В последните години у нас законите се правят „безотговорно“, „популистки“

В последните години у нас законите се вършат „ безконтролно “, „ популистки “ и „ непрофесионално “. Това разяснява ръководителят на Консултативния съвет по законодателство към ръководителя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков.
Когато виждам по какъв начин се творят законите, изключително в последните години, в действителност излизам от равновесие, сподели той. И даде образец със закона за КТБ – „ той е очевидно противоконституционен, ачик-ачик. Не знам за какво до момента никой от тези, които могат, не са сезирали Конституционния съд (КС) – сподели Герджиков. – Със задна дата се афишират за недействителни покупко-продажби, които са осъществени преди. Това нещо в белия свят го няма, това нещо не може да съществува, това е тъпчене на обикновени правни правила. Обаче у нас върви, у нас всичко може да се напише на хартия и то минава. Ние непрестанно си нарушаваме Конституцията, непрестанно (...) Имаме една фасада за Конституция и си я погазваме кой както откри за добре. И сме членки на Европейския съюз и се чудим по какъв начин ни държат още с такова законодателство “.
За измененията в Закона за частната охранителна активност, които бяха дадени на Конституционен съд от основния прокурор и президента, Герджиков разяснява, че не би се стигнало до връщане на мутрите от 90-те години, само че хората от дребните обитаеми места не се усещат предпазени. „ Някои от тях не са виждали служител на реда, с изключение на на картинка “.
„ Това е като реакция против това, че Министерство на вътрешните работи към днешна дата не е в положение да обезпечи публичния ред в дребните обитаеми места. Затова е тази реакция на кметовете и аз от тази позиция ги извинявам – те търсят метод да обезпечат известно успокоение на своите хора “, сподели Герджиков през бтв.
На въпрос какво счита разширението на института на неизбежната защита, Герджиков отговори, че въпросът е доста внимателен, само че съгласно него сегашната уредба е добра. „ Трябва да се обърне внимание обаче на правоприлагането – в него има известни разминавания и не всички съдилища по един и същи метод поясняват наредбите и ги ползват на процедура “.
„ У нас, каквото и да стане, първата работа е, като първосигнална реакция, да търси смяна в закона. Особено рисково е това в наказателното право “, разяснява Герджиков. Според него законът наподобява на дреха, на която кръпките са повече от самата дреха – „ извънредно неприятен Наказателен кодекс имаме от тази позиция – с непрекъснати промени, с архаични текстове, с неща, които не се съгласуват със съществуващата уредба. Общата част е чудесна, направена по европейски обичаи, само че специфичната част – обособените типове закононарушения и тези опити непрестанно да се трансформират – това е нещо, което не води до непоклатимост “.
Помолен да разяснява договорката за ЧЕЗ, той сподели, че „ няма неприятно страната да се върне в някаква степен, само че това зависи единствено от положителното предпочитание на тези, които вземат участие в договорката. Държавата не може с господарски акт да се разпореди “.
Герджиков сподели още, че България губи арбитражни каузи, тъй като „ не си вършим нещата както би трябвало, не сме правилни и демонстрираме, че не почитаме правото “.