Намалява броят на зрелостниците, които избират да учат в чужбина
В последните години понижава броят на зрелостниците, които избират да учат в чужбина. Това сподели министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на представянето на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България за 2019 година Той е паднал от 4200 през 2018 година до 3500 през актуалната година, като в предходни години над 6 хиляди деца са завършвали висшето си обучение в чужбина.
В момента Министерството на образованието и науката (МОН) изготвя тактика за развиване на висшето обучение за интервала след 2020 година, разгласи още Вълчев. " Тази тактика към този момент няма да приказва за промяна на грешките от последните години, няма главната политика да бъде оптимизация. Основната политика би трябвало да бъде развити ", съобщи министърът.
По думите му българските университети ще се развиват по-добре, в случай че са по-свързани в европейски академични мрежи. " Това ще бъдат европейски консорциуми, които ще издават общи дипломи, ще споделят запаси. Висшите учебни заведения би трябвало да са свързани едно с друго и на територията на България във връзка с шерването на запаси. Много малко евентуално е да бъдат конкурентни, като развиват само и единствено лични школи от преподаватели. Почти няма висше учебно заведение, което да има задоволително преподаватели за всички дисциплини, а образователните стратегии ще става все по-комплексни ", добави министърът.
За Вълчев основаването на мрежовия метод би трябвало да бъде съществена политика през идващите години. " Общи дипломи, споделени преподаватели, споделени запаси, споделена материална база, общи стратегии. Ние ще подтикваме със средства, които са планувани за одобряване в проектозакона за държавния бюджет за 2020 година, избрани политики за висшите учебни заведения, с изключение на тази политика на съгласуваност, която подтиква в доста огромна степен Европейската комисия посредством стратегия " Еразъм ". Ще подтикваме и съгласуваност тук, вътре в страната. Ще подтикваме вложенията в млади преподаватели, смяната в образователните стратегии. Със сигурност ще имаме национална стратегия в системата на висшето обучение за педагогическото обучение ", добави министърът.
Преструктуриране на гимназиалното обучение
В момента тече и развой на преструктуриране в системата на гимназиалното обучение. Стимулират се профилите, свързани с математика, техника и естествени науки. " Трябва да продължим обвързването на механизма на търсене на обучение с този на търсене на пазара на труда. Това са два обособени пазара със лична логичност ", сподели министърът.
Вълчев означи, че приемът в професионално направление " Администрация и ръководство " е намалял с близо 70%, в професионално направление " Икономика " - с 60%, а в обществените, стопанските и правните науки - с близо 50%.
" Някои ще кажат, че имаме потребност и от икономисти. Проблемът е, че през идващите години ще имаме общ всеобщ дефицит и на фрагменти със приблизително обучение, най-много професионално техническо обучение и на фрагменти с техническо обучение във всички професионални посоки, само че този дефицит ще бъде изключително трагичен и с най-голяма социална загуба в избрани браншове и системи ", предвижда той.
В момента Министерството на образованието и науката (МОН) изготвя тактика за развиване на висшето обучение за интервала след 2020 година, разгласи още Вълчев. " Тази тактика към този момент няма да приказва за промяна на грешките от последните години, няма главната политика да бъде оптимизация. Основната политика би трябвало да бъде развити ", съобщи министърът.
По думите му българските университети ще се развиват по-добре, в случай че са по-свързани в европейски академични мрежи. " Това ще бъдат европейски консорциуми, които ще издават общи дипломи, ще споделят запаси. Висшите учебни заведения би трябвало да са свързани едно с друго и на територията на България във връзка с шерването на запаси. Много малко евентуално е да бъдат конкурентни, като развиват само и единствено лични школи от преподаватели. Почти няма висше учебно заведение, което да има задоволително преподаватели за всички дисциплини, а образователните стратегии ще става все по-комплексни ", добави министърът.
За Вълчев основаването на мрежовия метод би трябвало да бъде съществена политика през идващите години. " Общи дипломи, споделени преподаватели, споделени запаси, споделена материална база, общи стратегии. Ние ще подтикваме със средства, които са планувани за одобряване в проектозакона за държавния бюджет за 2020 година, избрани политики за висшите учебни заведения, с изключение на тази политика на съгласуваност, която подтиква в доста огромна степен Европейската комисия посредством стратегия " Еразъм ". Ще подтикваме и съгласуваност тук, вътре в страната. Ще подтикваме вложенията в млади преподаватели, смяната в образователните стратегии. Със сигурност ще имаме национална стратегия в системата на висшето обучение за педагогическото обучение ", добави министърът.
Преструктуриране на гимназиалното обучение
В момента тече и развой на преструктуриране в системата на гимназиалното обучение. Стимулират се профилите, свързани с математика, техника и естествени науки. " Трябва да продължим обвързването на механизма на търсене на обучение с този на търсене на пазара на труда. Това са два обособени пазара със лична логичност ", сподели министърът.
Вълчев означи, че приемът в професионално направление " Администрация и ръководство " е намалял с близо 70%, в професионално направление " Икономика " - с 60%, а в обществените, стопанските и правните науки - с близо 50%.
" Някои ще кажат, че имаме потребност и от икономисти. Проблемът е, че през идващите години ще имаме общ всеобщ дефицит и на фрагменти със приблизително обучение, най-много професионално техническо обучение и на фрагменти с техническо обучение във всички професионални посоки, само че този дефицит ще бъде изключително трагичен и с най-голяма социална загуба в избрани браншове и системи ", предвижда той.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ