В последна сметка трябваше нещо да е велико и народно.

В последна сметка трябваше нещо да е велико и национално. Щом нещата не излязоха с Великото национално заседание, получи се с другото - повсеместното въдворяване на ВНК, Великият национален ковид.
Великият национален ковид е изключително събитие. Идването му на власт идва след " ние сме най-дисциплинираните в Европа ", само че " след две седмици сме в Ада ", изречено с безразсъден апломп през април, до ние сме на в света от жертви на ковид, само че пък " фатката ", откъс отново по Борисов, е " да се пазиме ", изречено с още по-нелеп самоувереност през ноември. Ще се опитам да свържа трескавия април с мрачния ноември през тези две изречения - представете си го като настъпването на някакъв пъкъл, само че на портата на пъкъла написа: " Фатката е да се пазиме ". И в случай че желаете, ето още една добавка над портата - че " Работата ". Може да ви наподобява комплицирано, само че в действителност е поредно: българският пъкъл е нещо като корона-Аушвиц; в случай че човек не се пази задоволително може да влезе в чувал, само че пък който се труди както би трябвало би могъл да изпълни чекмедже. Избирай единствено деликатно с какво да го пълниш - с медикаменти или евро. 
От тази болнава приложимост на най-грешната фраза в най-неподходящия миг - първо през април и в този момент през ноември - се пръкна Великия национален ковид. Събитие, което подсигурява международно внимание, състезание в worldometers, вдигната високо купа в статистическото международно по заболели и жертви на глава на популацията. 
Ако слушате водачите на мнение в ГЕРБ обаче, ще видите, че те не изпитват изключително възприятие за политическа връзка с това събитие. Тома Биков да вземем за пример, че " българите просто са по-болни ". Така като че ли това е някакво географско статукво, национална орис, в която Свети Георги от край време е вдигнал ръце от подопечните си и някъде във всемира на страните за българите е отредено да са най-болни, а те, приели кръста си, кихат, кашлят и бродят с термометри под мишниците. Боледували са години наред, най-отговорно, до момента в който най-после не са триумфирали с Великият национален ковид, перлата в короната от заболявания, пристигнала да ги порази и да изпита за последно едни седем милиона така и така скапани от заболявания тела. Какво да правиш - българите просто са по-болни.  
Здравната система не може да се оправи с Великия национален ковид - тя, още веднъж по думите на Биков, " работи ", а на всичкото от горната страна - забележете какво е идващото изявление - " Всички лекари в Европа и Америка са в еднообразно състояние ". Интересно, дали поради това оня млад доктор от пагубния репортаж за лечебните заведения, съобщи, че това му е финален ден и отпътува за Щутгарт? За къде е тръгнал късно да емигрира този доктор? И там, и тук, все еднообразно състояние. Ето, 3000 лв. дават в Пирогов за санитари, само че няма навити. Може би да вземем санитари от Щутгарт. Ако се вълнуват прекомерно от заплащането, това е единствено тъй като към момента не са разбрали добре, че работата носи независимост. 
Ще попитате какво ще стане най-после с Великия национален ковид. Ето какво - през пролетните месеци, малко преди изборите, ще бъдете похвалени и с доста огромна признателност, за това, че " дружно сме минали през болестта ".
Това " дружно " подло ще допусна, че не сте минали, както нормално и през каквото и да било, сами. 
 
Автор: Райко Байчев