Цветан Василев: Как Българския Мадоф стигна от "Гъзурници" до Белград
В поредност от публикации Агенция " Монитор " ще показа резюмета от шокиращите разкрития на в. " Телеграф " за задкулисието в страната, което банкрутира КТБ и ограби хората и страната. Текстовете са от книги, които към този момент бяха оповестени или предстоят да бъдат оповестени от най-тиражния вестник в страната - " Българския Мадоф ", " Хищникът от " Капитал " и " Газовия барон ". Заради големия читателски интерес, " Монитор " разгласява най-любопитните елементи от книгите, като ви показва втората част на книгата, разказваща с доказателства по какъв начин Цветан Василев банкрутира КТБ и изпълни джобовете си с парите на вложителите. " Българския Мадоф ".
„ Като възпитаник четях по 300-350 книги на едно лято, по 15 часа дневно, или решавах по 5-6 задания. “ Легендата за ученолюбивото момче от провинцията, изковало единствено кариерата си на мастит банкер, е усърдно увековечена за бъдещите генерации в захаросан портрет на Цветан Василев, оповестен от български всекидневник през 2011 година Три години по-късно обектът на фундаменталния материал ще е търсен от Интерпол дезертьор, упрекнат и към този момент даден задочно на съд за източването на милиарди от парите на хиляди инвеститори в КТБ, имали неблагоразумието да му се доверят. Към оня миг обаче мажоритарният притежател и началник на борда на злощастната банка Цветан Василев е в апогея на славата си. Със самочувствието на човек, считащ, че откакто си е напазарувал бизнес империя, първокласни парцели, самолети и коли с откраднатото от непознатите депозити, то може да си поръча и ново минало. Под формата на добре напудрена и пренаписана автобиография.
За Василев, а както ще се окаже – и за брачната половинка му и щерка му, фасадата е всичко. Така в сменения вид на житейската му история, популяризиран по негова повеля в общественото пространство даже и сега, българският вид на Бърни Мадоф е „ човеколюбец “, издигнал се безусловно от нищото и станал „ жертва “ на недоброжелатели, завидели на резултатите от „ честния му труд “.
Ето по какъв начин звучи легендата от устата на Василев: Израснал в оскъдно работническо семейство, напористият юноша съумява да изплува от мизерията и рестриктивните мерки на габровската махала със звучното име „ Гъзурници “, като приключва с цялостно отличие и със звание „ отличник на випуска “ математическата гимназия в града си. Заради триумфа си, откакто изкарва казарма през 1979-а, е пратен на образование в чужбина. Записва външна търговия в университета в Лодз, Полша, като окачествява образованието си там като „ изгнание на Запад “. Защо изгнание? Защото „ нашите “ деца ги пращали в Москва, а него – отличника, видиш ли, в Лодз. Върнат е в България през 1981 година, с цел да „ не се разврати идеологически “, само че си идва у нас, към този момент попил реформаторския дух на полската „ Солидарност “. Към оня миг обаче го приспива, с цел да приключи – предстоящо отново с отличие, интернационалните стопански връзки във ВИИ „ Карл Маркс “, а по-късно да стартира работа в Института по интернационална стопанска система и пазарни връзки. С измененията в България през 1989 година и краткотрайно приспаният „ новаторски “ дух на Василев избуява. Така незабавно след идването на демокрацията напуща сигурната държавна работа, с цел да се развихри на свободния пазар. Първо тегли заем, с цел да си направи чейнджбюро, а съвсем незабавно по-късно дава старт на финансовата си къща „ Бромак “, с цел да продължи още няколко години по-късно с полагането на основите на банкерската си кариера. Откъде намира парите за всички тези инициативи и по какъв начин се става за нула време банкер, дума не обелва. Това са непотребни детайлности за потребностите на фикцията.
А ето по какъв начин звучат действителните обстоятелства: Във времената, в които към момента прохождащият тогава банкер е пратен в Полша, зад граница са пускани да се образоват единствено две категории младежи – деца на мастита комунистическа номенклатура или млади доверени очаквания на компартията. По коя линия е отпътувал Цветан Василев, можем да гадаем, само че е показателно, че даже в публично даваната от него автобиография се губи към година от следването му. Според някои изказвания неналичието се дължи на курс в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Но да продължим с обстоятелствата.
През 1991 година - по-малко от две години след старта на демокрацията в България, Василев се впуска в дълбоките води на финансовите къщи – първо с „ Бромак “, а по-късно с „ Фина С “, само че надалеч не самичък. Сред съдружниците, с които в началото започва „ Бромак “, е прелюбопитно лице, чието име след това ще бъде свързвано неколкократно с банковите банкрути от 1995 - 1997 г – Красимир Илиев. Илиев е добре познато за комерсиалните и кредитните регистри име, като попада в листата на кредитните милионери, проверявани от Комисията по досиетата поради неизплатени мастити отговорности към банкрутирали трезори. В съответния случай инспекцията, при която другояче не е открито негово досие в Държавна сигурност, е поради задължения на Илиев към банкрутиралата през 1996 година Стопанска банка и към последвалата няколко години по-късно ориста й Добруджанска банка. Името му изскача и от архивите, свързани и с трети банкрутирал трезор – Банка „ Славяни “. Екссъдружникът на Василев е някогашен член на борда на шефовете на сдружение, мажоритарният дял от което се е държал от банкрутиралия по-късно трезор. Фалирала банка изскача и от втората финансова къща, записана от Василев - „ Фина С “. Бъдещият банкер дезертьор започва този си план през 1992 година, като съучастник там му е друга банкрутирала по-късно банка - Сирбанк.
При сходна компания надалеч не е чудно нито от кое място идва първичният капитал за начинанията на „ българския Мадоф “, нито от кое място взема ноухауто за построяването на пирамидата КТБ.
Дали прокламираната от Цветан Василев обич към книгите го е отвела към творчеството на Джон Гришам в захаросания портрет от 2011 година, не е конкретизирано, само че по обстоятелствата си проличава, че „ Фирмата “ на американския създател на правосъдни трилъри ще да е била настолно четиво за самородния банкер. Именно по този начин кръщава той огромната финансова пералня от десетки компании – най-вече кухи, през която източва близо 4 милиарда от КТБ. Изграждането й започва посред смутните времена на банковите банкрути от 1995 – 1997 година, при които изгарят и към този момент посочените трезори. За задачата стъпва върху „ Фина С “, върху добре подготвена в източването на непознати милиарди банка фрагменти, с които усърдно стартира да гради новата финансова пирамида, само че най към този момент върху благоразположението на премиера на България от 1997 до 2001 година Иван Костов. Именно Костов, който въпреки да претендира, че е десен, в действителност е апетитен за идеологически правоприемник на „ аления капиталист “ Андрей Луканов, дава в ръцете на Цветан Василев КТБ. Василев пък, като правилен наследник, след рухването на благодетеля му от власт му се отблагодарява, като дава постоянни и великодушни лепти за благосъстоянието на Командира и фамилията му и спонсорира политическите му планове. Разбира се, лептите идват не от другаде, а от непознатите депозити в източвания с години трезор, откъдето прочее идват и парите за угаждане на щенията на Фараона от Габрово да облече трупаната икономическа власт с политическа такава.
Амбицията е водеща линия от характера на Цветан Василев, за чиито мераци 2011 година се оказва преломна. Именно тогава финансовият фараон стартира да влага непознатите пари в построяването на имиджа на „ човеколюбец “ и „ благоверен човек “ с ясната мисъл, че желае да е министър председател на страната – упоритост, която споделя и в стеснен кръг. За задачата през „ Фина С “ източва от КТБ и подарява на манастир наоколо до София десетки хиляди левове. Като признателност е изографисан дружно със брачната половинка си от игумена на светата обител – кичозен жест на ръба на църковните догми, само че пък напълно обслужващ парвенюшката визия за показна щедрост на банкера и фамилията му. Паралелно „ българският Мадоф “ стартира да влага пари в построяването на контакти в чужбина и в образования за политик. Години по-късно, след краха на КТБ, проверяващите ще се натъкнат на красноречиви документи, доказващи заплащането на солидни такси за присъединяване в две лидерски конференции, надлежно в Ню Йорк през 2012 година – $25 000, и в Ялта през 2013 година - към $7000. Паралелно започва курсове по лидерско говорене зад Океана, струващи неколкократно повече от към този момент упоменатите суми. В един миг Василев дотолкоз ще си повярва, че даже се опитва да си поръча костюм при шивача на английското кралско семейство. Явно приемайки, че атрибутите вършат властта. Авантюрата обаче завършва съвсем като в приказката за новите облекла на царя – приказка, която прочее банкерът дезертьор би трябвало добре да знае поради обстоятелството, че е наследник на шивач. В съответния случай, защото е персонален шивач на кралското семейство, британският моделиер не приема току-тъй нови клиенти. Още по-малко парвенюта, видели се в пари (чужди), само че без действително покритие. Така, въпреки да е бомбардиран от „ българския Мадоф “ с предложения, включително и с превод на сума, разказана като „ капаро “, само че неведнъж надвишаваща цената на костюмите му, моделиерът изрично отхвърля поръчката. И Василев си остава гол. Както голи остават и всичките му опити да пренапише историята си по простата причина, че всички обстоятелства, изобличаващи го като елементарен апаш на непознати пари, са елементарно проверими. В обществените регистри на страната.
„ Банкерът в никакъв случай не би трябвало да не помни, че работи с непознати пари. “ Тази имитация принадлежи на един от най-влиятелните финансисти и политици на Третото българско царство – Атанас Буров. В годините, в които е в апогея на славата си, Цветан Василев ще сочи Буров като собствен идол. Дори ще разположи КТБ в постройката, в която се е помещавала банката на Буров, а бюрото на финансиста ще стои оградено от въженца пред кабинета на Василев. Като фасада, показна маска, маскираща същинската същина на КТБ като пирамида, а на Василев като фараон, приел, че непознатите пари са негова благосъстоятелност.
„ Като възпитаник четях по 300-350 книги на едно лято, по 15 часа дневно, или решавах по 5-6 задания. “ Легендата за ученолюбивото момче от провинцията, изковало единствено кариерата си на мастит банкер, е усърдно увековечена за бъдещите генерации в захаросан портрет на Цветан Василев, оповестен от български всекидневник през 2011 година Три години по-късно обектът на фундаменталния материал ще е търсен от Интерпол дезертьор, упрекнат и към този момент даден задочно на съд за източването на милиарди от парите на хиляди инвеститори в КТБ, имали неблагоразумието да му се доверят. Към оня миг обаче мажоритарният притежател и началник на борда на злощастната банка Цветан Василев е в апогея на славата си. Със самочувствието на човек, считащ, че откакто си е напазарувал бизнес империя, първокласни парцели, самолети и коли с откраднатото от непознатите депозити, то може да си поръча и ново минало. Под формата на добре напудрена и пренаписана автобиография.
За Василев, а както ще се окаже – и за брачната половинка му и щерка му, фасадата е всичко. Така в сменения вид на житейската му история, популяризиран по негова повеля в общественото пространство даже и сега, българският вид на Бърни Мадоф е „ човеколюбец “, издигнал се безусловно от нищото и станал „ жертва “ на недоброжелатели, завидели на резултатите от „ честния му труд “.
Ето по какъв начин звучи легендата от устата на Василев: Израснал в оскъдно работническо семейство, напористият юноша съумява да изплува от мизерията и рестриктивните мерки на габровската махала със звучното име „ Гъзурници “, като приключва с цялостно отличие и със звание „ отличник на випуска “ математическата гимназия в града си. Заради триумфа си, откакто изкарва казарма през 1979-а, е пратен на образование в чужбина. Записва външна търговия в университета в Лодз, Полша, като окачествява образованието си там като „ изгнание на Запад “. Защо изгнание? Защото „ нашите “ деца ги пращали в Москва, а него – отличника, видиш ли, в Лодз. Върнат е в България през 1981 година, с цел да „ не се разврати идеологически “, само че си идва у нас, към този момент попил реформаторския дух на полската „ Солидарност “. Към оня миг обаче го приспива, с цел да приключи – предстоящо отново с отличие, интернационалните стопански връзки във ВИИ „ Карл Маркс “, а по-късно да стартира работа в Института по интернационална стопанска система и пазарни връзки. С измененията в България през 1989 година и краткотрайно приспаният „ новаторски “ дух на Василев избуява. Така незабавно след идването на демокрацията напуща сигурната държавна работа, с цел да се развихри на свободния пазар. Първо тегли заем, с цел да си направи чейнджбюро, а съвсем незабавно по-късно дава старт на финансовата си къща „ Бромак “, с цел да продължи още няколко години по-късно с полагането на основите на банкерската си кариера. Откъде намира парите за всички тези инициативи и по какъв начин се става за нула време банкер, дума не обелва. Това са непотребни детайлности за потребностите на фикцията.
А ето по какъв начин звучат действителните обстоятелства: Във времената, в които към момента прохождащият тогава банкер е пратен в Полша, зад граница са пускани да се образоват единствено две категории младежи – деца на мастита комунистическа номенклатура или млади доверени очаквания на компартията. По коя линия е отпътувал Цветан Василев, можем да гадаем, само че е показателно, че даже в публично даваната от него автобиография се губи към година от следването му. Според някои изказвания неналичието се дължи на курс в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Но да продължим с обстоятелствата.
През 1991 година - по-малко от две години след старта на демокрацията в България, Василев се впуска в дълбоките води на финансовите къщи – първо с „ Бромак “, а по-късно с „ Фина С “, само че надалеч не самичък. Сред съдружниците, с които в началото започва „ Бромак “, е прелюбопитно лице, чието име след това ще бъде свързвано неколкократно с банковите банкрути от 1995 - 1997 г – Красимир Илиев. Илиев е добре познато за комерсиалните и кредитните регистри име, като попада в листата на кредитните милионери, проверявани от Комисията по досиетата поради неизплатени мастити отговорности към банкрутирали трезори. В съответния случай инспекцията, при която другояче не е открито негово досие в Държавна сигурност, е поради задължения на Илиев към банкрутиралата през 1996 година Стопанска банка и към последвалата няколко години по-късно ориста й Добруджанска банка. Името му изскача и от архивите, свързани и с трети банкрутирал трезор – Банка „ Славяни “. Екссъдружникът на Василев е някогашен член на борда на шефовете на сдружение, мажоритарният дял от което се е държал от банкрутиралия по-късно трезор. Фалирала банка изскача и от втората финансова къща, записана от Василев - „ Фина С “. Бъдещият банкер дезертьор започва този си план през 1992 година, като съучастник там му е друга банкрутирала по-късно банка - Сирбанк.
При сходна компания надалеч не е чудно нито от кое място идва първичният капитал за начинанията на „ българския Мадоф “, нито от кое място взема ноухауто за построяването на пирамидата КТБ.
Дали прокламираната от Цветан Василев обич към книгите го е отвела към творчеството на Джон Гришам в захаросания портрет от 2011 година, не е конкретизирано, само че по обстоятелствата си проличава, че „ Фирмата “ на американския създател на правосъдни трилъри ще да е била настолно четиво за самородния банкер. Именно по този начин кръщава той огромната финансова пералня от десетки компании – най-вече кухи, през която източва близо 4 милиарда от КТБ. Изграждането й започва посред смутните времена на банковите банкрути от 1995 – 1997 година, при които изгарят и към този момент посочените трезори. За задачата стъпва върху „ Фина С “, върху добре подготвена в източването на непознати милиарди банка фрагменти, с които усърдно стартира да гради новата финансова пирамида, само че най към този момент върху благоразположението на премиера на България от 1997 до 2001 година Иван Костов. Именно Костов, който въпреки да претендира, че е десен, в действителност е апетитен за идеологически правоприемник на „ аления капиталист “ Андрей Луканов, дава в ръцете на Цветан Василев КТБ. Василев пък, като правилен наследник, след рухването на благодетеля му от власт му се отблагодарява, като дава постоянни и великодушни лепти за благосъстоянието на Командира и фамилията му и спонсорира политическите му планове. Разбира се, лептите идват не от другаде, а от непознатите депозити в източвания с години трезор, откъдето прочее идват и парите за угаждане на щенията на Фараона от Габрово да облече трупаната икономическа власт с политическа такава.
Амбицията е водеща линия от характера на Цветан Василев, за чиито мераци 2011 година се оказва преломна. Именно тогава финансовият фараон стартира да влага непознатите пари в построяването на имиджа на „ човеколюбец “ и „ благоверен човек “ с ясната мисъл, че желае да е министър председател на страната – упоритост, която споделя и в стеснен кръг. За задачата през „ Фина С “ източва от КТБ и подарява на манастир наоколо до София десетки хиляди левове. Като признателност е изографисан дружно със брачната половинка си от игумена на светата обител – кичозен жест на ръба на църковните догми, само че пък напълно обслужващ парвенюшката визия за показна щедрост на банкера и фамилията му. Паралелно „ българският Мадоф “ стартира да влага пари в построяването на контакти в чужбина и в образования за политик. Години по-късно, след краха на КТБ, проверяващите ще се натъкнат на красноречиви документи, доказващи заплащането на солидни такси за присъединяване в две лидерски конференции, надлежно в Ню Йорк през 2012 година – $25 000, и в Ялта през 2013 година - към $7000. Паралелно започва курсове по лидерско говорене зад Океана, струващи неколкократно повече от към този момент упоменатите суми. В един миг Василев дотолкоз ще си повярва, че даже се опитва да си поръча костюм при шивача на английското кралско семейство. Явно приемайки, че атрибутите вършат властта. Авантюрата обаче завършва съвсем като в приказката за новите облекла на царя – приказка, която прочее банкерът дезертьор би трябвало добре да знае поради обстоятелството, че е наследник на шивач. В съответния случай, защото е персонален шивач на кралското семейство, британският моделиер не приема току-тъй нови клиенти. Още по-малко парвенюта, видели се в пари (чужди), само че без действително покритие. Така, въпреки да е бомбардиран от „ българския Мадоф “ с предложения, включително и с превод на сума, разказана като „ капаро “, само че неведнъж надвишаваща цената на костюмите му, моделиерът изрично отхвърля поръчката. И Василев си остава гол. Както голи остават и всичките му опити да пренапише историята си по простата причина, че всички обстоятелства, изобличаващи го като елементарен апаш на непознати пари, са елементарно проверими. В обществените регистри на страната.
„ Банкерът в никакъв случай не би трябвало да не помни, че работи с непознати пари. “ Тази имитация принадлежи на един от най-влиятелните финансисти и политици на Третото българско царство – Атанас Буров. В годините, в които е в апогея на славата си, Цветан Василев ще сочи Буров като собствен идол. Дори ще разположи КТБ в постройката, в която се е помещавала банката на Буров, а бюрото на финансиста ще стои оградено от въженца пред кабинета на Василев. Като фасада, показна маска, маскираща същинската същина на КТБ като пирамида, а на Василев като фараон, приел, че непознатите пари са негова благосъстоятелност.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ