Как Българско селфи на Иван Ланджев едновременно впечатли и възмути аудиторията
В последните няколко дни монологът на Захари Бахаров по книгата на Иван Ланджев – „ Неизбежната случайност “, обиколи всички обществени мрежи.
Споделяния, мнения, лайкове…от всичко по доста. Но какво накара българите толкоз да се впечатлят или възмутят от следващото декламиране на текст?
Освен това видеото е семпло – приглушено осветяване, тъмни цветове, близки ракурси, неподвижност - придвижване има единствено в ръцете на Бахаров.
Общо взето няма кич, няма чалга, няма голи дами.
Какво, аджеба, би могло да предизвика подобен интерес тогава?
Това, че цитираното есе - „ Българско селфи “, „ бръкна в мозъка “ на всички.
„ Съсипаха я тая страна, само че да живее България, тъй като тук нищо не става, само че сме номер едно. “
„ България ми е на сърцето, Левски и Ботев са ми на прасеца. “
И тем сходни. Схващате смисъла – мощно да обичан и ненавиждаме.
Това несъгласие у българина, илюстрирано в текста, се материализира в целия си искра още веднъж точно във връзка на видеото със Захари Бахаров. В подобен смисъл може да считаме „ Неизбежната случайност “ като самобитен обществен опит.
Една част от аудиторията беше очарованата от иронията и актуалността на текста, осъществяването на артиста и илюстрираните проблеми.
Другата половина пишеше в мнения: „ Тоя, дето популяризираше лотарията, ли ще ми изяснява на мене за българския народ? “
Именно това видео се оказа „ джакпот “ освен за него, само че и за създателя Иван Ланджев - премиерата на книгата му събра нехарактерен за българската литературна сцена брой аудитория. Явно изводът, че „ неприятна реклама няма “ е правилен и потвърден
Голям, само че не първи триумф
Въпреки известността на клипа със Захари Бахаров, Иван Ланджев от дълго време е добре прочут измежду читателите на модерна българска лирика и прозаичност. Препълването на литературни четения на негови творби не е случай, а традиция.
Носител е и на редица награди като " Орфеев венец ", " Южна пролет " и " Веселин Ханчев " за стихосбирките си. Те включват " По виновност на Боби Фишер ", " Ние съгласно мансардата ", " Ти, непрестанна вест ".
Премиера на книга, която се пръска по шевовете
„ Неизбежната случайност “, оповестена от издателство „ Жанет 45 “, за пръв път бе показана в столичния бар „ Петък “, като на събитието присъстваше и Георги Господинов в ролята на редактор на сборника. Според очевидци, минути след началото, защитата към този момент не е допускала хора – просто барът се е пръскал по шевовете.
По мотив на есето „ Българско селфи “ авторът разяснява:
„ Ако човек в действителност обича родината си, както обича фамилията си, той може да си разреши да й каже някои неща. На същински близки хора можеш да кажеш всичко, тъй като ти ги обичаш и имаш условия. Искаш от тях да са най-хубавите вероятни, да изпълнят капацитета си ”.
Допълва, че всякога, когато тръгне да се изяснява ирония, тя се унищожава:
„ Затова не желая да я изяснявам. Вярвам, че имам правото, правото и свободата да пиша ирония в родината си. Аз в никакъв случай няма да бъда повече от Стратиев или от Алеко. Казвам Алеко, тъй като вървях по неговите стъпки – безусловно където той е бил преди 130 години, през 1893 година е пристигнал на Световното ревю в Чикаго ”
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Споделяния, мнения, лайкове…от всичко по доста. Но какво накара българите толкоз да се впечатлят или възмутят от следващото декламиране на текст?
Освен това видеото е семпло – приглушено осветяване, тъмни цветове, близки ракурси, неподвижност - придвижване има единствено в ръцете на Бахаров.
Общо взето няма кич, няма чалга, няма голи дами.
Какво, аджеба, би могло да предизвика подобен интерес тогава?
Това, че цитираното есе - „ Българско селфи “, „ бръкна в мозъка “ на всички.
„ Съсипаха я тая страна, само че да живее България, тъй като тук нищо не става, само че сме номер едно. “
„ България ми е на сърцето, Левски и Ботев са ми на прасеца. “
И тем сходни. Схващате смисъла – мощно да обичан и ненавиждаме.
Това несъгласие у българина, илюстрирано в текста, се материализира в целия си искра още веднъж точно във връзка на видеото със Захари Бахаров. В подобен смисъл може да считаме „ Неизбежната случайност “ като самобитен обществен опит.
Една част от аудиторията беше очарованата от иронията и актуалността на текста, осъществяването на артиста и илюстрираните проблеми.
Другата половина пишеше в мнения: „ Тоя, дето популяризираше лотарията, ли ще ми изяснява на мене за българския народ? “
Именно това видео се оказа „ джакпот “ освен за него, само че и за създателя Иван Ланджев - премиерата на книгата му събра нехарактерен за българската литературна сцена брой аудитория. Явно изводът, че „ неприятна реклама няма “ е правилен и потвърден
Голям, само че не първи триумф
Въпреки известността на клипа със Захари Бахаров, Иван Ланджев от дълго време е добре прочут измежду читателите на модерна българска лирика и прозаичност. Препълването на литературни четения на негови творби не е случай, а традиция.
Носител е и на редица награди като " Орфеев венец ", " Южна пролет " и " Веселин Ханчев " за стихосбирките си. Те включват " По виновност на Боби Фишер ", " Ние съгласно мансардата ", " Ти, непрестанна вест ".
Премиера на книга, която се пръска по шевовете
„ Неизбежната случайност “, оповестена от издателство „ Жанет 45 “, за пръв път бе показана в столичния бар „ Петък “, като на събитието присъстваше и Георги Господинов в ролята на редактор на сборника. Според очевидци, минути след началото, защитата към този момент не е допускала хора – просто барът се е пръскал по шевовете.
По мотив на есето „ Българско селфи “ авторът разяснява:
„ Ако човек в действителност обича родината си, както обича фамилията си, той може да си разреши да й каже някои неща. На същински близки хора можеш да кажеш всичко, тъй като ти ги обичаш и имаш условия. Искаш от тях да са най-хубавите вероятни, да изпълнят капацитета си ”.
Допълва, че всякога, когато тръгне да се изяснява ирония, тя се унищожава:
„ Затова не желая да я изяснявам. Вярвам, че имам правото, правото и свободата да пиша ирония в родината си. Аз в никакъв случай няма да бъда повече от Стратиев или от Алеко. Казвам Алеко, тъй като вървях по неговите стъпки – безусловно където той е бил преди 130 години, през 1893 година е пристигнал на Световното ревю в Чикаго ”
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ