В последните години мнението за новото поколение, което се задава,

В последните години мнението за новото потомство, което се задава, върви в низходяща посока, само че за благополучие има образци, оборващи това. 22–годишният Виктор Великов е студент по медицина в IV курс във Варненския медицински университет. Младият мъж е от село Раданово, община Полски Тръмбеш. Средното си обучение приключил в СУ “Емилиян Станев ” във Велико Търново и от 13–годишен се занимава с доброволчество. Като възпитаник взел участие в разнообразни акции на РЗИ и на център “Амалипе ”. Така напълно естествено решил да се посвети на лекарската специалност. От няколко седмици той е доброволец в едно от Коронавирус отделенията на великотърновската болница. “Още при започване на втората вълна на болестта се замислих, че в случай че всеки си стои у дома, обстановката няма да се промени и по тази причина изчаках да видя графика си от онлайн образованието и какъв брой време мога да дам от себе си, след което звъннах на основната сестра Минекова и си уредихме среща. Обясних, че мога да правя сестрински отговорности и да влизам в отделението в петък, събота и неделя, а в изпитната сесия според от изпитите - и за повече от 3 дни ”, споделя студентът. По думите му това е предизвикателство за бъдещите лекари като него, а въпреки това, е и късмет да натрупа опит и познания, които ще му оказват помощ отсега нататък. “Има и риск, само че с специалността, която съм избрал, постоянно ще има опасности ”, добавя Виктор Великов. В Коронавирус отделението той главно оказва помощ на сестрите - слагане на абокати, взимане на кръв, слагане на лекарства в абокат, включване на системи. “Първата задача заран е да приготвим назначенията на приетите в болница, като всеки от тях има по 5-6 медикаменти. Този развой лишава час и половина. Втората стъпка е да облечем скафандрите и стартира влизането по стаите за операциите, което лишава към 3-4 часа според от броя на пациентите. Последния път, в който влязох, бяха 18 ”, разказва работата си Виктор. След къса обедна отмора цикълът се повтаря. Натовареното дежурство продължава до към 22 ч. “През нощта, а и освен, е мъчно да се спи, тъй като би трябвало непрекъснато да си нащрек. Ако ненадейно някой се утежни, би трябвало да се работи бързо. Освен това се е случвало да се одобри болен и в 3 ч измежду нощ. Когато влизам при пациентите, множеството са възрастни, те виждат единствено очите ми и чуват гласа ми. Опитвам се да им доставя уют и успокоение, тъй като и на тях им е мъчно, тъй като и те не виждат околните си. Радвам се, когато видя усмивките им в тази сложна за тях обстановка ”, споделя бъдещият доктор. Най-радостният миг за целия екип е изписването на оздравял пациент, а най-тежкият - да изгубят борбата за живота на възпален, тъй като вирусът е толкоз непредсказуем и подъл, че от съвсем съвършено положение на болния може да се стигне до екзитус, твърди доброволецът. Тази година Виктор ще посрещне най-светлите християнски празници в болничното заведение, където влиза, с цел да помогне и анулира част от сестрите, които от месеци работят на първа линия. “Това не ме тормози, тъй като знам, че с тази моя постъпка ще оказа помощ на доста хора. От друга страна, родителите ми също ме поддържат и без значение от това, че за първи път ще липсвам на коледната софра, те са съгласни, а и знаят, че специалността включва и тези моменти ”, гордее се Виктор, който ще работи в коронавирус зоната от 21 до 27 декември. Бъдещият доктор споделя, че се надява Новата година да донесе ново начало за всички, написа " 24 часа ". “Докато тази обстановка премине, желая да пожелая единствено здраве, тъй като това е най-важното сега ”, споделя още Виктор Великов.