Спасението за еврото е да се трансформира в stablecoin
В позиция, оповестена във "Файненшъл таймс " на 18 ноември, Томас Майер - някогашен основен икономист на "Дойче банк ", споделя убеждението си, че спасението на еврото се крие в трансформирането му в цифрова постоянна монета (stablecoin).
Представяме цялостния текст на предлагането на икономическия специалист
Когато икономическата уязвимост прелее в криза, наблюдението на великия съветски публицист Лев Толстой, че "всяко нещастно семейство е нещастно по своему ", ще се отнася и за страните от еврозоната. Растящото икономическо разделяне ще окаже напън върху общността, който може да докара и до нейния колапс. Проектът за Европейски паричен съюз (EMU) не беше докара до дъно. И въпреки че банкнотите, издадени от Европейската централна банка, имат еднообразно кредитно качество, цената на средствата, подадени в банките се разграничава в другите страни на блока според от опциите на националните държавни управления да подсигуряват вложенията при банкрут на кредитните институции. Банковият съюз трябваше да окомплектова EMU, само че най-важната му съставния елемент - единна гаранция на депозитите, към момента липсва поради политическата опозиция против подялбата на риска. И въпреки че наскоро немският финансов министър Олаф Шолц предложи евентуален компромис, критиците настояват, че еврото го чака крах.
Вярвам, че решение има: основаването на същинско цифрово евро
Първата стъпка в тази тенденция би трябвало да е въвеждането на банков депозит, обезпечен напълно с пари на централната банка. ЕЦБ би могла да генерира сполучливо средствата, нужни за залог на този депозит като купи издадените държавни облигации в еврозоната.
Втората стъпка е този обезпечен депозит да бъде "въдворен " за цифрови пари на централната банка, които да се превеждат от човек на човек или от компания на компания посредством технологията blockchain. Еврото след тази интервенция ще стане stablecoin, обезпечено единствено от държавни облигации.
Единствено ЕЦБ (а не комерсиалните банки) ще дава отговор за издаването на електронното евро. И с цел да бъде предпазено от държавни злоупотреби и от подправяне, то може да бъде снабдено с дигитален воден знак. Това би означавало да се вградят разпоредбите за истинския артикул и бъдещото нарастване на паричното предложение като "интелигентен договор " в кодирането, обвързвано с цифровите активи. Паричното предложение може да се усилва посредством по-нататъшни покупки на държавни облигации, само че единодушието за тях би трябвало да се реализира без значение от нечие политическо въздействие и съгласно дълготрайните вероятности.
Например, растежът на предлагането на цифрово евро може да се обвърже с упования капацитет за стопански напредък на еврозоната. Вместо да се разчита на банково кредитиране, паричното предложение би могло да се усилва посредством повишение на вложенията на ЕЦБ в държавни облигации. За да не се позволява печатането на пари за финансиране на държавни бюджетни дефицити (каквито оферти има в модерната парична теория), държавните управления могат да разпределят парите, които получават от продажбата на облигации непосредствено на жителите под формата на "парични дивиденти ".
В света на цифровото евро главната роля на комерсиалните банки ще е да одобряват депозити и да ги дават назаем на вложителите. Те могат да продължат да основават частни пари посредством кредитирането, само че няма да има държавни гаранции за конвертирането им при паритет в цифрово евро. Банките ще замязят на капиталови фондове, чиито активи са предпазени отчасти с буфер от скъпи бумаги. Спестителите могат да изберат кредитна институция, която дава отговор на желанията им за рентабилност и за частична отбрана на вложенията. Централната банка пък ще загуби опцията си да употребява лихвените проценти като инструмент за ръководство на основаването на пари посредством заеми за политически цели. Като се вземе поради настоящето изтощение на паричната политика в свят с негативни лихви, това надали ще има кой знае какво значение.
Цифровизацията предлага метод за понижение на задълженията на страните от еврозоната и за отбрана на еврото. Консервативните във фискално отношение северни страни могат да се съгласят на еднократна монетаризация на остарели задължения в салдото на ЕЦБ, с цел да подсигурят основаването на сигурни пари. В подмяна мощно задлъжнелите южни страни би трябвало да одобряват, че след въпросната еднократна монетизация на старите им отговорности по-нататъшни избавителни акции посредством същата процедура ще са невъзможни. Този развой може да отстрани от пазара държавни облигации за 7 трлн. евро. Публичният дълг на еврорегиона ще се редуцира до под 25% от Брутният вътрешен продукт, давайки на всеки член нова опция за благоразумна фискална политика.
Парите, основани посредством банкови заеми, изискват мощна държавна поддръжка, която еврозоната не съумя да построи. Цифровите монети, въпреки това, могат да съществуват и без държавни гаранции. Дигиталното евро, издадено от ЕЦБ, освен ще е по-силно, само че ще може да се конкурира равностойно с щатския $ и с други виртуални пари, с цел да стане международна аварийна валута.
Централните банкери са консервативни по природа и не обичат опити. Но загърбвайки стената, те в най-скоро време ще бъдат лишени от различен избор с изключение на да тестват пробно лекуване за избавяне на блока на еврото от разпад при криза.
Представяме цялостния текст на предлагането на икономическия специалист
Когато икономическата уязвимост прелее в криза, наблюдението на великия съветски публицист Лев Толстой, че "всяко нещастно семейство е нещастно по своему ", ще се отнася и за страните от еврозоната. Растящото икономическо разделяне ще окаже напън върху общността, който може да докара и до нейния колапс. Проектът за Европейски паричен съюз (EMU) не беше докара до дъно. И въпреки че банкнотите, издадени от Европейската централна банка, имат еднообразно кредитно качество, цената на средствата, подадени в банките се разграничава в другите страни на блока според от опциите на националните държавни управления да подсигуряват вложенията при банкрут на кредитните институции. Банковият съюз трябваше да окомплектова EMU, само че най-важната му съставния елемент - единна гаранция на депозитите, към момента липсва поради политическата опозиция против подялбата на риска. И въпреки че наскоро немският финансов министър Олаф Шолц предложи евентуален компромис, критиците настояват, че еврото го чака крах.
Вярвам, че решение има: основаването на същинско цифрово евро
Първата стъпка в тази тенденция би трябвало да е въвеждането на банков депозит, обезпечен напълно с пари на централната банка. ЕЦБ би могла да генерира сполучливо средствата, нужни за залог на този депозит като купи издадените държавни облигации в еврозоната.
Втората стъпка е този обезпечен депозит да бъде "въдворен " за цифрови пари на централната банка, които да се превеждат от човек на човек или от компания на компания посредством технологията blockchain. Еврото след тази интервенция ще стане stablecoin, обезпечено единствено от държавни облигации.
Единствено ЕЦБ (а не комерсиалните банки) ще дава отговор за издаването на електронното евро. И с цел да бъде предпазено от държавни злоупотреби и от подправяне, то може да бъде снабдено с дигитален воден знак. Това би означавало да се вградят разпоредбите за истинския артикул и бъдещото нарастване на паричното предложение като "интелигентен договор " в кодирането, обвързвано с цифровите активи. Паричното предложение може да се усилва посредством по-нататъшни покупки на държавни облигации, само че единодушието за тях би трябвало да се реализира без значение от нечие политическо въздействие и съгласно дълготрайните вероятности.
Например, растежът на предлагането на цифрово евро може да се обвърже с упования капацитет за стопански напредък на еврозоната. Вместо да се разчита на банково кредитиране, паричното предложение би могло да се усилва посредством повишение на вложенията на ЕЦБ в държавни облигации. За да не се позволява печатането на пари за финансиране на държавни бюджетни дефицити (каквито оферти има в модерната парична теория), държавните управления могат да разпределят парите, които получават от продажбата на облигации непосредствено на жителите под формата на "парични дивиденти ".
В света на цифровото евро главната роля на комерсиалните банки ще е да одобряват депозити и да ги дават назаем на вложителите. Те могат да продължат да основават частни пари посредством кредитирането, само че няма да има държавни гаранции за конвертирането им при паритет в цифрово евро. Банките ще замязят на капиталови фондове, чиито активи са предпазени отчасти с буфер от скъпи бумаги. Спестителите могат да изберат кредитна институция, която дава отговор на желанията им за рентабилност и за частична отбрана на вложенията. Централната банка пък ще загуби опцията си да употребява лихвените проценти като инструмент за ръководство на основаването на пари посредством заеми за политически цели. Като се вземе поради настоящето изтощение на паричната политика в свят с негативни лихви, това надали ще има кой знае какво значение.
Цифровизацията предлага метод за понижение на задълженията на страните от еврозоната и за отбрана на еврото. Консервативните във фискално отношение северни страни могат да се съгласят на еднократна монетаризация на остарели задължения в салдото на ЕЦБ, с цел да подсигурят основаването на сигурни пари. В подмяна мощно задлъжнелите южни страни би трябвало да одобряват, че след въпросната еднократна монетизация на старите им отговорности по-нататъшни избавителни акции посредством същата процедура ще са невъзможни. Този развой може да отстрани от пазара държавни облигации за 7 трлн. евро. Публичният дълг на еврорегиона ще се редуцира до под 25% от Брутният вътрешен продукт, давайки на всеки член нова опция за благоразумна фискална политика.
Парите, основани посредством банкови заеми, изискват мощна държавна поддръжка, която еврозоната не съумя да построи. Цифровите монети, въпреки това, могат да съществуват и без държавни гаранции. Дигиталното евро, издадено от ЕЦБ, освен ще е по-силно, само че ще може да се конкурира равностойно с щатския $ и с други виртуални пари, с цел да стане международна аварийна валута.
Централните банкери са консервативни по природа и не обичат опити. Но загърбвайки стената, те в най-скоро време ще бъдат лишени от различен избор с изключение на да тестват пробно лекуване за избавяне на блока на еврото от разпад при криза.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ