От 638,7 млн. лв. бюджетен излишък до 4 млрд. лв. дефицит само за месец
В последният ден на отминалата 2021-а Министерството на финансите разгласи, че Консолидираната фискална стратегия (КФП) ще завършва годината с недостиг от 4 милиарда лв., което е 3% от Брутният вътрешен продукт.
Към тази вест може и да се подходи позитивно, тъй като както се показва в формалното известие този резултат е реализиран при заложен оптимален размер на недостига в обновените планове към Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2021 година от 4,6 милиарда лв..
С други думи е реализиран по-добър резултат от заложения.
" Основен фактор за постигнатото усъвършенстване на недостига е по-доброто осъществяване на приходите, като съпоставено с миналата 2020 година приходите по консолидираната фискална стратегия регистрират номинален растеж от към 7,9 милиарда лева (17,8 на сто) ", написа в известието на финансовото ведомство.
Но в случай че човек чете поредно известията на Министерството на финансите за месечното осъществяване на бюджета не може да не си зададе въпроса по какъв начин от остатък от 638.7 млн. лв. по Консолидираната фискална стратегия през ноември 2021-а единствено за месец се стига до недостиг от 4 милиарда лв. в края на декември? Ако по този начин погледнем въпроса към този момент мъчно можем да приказваме за възстановяване и обстановката по-скоро наподобява като утежняване на фискалния резултат и то с 4.6 милиарда лв. за месец.
Вярно е, че е добре да се гледа на нещата от оптимистичната им страна, пък и такова държание на хазната не би трябвало да ни учудва. Все отново за последните години от ръководството на ГЕРБ непрекъснато сме ставали очевидци на сходно предколедно държание на финансите на страната. През 2020-а да вземем за пример през ноември КФП бе на недостиг от 213.7 млн. лв., а месец по-късно - в края на декември той бе уголемен до 3.53 милиарда лв.. Година по-рано - през 2019 обстановката бе идентична - от 1.3 милиарда лв. остатък през ноември, КФП се свлича до към 1.15 милиарда лв. недостиг в края на декември.
Само че нали новото ръководство пристигна точно с концепцията да приключи практиката на непрозрачното харчене на доста милиарди левове в края на годината без знанието и единодушието на Народното събрание? А в този момент какво излиза? Повече от същото, като под същото се схваща това от времето на ГЕРБ? Едва ли е добре новото постоянно държавно управление на обединението, лидирана от " Продължаваме промяната ", да позволява сходни сенки на подозрение върху своята уместност към гласоподавателите и направените политически послания. И по тази причина е добре народните представители да изслушат в едно от първите си съвещания през 2022-а доклад на държавното управление за факторите, провокирали постигнатия за 11 месеца на 2021-а остатък от 638.7 млн. лв. единствено за един месец да бъде заличен и да бъде насъбран недостиг от 4 милиарда лв.. При това при номинален растеж на приходите по КФП от 7.9 милиарда лв..
Впрочем в формалното си известие за декември Министерството на финансите се пробва да опише факторите, провокирали недостига. Там се споделя, че преизпълнението на обновените годишни планове при множеството от главните налози и осигурителни вноски е причина държавното управление да предложи, а Народното събрание да утвърди със свое решение, спомагателни запаси в размер на 1.2 милиарда лева за сметка на преизпълнение на данъчните доходи по държавния бюджет за застраховане на предпочитани ограничения за поддръжка на пенсионерите и за компенсиране на бизнеса заради високите цени на електрическата сила и природния газ.
" По този метод бяха допълнени към този момент утвърдените ограничения с актуализацията на бюджета от септември т. година, които обезпечиха запас за ограничения за битка с пандемията посредством поддръжка на бизнеса и продължение подпомагането на най-уязвимата група на пенсионерите през последното тримесечие на годината. Не на последно място с актуализацията на бюджета бяха утвърдени и промени в Кодекса за обществено обезпечаване, които вкараха трайна норма, посредством която пенсиите на всички пенсионери бяха служебно преизчислени от Национален осигурителен институт при смяна на % за всяка година застрахователен стаж без преобразяване в пенсионната формула от 1,2 на 1,35, считано от 25 декември 2021 година От тази дата бе повишен и минималният месечен размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст от 300 лв. на 370 лв.., което съставлява нарастване с над 23 на 100. През цялата година продължиха да се извършват, при изискванията на настояща изключителна епидемиологична конюнктура, и всички останали ограничения за понижаване на отрицателните последици от пандемията, в това число ограничения за подкрепяне на бизнеса, поддръжка на пенсионерите и несъмнено на личния състав на първа линия в битката с пандемията, закупуване на лекарства и ваксини и така нататък За реализирането на всички тези ограничения бяха мобилизирани основни по мярка фискални тласъци, които доста надвишават регистрираните за 2020 година ", изясняват от финансовото ведомство.
По нататък от Министерството на финансите акцентират, че прегледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при обществените и здравноосигурителните разноски. В частта на разноските за пенсии са изразходени 1.7 милиарда лева за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лв. за месеците от януари до септември и 120 лв. за месеците от октомври до декември).
Освен това в осъществяване на Решение на Народното събрание за одобрение на спомагателни разноски и прехвърляния по държавния бюджет за 2021 година за сметка на преизпълнението на данъчните доходи за 2021 година бяха обезпечени 750 млн. лева за погашение на добавки към пенсиите на всички пенсионери в размер на 60 лв. за първите 6 месеца на 2022 година Наред с това, въздействие върху разноските за пенсии оказва и нарастването на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст и на оптималния размер на пенсията от началото на годината, базов резултат от нарастването на пенсиите през юли 2020 година, както и нарастването от месец юли 2021 година. На база на предварителни оценки на Министерството на финансите заради посочените фактори разноските за пенсии регистрират номинален растеж по отношение на 2020 година от 3,1 милиарда лв..
В частта на здравноосигурителните разноски се регистрира повишаване, обвързвано с по-високите разноски за битка с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на изключителна епидемиологична конюнктура: разноски за лекарства, проби, консумативи и защитни средства, средства за поддръжка на личния състав на първа линия в битката с COVID-19 (допълнително месечно заплащане в размер на 1 000 лева.), възнаграждение на изпълнителите на здравна помощ за слагане на ваксини против COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лева, на експерти от професионално направление " Здравни грижи " в размер на 360 лева и на санитари в размер на 120 лева и други.
Значителен номинален растеж от над 2,4 милиарда лева се регистрира и при разноските за дотации за нефинансови предприятия, за което способстват главно заплащанията по Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа сила, разноските на Фонд " Сигурност на електроенергийната система ", заплащанията по мярката " 60/40 ", мярката " 80/20 ", мярката " Запази ме ", мярката " Подкрепа посредством оборотен капитал за дребни и междинни предприятия, наранени от краткотрайните противоепидемични ограничения ", управлявана от Национална агенция за приходите, и други. През 2021 година се извършва Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа сила (РМС №739; РМС №771; РМС №885; Постановление на Министерски съвет №476), както и Програма за компенсиране на операторите на електропреносната и на електроразпределителната мрежи за закупуване на количества електрическа сила, потребена за софтуерните разноски (ПМС №476), като се планува да продължат да се ползват до март 2022 година Възможно е стратегиите да бъдат модифицирани и допълнени.
В тази връзка обезпечените средства за погашение на обезщетения към бизнеса и операторите заради внезапния скок на цените на електрическата енергия до края на 2021 година са в общ размер на над 1,3 милиарда лева, включително 0,45 милиарда лева в осъществяване на Решение на Народното събрание за одобрение на спомагателни разноски и прехвърляния по държавния бюджет за 2021 година за сметка на преизпълнението на данъчните доходи за 2021 година, за заплащания през първото тримесечие на 2022 година.
При всичките тези цифри обаче би трябвало да се има поради, че една немалка част от тези разказани разноски са правени през цялата 2021-а година, а не в последния ѝ месец декември. Така че с сходно изложение не може да се изясни насъбрания единствено през декември недостиг по КФП от над 4.6 милиарда лв., който провокира годишния недостиг от 4 милиарда лв.. Тук няма да обсъждаме целесъобразността на някои скъпоструващи обществени ограничения, които ще имат дълготраен отрицателен резултат върху финансовата непоклатимост на страната. Важното в този момент е ръководещите в действителност да показват, че считат по почтен, открит и виновен метод да ръководят страната и да обяснят в Народното събрание по какъв начин се е стигнало до декемврийския недостиг.
Към тази вест може и да се подходи позитивно, тъй като както се показва в формалното известие този резултат е реализиран при заложен оптимален размер на недостига в обновените планове към Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2021 година от 4,6 милиарда лв..
С други думи е реализиран по-добър резултат от заложения.
" Основен фактор за постигнатото усъвършенстване на недостига е по-доброто осъществяване на приходите, като съпоставено с миналата 2020 година приходите по консолидираната фискална стратегия регистрират номинален растеж от към 7,9 милиарда лева (17,8 на сто) ", написа в известието на финансовото ведомство.
Но в случай че човек чете поредно известията на Министерството на финансите за месечното осъществяване на бюджета не може да не си зададе въпроса по какъв начин от остатък от 638.7 млн. лв. по Консолидираната фискална стратегия през ноември 2021-а единствено за месец се стига до недостиг от 4 милиарда лв. в края на декември? Ако по този начин погледнем въпроса към този момент мъчно можем да приказваме за възстановяване и обстановката по-скоро наподобява като утежняване на фискалния резултат и то с 4.6 милиарда лв. за месец.
Вярно е, че е добре да се гледа на нещата от оптимистичната им страна, пък и такова държание на хазната не би трябвало да ни учудва. Все отново за последните години от ръководството на ГЕРБ непрекъснато сме ставали очевидци на сходно предколедно държание на финансите на страната. През 2020-а да вземем за пример през ноември КФП бе на недостиг от 213.7 млн. лв., а месец по-късно - в края на декември той бе уголемен до 3.53 милиарда лв.. Година по-рано - през 2019 обстановката бе идентична - от 1.3 милиарда лв. остатък през ноември, КФП се свлича до към 1.15 милиарда лв. недостиг в края на декември.
Само че нали новото ръководство пристигна точно с концепцията да приключи практиката на непрозрачното харчене на доста милиарди левове в края на годината без знанието и единодушието на Народното събрание? А в този момент какво излиза? Повече от същото, като под същото се схваща това от времето на ГЕРБ? Едва ли е добре новото постоянно държавно управление на обединението, лидирана от " Продължаваме промяната ", да позволява сходни сенки на подозрение върху своята уместност към гласоподавателите и направените политически послания. И по тази причина е добре народните представители да изслушат в едно от първите си съвещания през 2022-а доклад на държавното управление за факторите, провокирали постигнатия за 11 месеца на 2021-а остатък от 638.7 млн. лв. единствено за един месец да бъде заличен и да бъде насъбран недостиг от 4 милиарда лв.. При това при номинален растеж на приходите по КФП от 7.9 милиарда лв..
Впрочем в формалното си известие за декември Министерството на финансите се пробва да опише факторите, провокирали недостига. Там се споделя, че преизпълнението на обновените годишни планове при множеството от главните налози и осигурителни вноски е причина държавното управление да предложи, а Народното събрание да утвърди със свое решение, спомагателни запаси в размер на 1.2 милиарда лева за сметка на преизпълнение на данъчните доходи по държавния бюджет за застраховане на предпочитани ограничения за поддръжка на пенсионерите и за компенсиране на бизнеса заради високите цени на електрическата сила и природния газ.
" По този метод бяха допълнени към този момент утвърдените ограничения с актуализацията на бюджета от септември т. година, които обезпечиха запас за ограничения за битка с пандемията посредством поддръжка на бизнеса и продължение подпомагането на най-уязвимата група на пенсионерите през последното тримесечие на годината. Не на последно място с актуализацията на бюджета бяха утвърдени и промени в Кодекса за обществено обезпечаване, които вкараха трайна норма, посредством която пенсиите на всички пенсионери бяха служебно преизчислени от Национален осигурителен институт при смяна на % за всяка година застрахователен стаж без преобразяване в пенсионната формула от 1,2 на 1,35, считано от 25 декември 2021 година От тази дата бе повишен и минималният месечен размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст от 300 лв. на 370 лв.., което съставлява нарастване с над 23 на 100. През цялата година продължиха да се извършват, при изискванията на настояща изключителна епидемиологична конюнктура, и всички останали ограничения за понижаване на отрицателните последици от пандемията, в това число ограничения за подкрепяне на бизнеса, поддръжка на пенсионерите и несъмнено на личния състав на първа линия в битката с пандемията, закупуване на лекарства и ваксини и така нататък За реализирането на всички тези ограничения бяха мобилизирани основни по мярка фискални тласъци, които доста надвишават регистрираните за 2020 година ", изясняват от финансовото ведомство.
По нататък от Министерството на финансите акцентират, че прегледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при обществените и здравноосигурителните разноски. В частта на разноските за пенсии са изразходени 1.7 милиарда лева за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лв. за месеците от януари до септември и 120 лв. за месеците от октомври до декември).
Освен това в осъществяване на Решение на Народното събрание за одобрение на спомагателни разноски и прехвърляния по държавния бюджет за 2021 година за сметка на преизпълнението на данъчните доходи за 2021 година бяха обезпечени 750 млн. лева за погашение на добавки към пенсиите на всички пенсионери в размер на 60 лв. за първите 6 месеца на 2022 година Наред с това, въздействие върху разноските за пенсии оказва и нарастването на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст и на оптималния размер на пенсията от началото на годината, базов резултат от нарастването на пенсиите през юли 2020 година, както и нарастването от месец юли 2021 година. На база на предварителни оценки на Министерството на финансите заради посочените фактори разноските за пенсии регистрират номинален растеж по отношение на 2020 година от 3,1 милиарда лв..
В частта на здравноосигурителните разноски се регистрира повишаване, обвързвано с по-високите разноски за битка с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на изключителна епидемиологична конюнктура: разноски за лекарства, проби, консумативи и защитни средства, средства за поддръжка на личния състав на първа линия в битката с COVID-19 (допълнително месечно заплащане в размер на 1 000 лева.), възнаграждение на изпълнителите на здравна помощ за слагане на ваксини против COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лева, на експерти от професионално направление " Здравни грижи " в размер на 360 лева и на санитари в размер на 120 лева и други.
Значителен номинален растеж от над 2,4 милиарда лева се регистрира и при разноските за дотации за нефинансови предприятия, за което способстват главно заплащанията по Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа сила, разноските на Фонд " Сигурност на електроенергийната система ", заплащанията по мярката " 60/40 ", мярката " 80/20 ", мярката " Запази ме ", мярката " Подкрепа посредством оборотен капитал за дребни и междинни предприятия, наранени от краткотрайните противоепидемични ограничения ", управлявана от Национална агенция за приходите, и други. През 2021 година се извършва Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа сила (РМС №739; РМС №771; РМС №885; Постановление на Министерски съвет №476), както и Програма за компенсиране на операторите на електропреносната и на електроразпределителната мрежи за закупуване на количества електрическа сила, потребена за софтуерните разноски (ПМС №476), като се планува да продължат да се ползват до март 2022 година Възможно е стратегиите да бъдат модифицирани и допълнени.
В тази връзка обезпечените средства за погашение на обезщетения към бизнеса и операторите заради внезапния скок на цените на електрическата енергия до края на 2021 година са в общ размер на над 1,3 милиарда лева, включително 0,45 милиарда лева в осъществяване на Решение на Народното събрание за одобрение на спомагателни разноски и прехвърляния по държавния бюджет за 2021 година за сметка на преизпълнението на данъчните доходи за 2021 година, за заплащания през първото тримесечие на 2022 година.
При всичките тези цифри обаче би трябвало да се има поради, че една немалка част от тези разказани разноски са правени през цялата 2021-а година, а не в последния ѝ месец декември. Така че с сходно изложение не може да се изясни насъбрания единствено през декември недостиг по КФП от над 4.6 милиарда лв., който провокира годишния недостиг от 4 милиарда лв.. Тук няма да обсъждаме целесъобразността на някои скъпоструващи обществени ограничения, които ще имат дълготраен отрицателен резултат върху финансовата непоклатимост на страната. Важното в този момент е ръководещите в действителност да показват, че считат по почтен, открит и виновен метод да ръководят страната и да обяснят в Народното събрание по какъв начин се е стигнало до декемврийския недостиг.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ