по време на премиерата с инсталирането на акустични и образни детайли, които демонстрират документален материал, както и с отварянето на сцената за оптимален контакт с публиката. Мисленето на руския театрал Мейерхолд се демонстрира в концепцията за единение сред авангардна политика и хармония, а Йозеф Свобода придвижва във Венеция светлинните прожекции от фамозния тогава спектакъл Laterna Magika от Прага. Разширяването на акустичното пространство посредством многоканалната система от високоговорители се корени във венецианския многогласен жанр от към 1600 година, с който младият Ноно се среща, до момента в който учи при Джан Франческо Малипиеро и Бруно Мадерна. Вдъхновението му за всеобщите подиуми на хора безспорно идва от операта " Мойсей и Арон " на Шьонберг, с която той се среща на концертно осъществяване в Хамбург през 1954 година. По време на това събитие – международната премиера на операта, Ноно среща за първи път и дъщерята на Шьонберг - Нурия, за която се дами година по-късно. В " Нетърпимост 1960 " разположението на разнообразните театрални и пространствени детайли подхожда на метода, по който е структуриран текстът. По думи на Макс Нифелер: " В последна сметка " Intolleranza 1960 " е обвиняване, в което публиката е поканена да застане на страната на онеправданите ".


В партитурата Луиджи Ноно се опира върху дванадесеттоновия сериализъм, с който се среща в летния курс за нова музика в Дармщат при започване на 50-те години на ХХ век. Той заобикаля строго систематичния метод, като приспособява правилата на сериализма в сходство с драматургията. Композиторът употребява тонов ред, основан от него още през 1955 година в инструменталната творба " Incontri ". Също по този начин обособени сегменти от редицата характеризират съответни обстановки и персонажи: да вземем за пример в линейна форма при писането на соловите вокални партии или като акомпанименти при хоровите tutti или всеобщи подиуми. Това комбиниране на суровост и еластичност, дружно с необятната палитра от звуци на оркестъра, образува основата на музикален език, който сплотява точно фразиране, пространствена дълбочина и изразена мощ, с цел да придаде на творбата присъща оцветеност.


Интересен факт за новата интерпретацията на операта " Intolleranza 1960 ", дирижирана от Мецмахер, е че режисьорът Ян Лаувес включва нов воин, чужд в оригинала на партитурата от Луиджи Ноно – Слепия стихотворец. По този мотив Лаувес споделя: " Слепият стихотворец е плеоназъм: поетът в същинския смисъл на думата е кьорав сега, в който се възвиси в творчеството си; той губи себе си, когато творбата му придобие духовна значимост. Моментът на извисяване в никакъв случай не може да бъде очакван, нито забелязан. Поезията е играла огромна роля в човешката история. Използвам думата " лирика " и като изложение на поетичната мощ на изобразителното изкуство, статуя или музика. Надяваме се да се сблъскаме с поетично преживяване посредством изкуството – значим миг в живота ни. В момента, в който обещано нещо се трансформира в лирика, основателят му умира. Ако това не се случи, сянката на актьора пада върху творбата като влажна забрадка и я задушава.


Присъствието на Слепия стихотворец е метафора: вулгарността на обществените диспути в обществените медии ни кара да мечтаем за " духовно извисяване на езика ", както разказва Паз. Изобилието от информация и копнежът за търсене на личността обаче кара поета да изгуби своят престиж. Поетът, който затваря очите си, с цел да разбере повече, се смята за шут. Това е същността на нетолерантността: блян към изясненост, пренебрежение към неяснотата. Запознавайки публиката с Поета като нов воин в " Intolleranza 2021 ", повдигам въпроси без да диря отговори. Дали Слепият стихотворец е висшият очевидец?...


Операта е формирана от две елементи, като Ноно не оставя музика сред частите, а предлага опция: сцената избухва от толкоз доста смут – нетолерантна панорама. Какво е нетолерантността през днешния ден? Ясното и обективно мислене е задушено от тривиалности и циничност. Когато представяме истината като неистина, поетът замълчава. В нашата версия на " Intolleranza 2021 " поетът е отхвърлен от викането на праведната общественост, която сама взема решение да затвори границите си, оставя земята гола и възнаграждава истината като неуместна и смешна ".

Диригентът Инго Мецмахер споделя: " Когато Луиджи Ноно бил млад мъж го попитали дали може да си показа да напише опера. Според сведенията е споделил нещо по сходство на: " Да, мога добре да си показва, че го върша, само че не и за обичайната опера ". Това беше изключено за него. Пиаца дел Кампо в Сиена беше такова пространство за осъществяване, което имаше поради. Каква зашеметяваща концепция! ". Сценичният екшън не е предопределен за обичайна оперна сцена. Според Мецмахер тя " … би трябвало да се организира на открито, под ясно, звездно небе. Звукът на музиката му търси необятно, отворено пространство за разгръщане ".


Мецмахер продължава: " Два детайла се открояват в развиването на музикалния модернизъм. Първо, възходящото значение на дисонанса, острият конфликт сред нотите, натрупването на напрежение, което към този момент не може да бъде решено. И второ, еманципацията на шума в границите на музиката, със звуци, които нямат височина и прибавят в допълнение прекаленост към дисонантните взаимоотношения. Това, което се случва тук, е същинско разхлабване от акустичното пространство, което изглеждаше твърдо открито до края на XIX век – както в директен, по този начин и в метафоричен смисъл. Не е чудно, че стандартните зали в действителност не могат да се оправят с тази музика. Густав Малер към този момент ги е отвел до техните граници – спомнете си скандалния удар с чук в Шеста симфония. Това важи още повече за музиката на Луиджи Ноно, Едгар Варез или Янис Ксенакис. И до ден сегашен съм сюрпризиран, че не е било допустимо да се изградят нови, обособени концертни зали за тях. Музиката им би звучала толкоз друго, толкоз по-свободно и по-мащабно ".


Позиционирането на оркестъра е от извънредно забавно.

26 духови инструменталисти и 40 щрайхисти са ситуирани на издигнат подиум, пространството отляво на сцената е отделено за 12 барабаниста, всеки в допълнение оборудван с чинели, триъгълници и там-там, а вдясно от сцената са арфата и другите ударни: три тимпана, челеста, маримба, вибрафон, тръбни камбани и глокеншпил. Така Ноно съумява да придаде пространственост на звука. Разположението подхожда и на концепцията му за предаване на хоровите пасажи посредством високоговорители. Слушателят попада в средата на поле от звуци.


Инго Мецмахер приключва: " Силата в музиката минава през цялата му творба. Тя е цялостна с яд и гняв. Разярена музика е. Тя е откровена и назовава нещата с точните им имена. А въпреки това, е безпределно деликатна, покрай границите на човешкия слух. Вярва в месианската мощ, без значение какъв брой е слаба. В любовта, в цялата си чупливост. И в хубостта на изпятото слово. Едва ли има музика, която ме е вълнувала толкоз надълбоко ".

" Intolleranza 2021 " е прелъщение за стеснен кръг от изключителни ценители на музикалния авангард. Екипът на " Контемпо " кани всички, изпитали най-малко мъничко любознание, да се причислят линейно към ефира на стратегия " Христо Ботев " – 17 август 2022 година, 19.30 - 21.30 часа.
Снимки: Maarte Vanden Abeele, Marco Borrelli / salzburgerfestspiele.at
Източник: bnr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР