В последните седмици сред водещите политически новини неизменно присъства сериалът

В последните седмици измежду водещите политически вести непроменяемо участва сериалът „ Радев против Цветанов “ (или обратното). Водеща тематика в него пък непроменяемо е мястото на България в геополитическия конфликт сред Запада (ЕС, НАТО) и Русия.

Пресилено, само че правилно

След последното съвещание на така наречен Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) заместник-председателят на най-голямата ръководеща партия и неин парламентарен началник упрекна президента, че е предложил мнение, след чието приемане „ би трябвало да излезем и да кажем, че започваме стъпки към излизане от НАТО “. “За всички е ясно, че президентът гледа на Изток. Има подозрения, че този човек е подвластен от други страни ", добави по-късно Цветанов.

Президентът отхвърли това тълкувание, като го отдаде на личностни особености: " Неслучайно упорствам за по-добро обучение. Явно Цветан Цветанов по-трудно осмисля това, което чете ".

Прехвърлянето на политическия спор върху плоскостта на обидните квалификации по принцип не е ползотворно. Затова, без да познавам никого от двамата съперници и съдейки единствено по външни белези, бих споделил само това: по индикатора интелектуално ниво, експедитивност и качество на мисловните процеси, сред двамата не се вижда някаква основна разлика.

По-важни обаче са политическите позиции и оценки. От тази позиция казаното от заместник-председателя на ГЕРБ може и на някои да им наподобява пресилено, само че всъщност то е правилно. Както по съответния въпрос - ударите против военни обекти в Сирия поради използването на химическо оръжие, по този начин и по-общо - участието на България в Европейски Съюз и в НАТО в действителност наподобява все по-формално, страната все по-неприкрито и все по-бързо се отдалечава от сътрудниците си в евроатлантическата общественост и се доближава до орбитата на Русия.

Мнозинството политици гледат на Изток

В поддръжка на тази констатация приказва и събитието (донякъде трагикомично), че политик като Цветанов се трансформира в най-последователния и корав бранител на евроатлантическата ни принадлежност. При това не е ясно дали нагърбването с тази роля е откровено или предоставено. Във всеки случай ролята е мощно трагична, тъй като героят наподобява напълно уединен. Сред ръководещите може да има и други, които мислят като него, само че те очевидно доста ловко се прикриват.

Не единствено президентът, а и голямото болшинство от овластените по един или различен метод български политици (включително така наречен парламентарна опозиция) в действителност са в противоположния лагер - на гледащите на Изток. Като към това прибавим болшинството от медиите и налаганите в тях коментатори и „ специалисти “, би трябвало да кажем, че тази позиция господства цялата така наречен обществена среда.

За някои от политиците това от дълго време не е вест, те в никакъв случай не са се и прикривали. Като българските „ националисти “, които на място изясняват, „ че Крим не е анексиран или окупиран “, хвалят Москва и подлагат на критика „ мощната ни взаимозависимост от Брюксел и Вашингтон “. Разликата е, че през днешния ден те към този момент са част от ръководещото болшинство.

Повечето от останалите политици пък към този момент поставят все по-малко старания да поддържат евроатлантическата си дегизировка. Тя стартира да им става тясна и неуместна още около събитията в Крим и Източна Украйна и последвалите наказания против Русия. Но в последно време, около Сирия и случая „ Скрипал “, напряко я захвърлиха.

Дословно повтаряне на съветските позиции и неистини

Нещо повече даже: държат се по този начин, като че ли нямат друга грижа с изключение на ползите на Русия и задоволяването на имперските ѝ комплекси. Оценките им за упоменатите събития към този момент буквално повтарят формалните съветски позиции. Когато приказват, човек остава с натрапчивото усещане, че слуша леко пообрана версия на прословутата говорителка на съветското външно министерство. Така да вземем за пример упоменатото мнение, препоръчано от президента на КСНС, няма нищо общо с позициите на НАТО и Европейски Съюз. Но пък изцяло съответствува с мнението на Москва, че въздушните удари против режима на Асад „ повишават риска от ескалация на напрежението в района “ и са противозаконни, тъй като са без мандат от Съвета за сигурност. И нищо не се загатва за използването на химическо оръжие. Сякаш това не е военно закононарушение и изобщо не повишава риска от ескалация.

По случая с отравянето на Скрипал и щерка му България също внезапно се разграничи от съдружниците си и едно към едно като Русия изиска „ неопровержими доказателства “. Сякаш не става дума за явен рецидив и като че ли някой различен с изключение на Москва има интерес и опция да го извърши.

Така тези български политици освен се солидаризираха, само че и трансфораха страната ни в тръбач на непоносимо наглите и до болежка познати (от убийството на Троцки до убийството на Литвиненко, от експанзията против Грузия до експанзията против Украйна) неистини по руски пример. Затова те са не просто симпатизанти на Русия, а принадлежности в ръцете на Кремъл, оръжие във водената от него хибридна война против Запада и против самата България.

Всичко това е усърдно гарнирано с приказки за " неприятния " Запад, който е ту доверчив, ту подъл. Ту слаб и безпомощен, ту враждебен и нападателен. И тъй като заплашва „ горката “ Русия, той е рисков за света и за националната ни сигурност. Натрапчиво се повтаря и наглата неистина, че Европейски Съюз е като Съветския съюз, та даже и по-лош. И че е отговорен за всичките ни неблагополучия.

Шпагатът на ГЕРБ

Въпреки напъните на своя заместник-председател в отбрана на евроатлантизма, ГЕРБ все по-ясно се вписва в същия тим. Което си проличава от самотата на Цветанов и най-много от държанието на неговия шеф. Докато единият (искрено или по поръчение) се пробва да поддържа някакъв евроатлантически облик на партията си, другият или си мълчи, или лее галещи ухото балансиращи приказки. " Изобщо не става дума за избор сред Русия и Запада. България е Европейски Съюз, България е НАТО ", сподели той пред " Нойе Цюрхер Цайтунг ".

В моменти като настоящия обаче изборът е неминуем, а салдото - неосъществим. Няма по какъв начин да балансираш сред себе си (ако в действителност си Европейски Съюз и НАТО) и някой различен. Няма по какъв начин, като при случая „ Скрипал “, да се правиш, че си от единия тим, а с позицията си да играеш за другия. По доста други въпроси (санкциите, Крим, „ Белене “ и другите съветски мегабезсмислени и мегакорупционни проекти) той се опитваше да се хареса на всички и да стои в разкрачено състояние. Сега обаче позата му към този момент е шпагат. И следва рухване.

Ако можеха, множеството от българските политици на драго сърце биха траяли да си живеят по едно и също време и в двата свята. Но за тяхно страдание събитията им постановат да създадат избор. И се вижда, че заради благосклонности или някакъв тип материално стимулиране повече ги влече не западният свят на свободата, правата, върховенството на закона и другите демократични полезности, а полуфеодалната авторитарно-олигархична тирания на изток. Затова и България, официално към момента принадлежаща към единия свят, от ден на ден замязва на другия.